Възникване на древните олимпийски игри – реферат

Възникване на древните олимпийски игри - реферат

 

1.Въведение-Под лозунга „Един свят,една мечта” стартират XXIX летни олимпийски игри в Пекин,Китай от 8 до 24 август 2008г.Мотото е избрано сред 211 000 предложения,дошли от целия свят с инициативата всички хора да усетят олимпийският дух и да построят едно по-добро бъдеще за човечеството.Надпреварите по футбол,плуване,ветроходство и други спортове са в съседни на Пекин градове.Церемонията по откриването започва точно в 08:08:08 вечерно време на националния стадион в Пекин.В китайската култура числото 8 се асоцира с просперитета и вярата.В съвременните олимпийски игри представляват възраждането на една идея,възстановяване на древната общогръцка практика на замяна на войните с мирен период на състезания.Съживяването на една традиция,която се превръща в най-голямото спортно събитие.

 

1.1.Възникване- Първите материални свидетелства за провеждането на Олимпийските игри датират от 776 г. пр. Хр., откогато започнало съставянето на списъци на победителите. В началото те представлявали религиозни церемонии в чест на Зевс и съвпадали с лятното слънцестоене и най-топлите месеци в годината точно преди пребирането на реколтата. След като историка Тимей от Таормина въвежда изчислението на времето по Олимпиади след 776 г. се счита, че тези игри са се устройвали на всеки четири години през юли и август. През класическата епоха траели 5 дни.Провеждали се в местността Олимпия,в подножието на планината Кронос,в Южна Гърция, в един единствен ден, изпълнен с церемонии и само едно състезание на градския стадион. С течение на времето дните станали седем, като първият и последният били посветени на култови обреди и жертвоприношения.От 572 г. елейците започнали да организират игрите. Избирали хеланодиките (съдиите) помежду си. Известно време преди откриването на игрите се изпращали вестители (нар. спондофори) по всички гръцки градове. След тяхното съобщение постепенно към Елада по седемте пътя към Олимпия се отправят първо състезателите и след това зрителите.В чест на Зевс се сключвало свещено примирие, с което се гарантирало безопасното придвижване на всички участници и зрители до Олимпия, както и ненападението на Елис, града организатор на състезанията. Около светилището в Елида се образувал себеподобен град от палатките на участниците и зрителите на игрите, непосредствено преди започването им.

 

1.2.Мит за античните Олимпийски игри- Като цяло произходът на Олимпийските игри е твърде неясен, но все пак за най- достовернa се смята легендата за Ифит - цар на древната област Елида, намираща се на п-ов Пелопонес. През 884 г. пр. Хр. царят се допитал до Делфийския оракул за съвет какво трябвало да се направи, за да се спаси населението на Гърция от гражданска война и върлуващите смъртоносни болести. Било му отговорено, че трябва да се възстановят Олимпийските игри. Същата година било сключено Свещено примирие между царете на Спарта, Пиза и Елида, според което земите на Елида и град Олимпия, където се организирали игрите, се обявявили за свещени и неприкосновени.

Провъзгласен бил свещен месец на игрите, през който по тези места е било забранено преминаването на въоръжени хора, а нарушителите са били глобявани. В тези векове на постоянни размирици и борби военните действия са били прекратявани поне веднъж на четири години. Игрите са били смятани за толкова неприкосновени и свещени, че хиляди зрители са наблюдавали боксовите мачове на олимпийския стадион, в момент, в който Гърция е била застрашена от персийската инвазия през 480 г. пр. Хр.

 

2.Провеждане-През първия ден от игрите се полагали и олимпийски клетви. Тържествения ритуал се извършвал пред олтара на Зевс Хоркиос (покровител на клетвите). По този случай се пренасял в жертва шопар, върху чиито четвъртини атлетите се заклевали да спазват правилата на игрите. Има сведения, че в противен случай хеланодиките налагали тежка глоба на нарушителя и той нямал право никога повече да участва.Всяка Олимпиада носи името на победителя в бягането, която е най-старата олимпийска дисциплина. Победителите били награждавани с венец от маслинови клонки, а трикратните първенци имали право да си поставят статуя в светилището, да не плащат данъци и да се хранят на държавни разноски в градския дом.За гърците – участници в игрите нямало по- голяма чест от олимпийския венец, а и за зрителите това събитие представлявало огромен интерес. Също така, наред с атлетите се явявали писатели, философи, ретори, художници, които се възползвали от многото събрали се хора. По този начин те използвали и събитието, за да запознаят зрителите със своите произведения, да им дадат глас и известност, но за тази си дейност не получавали награди. В крайна сметка тези т. нар. общогръцки тържества представлявали за хората една солидарност, търпимост един към друг. През дните от игрите те се опознавали, забравяли различните интереси и съперничества, деляли ги някога.

 

 

 

2.1. Участие в състезанията-Разрешавало се е участието само на елини, свободно родени, неопетнени с кръв, върху които не тежи божие проклятие. По-късно било разрешено участието също и на македонци и римляни. Като наблюдатели се допускали и варвари, девойки и жрицата на храма до стадиона. Изисквало се е десетмесечна активна подготовка в родния град и интензивна 30-дневна тренировка в самата Олимпия. Спортистите (άθλητής) са се обучавали от местни треньори по обща подготовка παιδετρίβης и по специална подготовка γυμναστής по специални, твърде тежки методи. Спазвали са определена вегетарианска диета и са водели спартански начин на живот. В последните 30 дни преди състезанието собствените им треньори не са били допускани до тях, за да се избегнат злоупотреби с допинг. Всеки опит за подкуп, за общуване на треньор със състезателите, както и всяко нарушаване на правилата от състезателите се наказва с тежко телесно наказание и/или глоба. За най-тежките нарушения се налага дисквалификация и издигане статуя на Зевс с парите от глобата. Тя се поставя на алеята на статуите на Ζάνες (Зевсове). Тренират и се състезават голи, с изключение на колесничарите, които носят дълъг до земята йонийски хитон с колан (като онзи в музея в Делфи).

 

 

2.2. Организация на игрите-Организацията и прякото провеждане на игрите се осъществява от колегия от десет ελλανοδίκας – хора, отлично знаещи правилата на

игрите. Занимават се с:

 

  • надзора над състезателите (засега само кандидати); дали изпълняват условията за участие, достойно ли се държат по време на тренировките и състезанията, спазват ли законите на Елида и Олимпия. Всички простъпки са били санкционирани;
  • свещенодействията и церемониите по време на игрите;
  • двудневния марш в навечерието на игрите из Елида;
  • тържествената процесия и жертвоприношението към Зевс Хоркий в Булевтериона на кандидатите в първия ден;
  • правилното провеждане на жребия същия ден;
  • състезанията и излъчването на победителите следващия ден;
  • тържественото награждавана в петия ден;
  • за това на игрите да присъстват само мъже (изключение прави само жрицата на Δημήτηρ Άμίνη), тъй като това са тайни мъжки празници.
    В тяхна компетенция е признаването на Олимпиадата за невалидна - Ανολυμπιάς (случвало се е три пъти); тяхното задължение е да впишат Олимпиадата и годината в регистрите.

 

 

3.Дисциплини- още Омир в XXIII песен от “Илиада” споменава основните спортове, които ще влязат в панелинските игри, а именно: надбягване с колесници, борба, вид юмручен бой, бокс, наречен пугилат, бягане, хвърляне на диск или палет – тежък и кръгъл камък, изхвърлян на колкото се може по- голямо разстояние, стрелба с лък, хвърляне на копие. От тези дисциплини двубоят ще стане панкратион, а стрелбата с лък ще се замени със скока на дължина. Основните разлики между Панелинските игри и съвременните Олимпиади и други състезания са:

 

  • липсва рекорд – състезателите се побеждават помежду си на принципа на елиминацията (има само един победител) без постиженията им да се измерват и регистрират;
  • липсва категория – състезателите от по-ниска категория е трябвало да компенсират физическата с интелектуална сила.

 

През първия ден на игрите състезателите са под надзора на хеланодиките. Теглят жребий от сребърна урна – посветена на Зевс: един по един се доближават до нея, призовават Зевс и теглят своя жребий, подобен на бобено зърно, обозначен с буква; състезатели, изтеглили еднаква буква са двойка за състезанието. Вероятно за вторият манш не се е теглел жребий, а се е следвала азбучната последователност на буквите. Втория, третия и четвъртия ден са се провеждали състезания в следните дисциплини:

 

  • Бягане- най-старата олимпийска дисциплина. Първоначално било състезателен бяг до олтара на Зевс, където жрецът е държал факел. Победителят, като богоизбран, е имал право да запали жертвения огън. Ето защо най-стария стадион στάδιον е стигал до олтара на Зевс вътре в Алтида. По-късно стадиона постепенно се измества извън Алтида. Той е с дължина 192м 27см (мерил го е Херакъл). Стартът е нисък, от специални каменни стартови прагове за отблъскване. Бягали са по четирима (2 двойки), макар че е имало място за 12 (6 двойки). Бяга се от изток на запад, за да се достигне до олтара, който след като стадионът бил изнесен извън Алтида, е пренесен като допълнителен жертвеник на Зевс на самия стадион. Бегачите са бягали приведени, силно изнасяйки ръцете си напред и докосвайки се и отблъсквайки се от земята за ускорение. По-късно се въвежда δίαυλος (двойно бягане). Тръгва се от запад на изток, за да се свърши пак при жертвеника. Обръщането се извършва при определени повратни стълбове.
    На трето място е въведено дългото бягане- по 8-10-12 или 24(28) стадия в различните времена. Най-късно се въвежда бойното бягане – с оръжие и доспехи. Първоначално се е бягало в шлем, щит, наколенници, но по-късно наколенниците отпадат. Дължината му е 2 стадия. Участниците са длъжни да спазват дистанция 1м 25см. Забранено било да пречат на съперниците си по какъвто и да било начин (макар че тайно са го правели, псувайки се). Бягането било много ценено, тъй като било полезна тренировка за война. Не случайно персите са получили психологически шок според Херодот, като видели бягащата срещу тях фаланга.

 

 

 

  • Борба- води се само от стойка и целта е три пъти да се свали противника на земята. Целите са се мажели със зехтин, за да се отчитат точките от полепналата прах по телата им, а не за да са хлъзгави. Често поради нечетен брой състезатели някой стига до финала без да се е борил с никого. Такъв победител се нарича έφεδρος и неговата победа е много по-ниско ценена. Тя изрично се е показвала в надписа на статуята и в епиникийте.

 

  • Бокс-целта е единият да се предаде или да не може повече да се състезава (нокаут). Боксьорите обаче е трябвало да притежават голяма сила, техника, мъжество да понасят раните. Особено се е ценил победител без видими увреждания. Състезателите увиват около дланта си тесен дълъг ремък от нещавена кожа, пропита със зехтин, която стига до 1/3 от лакътната кост, като пръстите остават свободни, за да могат да се свият в юмрук. Тренирали са със сянка и с круша. Често боксьорите са били изобразявани до неузнаваемост и са им правели много лошо изглеждащи статуи, тъй като дисциплината не е от най-ценените.
  • Петобой- смятали са, че това е спортът, който способства за най-хармонично развитие на тялото. Според Аристотел петобойците са най-красивите хора на Елада, тъй като те в равна степен показват и бързина, и сила. Петобоят включва:
    * δίσκος – хвърляне на диск. Той е от бронз и теглото му варира от 1кг 350г до 1кг 750г в различните времена. Хвърлял се е от  специална площадка, оградена от три страни, като имало праг, който не е трябвало да се прекрачва (сега правилата са абсолютно същите).

 

 

* άλμα – скок на дължина от място. Състезателите използвали оловни, железни или каменни гирички за удължаване на скока. Вероятно скачали по пет пъти и сумата определяла победителя. Скачали под звуците на флейта.

  • Надбягване с коне и колесници-Колесниците са двуколки без ресори, със 4, а по-късно с два коня. Хиподрумът има дължина два стадия, а колесниците правели по 12 обиколки. Стартът бил сложен: колесниците се нареждали във формата на триъгълник и последните са тръгвали първи. Стартът бил даван с делфин и орел. В момента на старта делфинът започвал да потъва, а орелът – да се издига постепенно. От двете страни е имало повратни стълбове, като най-опасни били източните. Ето защо на източната страна бил олтарът на Τραξίππος - объркващ конете. Преди състезания жокеите са му принасяли жертва. Често колесниците са се обръщали върху тях, а и са следвали по много жертви, обикновено от публиката. Наградата получава собственикът на впряга, а жокеят бива удостоен само с вълнена лента - ταινία - на челото. Така веднъж жена – собственичка на конете – станала олимпийски победител и й била издигната статуя без дори тя да е стъпвала в Олимпия по време на игрите.
  • Състезания за деца – момчета от цяла Елада се състезават, най-често в бягане и борба. Горната възрастова граница е 18г., което много стриктно се е проверявало. Състезанията са предхождали мъжките и разстоянието било част от разстоянието, което бягат мъжете.
    Момичета само от Елида и Спарта са се състезавали в бягане, но извън Олимпийските игри, по време на празниците на Хиподамия и Хера (в кореспонденция с Пелопс и Зевс).

 

4. Награди – веднага след състезанието победителят получавал палмова клонка и бяла лента около челото. На петия ден тържествено в храма на Зевс са увенчавани с клонка от дива маслина, отрязана със златен нож от 12 годишно момче, чиито и двама родители са живи в момента. Така победителят става Ολυμπιονίκης. Награждаването се е съпровождало със стара песен, приписвана на Архилох, като вестител извиква силно името на победителя, на баща му и на полиса му, след което победителите принасят благодарствени жертви по олтарите на свещената горичка. Накрая организаторите дават пир в празнично украсения Пританейон. Пируват и всички жители в олимпийското село. Олимпионикът бил посрещан триумфално в родния си град. Дори на места разрушавали част от градската порта или пробивали дупка в крепостната стена (полис, който има такива граждани, няма нужда от крепостни стени за защита). Венецът победителят посвещава на полисното божество. Победителят е ставал почетен гражданин на полиса си и вече според неговите и на полиса възможности му се издига статуя и/или му се посвещава ода.

 

5.Любопитни факти:

1. Древните олимпийци се съзтезавали голи-Да, точно така - всички съзтазетели (по това време само мъже) се впускали във всяка дисциплина напълно голи. Древните елини имали традицията да се разхождат голи на много места - в спалнята, на оргии и пиянски събирания. От гръцката дума gymos, която означава гол, произлиза и терминът гимнастически салон.Причината да се съзтезават голи е че по този начин искали да отпразнуват своята мъжка физика и разбира се, да отдадат почит на боговете. Олимпийците често се мажели със зехтин, за да изглеждат по-добре и за да придадат по-лъскав вид на кожата си.

2. Е, всъщност не винаги участниците били голи-През 6 век пр.н.е. накарали съзтезателите да слагат поне парче плат на слабините си, но скоро след това голотата отново дошла на власт.

3. Готвач спечелил първите Олипийски игри-Според исторически сведения първите Олимпийски игри се провели през 776 пр.н.е. Състоялото съзтезание било "стадион" - надбягване на 190 метра, а победителят бил скромен пекар на име Коройбос.През първите 13 Олимпийски игри "стадионът" било единственото съзтезание. Едва на 14-те игри надбягванията станали два вида.

4. "Олимпионике" - победителите в игрите, получавали маслинено клонче и червени ленти.Вероятно защото по онова време не са съществували медали или материални награди, победителите получавали маслинени клонки, венци и ленти от вълна. На олимпийците, разбира се, било отдавано и полагащото им се уважение. Те се завръщали вкъщи като истински герои, където били засипвани с подаръци.Много от победителите се опитвали да използват славата си, за да натрупат богатство - например искали заплащане, за да позират за картина или склуптора.

6. Панкратион - древногръцки бойни изкуства.Вероятно древният бокс ви се е сторил жесток, но той изглежда като детска игра в сравнение с панкратиона - древна форма на смесени бойни изкуства.

Колко жестоки били тези съзтезания? Нека просто кажем, че имало само две правила - без вадене на очи и без хапане. Който нарушавал тези правила бил наказван от съдиите с пръчка. Всичко останало било разрешено - чупене на пръсти, на врат, задушаване на противника. Не съществували никакви времеви ограничения - битката продължавала докато един от двамата се предаде, загуби съзнание или умре.През 564 пр.н.е. Архакион от Филгалея бил обявен за победител в панкратиона въпреки че вече бил убит в битка. Документи достигнали до нас разказват, че Архакион бил хванат в смъртна хватка от противника си, но точно преди сетния си дъх успял да нанесе силен удар, след който противника му се предал. Така Архакион бил обявен за победител секунди преди самият той да умре.След време, гърците започнали да провеждат панкратион дори с момчета на възраст от 12 до 17 години. И всичко това се случвало на Олимпийските игри.

7. Олимпийските игри не били единствените-Древните гърци явно наистина обичали спорта. Древните олимпийски игри всъщност били част от фестивал наречен Панелински игри, който включвал:

- Олимпийските игри били най-важните и най-престижните от всички и били провеждани на всеки четири години в чест на Зевс.

- Питийските игри се провеждали на всеки четири години близо до Делфи в чест на Аполон.

- Немейските игри се провеждали на всеки две години също в чест на Зевс.

- Истмианските игри се провеждали на всеки две години близо до Коринт в чест на Посейдон.Четирите игри били подредени така, че всяка година да има една.

8. Хереа - древни олимпийски игри за жени-Омъжените жени нямали право да гледат игрите, а наказанието за нарушителките било смърт. Законът гласял, че всяка омъжена жена хваната на олимпийския стадион, трябва да бъде убита като бъде хвърлена от скала. Единствено на неомъжените девойки било позволено да гледат съзтезанията.Жените обаче имали свои игри, които се провеждали по време на фестивала Хереа, в чест на богинята Хера. Съзтезанията включвали бягане, което било с 1/6 по-късо от мъжкото, защото женската крачка била точно с толкова по-малка от мъжката.Победителите в игрите Хереа всъщност получавали доста добри награди - освен маслинови клонки те били дарявани и с волско месо.Като цяло обаче девойките в древна Гърция не били поощрявани да бъдат атлетични, като изключим разбира се момичетата в Спарта. Спартанците вярвали, че по-силни и атлетични жени ще отгледат по-здрави момчета, които ще се превърнат в по-добри войни. В Спарта жените тренирали на равно с мъжете и също се съзтезавали почти голи в съзтезания. А на момчетата разбира се им било позволено да гледат...

9. Древен "компютър" изчислявал датата за провеждане на Олипийските игри-През 1901 година близо до бреговете на остров Антикитера били открити останките от древен товарен кораб. Един от откритите предмети бил древен механизъм, който в наши дни е известен с името Антикитера. Учените смятат, че той датира от 150 пр.н.е.Дълги години учените спорят за точното предназначение на този механизъм и се учудват на сложната му изработка (все пак механичният часовник се появявя в Европа чак 1000 години по късно).Напоследък учените вярват, че най-накрая са разкрили мистерията - всъщност олимпийският цикъл не е толкова сложен - за да изчислиш четири години не са нужни кой знае колко сложни уреди. Но игрите били толкова значимо социално събитие, че няма нищо чудно в това, че са част от механизма Антикитера.

10. Християнството погубило древните Олипийски игри-Римляните завладяли Гърция и обявили игрите за езически фестивал. Стигнало се до там, че през 393 година император Теодосий забранил Олимпийските игри в името на това да превърне Християнството всеобща религия. Чак векове по-късно, през 1896 година, Олимпийските игри били подновени... в съвсем нов облик, разбира се.

 

Евтини почивки в
България, Гърция, Турция, Италия и Хърватия


Bookmark and Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *