Публикуване на уеб страница в интернет

Публикуване на уеб страница в интернет

Преди да се пристъпи към публикуване на готовата интернет страница в интернет е добре да сте запознати с някои основни термини, с които неименуемо ще се сблъскате, когато се регистрирате за безплатно уеб пространство или купувате такова.

 

Домейн

Думата домейн идва от английски (domain) и означава "област" или "владение". "Областите" са просто виртуални части от Интернет пространството, обединено от едно общо име - името на домейна, или "областта".

Всеки сайт в Интернет има свой адрес, наричан IP адрес. Това е в същност адресът на компютъра, в който е инсталиран въпросният сайт. Този адрес представлява поредица от числа, подобно на телефонен номер (например 213.130.85.5). Ако не съществуваше системата за имената на домейни, всеки сайт щеше да се намира единствено посредством този свой "телефонен номер".

Тук на помощ идва системата за имената на домейни. Посредством нея, нормални и значещи нещо имена се свързват със съответните IP адреси и така сайтовете се намират (и се запомнят) по-лесно. Например, за вас е много по-лесно да запомните името на Google.com, отколкото неговият адрес, който е 64.233.161.104.

В Интернет съществуват т.нар. фирми регистратори (registrars), които притежават права за регистриране имена на домейни и посредством система от т.н. сървъри за имена на домейни (domain name servers - DNS), насочват всяко име на домейн към съответстващия му IP адрес, тоест към мястото, където се намира търсения сайт.

За да притежавате свое име на домейн, нужни са две неща:

1. Името, което желаете, да е свободно.

2. Да изберете ваш регистратор и чрез него да регистрирате и заплатите вашето име на домейн.

Минималният срок за регистрация на домейн е една година, но можете да си "закупите" регистрация и за повече години, обикновено до 10.

 

Субдомейн

Поддомейнът е част от главния домейн. Разположен "под" основния домейн и е отделен от него с точка. Например, към домейна mysite.com може да бъдат създадени различни поддомейни, като office.mysite.com или shop.mysite.com и т.н.

Когато се регистрирате за безплатно уеб пространство, обикновено получавате безплатен субдомейн (например при регистрация в hit.bg получавате безплатен субдомейн potrebitelsko-ime.hit.bg)

 

Хостинг

Понятието "уеб хостинг" произлиза от английската дума „host“, която буквално преведено означава "домакин, стопанин, съдържател". На практика най-точно се представя като срочен абонамент за ресурсите на даден компютър (сървър), който има директен достъп към Интернет.

 

 E-mail хостинг

Използва се за електронна поща. Чрез този тип хостинг потребителят може да избегне ползването на услугите на безплатните уеб пощи в Интернет. E-mail адресът name@domain.tld може да бъде с името на хостинг провайдъра, а може да бъде и с името на домейна, който потребителят е регистрирал. Повечето хостинг провайдъри дават възможност за достъп до пощенските кутии през уеб интерфейс или чрез мейл клиент инсталиран на компютъра на потребителя, използващ протоколите POP3 и IMAP. При mail хостинга потребителят има възможност за създаване на множество пощенски кутии с едно и също TLD (домейн от първо ниво) име на домейн.

 

Пример за адреси на потребителски пощенски кутии:

 

* 1@myname.com

* 2@myname.com

* ...@myname.com и т.н.

 

При този тип хостинг, за разлика от услугите на безплатните уеб пощи, потребителят избягва прикачването на рекламни послания към неговите писма, каквато е практиката на почти всички безплатни уеб базирани пощи.

 

Shared (споделен) уеб хостинг

Shared хостинг е най-разпространената форма на уеб хостинг. Нарича се shared (споделен) защото на един сървър се разполагат различни по тип уеб приложения (най-често уеб сайтове), които споделят ресурсите на един и същ физически сървър. На всеки потребител се създава отделен акаунт с определен лимит параметри (дисково пространство, реализиран трафик, брой бази данни и т.н. ) и за управление на акаунта се използва уеб базиран контролен панел. Управлението на акаунта се извършва изцяло от потребителя. Най-разпространен контролен панел в целят свят е cPanel и повечето хостинг провайдъри, както и потребителите предпочитат именно него.

 

Файлов хостинг

Файловият хостинг е близък до споделения уеб хостинг, като при него на сървъра не се разполагат уеб сайтове и уеб приложения, а се съхраняват файлове. Предимството което дава файловият хостинг е надеждното съхранение на информацията, както и възможността да бъде достъпвана от всеки един компютър в Интернет пространството, с подходяща за бърз трансфер скорост. Най-често се използва за съхранение и архивиране на големи масиви от данни, които да бъдат достъпни от различни точки на света. Файлов хостинг ползват големи корпорации състоящи се от множество филиали, фирми с международни представителства и т.н.

 

Dedicated хостинг

За разлика от споделения (shared) хостинг при dedicated (посветен) хостинг клиентските приложения не споделят ресурсите на сървъра с други приложения на други потребители. Освен това сървърът ползва и пълния капацитет на предоставената линия към Интернет. По този начин дадено приложение ползва целия хардуерен ресурс на сървъра, на който е разположено, системните настройки са изцяло съобразени и оптимизирани според потребностите му, а потребителят има пълен контрол върху сървъра. Най-често инсталираните операционни системи са Linux, FreeBSD и Windows. Този тип хостинг е предназначен за уеб сайтове и уеб приложения генериращи голямо хардуерно натоварване, непосилно за ресурсите на споделения хостинг. Обикновено dedicated хостинг се препоръчва, като решение за сайтове с над 15 000 посещения на ден, големи онлайн магазини и портали, масови онлайн игри и др.


 

Виртуален сървър

Виртуалният сървър е понятие, което по своето значение стои някъде по средата между 'shared' и 'dedicated' хостинг. При него един физически сървър се разделя на няколко независими виртуални сървъри. Сам по себе всеки такъв виртуален сървър може да се разглежда като 'dedicated', защото на него се инсталира отделна операционна система според нуждите на клиента, която поддържа приложения само на определен клиент. Най-често използваният софтуер за 'виртуализация' на сървъра е VMware, FreeVPS, User-mode Linux, Virtuozzo и др. Настройките на сървъра са максимално оптимизирани за работата на конкретното приложение и ресурсите които то може да използва са далеч повече от предоставяните при shared хостинга. Препоръчва се за уеб сайтове и приложения изискващи специфични настройки на операционната система, както и генериращи голямо сървърно натоварване.

 

 

Web сървър

Web сървърът е програма, която използвайки модела клиент-сървър и протокола HTTP на World Wide Web, обслужва файловете, които формират Web страниците за Web потребителите (чиито компютри съдържат HTTP клиенти, които препращат заявките им).

Всеки компютър в Интернет, който предоставя Web сайт, трябва да има програма Web сървър. Най-популярните Web сървъри са Internet Information Server (IIS) на Microsoft, който излезе заедно с Windows NT сървър; FastTrack и Корпоративните (enterprise) сървъри на Netscape; и Apache, Web сървър за UNIX  и Windows базирани операционни системи. Други Web сървъри включват Web сървъра на Novell за потребители с неговата операционна система – NetWare и IBM фамилията от Lotus Domino сървъри, основно за моделите на IBM OS/390 и AS/400.

Важно е да се запомни, че уеб сървърът е програмата, обслужваща заявките, изпращани от клиентите и в резултат връща някакъв ресурс. Примерно, когато напишем адреса google.com в адресбара на браузъра и натиснем бутона Enter, то ние изпращаме заявка към сървъра, че искаме да отворим страницата google.com. В резултат, сървъра изпълнява заявката и ни връща ресурс(и) (HTML страница, текст, графики и пр.).

Често сървър бива наричана и самата физическа машина (компютър), на която са инсталирани уеб приложенията.

 

FTP

FTP е съкращение от File Transfer Protocol и, както показва названието, представлява протокол за трансфер /прехвърляне/ на файлове. FTP е един от най-старите протоколи в интернет, но продължава да бъде най-удобния, най-простия и най-ефективния начин за прехвърляне на файлове от и към някакъв отдалечен сървър.

Работата с протокола FTP изисква две отделни програмни части - FTP-сървър и FTP-клиент.

FTP-сървъра (ftp-server) е програма, която обикновено работи на свръхмощен компютър - с много по-голям хард диск и по-мощен процесор от тези на обикновен персонален компютър. Такива компютри се наричат сървъри и обикновено съдържат огромно количество файлове, така че на външен вид програмата FTP-сървър изглежда като голяма библиотека за файлове. FTP сървър може да се разположи и на персонална машина.

FTP-клиента (ftp-client) представлява програма, която трябва да имате инсталирана на личния си компютър, за да сте в състояние да прехвърляте файлове от и към други отдалечени машини. Обикновено FTP клиента се използва за "качване" (upload) на сайтове в интернет, т.е. за прехвърляне на файлове от персоналния компютър към избрания хостинг.

След като имате инсталирана на личния си компютър FTP клиентска програма вие трябва да имате и права за достъп до отдалечената машина на която работи FTP-сървъра, т.е. трябва да въведете в определените за целта полета ftp-адрес, име (username) и парола (password), след което да натиснете бутона за връзка. Едва след като се идентифицирате с името и паролата си и след като осъществите връзката с отдалечения сървър ще можете да прехвърляте файлове от личния си компютър към него и обратно.

Евтини почивки в
България, Гърция, Турция, Италия и Хърватия


Bookmark and Share

One thought on “Публикуване на уеб страница в интернет

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *