Историко-културологични особености на българското книгоиздаване през епохата на Възраждането и след Освобождението

Историко-културологични особености на българското книгоиздаване през епохата на Възраждането и след Освобождението. Книгоиздаване и масова комуникация през ХХ в.

I.Българското книгоиздаване започва своето развитие с 300 г. закъснение след откриването на книгопечатането от Гутенберг. Причината за закъснението е Османското владичество. В условията на липса на държавност, липса на институции, които да подкрепят книгопечатането, то няма как да се развива свободно.

Османците са забранявали да се печатат книги до началото на XIX в. Тази забрана отпада едва след втората половина на XIX в.Така че книги на български език през периода XV,XVI,XVII в. излизат съвсем инцидентно и то на старославянски, старобългарски и гръцки език, които са неразбираеми за населението.За първа проява на новобългарска книга и началото на Българското книгоиздаване се сочи 1806г. - молитвен сборник, който се нарича „Кириакодромион”, известен като”Неделник” или „Софроние”, написан от Софроний Врачански.Това е първата книга, разбираема за обикновения човек, отпечатана в град Римник, Румъния.Представлява сборник с религиозни учения и е преиздаван пет пъти.Още през XVI в. излизат български печатни книги на църковнославянски и не играят важна роля в културното развитие.За период от 200г. са издадени 80 заглавия, но не са били разбирани, а използвани от духовници, главно католици.

От 1806 до 1878г. се появяват около 2000 отделни издания на книги. Най-голям дял заема религиозната и учебникарската литература.Българската книга в това време е произвеждана в чужбина, печатана и пренасяна от пътуващи книжари, за да стигне до българите,тоест Българската книга е била "пътуваща".Това я прави много скъпа, заради чуждите печатници и преносите на дълги разстояния.Печатана е в Цариград,Будапеща,Белград,Прага,Лайпциг,Виена,Гърция.По-късно в Цариград се основават 4 печатници, собственост на българи.

Началото на българското учебно книгоиздаване поставя „Рибния буквар” от д-р Петър Берон, издаден в румънския град Брашов,1825г.

Близо 50% от изданията в този период са научни и религиозни.

 

II.Отличителни особености на българското книгоиздаване:

1. Закъснение с 300г.

2. Отпечатва се извън България в началото.

3. Учебната и религиозната литература са били преобладаващи до 60-те години на XIX в.,с помощта на помощствователи, които финансово подпомагали важни книги, с предварителен абонамент.Такива хора били:патриоти,родолюбци,учители,търговци,занаятчии,а на гърба на книгите били поставяни списъци с имената им.Тези екземпляри се раздавали на: училища,книжарници,будни младежи.

4. Възраждането има още една особеност – българските печатни книги съжителстват с ръкописните. Двете традиции са вървели ръка за ръка. Качеството на изданията не е било много високо поради липсата на средства.

Друга особеност е,че не се е извършвало от професионални издатели. Били са общественици, хора на науката.

5.Основни потоци на книгата през Възраждането:

- Учебници, помагала;

- Религиозна(специализирана);

- Художествена(по-късно, едва през втората половина на XIX в., когато повече хора вече могат да възприемат текста и да създават такъв);

Възрожденецът сам е превеждал, съставял, отпечатвал, разпространявал - бил е комплексна личност, която се превръща в бъдещия издател.

Първият български професионален книгоиздател е Христо Г.Данов. Той основава една от първите български книжарници в Пловдив. Издавал е преди всичко учебници и християнска литература.Има огромни заслуги за просветата и образованието.

Втори професионален книгоиздател от 60-те години на XIX в. е Драган Манчев, издавал е също учебници и религиозна литература, също и вестници.

Също така, много от българските писатели, публицисти, журналисти, са се занимавали с книгоиздаване. Например Пенчо Р.Славейков,Л.Каравелов,Хр.Ботев. Така че, такава професия у нас не е съществувала първоначално. Много често хората,които са издавали книги са били автори, печатари и търговци. За тях това било по-скоро обществена роля.

Особено силно влияние е имал ”Цариградски вестник”, който е първият български информационен вестник. Успоредно с печатарска, се е занимавал и с издателска дейност. Освен това е издавал и художествена литература.Тук вече се говори за известна комерсионалност.

 

III.След Освобождението българите възстановяват своята държавност и приемат основен закон, гарантиращ свобода на печата и словото.Макар да се ограничават гарантираните свободи, се появява възможност да се развие издателския бизнес.Издател,печатар и книжар се обособяват като отделни професии.Създават се много частни книжарници, започва се конкуренция между тях. Успоредно се създава и държавна печатница в София. Това се случва в края на 80-те години на миналия век.

Много от издателствата носят имената на своите собственици.

От Освобождението до ВСВ броят на частните издателства стига 80/90%, а останалата част от издателствата са държавни.Издателския бизнес догонва нивото на европейския книжен сектор. Чрез огромния брой частни печатници и голямата конкуренция, цената на отделната книга се регулира,което прави книгите от 1878г. до ВСВ-достъпни и евтини за джоба на всеки.Конкурирайки се, издателите вдигат качеството на продукцията, и почва да се превежда,и издава световна литература, и нашата добива европейски характер.Много частни издателства от периода влияят на българската литература, като издават най-доброто от българските автори.

Най-големи издатели са:

а) Преди ПСВ:

- „Александър Паскалев” – издателство за българска литература;

- „Тодор Фил.Чипев” – известен с това,че издава първото издание на „Под игото”. Издава Ив.Вазов, Яворов,Ел.Пелин, Йовков. По-късно издава и всемирна поредица.

Двамата са меценати и професионалисти, издавали особено ценни книги.

б) След ПСВ:

- Основава се издателство "Хемус"

Създадено е от трима акционери, но бързо става собственост на Хр.Хаджиев.Издава българска литература, учебно-помощна,преводна,също така и списания,напр. „Златорог”. Открива нови таланти. Издава и детски списания.

Това е най-голямото българско издателство между двете световни войни. То се превръща в емблема на българската литература и българския писател - да издадеш книга в това издателство означавало, че ве вече си признат писател. По-късно създава и собствена книжарница.

През този период българското книгоиздаване достига равнище на европейското. Издава се и художествена развлекателна литература. Изключително внимание се отделя и на българската литература.

- "Игнатов"(Иван Игнатов) - преводна литература. По-късно започва да работи заедно със синовете си, и преименува издателството на "Игнатов и синове". Издава всякаква литература. Остава в историята с преводите и многотомните издания на големи европейски,и руски автори.

- "Юрукови" - семейно издателство от 1909г. - 1948г. 40год. издава поредица "Мозайка от знаменити съвремени романи" - силно насочена към проблемната интимна тематика(отношенията между мъжа и жената). Харесвани са най-вече от жените, самата емблема на издателството има формата на медальон,на който е нарисувана седнала, четяща жена, поради което са определяни като романи за просветената българка.

- "Славчо Атанасов" - конкурент на "Юрукови" до 1948г.Издава поредицата "Библиотека "Златни зърна"" от съвременни западни писатели, която съдържа много прецизна селекция и преводи.

 

IV. През XIX в. на пазара се явяват масови книги, изключително евтини като съдържание(брошури). Някои части от книгоиздаването много силно се доближават до масмедиите: публикуват се на серии или големи романи се печатат на части.Много често се издават от редакции на вестници и се продават като такива(периодични издания).Много вестници печатат такива романи с продължение на страниците си(Булевардни книги). Техен недостатък е недотам издържаното оформление, сравнено със Западна Европа-заради конкуренцията свалят цените и жертват качеството на оформлението.

- Времето след 1944г. е социалистически, тоталитарен период, променя се моделът на медиите(книги,печат). Ликвидира се частната собственост върху средствата за производство и се заменя с изцяло държавен механизъм на производство и търговия във всяка област.Всички съществуващи издателства са премахнати. Техните активи са иззети, стават собственост на държавата, на мястото на много издателства се създават по-малко,но доста по-крупни, като държавни предприятия.

- Строг идеологически контрол върху съдържанието на печата(цензура), ограничава се свободата, определят се идеите и темите,за които да се пише.

1. Държавно планово стопанство

2. Ограничение на свободата на словото - отричат се темите за западната литература, демокрацията, политиката. Не може да се говори против СССР,БКП, всичко негативно се премълчава(забранени книги, забранени теми).

Големите издателства се подчиняват на контрол:

а) административен - през 1950г. се създава главна дирекция на издателствата, полиграфическата промишленост и търговия с печатни произведения(Главлит).След 1956г. на нейно място идва Комитет по печата, след което – се преименува на „Дирекция на Българската книга и печат”,а по-късно на ТСО  „Българска книга и печат”). Дейността на Главлит предимно(по руски образец) е насочена към изготвянето на списъци, издаването на заповеди за инкриминирането на вече издадени книги. Под строг контрол всички забранени книги са предоставяни за претопяване. По един охраняван екземпляр остава само в т.нар. специални фондове на Народната и окръжните библиотеки, книгохранилищата на БАН и на висшите училища, на Народното събрание, Министерския съвет и някои министерства.

б)върху книготърговията-контролирана от държавна дирекция „Книгоразпространение”.Всички творчески планове трябва да се одобряват от дирекцията.На издателствата се отпуска определено количество хартия и се определят тиражи за всяка книга,и цялата продукция се изкупува,за да се зареждат книжарниците.Издателствата нямат пазарен интерес,не заемат пазарно пространство и няма как да съществува конкуренция между тях.Печалбата отива в бюджета на държавата,ако се изчерпят книгите,не се пуска нов тираж,защото издателите не бива да печелят.

Парадоксално е,че някои книги бързо се изчерпват(дефицит),а други,които се издават постоянно,не се четат-„залежаващи”,и носят загуби на държавата.Те утвърждават като автори и съдържание социалистическата идеология.Тези книги трябва да ги има-с цел пропаганда.Периодично са били браувани и претопявани за вторични суровини,от които са правили хартия,а впоследствие-отново губещи книги,купувани само от библиотеки и читалища.Точно тези книги се характеризират с много високо качечество на оформлението,на преводите,редакцията,корицата,с професионалното производство.Въпреки това втората половина на века е белязана от информационното затъмнение,в което държавната цензура държи българите.

Евтини почивки в
България, Гърция, Турция, Италия и Хърватия


Bookmark and Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *