Бащите на философската антропология – реферат

Бащите на философската антропология

Изучаването на човешката природа е свързано с физическата му характеристика като животно и уникалната му небиологическа характеристика, наричана култура. Границите на антропологията с останалите науки (философия, биология, езикознание, психология, социология, история, теология и медицина) са размити и трудно отличими, тъй като „човекът“, като обект на изучаване, се изследва и от всички тези науки. Именно заради тясната обвързаност на антропологията с всички останали социални науки нейното развитие в исторически план бележи развитие и подем именно през периодите на относително спокойствие и напредък в Европа, когато науката и техниката като цяло имат възможността да се развиват. Времето след наполеоновите войни се характеризира със забележителни технологически промени и научни откри­тия, френската, британската, германската и руската колониал­ни империи се разрастват, икономиката е реструктурирана и разширена; забелязва се масово нарастване на населението и са направени важни стъпки към демокрация и образование. Великобритания се провява не само като политическа сила, но и като своеобразен културен „диктатор” – под нейното неоспоримото ръковод­ство се появява културна глобализация и културен империализъм. В конкретната историческа обстановка теориите на еволюционистите изглеждат сякаш утвърждават един очевиден природен факт, а викторианците виждат своето завла­дяване на света като реално доказателство, че тяхната култура е по-развита от всички други. В началото на двайсети век имена като Зигмунд Фройд, Алберт Айнщайн, Арнолд Шьонберг и Пабло Пикасо чрез своите революционни трудове и достижения в областта науката и изкуството разтърсват представите на хората за самите себе си, тяхното съзнание, бит и култура. Тъкмо в този бурен антропологията се превръща в модерна социална наука, чийто пулс бие в ритъма на човешкия прогрс и падение.

Радклиф-Браун и Марсел Маус са две имена, чиито трудове оставят дълбока следа в развитието на антропологията като сериозна социална наука, създават редица иновативни теории и практики, вдъхновяват поколения антрополози в универистетите на Европа. Те успяват да извършат почти тотално обновление на три от четирите национални традиции-   американската, британската и френска­та. И въпреки своята доказана историческа роля тези учени до известна степен заемат социално периферно положение в средата, която обитават

Алфред Реджиналд Радклиф-Браун (18811955) е британски антрополог от поколе­нието на Малиновски, но семейството му не е от космополитни интелектуалци, той произхожда от английската работническа класа. Създател е на структурно-функционалния подход в антропологията. Изучава философия, икономия, психология и антропологиа в Кембридж. Започва академичната си кариера като обикновен учен. През годините 1906-1908 той из­вършва полева работа на островите Андаман, недалеч от Индия и публикува полеви доклад.

Радклиф-Браун очевидно е повлиян от социологията на Дуркхайм и изнася дълга серия лекции върху трудовете му. Също като Боас и Малиновски, Радклиф-Браун прекарва годините между войните като основава и развива академични институции, посветени на новата антропология. За разлика от новите антрополози обаче, той прекарва дълги периоди от професионалния си живот като академик-номад, създавайки важна антропологическа среда в Кейп Таун, Сидни и Чикаго. По време на пътешествията си Радклиф-Браун изгражда широ­ко разпространена международна мрежа, чрез която влияние­то му започва да се чувства и във Великобритания. Получава заслужение поздравления от академичната общност и бързо става водеща фигура в ан­тропологията на Великобритания. Така антропологията във Вели­кобритания по време на войната минава през две фази: първа  период, в който доминира подробната етнография и регио­налното ударение пада върху тихоокеанските острови, покъс­но  период, който се съсредоточава върху структурния анализ на Дуркхайм, но там вниманието е насочено към Африка.

Друг пример за влиянието на Дуркхайм върху Радклиф-Браун е възприетото от двамата учени схващане, че ин­дивида е главно продукт на обществото и упорито търси абстрактните структурални принципи и социално интегриращите механизми. Ако има нещо, по което Радклиф-Браун се различава от Дуркхайм е идеята и желанието му да превърне антропологията в „истинска" наука. В „Естествената наука за обществото"  неговата последна книга (основаваща се на се­рия от лекции, изнесени в Чикаго през 1937 г. и публикувани посмъртно през 1957 г.), той показва смисъла на тази надежда.  Радклиф-Браун създава формален модел на обществото със своите ясно дефинирани и логиче­ски свързани елементи и с това иска да положи „научните” основи на антропологията.  Обществото се свързва в едно чрез структура от юридически правила, социална структура и морални норми, които огра­ничават и регулират поведението. Понататък социалната структура може да бъде разделена на дискретни обичаи и подсистеми като например системата за разпределение и наследяване на земя, за конфликтни реше­ния, за социализация, за разпределение на труда в семейството и т.н.  всички тези подсистеми допринасят за поддържането на социалната структура като цяло. Това, според Радклиф-Браун, е тяхната функция и каузата на тяхното съществуване.

В подкрепа на теорията се присъединяват талантливи изследователи, което повдига престижа на теорията. Радклиф-Браун експлоатира старата идея на Мейн за роднинството като „юридическа" система от норми и правила. Системата на роднинството лесно се разбира като непи­сана конституция за социално взаимодействие  тя представля­ва ред от правила за разпределяне на правата и задълженията. С други думи роднинството се превръща в ключова ин­ституция. Последва хипотеза обясняваща функционирането на роднинството като рамка за създаването на групи или корпорации в подоб­ни общества. Възможно е групите да притежават колективни права, например земя или животни. Те могат да изискват лоял­ност в случай на война. Възможно е да уреждат спорове или да организират сватби. Радклиф-Браун подхожда прагматично към проблематиката на антропологията и не се стреми да разбере как живее, как се труди и твори групата, а по-скоро как е интегрирано общество, „силите", които го държат ка­то едно цяло. Според него съвременната подредба съществува, защото днес нещата са функционални, те със сигурност не са „оцелели" от една отминала епоха. Или имат смисъл за настоящето, или ня­мат. Също така той се отнася презрително към често въобража­еми осъвременявания, извършвани от историци на културата или дифузионисти. Където не съществуват доказателства, ня­ма причина да се разсъждава.

 

Марсел Маус е роден в 1872 в Ортодоксално еврейско семейство. Чичо му, Емил Дюркем, е смятан за създателят на модерната социология. Дюркем се обкръжил с кръг от умни млади ученици, между тях и Маус, който бил назначен да изучава религия. Обаче този кръг бил разрушен през Първата световна война; много загинали, включително и синът на Дюркем. Дюркем починал от мъка скоро след това. Маус останал да събере парчетата и заема мястото му като водач на кръга Annee Sociologique.  Времената са трудни. Няколко блес­тящи съвременници на Маус неотдавна са загинали във вой­ната и покъсно той ще отдели голяма част от професионална­та си енергия, за да довърши и публикува техните ръкописи.

Въпреки всичко, Маус никога не е бил възприеман насериозно като наследник на Дюркем. Той бил невероятно ерудиран (знаел поне 12 езика, включително Санскрит, Маори и класически Арабски), но му липсвала притегателната сила, очаквана от един професор. Бивш аматьор в бокса, Маус бил набит човек с леко глуповати маниери, типът човек, винаги играещ си с дузина брилиянти идеи вместо да строи велики философски системи. Маус прекарва живота си, работейки върху минимум пет различни книги едновременно (за молитвата, национализмът, произхода на парите и тн), от които нито една не е завършена. Въпреки това, успва да тренира ново поколение френски социолози, да изобрети френската антропология сам, а също и да публикува серия от изключителни новаторски есета, всяко от което генерира съвършено ново тяло от социална теория.

Маус смята своята работа като продължение на тази на Дуркхайм, двамата мъже са холисти  привърженици на тео­рията, че изследване на една цяла култура или организъм е по плодотворно, отколкото изследването само на нейните части. Според тях обществото е органически интегрирано цяло, „со­циален организъм". На този фон Маус разделя изучаването на антропологията на три нива на изследване: етнография, която представлява подробно изучаване на обичаите, вярванията и социалния живот; етнология  емпирично основано умение за регионално сравнение и антропология  философски инфор­мирания теоретичен стремеж да се направи обобщение за чо­вечеството и обществото на базата на два предишни опита за изследване. Самият Маус никога не върши полева работа, но курсовете му в Института по етнология, които започва да води през 1925 г. се съсредоточават върху методологически въпроси.

Маус също така е революционен социалист. От началото на студенстките години Маус редовно допринася за лявата преса и остава в по-голямата част от живота си активен член на френското кооперативно движение. Той създава и в продължение на много години помага в дейността на кооперация в Париж. Също често е изпащан на мисии с цел установяване на контакт с движенията в други страни (отива в Русия с тази цел след Революцията). Маус не е марксист обаче. Неговият социализъм е по скоро от традицията на Робърт Оуен и Пиер Жозеф Прудон: Маус смята, че комунистите и социалните демократи са еднакво заблудени от вярата, че едно общество може да бъде трансформирано основно чрез управниците му. По-скоро, Маус чувства, че ролята на правителството е да създаде правната рамка за социализъм строен от долу на горе, чрез създаването на алтернативни институции.

Любопитен факт, е че за разлика от своите колеги Боас, Малиновски и Радклиф-Браун Маус никога не върши полева работа, но курсовете му в Института по етнология, които започва да води през 1925 г. се съсредоточават върху методологически въпроси. Маус смята, че преди да започнат да теоретизират студентите трябва да се научат да бъдат етнографи. За разлика от Дуркхайм основният интерес на Маус не е към неевропейците и „архаичните" култури. Той иска да развие сравнителна социология, основана на подробни етнографски описания на истински общества и дотук проектът му е близък до проектите на Малиновски, Радклиф-Браун и Боас. Опреде­лената му цел, обаче, е да класифицира обществата и да открие структурни прилики, еднакви за различни видове общества, за да развие една обща теория за социалния живот. В това работа­та му се различава силно от сепаратизма на Боас. Също за раз­лика от своите британски колеги, Маус не се колебае да се опре на исторически материал, когато той е свързан с разглеждания въпрос.

Евтини почивки в
България, Гърция, Турция, Италия и Хърватия


Bookmark and Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *