Икономика на логистичните дейности

Икономика на логистичните дейности

 

Взаимодействие между производство, потребление и обръщение

Производството е единство на 2 взаимосвързани страни-между хората и природата и между хората в процеса на производството. Взаимодействието на хората с природата представлява материално-веществената страна на производството, а взаимодействието между хората образува социалната страна на производството. Наличието на двете свързани страни има следния вид:

Screenshota1

Системата производство е означена на (а) с Е и се образува при пресичането на две суперсистеми - общество (S) и ресурси (Q) т.е. материалното производство е подхранващ блок на обществото, функционална подсистема, която преобразува външните природни ресурси (N) в пригодни за потребление блага и довеждането на тези блага до потребителите (С).

Естествен фактор за всяко производство е природата и човек може да постъпва само така както природата т.е. само да видоизменя формите на веществата. Всеобщ веществен фактор на всяко производство са природните ресурси. Човека, чрез дейноста си, опосредства, регулира и контролира обмяната на веществата между себе си и природата. Природните ресурси N се преобразуват в производството за да се получи продукция с определени потребителни стойности, чрез които се преодоляват определени човешки потребности. Потребителна стойност - съединение на два елемента - природно-веществен и трудов.

Производството има две страни - материално-веществена и обществена, които се намират в постоянно взаимодействие и обусловеност. Определящи при разглеждането на материалното производство като подсистема са неговите социално-икономически елементи, взаимоотношения и аспекти. Когато производството се разглежда като принадлежашто на суперсистемата ресурси (EQ) на преден план изпъкват производствено-технологичните елементи, взаимоотношения и аспекти. В съответствие с този момент хората имат двояка роля в производството - като потребители, коитоопределят крайната цел на производството и като трудови ресурси. Фигура (а) разкрива само материалното производство като подсистема образувана при пресичането на двете суперсистеми общество и ресурси с основна цел преобразуването на ресурсите по такъв начин, че да се удовлетворят потребностите на обществото. Тя не разкрива твърде сложните производствено-технически връзки в системата производство, които го превръщат в единен механизъм =>

Screenshota2

Входовете на производството (P) отново природните ресурси (N), но и работната сила (L) и средствата за производство (K); изхода на производствената система е съвкупния продукт (Х), но за да може да се осъществи непрекъснатостта на производството една част (Z) от съвкупния продукт се връща обратно в производството с цел да се възстановят изразходваните предмети на труда за производството на Х. В условията на разделение на труда продукцията на една фирма се явява предмет на труда за друга. Ако от Х се приспадне Z (междинната продукция) се получава крайния продукт (V), той включва в себе си както продукция за потребление така и средства за производство - една част (G) от последните се насочва за възстановяване на изхабените средства на труда през съответния период. Като от Х се приспаднат Z и G се получава националния доход (Y). Една част от националния доход - фонд натрупване (Н) - се насочва за увеличаване на средствата за производство, чрез този поток се получава нарастване както на основния така и на оборотния капитал. Непроизводственото потребление (С) е предназначено за възпроизводство на работната сила. С Ω е означен отпадъка в производството - 1 част от него се връща обратно към производството. А друга - неизползваема и се изхвърля към природата.

Изводи :

  • От Фиг.(б) се вижда, че съществуват не само преки, но и обратни материални потоци, като всеки един от тях включва множество производствени фази, през които преминава. В резултат на това производствено-технологичните връзки в икономиката са твърде сложни,  взаимно преплитащи се и многообразни.
  • При разглеждането производствено-технологичните връзки допускаме висока степен на агрегация, при която материално-веществения поток се разглежда като един поток.

Разпределението и движението на продуктите се описва чрез уравнението : X = Z + G + H + C. Чрез него се изразява динамичния характер на производството и на материалните потоци в него. Представянето на производството като подсистема, която се образува при пресичането на суперсистемите ресурси и общество дава възможност да се изясни характера и същността му. Самото пресичане поражда нови аспекти и връзки, освен посочените производствено-технологичните връзки - тези  връзки могат да бъдат организационно-технологични и организационно-икономически, чрез което се осъществява взаимодействието между суперсистемите ресурси и общество.

Производството на материални блага е в същото време и потребление на средства за производство. Средствата на труда участват многократно в производствения процес, докато предметите на труда участват еднократно в него, като губят своя облик и свойства т.е. самия акт на производство е в всички свои моменти и акт на потребление. Производството като непосредствено тъждествено с потреблението и обратно се нарича производително потребление. При производителното потребление се унищожават 1 или няколко потребителни стойности за да се създаде новия продукт.

Непрекъснатостта на производството се осъществява чрез материалното снабдяване т.е. чрез него се затваря цикъла производство-обръщение-производство. Стоковото производство предполага стоково обръщение, а стоковото обръщение - парично обръщение т.е. обръщението включва в себе си обръщение на стоки и на пари. Стоковите и паричните потоци в обръщението имат противоположни посоки на движение - първите от производителите към потребителите, а вторите от потребителите към производителите. Когато се наруши или деформира 1 от тези потоци, се нарушава целия възпроизводствен процес. Поради това обръщението не само зависи от производството, но и оказва обратно въздействие върху него. Материалните потоци в сферата на обръщението в сферата на обръщението се реализират чрез  4 организационни системи :

  1. 1.     По отношение на потоците с производствено предназначение - материално снабдяване.
  2. 2.     По отношение на потоците продукция употребявана от населението - вътрешна търговия.
  3. 3.     Изкупуване на селскостопански суровини - поток от продукти със селскостопански произход.
  4. 4.     Външна търговия - както по отношение потоците от продукция постъпваща в страната, така и по отношение потоците от продукция за експорт.

По отношение на организационните форми в сферата на обръщението е необходимо да се има предвид следното - икономическите функции на тези системи в основата си са еднотипни т.е. довеждането на продукцията до потребителя и осъществяване смяната на формата на стойността им. Тези функции при наличието на стоково-парични отношения се реализират чрез актовете на покупко-продажба.

Както се вижда от Фиг.(б) в рамките на самото производство се извършва двояко движение - от 1 страна поток от 1 към друга последователни фази на производството, а от друга - продукцията  произвеждат не само една от друга и една след друга, но и но се произвежда и възпроизвежда едновременно и паралелно 1 с друга. Едновременно и паралелно се осъществява производството във всички негови фази, които при съвременното разделение на труда образуват различните отрасли. Освен материалния поток във възпроизводствения процес съществуват още - поток от работна сила, поток от парични средства, поток от потребности и информационен поток. Всеки един поток в една или друга степен е взаимосвързан с останалите потоци.

Обект на икономиката на логистичните дейности е материалния поток. Всеки материален поток се характеризира с следните показатели :

  1. Интензивност на потока - какво количество от продукция преминава за единица време.
  2. Брой на пунктовете където възниква материалния поток.
  3. Брой на крайните пунктове където завършва.
  4. Брой на производствените фази, през които преминава трансформацията му.
  5. Разстояния между различните пунктове.
  6. Вид на транспорта, с който се осъществява потока и степента на транспортабилност на съответната продукция.
  7. Вид на опаковката и изисквания към опаковката на материалите в потока.

Посочените показатели, които характеризират материалния поток, в голямата си част са обект на целенасочено управленско въздействие и конкретни управленски решения.

 

Същност на стопанските субекти. Видове .

 

Понятия - Търговски закон (ТЗ), търговска сделка и търговско предприятие. Tърговския закон е съвкупност от правни норми, които регулират отношенията между търговците в стопанската им дейност. Търговец е всяко лице - физическо или юридическо, което по занятие извършва търговска дейност. Търговеца трябва да отговаря на 3 изисквания :

  1. Да работи самостоятелно, сам да отговаря за сделките на фирмата и за резултатите от тях.
  2. Търговската му дейност да има системен, продължителен характер - лице, което купи само 1 стока и я препродаде  не е търговец.
  3. Дейността трябва да е с цел извличане на печалба.

Търговското предприятие е стопанска единица с следните елементи :

  • Субективни права - свързва се с дейността на търговеца - право на собственост върху помещения, стоки и инвентар, както и права върху нематериални обекти, патенти и търговски марки.
  • Правни задължения - свързани с отпускане на банкови кредити.
  • Фактически отношения - обособена външна и вътрешна организация, натрупан опит, познаване на пазара, източниците за доставки и клиентите.

Общите принципи и фирмени правила за поведение, задължителни за всички търговци са :

  1. Фирмена истина и яснота - при основаването си фирмата трябва да е истинска : забранени са заблуждаващи допълнения т.е. да стане ясно кой е притежателя и каква е правно фирмата.
  2. Фирмена стабилност - при смяна на собственика или на името му досега съществуващата фирма може да продължи да функционира ( запазване стойността на фирмата ).
  3. Публичност - фирмата трябва да е регистрирана в търговския регистър.
  4. Различност на фирмата - всяка нова фирма да се различава от съществуващи и функциониращи в даден регион

Видове субекти на стопанска дейност са :

  • Физически лица, които по занятие извършват търговска дейност - едноличен търговец. Те се характеризират с един единствен собственик, който :
  1. Осигурява целия капитал,
  2. Сам ръководи фирмата,
  3. Сам я представлява правно пред други институции,
  4.  Получава цялата печалба.

Едноличните търговци са най-многобройната категория в фирмената структура - те са малките фирми в търговското право. ЕТ е неограничено отговорен пред кредиторите си и гарантира плащанията с цялото си имущество. Икономическите му възможности са ограничени от размера на капитала му - той не може да разчита на значителни кредити т.е. препятствие пред отрасловата му ориентация. Недостатъците на ЕТ са : значително натоварване; правото сам да взема решения често води до погрешността им, особено при липса на специална подготовка; неблагоприятната кредитна база и липсата на собствени средства често са пречка за осъществяването на запланувани дейности; търговеца отговаря с цялото си имущество.

  • Търговски дружества. Дружество - многостранен договор между съдружниците за извършване на обща стопанска дейност. Интересите на съдружниците са взаимни.

Елементи на дружеството : имуществена обособеност; организационно единство; възможност да са самостоятелни носители на права и задължения.

Видове търговски дружества : дружества на личността; капиталови дружества; кооперации.

 

  1. Дружества на личността. Към тях спадат :

~ събирателно дружество - когато 2 или повече лица се съгласят да извършват търговски сделки под обща фирма и при неограничена и солидарна отговорност. Елементи на събирателното дружество : търговията се води под обща фирма; съдружниците могат да са както физически така и юридически лица; то осъществява дейността си на основата на договор, който трябва да е в писмена форма с нотариална заверка на подписите. При приемане на нови съдружници е необходимо те да преподпишат договора. Задължителни елементи на договора :

  • Правно-индивидуализиращи белези на съдружниците - име, местожителство; съответно фирма и седалище.
  • Размер и вид на вноските на всеки съдружник.
  • Начин на разпределение на печалбите и загубите.
  • Начин на управление и представителство на дружеството.

Освен тези елементи в договора може да има още : начин на приемане и напускане на дружеството; действие в случай на смърт на съдружник; црок на съществуване и др.

СД лесно се различава по това че в името съществува знака - и сие. Регистрацията се осъществява чрез вписваме в търговския регистър на областния съд в чийто регион се намира седалището на дружеството.

Права на съдружниците - имуществени ( право на част от печалбата; право на обезщетение; право на лихви; право на ликвидационен дял ) и неимуществени ( право на участие в управлението; право на контрол - лично и неотменимо ).

Организация и управление на СД - на 1 или няколко от съдружниците се възлага управлението, като задължително се вписва в договора.

Отговорности - риска, заради който СД са непопулярни е отговорността - всеки съдружник отговаря за задълженията на дружеството непосредствено, неограничено и солидарно.

Разпределение на печалбата и загубата - урежда се с договора като трябва да е пропорционално на направените дялови вноски.

СД се прекратява в следните случаи : с изтичане на договорния срок; с обявяване на СД в несъстоятелност; с предизвестие за прекратяване от съдружник; с решение на съда в предвидени от закона случаи.

След прекратяването СД влиза в фаза на ликвидация.

Предимства на с СД :

  • Разпределяне на работата между повече хора.
  • Еднаква отговорност за всеки съдружник.
  • Възможност за окрупняване чрез приемане на нови съдружници.
  • По голяма маневреност на кредитните отношения заради личната отговорност.

Недостатъци на СД :

  • Неограниченото външно представителство изисква специални знания и повишава риска от грешни решения.
  • Голяма лична и финансова взаимозависимост на съдружниците.
  • При загуби съдружниците отговарят и с личното си имущество.

~ командитно дружество - то се образува с договор между 2 или повече лица за извършване на търговска дейност под обща фирма, като 1 или повече от съдружниците са солидарно и неограничено отговорни за задълженията на дружеството, а останалите до размера на уговорената вноска. Съдружниците в командитното дружество са комплементари и командатисти. Управлението на сделките остава в ръцете на комплементарите, които са неограничено отговорни в дейността си  - те представляват дружествот. Командитистите носят частична отговорност. Фирмата на дружеството съдържа обозначението КД и името поне на 1 от неограничено отговорните съдружници.

Учредяване на КД - с дружествен договор в писмена форма и нотариално заверени подписи. Съдържанието на договора обхваща фирмата, седалището, адреса, предмета на дейност, след което се индивидуализират съдружниците с посочване на адреса и отговорностите им. В договора трябва да намери място размера на капитала на дружеството, който се образуват вноските на всички съдружници. Посочват се начините на разпределение на печалбите и загубите, и на управление на дружеството.

Взаимоотношения между съдружниците - право на глас имат само неограничено отговорните съдружници. Разпределението на печалбата е законово уредени по подобие на СД, като в учредителния договор трябва да се уточни съотношението на печалбата. Ако има загуба командатистите също участват в разпределението и в определено съотношение, но до размера на уговорената вноска. Ако тази вноска е намаляла в резултат на загуби, то той може да изисква изплащане на печалба едва когато тя достигне първоначалния си размер.

Прекратяване - също като при СД.

Предимства на КД :

  • Участие на капиталовложители без де се ограничават правата, от които се ползват неограничено отговорните съдружници.
  • Възможност за неограничено нарастване на капитала.
  • Разделянето на управляващи и финансиращи съдружници предотвратява конфликти свързани с интересите.

Недостатъци :

  • Командитистите нямат влияние върху управлението на дружеството.
  • Те трябва да се осланят на търговските способности на неограничено отговорните съдружници.

КД са подходяща форма за предприемачи, които с малко капитал, но с търговски идеи намират съдружници, не искащи да участват пряко, а само с капитала си.

  1. Капиталови дружества - те са : дружества с ограничена отговорност (ООД); командитни дружества с акции (КДА); акционерни дружества (АД).
  • Дружества с ограничена отговорност - образуват се от 1 или повече физически или юридически, които отговарят за задълженията на дружеството с дяловите си вноски в капитала на дружеството. ООД е малка форма на АД.

Учредяване - с договор (устав), подписан от всички съдружници и заверен нотариално. Съдържание на договора : име, седалище, предмет на дейност, цел, размер на уставния капитал, имена на съдружниците и дялови вноски. Допълнително договора съдържа споразумение относно правото на глас, контрола, управлението на ООД-то.

За вписването на ООД в търговския регистър освен представянето на учредителния договор е необходимо и всеки съдружник да е внесъл поне 1/3 от записаните дялови вноски и да е внесен поне 70% от записания капитал. Капитала на ООД се образува от отделните вноски, наречени дялове - те могат да са различни и един дял може да е притежание на няколко лица. Съдружник, който не е внесъл записаната вноска в определените срокове дължи обезщетение и лихви.

Източници за повишаване капитала на ООД : уголемяване на дяловете ; записване на нови дялове ; приемане на нови съдружници.

Намаляване на капитала на ООД : връщане на капитала на прекратил участието си съдружник ; освобождаване от за внасяне на част от дела. Решението за намаляване на капитала се обнародва в Държавен вестник. Кредиторите на ООД, които не са съгласни това имат право да получат вземанията си от деня на обнародването.

Права на съдружниците : право на глас в общото събрание ; право на част от печалбата в зависимост от дела в общия капитал ; право на ликвидационен дял при прекратяване и ликвидация на фирмата.

Задължения на съдружниците : изплащане или внасяне на съответната дялова вноска ; компенсиране на дефицитите породени от невнасяне на поети вноски ; лоялност спрямо останалите съдружници.

Управление на ООД - от общото събрание на съдружниците и от управител, който може да не е съдружник.

Функции на общото събрание - то взема решенията относно : измененията и допълненията на дружествения договор ; приемане и изключване на съдружник ; съгласие за прехвърляне на дружествен дял на друг съдружник или нов член.

Оперативната дейност на дружеството се ръководи от управителя.

Прекратяване и ликвидация - прекратяването може да стане след тримесечно предизвестие или при обявяване в несъстоятелност.

Предимства на ООД :

~  ограничена отговорност на съдружниците съобразно дяловете им.

~  дружествената отговорност се ограничава до дяловата вноска.

~ широки права на съдружниците по отношение на участието и контрола.

Недостатъци на ООД :

~ строги законови изисквания при измененията на капитала.

~ задължителен уставен контрол.

~ задължителна публичност.

  • Акционерни дружества - капиталови обединения със собствено правно значение и уставен капитал разпределен в акции. За задълженията на дружеството се носи отговорност само до размера на дружествения капитал. В фирмата на акционерното дружество се вписва АД.

Учредяването на АД се извършва по два начина - сюксеситивно и симултативно. При първия начин става чрез подписка в определен предварително срок за записване на капитала. При втория - учредяването се извършва на т.н. учредително събрание - минималната сума на капитала в такъв случай е 1000 лв. Или 10000 лв. За банкови и застрахователни дейности.

Учредителното събрание се провежда в двумесечен срок след приключването на подписката. За да се вземе решение на него трябва да присъстват поне съдружниците записали 1/2 от капитала, но не по-малко от 5 лица записали акции.

Устава на АД съдържа фирмата, седалището, предмета на дейност, вида и броя на акциите, органите за управление и др. Вписването на дружеството в търговския регистър се извършва само при условие, че е приет устав.

Главен орган на АД е общото събрание на акционерите. Функции на ОС : промени в устава ; решения как да се разпредели чистата печалба за дивиденти и фонд резервен ; промени в капитала ; избор на членове на надзорния съвет от средата на акционерите ; да освобождава надзорния съвет и съвета на директорите.

Управление на АД : може да се осъществи с едностепенна или двустепенна система на управление. При двустепенната система АД се управлява и представлява от управителен съвет, под контрола на надзорен съвет. За едностепенната система на управление е характерен само съвет на директорите.

Надзорния съвет (3-9 души) се избира от общото събрание на АД и той определя членовете на управителния съвет. Надзорния съвет избира свой председател, който не може да участва пряко в управлението на дружеството, но го представлява в отношенията му с управителния съвет. Управителния съвет на АД се състои от 3 до 9 души, като състава му и промените в него задължително да се представят в окръжния съд за вписване в търговските регистри. Управителния съвет дава отчет пред надзорния съвет най-малко веднъж на 3 месеца.

Съвета на директорите също може да бъде м/у 3-9 души, той избира председател и заместник-председател и възлага управлението на АД на 1 или няколко от членовете си, които докладват на председателя обстоятелства от съществено значение.

Публичност на АД - задължително се публикуват : доклад за годишно приключване ; баланс ; отчет за приходи и разходи. Това се прави с цел да се защитят интересите на кредиторите и акционерите. За 1 акционер е най-важна чистата печалба, тъй като от размера и зависи размера на дивидента, който би следвало да му се изплати след като се отдели необходимата сума за фонд резервен.

Права на акционерите :

-         Участие в общото събрание с право на глас.

-         Право на информация, която се дава от съвета на директорите,

-         Право на придобиване на нови акции.

Прекратяване на АД :

-         изтичане на срока за които е било образувано,

-         решение на общото събрание на акционерите,

-         обявяване в несъстоятелност - след покриване на всички задължения останалото имущество се разпределя м/у акционерите, като те участват в разпределението съответно на дела на акциите си спрямо ликвидния остатък.

  • Командитни дружества с акции - капиталови обединения със собствено правно управление при които най-малко 1 от съдружниците носи неограничена отговорност, докато останалата част от уставния капитал е разпределена в акции и притежателите им са съдружници в организацията. КДА се различават от обикновените КД поради факта, че вноските на ограничено отговорните съдружници се издават в акции. Броя на ограничено отговорните съдружници не може да е < 3-ма души.

Органи за управление на КДА :       Учредително събрание - то се свиква от неограничено отговорните съдружници, които изготвят и устава на КДА.           Общо събрание - право на глас имат само неограничено отговорните съдружници, като компетентността на общото събрание се определя от устава.    Съвет на директорите - той ръководи оперативно дружеството и също се състои само от неограничено отговорни съдружници.                  Фирмата на такъв вид дружество задължително съдържа обозначението КДА и за него важат разпоредбите за АД.

  1. Кооперации - организации със самостоятелно правно управление и с отворена за нови членове структура. Всяко кооперативно сдружение има Управителен и Контролен съвети.

Управителен съвет - чрез него сдружението се представлява и задължава пред трети лица. Членовете му се избират за срок от 3 години. Той следи за редовното водене на дружествените книги, за състоянието на баланса, за публичността му, свиква общото годишно събрание, пред което дава отчет за дейността на кооперацията през отчетната година.

Контролен съвет - проверява сметките на кооперацията, изготвя всяка година доклад до общото събрание за извършените от него обши проверки и основно проверки на годишния баланс и сметка печалби и загуби. Без този доклад общото събрание не може да вземе никакви законови решения относно баланса, разпределението на печалбите и загубите, както и освобождаването от отговорност на управителния съвет.

Най-важен орган на кооперацията е общото събрание на членовете уредено аналогично на АД. Общите събрания биват редовни и извънредни - редовните се свикват всяка година от управителния съвет най-късно до края на първото тримесечие. Извънредните се свикват в всяко време, когато е необходимо да се решат въпроси вън от компетентността на управителния съвет.

Общото събрание решава относно - избора, оставката и освобождаването от отговорност на ръководството ; изменението на устава ; преглеждането на сметките, баланса и разпределение на печалбите и загубите ; присъединяване на сдружението към друго такова ; разтурване на сдружението и назначаване на ликвидатори.

 

* * *

 

Други признаци за класифициране на фирмите :

  • Според собствеността - държавна, общинска, кооперативна и частна.
  • Степен на самостоятелност - самостоятелна главна и зависими дъщерни фирми.
  • Присъствие или отсъствие на чуждестранно участие - вътрешни, чуждестранни, смесени.
  • Според големината - малки средни и големи (ранжирането е въз основа на следните основни показатели - брой на заетите, размер на капитала, обем на производството).

Фирмите могат да се обединяват с оглед постигането на икономически цели - успешна борба с конкуренцията, утвърждаване на свое място на пазара, повишаване ефективността на контрола. Обединението бива 2 вида - консорциум и холдинг.

1. Консорциум - договорно обединение на търговци за осъществяване на определена дейност в областта на инвестициите, политиката или новите, авангардни технологии.

В световната практика най-често се образуват в областта на банковото дело и за кредитиране на големи строителни обекти.

За консорциума важат правилата за АД.

2. Холдинг - АД, КДА, ООД, което има за цел под каква да е форма да участва в други дружества или управлението им, със или без собствена търговска дейност.

Конкретен предмет на дейност може да бъде : придобиването, управлението, оценката и продажбата на участие в дружества ; придобиването, управлението и продажбата на облигации ; придобиване, продажба и оценка на патенти ; финансиране на дружествата, в които холдинга участва.

Холдинга има специален режим на данъчно облагане, определян от Министерството на финансите.

Дружествата, образуващи холдинга приемат статут на дъщерни фирми - правата и функциите им са като на разклонение на стопанската организация, намиращи се под контрола на по-голяма фирма.        Като съставна част на холдинга дъщерната фирма се различава от понятието клон на фирма - те притежават по голяма самостоятелност и най-малко 25% от капитала на холдинга трябва да е внесен пряко в дъщерните дружества. Така холдинга получава право да контролира пряко част от капитала на дъщерното дружество, и пряко да определя повече от 1/2 от членовете на управигтелния му съвет.

Холдинга не може да участва в дружество, което не е юридическо лице ; да придобива лицензи, които не са предназначени за контролирано от него дружество ; да придобива недвижими имоти, които не са необходими за обслужването му.

 

 

Обкръжаваща среда на фирмата

 

Обкръжаващата среда е съвкупност от нея факти или действия и условия, които влияят върху възможностите и за изпълнение на поетите договорни задължения, за усъвършенстване на връзките с потребителите, както и върху възможностите и за бъдещо развитие. Обкръжаващата среда е съставена от микро и макро среда.

  1. Елементи на микро обкръжващата среда на фирмата. Те влиаят пряко върху възможностите на фирмата да обслужва целевите си пазари. Към елементите на микро обкръжващата среда на фирмата се отнасят : доставчици на фирмата ; посредници ; потребители ; конкуренти и обществеността .

Screenshota3

  • Доставчици - фирми или хора, които осигуряват ресурсите неибходими за производството на стоки и услуги.

Всеки доставчик предоставя ресурсите при различни условия - обем, качество, срок, цена и периодичност на доставките. Необходимо е избора на доставчик да се извърши като се отчитат възможните последици за фирмата от гледна точка на целите и. При това трябва да се отчете факта, че доставчика на нашата фирма е доставчик и на конкуренцията. Затова всяка фирма трябва да поддържа с доставчиците си тесни връзки при взаимна изгода и за дълго време - това дава конкурентно предимство.

  • Посредници - фирми или индивиди, които подпомагат в дистрибуцията и продажбите на стоки фирмата, а и в извършване на редица други дейности като : реклама, финансиране и други.

Screenshota4

Търговските посредници подпомагат фирмата при реализацията на продукцията и. Те търсят пазари, водят преговори и продават стоките в необходимия асортимент, количество, качество, място и време. Те са : комисионери - работят за комисионно възнаграждение, и търговци, които купуват стоките и ги продават за своя сметка.

Фирмите физически дистрибутори подпомагат фирмите и предприятията в складирането, съхраняването и транспортирането на стоките до потребителя. Те са складови и транспортни фирми.

Финансовите организации оказват финансова помощ или застраховат продукцията - те са : банки, застрахователни компании и други.

Фирмите за маркетингови и други услуги са специализирани в извършването на различни консултации, изследвания, провеждане на рекламни кампании и информиране на обществеността. Предприятията използват услугите им поради това, че нямат достатъчно кадри, опит и финансови възможности за да извършват сами тези дейности.

  • Потребители - услугите на доставчиците и посредниците се ползват от фирмата с цел по-добро обслужване на потребителите.

Фирмата трябва да е наясно какви са потребителите и изискванията им. Всяка фирма трябва да изследва какво е поведението им, какво влияе върху него и как те вземат решение за покупка.

  • Конкуренти - оказват влияние върху целите и стратегиите на фирмата.

Затова те трябва да се идентифицират и изучават. Трябва да се изясни : 1. На кои териториални пазари действат ; 2. Какви стратегии са възприети ; 3. Какъв е имиджа им ; 4. Какви са пласментната и рекамната им дейности ; 5. Каква е ценовата им политика ; 6. Какви са технологичните им възможности и поведението им ; 7. Каква е степента на задоволяване на потребителските нужди ; 8. Какво е отношението на потребителите към тях.

  • Обществена среда - всяка група в обществото, която проявява реален или потенциален интерес към дейността на фирмата и може да окаже определено влияние върху нея.

Съществуват 3 типа обществени организации : 1. Интересите им съвпадат с интересите на фирмата - финансови кръгове.       2. Такива, от които се интересува фирмата, но те не се интересуват от дейността и - средства за масова информация.   3. Интересуващи се от дейността и, но тя не се интересува от тях - организации и съюзи за защита на потребителските интереси.

Несъобразяването с тези групи и липсата на програма за въздействие обикновено води до големи проблеми за фирмата.

Screenshota5

Локална среда - потребителите и живеещите в района на фирмата т.е действия за формиране на благоприятано отношение сред местните хора, защото те са разпространители на мнението за фирмата.

Широка общественост - цялото население на района ; и тук е необходима целенасочена комуникационна дейност.

Вътрешна общественост - работници и служители, които могат да са източник както на добра така и на отрицателна информация за фирмата и продукцията и.

~

  1. Елементи на макро-обкръжавщата среда на фирмата - макроусловия, които влияят пряко в/у елементите на микро- обкръжаващата среда, като фирменото ръководство не може пряко да въздейство в/у тези елементи, а единственото, което може да направи е да адаптира дейността на фирмата към тях.

Макро-обкръжаващата среда се състои от 6 основни елемента : демографски, икономически, природни, технологични, политически и социално-културни условия.

  • Демографски условия - те са твърде важни за фирмите, защото пазарите, за които работят те са съставени от хора.

Всяка фирма трябва да държи сметка за за следните демографски характеристики :       1. Ръст на населението - това заначи и повишаваме на потеблението , но и нарастнала консумация на ресурси, което води до повишаване на производствените разходи. 2. Географско разпределение и мобилност на населението - тези фактори рефлектират  както в/у териториалното разпределение и размерите на пазара така и в/у търсенето.     3. Гъстота на населението - до голяма степен определя размера и поглъщаемостта на пазара.        4. Възрастови изменения в населението - населението застарява Þ изменения в потребностите и изискванията на купувачите.            5. Раждаемост - спада се отразява на борбата за пазари в редица отрасли.       6. Промени в семейството - главното характеризиращо ги е късното сключване на брак, малкото деца, работещите жени, многто разводи и множество несемейни домакинства.

 

 

 

ДЪЛГОТРАЙНИ АКТИВИ

 

Същност на дълготрайните активи (ДА) : те са инвестираните средства на стопанските единици, които участват активно в текущата и дейност за по-дълъг период и пренасят на части стойността си за нормативно регламентиран срок или съгласно разработен план в състава на разходите за производството на продукцията като запазват натурално-веществената си форма. Една част от ДА са необходими условия за производството, транспорта или продажбата на продукцията, а друга част обслужва организацията и управлението. Към групата на ДА се отнасят и инвестираните средства с цел натрупване или увеличаване на собствения капитал чрез лихви, ренти и др.

Класификация на ДА - в зависимост от сферата на функционирането им се делят на производствени и непроизводствени. В зависимост функциите и предназначението те биват материални, материални, дългосрочни инвестиции и вземания. Според формата на собственост - собствени и чужди.

Структура на ДА - съотношението м/у стойностното изражение на различните групи представено в относителен дял към общата им стойност. Ефективна е тази структура при, която активните ДА преобладават пред пасивните.

Съвкупността от ДА, с които разполага стопанската единица формират нейната материално-техническа база. Процеса за набавяне и придобиване на необходимите ДА се извършва по следния начин :

  • При създаване на стопанската единица - третират се като еднократни активи при формирането на капитала и.
  • При доставка за подмяна на ликвидирани или продадени ДА.
  • При разширена реконструкция и модернизация на стопанската единица.

Оценка на дълготрайните активи : те се оценяват по -

  • Първоначална стойност, която може да е цена на придобиване - включва : покупна цена, извършени разходи по доставка и монтаж, изплатени суми за проучване, проектиране и строителство.
  • Себестойност - фактически извършените разходи за придобиване на ДА и продажната цена.

Състоянието на ДА се характеризира със следните показатели :

1)   Коефициент на годност - отношение на остатъчната стойност на ДА към първоначалната стойност - остатъчната стойност е разликата м/у първоначалната стойност и начислената до момента амортизация на ДА.

2)   Коефициент на обновяване - получава се като отношение на въведените в експлоатация ДА към първоначалната им стойност.

3)   Възраст на ДА в години.

Изхабяване, амортизация и възстановяване на ДА. Изхабяването е обективно протичащ процес в времето и има 2 форми на изхабяване - физическо : загубване на техническите и експлоатационни свойства на ДА в резултат на използването им, въздействието на природните сили или недобро стопанисване; и морално : предизвикано от използването на по-производителни ДА или внедряване на нови. В резултат на моралното остаряване използването на физически годните ДА се оказва икономически и социално неизгодно.

Степента на физическото изхабяване (Фи) се измерва с помощта на показателите :


Като отношение на фактическия срок (Tф) на експлоатация в години към нормативния срок (Тн) :


Като отношение на фактическия срок на експлоатация на ДА (Тф) в години към предполагаемия срок на годност на ДА, установен чрез експертна оценка (То).


Като отношение на начислените амортизационни отчисления (А) към първоначалната сума на ДА :

Степента на морално изхабяване (Им) се определя по два начина :

1)


Чрез разликата м/у средногодишната първоначална сума (П) и възстановителната стойност (В) на ДА в % :

2)


Чрез съпоставка на техническите характеристики на старите и новите машини - производителността на старите (Пс) и новите (Пн) :

В резултат на изхабяването е необходимо възстановяването на ДА - частично възстановяване : чрез текущи и основни ремонти ; и пълно : чрез закупуване или строеж на нови. Възстановяването на ДА се извършва чрез набиране на парични средства и източници, за което е необходима произведена продукция - в себестойността и се включва стойността на частта на изхабяването. Процеса на пренасяне на стойността се нарича амортизиране. Амортизацията е реален израз на частта от стойността, с която се намалява потребителната стойността на ДА. Размера на отчисленията за амортизация практически се изчислява чрез определена амортизационна норма показваща какъв процент от стойността на ДА според установената им трайност трябва да се пренесе в стойността на готовата продукция.

Основни методи за амортизация : линейни и нелинейни.

За транспортните средства амортизацията се изчислява спрямо изминатия пробег. Амортизационната квота за 1 км. пробег е частното м/у амортизационната стойност на автомобила и общия пробег.

 

Съдържание на амортизационния план :

Име на ДА Срок на ползване Аморт. су-ма при придобив. Аморт. сума при промяна Аморт. норма Год. аморт. квота
1 2 3 4 5 6

Пътища и показатели за по-пълно използване на ДА - по-високата степен на използване на ДА води до повишаване на ефективността на работата на стопанската единица, която в крайна сметка трябва да доведе до сближаване на срока на физическото и моралното им износване.

Път за по-пълно използване на ДА са :

  • Екстензивно използване - по-пълно използване по време - премахване на престоя на машините поради технически неизправности и ритмично снабдяване със суровини и материали.
  • Интензивно използване - по капацитет : повишена скорост на работа на машината и интензивност на технологичните процеси.

Показателите характеризиращи степента на използване и икономическата ефективност на ДА са :


Коефициент на екстензивно използване (К екс.) :

Където Тf е фактическото отработено време на ДА, а Тef е ефективния фонд време.


Коефициент на интензивно използване (К int.)

Където Nfak е фактически произведеното количество продукция за единица време в натура, а Nmax е максимално възможното количество продукция за същия период.

  • Коефициент на интегрално използване : Кинт =Кint . Kekc


Фондоотдаване :

 


Където ОПП е обем произведена продукция.

  • Фондоемкост :


Коефициент на натоварване на производствените площи :

Където Фп е фактическото количество произведена продукция в натура, а Пп е производствената площ в кв. м.


Рентабилност (П - печалба) :

Краткотрайни активи (КА)

 

Същност, състав и структура - икономическата форма на предметите на труда са КА ; за разлика от ДА, КА се потребяват в един производствен цикъл, пренасят стойността си еднократно ; участват натурално-веществено в създаването на готовата продукция и са непрекъснато в сферата на обръщението на производството.

Те са : краткотрайни материални активи, краткосрочни вземания, краткосрочни инвестиции, парични средства, разходи за бъдещи периоди.

Онази част от КА, която цялостно се използва в целия производствен цикъл, напълно пренася стойността си в/у себестойността на продукцията и в производствения процес изменя материално-веществената си форма са материалните запаси.

Структура на КА - съотношението м/у отделните елементи на КА образува структурата им, която има важно значение за анализа на КА.

Източници на образуване на КА - началото на образуването им съвпада с момента на учредяване на стопанската единица, когато тя по разчетните си сметки получава капитал, включващ необходимите ДА и КА. Нарасналите нужди се задоволяват от печалбата на фирмата.

Придобиването на КА изисква и стойностното им оценяване - по цена на придобиване, себестойност и продажна цена.

Нормиране на КА : за правилната организация на използването на КА се разработват нормативи - под норматив се разбира разчетния размер на минимално необходимите запаси от КА за осигуряване на непрекъснат производствен процес. Нормативите се изразяват чрез :

1)       Броя дни, за които съответната стопанска единица трябва да се осигури със суровини, основни, спомагателни, горивни и др. материали или броя дни, през които продукцията трябва да се пригоди за продажба или да бъде продадена.

2)       В стойностно изражение - получава се като се вземе предвид нарастването или намалението на производствените разчети ; изменението на цените и предвиждано намаляване на себестойността.

Нормирането на КА обхваща следните етапи :

1)       Определяне на средно денонощно потребление в натурално и парично изражение.

2)       Определяне норма на запаса.

3)       Разработване на сборен разчет на норматива за КА в дни, като норматива в дни зависи от : характера на производството ; сроковете, в които постъпват материалите ; разстоянията от доставчика ; начина на снабдяване.

За да се определи потребността от КА е необходимо да се изчисли т.н. текущ запас на материалите, като той се определя като произведение на средноденонощното потребление на 1 материал (а) и средния брой дни м/у 2 доставки (Т) : Зтек = а . Т .

Освен текущ е необходимо определянето и на т.н. гаранционен запас. Той се създава с оглед осигуряване на непрекъсната работа в случай на нарушаване на графика на доставчиците на материалите. Той се определя като произведение на средноденонощните потребности от даден материал (а) и средното отклонение в денонощия от средния период време м/у 2 доставки (Т1). Згар = а.Т1 .

Като се вземе предвид нуждата от текущ и гаранционен запас се определя величината на общия размер на запаса от даден материал :

Зобщ = Зтек + Згар

         Обращаемост на КА - те се намират в постоянно движение, при което непрекъснато и последователно изменят формата си и преминават от сферата на производството в сферата на обръщението  и обратно. Последователните изменения на формата и преминаването от 1 сфера в друга е кръгооборота на КА. Бързината на обръщението на КА се измерва с помощта на :

1)


Коефициент на обращаемост (Коб) - колко кръгооборота са направили КА през определен период. Той се определя като отношение на обема на реализираната продукция (РП) към средногодишното наличие на КА :

2)


Коефициент на времетраене на 1 оборот (Квр) - показва за колко дни КА са извършили 1 кръгооборот. Определя се като отношение на броя дни през периода (Т) и броя на оборотите през него :

3)


Коефициент на ефективност (Кеф) - показва с помощта на колко материали е произведена и реализирана продукция на стойност 100 лв. - отношение на средната наличност на материални запаси и годишния обем на реализираната продукция :

 


         С ускоряване на обращаемостта на КА потребността от тях се намалява и се постига относително освобождаване на част от оборотните средства на стопанската единица. Стойността на освободените КА (Косв) се определя със следната зависимост :

Където Тпл е времетраене на 1 оборот през плановия период в дни, а Тбаз е 1 оборот през базовия период в дни.

 

Oрганизация на труда и работна заплата.

         Съдържанието на организацията на труда се определя от съставните и елементи - разделение и кооперация на труда ; организация и обслужване на работното място ; подготовка и повишаване квалификацията на кадрите ; нормиране на труда ; условия на труд ; режим на труд и почивка ; заплащане на труда ; производителност и трудова дисциплина.

Нормиране на труда - метод за изучаване организацията на производството и труда и установяване на обективно необходимия разход на работно време за извършване на определена работа при определена организация - технически и производствени условия. Трудовата норма е мярка на труда Þ

  1. Норма на време - обективно необходимия разход на работно време за извършването на определена работа или изпълнението на определена операция, за изработката на 1 продукт, измерено се в секунди, минути, часове; отнасящо се до работата на 1 или група работници.
  2. Норма на изработка - обема работа, която трябва да се извърши за определен интервал от време - час, смяна… Тя се измерва в брой изделия, литри, килограми, метри…
  3. Норма на обслужване - брой машини, които 1 или група работници трябва да обслужи за определено време.
  4. Норма на управляемост - определя числото на работниците, които са подчинени на 1 ръководител.

Трудовите норми са необходими при разработването на всички раздели на бизнес-плана на фирмата.

Нормата на време е изходна база за установяване на трудопоглъщаемостта на продукцията. На основата на трудопоглъщаемостта се определят броя на работниците по професии и специалности ; равнището на производителност на труда ; средствата за работна заплата, които се включват в себестойността на единица продукция и намаляването на себестойността е следствие от нарастване на производителността на труда.

Трудовите норми са 1 от основните елементи на организацията на работната заплата.

Принципи на нормирането на труда :

  • Научност - тя изисква техническа, психофизиологична и организационно-икономическа обосновка на трудовите норми.
  • Прогресивност - те да се разработват на основата на прогресивен режим на работа на машините, използване на прогресивни технологии и необходимата квалификация.
  • Единство на трудовите норми - да се определят еднакви за 1 и съща работа и при едни и същи условия, независимо от това къде се извършва тази работа.

Класификация на разходите на работно време  - работното време е законодателно установен период от време, през който трябва да се изпълни определен обем работа - то се дели на време на работа и на прекъсване.

Screenshota6

  • Времето на работа е част от работния ден и се подразделя на време за производителна и за непроизводителна работа. Времето за производителна работа се състои от подготвително-заключително, оперативно време и време за обслужване на работното място.

Подготвително-заключителното е онази част от работното време, която се използва за подготовка на работното място, а също и за всички действия свързани със завършването на работния ден.

Оперативното време е това, през което непосредствено се въздейства в/у предмета на труда, то се повтаря с всяка единица изработено изделие и се състои от основно и спомагателно време.

  • Времето на прекъсване обхваща всички престои за почивки и естествени нужди, почивки поради организационно-технически причини и др.

За целите на нормирането на труда работното време се дели на нормирано и ненормирано, като методите за измерване на разхода на работно време са : методи на непосредственото измерване и методи на моментните наблюдения.

  1. Методите на непосредствено измерване се осъществяват чрез снимка на работното време, хронометраж и фотохронометраж.
  • Снимка на работното време : метод за изучаване на работното време или времето на работа на отделна машина, чрез измерване на всички разходи на работно време в рамките на дадена смяна. Снимката на работното време е индивидуална и групова. Съставянето на снимка на работното време преминава през няколко етапа :

1) подготовка на наблюдението - в съответствие с целта се избира обекта и снимката се прави за определяне на загубите на работно време, като достатъчно е да се изучат часовете на най-големи загуби. Ако целта на снимката е разработването на нормативи на времето, то обекта на наблюдението е отделното работно място и то с най-добра организация на труда.

2) провеждане на наблюдението - регистрирането на данните от наблюдението се извършва в специална бланка - фотокарта. Самия процес на фотографирането се състои в последователно и подредено записване на фотокартата на всичко, което се изпълнява с точност до 30 сек.

3) обработка на резултатите от наблюдението : всяко действие или престой на работника се означава с индекс в съответствие с приетата класификация на разходите на работно време, като всички елементи на работа или престой, които имат еднакъв индекс се обединяват в групи с цел съставяне на фактическия баланс на работното време.

4) анализ на резултатите и проектиране на рационални трудови норми - установява се дали всички разходи на работно време са необходими при съществуващата организация на труда. Нерационалните разходи на работно време се елиминират и се съставя проектния, нормативния баланс на работното време. На основата на фактическия и проектния баланс на работното време се установяват показатели за повишаване на производителността на труда и за подобряване използването на работното време.

  • Хронометража е метод за изучаване и измерване на отделните елементи на оперативното време - извършва се с помощта на хронометри, хроноскопи, осцилографи и киноапаратура. Хронометража преминава през същите етапи като снимката на работното място.
  • Фотохронометраж - комбинация между снимката на работното място и хронометража. При него наблюдаващия едновременно с провеждането на снимка на работното време прави в отделни периоди и хронометраж на отделните операции.
  1. Метод на моментните наблюдения - те се провеждат чрез обхождане на участъка по предварително установен маршрут. За провеждането му се използват специални бланки като в тях наблюдателя обозначава вида на разхода на работно време. След провеждането на наблюдението се прави обработка на данните, като тя има за цел да установи процента на всички разходи на работно време и абсолютния му размер. Въз основа на тези данни се определя и конкретното натоварване на всеки 1 от работниците и на машините или се набелязват мероприятия за подобряване на организацията на труда.

Въз основана тези методи се пристъпва към методи за нормиране на труда - сумарни или аналитични.

При сумарния метод трудовата норма се определя общо за целия процес или за дадена работна операция, като той има следните разновидности : 1. Нормиране на основата на статистически данни - нормата се установява на основата на такива данни за фактическото произведено количество продукция за определен период от време и броя на произвелите го работници. При такива условия не е известно в каква степен е използвано работното време на работника Þ този метод е ненаучен ; 2. Нормиране въз основата на опита на някои лица от ръководния персонал ; 3. На основата на сравнение с аналогична работа - точността на новата норма е в зависимост от нормата, с която се прави сравнение.

Аналитични методи - осъществяват се в две разновидности - аналитично-изчислителни и аналитично-изследователски методи на нормиране : 1. Аналитично-изчислителни - трудовата норма се установява като се раздели операцията на съставните и елементи Þ за всеки елемент се определя времето на основата на нормативни справочници за ограниченията на времето и режима на работа на машините. Сумата на нормативните времена по отделни елементи на операцията дава общото време за изпълнението и. 2. При аналитично-изследователския метод трудовата норма се получава чрез непосредствено наблюдение, изследване и измерване на разходите на работно време по отделните движения, действия, манипулации и операции в рамките на самото производство, като широко приложение в тези случаи придобива фотохронометража.

 

Работна заплата. Доходите се делят на две части - доходи от труда (работна заплата) и доходи от собствеността (печалби, лихви, дивиденти, ренти). Работната заплата е форма за разпределение на дохода от труда, тя е цена на стоката работна сила. Различават се номинална и реална работна заплата.

Номиналната работна заплата изразява паричната сума получена за извършената работа през определен период от време. Тя зависи от ; времето на работа ; обема на извършената работа ; от квалификацията и основно от вътрешните правила за организацията на работната заплата, определяни самостоятелно от всяка фирма.

Реалната работна заплата изразява сумата на действителните потребности, които могат да се задоволят с номиналната работна заплата. Величината на реалната работна заплата зависи от номиналната работна заплата и индекса на цените на потребителските стоки. Факторите, от които зависи реалната работна заплата, освен номиналната, са :

1. Търсенето и предлагането на факторите на производство (труд, земя, капитал), вкл. и на работната сила. Търсенето и предлагането на факторите на производство определя работната заплата, поземлената рента, лихвения процент, нормата на печалбата - цените на факторите на производството.

2. Предлагането на работна сила - то се определя от : числеността на населението, дела на трудоспособното население, средния брой часове отработени за 1 год. ; качеството на труда и квалификацията на работниците. При известни криви на търсенето и предлагането за дадена категория персонал равновесното равнище на работната заплата се установява в точката на пресичане на тези криви. Ако равнището на работната заплата е по-високо от точката на равновесие излишъка на пазара на работна сила ще способства за понижаването й.

3. Качеството и условията на труд - ставките на работната заплата за различните категории персонал са в зависимост от качеството и условията на труд.

4. Доходност на фирмата - тя определя сумата на средствата , които могат да се заделят за индивидуално трудово възнаграждение Þ при липса на необходимите доходи повишаването на работната заплата може да се извърши по 2 начина : като се повишат цените на продукцията или като се съкрати персонала.

5. Работната заплата се влияе силно и от сравнителния анализ на работните заплати в даден регион, или фирми произвеждащи сродна продукция.

Фактори, определящи величината на минималната работна заплата са : екзистенцминимума, жизнения и социалния минимум.

Екзистенцминимума обхваща средствата за задоволяване на потребностите на човека само като биологично същество - той има само физиологично измерение. Жизнения минимум включва екзистенцминимума, но и редица обществено-икономически и исторически фактори. Жизнения минимум е най-малката обективна и обществено-допустима натурална и стойностна величина от жизнени средства, материални блага и услуги, която е необходима за нормално физическо, духовно и социално развитие на човека като индивид.

Социалния минимум освен физическо има и социално измерение - този минимум, който се характеризира с достигнатата величина на жизнения минимум или обществено определените и гарантирани за даден етап социални потребности. Той се определя, като към жизнения минимум се прибави величината на безплатното потребление не материални блага и услуги.

Договаряне на работната заплата  : съществуват 3 подхода в взаимоотношенията между работодател и работник :

  1. Политиката в заплащането изцяло се определя от работодателя - той (държавата) определя основните нормативни документи от заплащането на труда, както и ставките на работната заплата.
  2. Договаряне на работната заплата - водене на преговори м/у работници, работодатели и понякога държавата. Така се осъществява съгласуването на основните положения, отнасящи се до работната заплата и при постигане на съгласие се сключва договор, чиито клаузи са задължителни за срока му.  При несъгласие спора се решава чрез посредници, като договора е за срок 1-2 години и често има клаузи, позволяващи преразглеждането му.
  3. Държавата и обединения на преговарящите страни от по-висок ранг - синдикатите определят основните моменти на заплащането, а на по-ниско ниво - съобразяване с тях. На високо равнище се фиксира минималната работна заплата, добавките за условия на труд, обезщетенията за извънреден и нощен труд, размера на платения отпуск…

Тъй като договорите на ниско равнище се влияят от тези на високо този подход е известен като рамково договаряне.

От своя страна договарянето на работна заплата бива индивидуално и колективно. Индивидуалното договаряне се извършва м/у работодателя и отделния работник, намира израз в сключването на трудов договор и възникването на наемно-трудово правоотношение. При колективното договаряне - осъществява се по принципите на социалното партньорство чрез сключване на колективен трудов договор, на национално равнище за : начините, принципите, процедурите за определяне на минималната работна заплата ; системите за адаптиране на минималната работна заплата към изменящата се издръжка на живота ; динамика на средната работна заплата ; видове и минимални размери на допълнителните трудови възнаграждения, които са еднозначно определени с кодекса на труда.       На отраслово равнище : минималната работна заплата за отрасъла - ³ от за страната ; договаря се отрасловата начална заплата - за основни професии или специалисти или за квалификационни групи в отрасъла ; договарят се процеса на нарастване на средната работна заплата.           На регионално равнище се договарят : регионална минималната работна заплата ; растеж на средната работна заплата в проценти или сума - за естествен ръст и за пораснала издръжка на живота ; добавки към заплатата произтичащи от регионални особености.                  На ниво фирма се договарят ; маса на работната заплата - като абсолютна сума или % от продукцията ; средната работна заплата като се прави съпоставка с сродни предприятия ; % на нарастване на средната работна заплата ; минималната работна заплата, началната заплата ; системите за оценка на отделните работи категории труд; методите за оценка на условията на труд ; съотношението в работната заплата, допълнителните възнаграждения към нея и възнагражденията за крайни годишни резултати.

 

 

Евтини почивки в
България, Гърция, Турция, Италия и Хърватия


Bookmark and Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *