Социална работа и социални проблеми на ресоциализацията на безнадзорните деца

 Социална работа и социални проблеми на ресоциализацията на безнадзорните деца

Обща характеристика и общ анализ.

Увод

Задълбочават се проблемите с детската престъпност – това е категоричният извод, който отчитат от Общинска комисия за борба с престъпленията сред малолетни и непълнолетни. Главен фактор, обуславящ тази тревожна тенденция, е тежката социално – икономическа обстановка – трайно настаняващата се бедност. В сравнение с 2003 – та година през 2004 – та два пъти е нараснал броят на малолетните и непълнолетни престъпници . Повече са и извършените от тях престъпления. Доста от престъпленията са групови и най – вече престъпления на непълнолетни деца в участие с пълнолетни. Кражби, грабежи, хулигански прояви, унищожение и повреждане на имущество, изнасилвания и блудства са деянията, в които са уличавани най – често малолетните и непълнолетните престъпници. Разпространението на психотропни вещества бързо се разраства  -  твърдят от Детска педагогическа стая (ДПС). Очаква се и бум на хероина, заключават специалисти. Работата на службите с деца употребяващи упойващи вещества  и наркотици е затруднена и поради факта, че много от родителите и децата скриват истината и с това задълбочават още повече проблемите. Картината се допълва  и от липсата на законодателство в тази насока, което поставя и служби и институции, ангажирани в проблема, в твърде безизходна ситуация.

Тревожността, предизвикана от статистиката предизвиква инициативата за разработването на стратегия за развитие на дейности и услуги за социално, педагогическо  и психологическо подпомагане, с цел по ефективна работа с деца  и подрастващи , намиращи се във фактически и потенциален риск.

Броят на децата в риск  (деца, лишени от един родител; деца на самотни майки или на разведени родители; осиновени деца; деца на алкохолици или на наркомани; деца на криминално проявени; деца – жертва на насилие и жестокост; деца от ромски произход; инхалаторни токсикомани  и т.н.), които често не са обхванати от системата на образованието, увеличава своя обем и мисията е насочена пряко да помогне на тези деца и да промени отношението на обществото към тях.

Тази местна стратегия трябва да е разработена въз основа на Правителствената стратегия за деинституционализация  и да е съобразена с конкретни нужди  и приоритети на целевите групи деца и семейства.

1. Що е бездомност?

Днес в семействата се наблюдава обща деморализация  провокирана от безпаричие, липса на възможности, жилище, възможност за реализация и др. Наблюдава се наличие на конфликти и влошени психични състояния често водещи до социални патологии като алкохолизъм, наркомания, насилие, разврат при което са деформирани възпитателните функции на семейството.

В детска възраст се формират характерът, поведението, начинът на мислене. Развитието на детето представлява сложен процес, затова трябва да се признае и огромната роля на всичко, което въздейства върху детската психика от околната среда.

Семейните неблагополучия създават постоянен дискомфорт в преживяванията на децата. Разстройствата в емоционално-волевата им сфера се дължат на затрудненото удовлетворяване на техните потребности, изисквания и претенции от страна на възрастните. Възрастта от 11 до 15 години е най-противоречива, неустойчива, изпълнена с вътрешно напрежение, пораждаща неразбиране и конфликтни ситуации. В този деликатен етап, ако детето не бъде закриляно от своите родители, то търси подкрепа извън семейството – на улицата.

1.1.      Характеристика на безнадзорните деца

Необходимо е да се уточни, че това понятие включва две групи деца. Първата са децата, които прекарват по-голямата част от деня на улицата, където намират препитание, най-вече от просия, или от някаква елементарна трудова дейност, а вечер се прибират по домовете си, при своите семейства. Втората група деца живеят на улицата в буквалния смисъл на думата. Те или нямат семейства, или са ги напуснали поради различни причини. От малки опознават най-отблъскващите страни на живота - глад, болести, мизерия, превръщат се в жертва на насилие и сексуална злоупотреба, и оцеляват благодарение на случайността или на милосърдието на околните. Като правило не ходят на училище и остават неграмотни, не получават професионална подготовка и постепенно стигат до дъното на обществото.

За съжаление, тези деца все още не са обект на системна и целенасочена грижа от страна на държавата, не са разработени адекватни мерки за защита на техните права. Към нерадостната им съдба проявяват загриженост главно неправителствени организации, които работят по различни проекти, свързани със създаването на приюти и дневни центрове, осигурявайки временен подслон и задоволявайки най-неотложните нужди на безнадзорните деца.

1.2. Причини за проблемите на децата на улицата

Бягството на децата от дома им и преминаването им в света на безнадзорните е основен фактор за образуване на рискова група, която обслужва и увеличава криминалния контингент. Едни от най-разпространените негативни явления са: детската наркомания, токсикомания, алкохолизъм и противообществени действия. Те тласкат децата към агресивност, безразличие и малодушие, с което предизвикват насилие.

За съжаление убеждението, че наркотиците са нормален ритуал от развитието става все по-разпространено между децата в пубертетна възраст. Средната възраст на употребяващите цигари с тютюн е под 12 години, за алкохола тя е 13, а за марихуаната – 14 години. Тези числа са изключително обезпокоителни.

За много деца и юноши улицата изпълнява едновременно функцията на жилище и работно място. Почти изцяло без благосклонност и подпомагане от възрастни те трябва ежедневно както могат да водят борба за оцеляване. Това важи както за децата и юношите със слаби (нестабилни) контакти със семейството, така и за напълно изоставените. Когато те се събуждат сутрин още не знаят откъде ще дойде следващото хранене или дали въобще ще го има. В тяхното ежедневие те трябва да вземат всичко така, както дойде какъвто и вкус да има. Те не могат да правят планове за бъдещето, нито да отхвърлят задоволяването на нуждите си, понякога не знаят въобще откъде идват или накъде отиват.

Поединично или на групи, те са превърнали улицата в свой дом, а оцеляването – в занаят. Припечелват от просия или мият прозорците на колите по кръстовищата, влизат в мрежите на сутеньорите или просто “преджобват” някого. По обясними причини за тези деца миналото е нещо, което искат да забравят, а бъдещето за тях е понятие без стойност, защото гледат да се справят с настоящето.

Групата на децата на улицата обхваща деца, за които улицата (включително и навеси, постройки, шахти, подлези) се явява временен или постоянен дом и които изкарват своята прехрана на улицата. В зависимост от типа контакти, които децата поддържат със своето семейство може да се говори за две основни групи. Едната група включва деца, които прекарват деня си на улицата, изкарват прехраната си, често и на своето семейство, но вечер се прибират в дом. Другата група е от деца, които изцяло са прекъснали своите връзки със семейната си среда и са развили устойчиви навици за живот на улицата.

 

1.3. Рисковете, които крие улицата

Децата на улицата са изправени пред недохранване, физическо, сексуално и психологическо насилие, наркомании, въвличане в престъпна и противообществена дейност, въвличане в тежки форми на детски труд като просия и проституция. Децата на улицата остават откъснати от образователната система. Една част от тях не са ходили на училище, други са прекъснали.

 

 

1.4. Как да се справи едно общество?

Опасната житейска ситуация и трудното поведение на младите хора поставя въпроса: Как трябва да се справи едно общество с тези проблеми? Отговора е прост – поставяне на ясни, точни и категорични цели, чието изпълнение да бъде основен приоритет, както на правителството, така и на хората и институциите, предлагащи социални услуги.

Основни цели:

  • Подобряване условията на живот на децата, независимо от техния етнически произход и осигуряване защита на техните права .
  • Деинституционализация на децата  от специализираните институции за деца, чрез контрол върху настаняването и стесняване входа на институциите .

Подцели:

  • Превенция на изоставането на деца
  • Превенция на настаняването в институция
  • Превенция на насилието върху деца
  • Реставрация – помощ за семейството за връщане на детето в семейството
  • Развиване на алтернативни на институционалната грижа социални услуги за семейства  в неравностойно социално положение и техните деца.
  • Подкрепа за децата, напускащи институциите за справяне с предизвикателствата на живота и извън тях.
  • Повишаване качеството на грижите в институциите .
  • Мотивация за социална интеграция на децата от ромската общност и техните семейства .
  • Създаване на социални услуги по превенция на отклоняващото се поведение и реформиране на институциите на местно ниво, работещи по превенция  на отклоняващото се поведение
  • Засилване на гаранциите за защита интересите и правата на децата с отклоняващо се поведение в различните фази на досъдебното и съдебното разглеждане на случая .
  • Разширяване на социалните услуги, които се предлагат в момента за децата от улицата , като се създаде денонощен приют и се работи по превенция със семействата, чиито деца са на улицата или са застрашени да попаднат там .
  • Програми за повишаване осведомеността на обществеността и преодоляване на негативните нагласи към деца и семейства в риск .

2. Текущо състояния на безнадзорните деца

2.1. По данни на РДВР

РДВР осъществява дейността си с безнадзорните деца чрез  специализирани полицейски операции, издирвателна дейност на инспекторите от Детска педагогическа стая, по сигнали на граждани, социални работници, педагогически съветници, сътрудници на местните комисии за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

Обичайните места, обитавани от безнадзорни деца, са паркинги, крайпътни заведения, пазари, гари и др., където органите на МВР извършват полицейска дейност по охрана на обществения ред и борба срещу криминалната престъпност.

В пряката си работа с безнадзорните деца оперативните работници прилагат мерките, предвидени в  Семейния кодекс, Наредбата за полицейска закрила, ЗБППМН, ЗМВР, Правилника на Детските педагогически стаи, Наказателния кодекс, Закона за закрила на детето и други подзаконови нормативни актове, отнасящи се до правата на детето.

По данните от 21 области в страната от началото на 2002 г. са регистрирани 551 деца, които поддържат пряка връзка със семействата си, но  прекарват по-голямата част от деня на улицата.

За същия период броят на децата, които пребивават далече от семействата си или нямат такива, т. е. живеят на улицата, са 35.

Прави впечатление, че децата, които имат пряка връзка със семействата си, са  регистрирани в  големите области (Варна - 88 деца, Бургас и Хасково - 50 деца, Кюстендил и Сливен - 40 деца; особено голям е броят им в Монтана - 107, или 19.4% от всички деца на улицата). Това показва, че в по-голямата си част скитащите деца имат семейства, но те не полагат грижи за тях.

По данни, получени от оперативните работници, често самите родители използват децата си за просия, която е и единственият източник на доход за цялото семейство.

В други случаи децата попадат на улицата, за да избягат от насилието и мизерията в семейната среда. Това води до липса на мотивация да посещават училище, често остават неграмотни, създават собствени престъпни групировки, употребяват алкохол, упойващи вещества и под тяхно въздействие извършват престъпления.

Въпреки усилията на органите на МВР точният брой на безнадзорните деца сравнително трудно може да бъде установен поради факта, че скитайки, те се придвижват от едно населено място до друго, като биват регистрирани многократно.

Възрастовите граници на тази група деца в риск са между 6 и 18 години, разпределението им по пол е: 54.6%  момчета и 45.4% момичета.

Броят на безнадзорните деца, настанени в институция, е 518; в семейна среда са реинтегрирани 161.

Най-голям е броят на настанени в институции деца в област Сливен (85), област Бургас (60), област  Габрово (52) и област София (48).

2.2. По данни на неправителствените организации (НПО)

Получените данни сочат, че тези организации имат еднакви  или  сходни  програми, насочени към двете групи безнадзорни деца - деца, поддържащи връзки със семейната си среда, и деца, живеещи далече от семейството.

Данните показват, че броят на децата, които живеят заедно със семействата си, но прекарват времето си на улицата, в проучените области  са 329. Те са  регистрирани  по картотечна  система и се водят на отчет както за посочения период, така и дългосрочно, тъй като много често след  предприетите мерки за тяхната закрила те отново се озовават на улицата. Педагози, психолози и фамилни работници от НПО осъществяват   контакти с тях и в зависимост от конкретния случай предприемат необходимите действия.

По данните, получени от НПО, общият брой на децата, живеещи на улицата, е 50. Без семейства са 25, родителите на 12 деца са с отнети родителски права, 8 са сираци, родителите на 5 деца са в неизвестност.

За отчетения  период в деветте центъра са били настанени  528  деца - 322 момчета и 206 момичета, на възраст между 7 и 18 години. Най-голям е броят на безнадзорните деца във възрастовата група от 8 до 18 години.

Престоят   на  децата  в приютите е от 24 часа до 1 година. През  това време се прилагат  мерки за закрила,  които съгласно  ЗЗД трябва  да имат за цел децата да бъдат реинтегрирани в семействата им.

От всички деца, преминали през деветте  приюта,  336 имат семейства, но скоро след връщането им при родителите те отново се озовават на  улицата. Поради тази причина за 179 от тези деца е приложена крайната мярка за закрила - настаняване в институция (ВУИ, СПИ, ДОВДЛРГ).

Не са посочени данни за  деца, настанени при  близки и роднини,  само едно дете е било осиновено.

Въпреки че  информацията се базира на 64.0% от всички приюти за безнадзорни деца в страната, изградени от НПО, основният извод е, че децата попадат на улицата  поради  проблеми в семейната среда. Необходимо е държавните институции и НПО да насочат усилията си към дългосрочни  програми за работа с родители, т. е. към превенция на попадането на децата на улицата.

 

2.3. По данни на Детска педагогическа стая

През 2006 г. в детските педагогически стаи (ДПС) са водени на отчет 15 969 малолетни и непълнолетни лица (при 17 390 през 2005 г., или с 8.2% по-малко). Броят на малолетните и непълнолетните, заведени на отчет през 2006 г., е 4 830, или с 9.7% по-малко в сравнение с предходната година. Водените на отчет момичета са 2 697, което е с 11.1% по-малко в сравнение с 2005 година. Лицата на възраст 14 - 17 години са 12 632 (79.1% от общия брой на водените на отчет малолетни и непълнолетни), като спрямо 2005 г. се отбелязва намаление с 6.3%. Броят на водените на отчет лица на възраст 8 - 13 години е 3 337 (при 3 913 през 2005 г., или с 14.7% по-малко).

Социалните характеристики на малолетните и непълнолетните лица, водени на отчет в ДПС, са сходни с тези от предходните години. В неблагоприятна среда са живели 11 774, или 73.7% (при 10 842 деца през 2005 година). Това са деца на разведени или фактически разделени родители, деца от социално слаби семейства, сираци и полусираци, деца, живели в конфликтна семейна среда, в криминогенна семейна или криминогенна приятелска среда. От водените на отчет в ДПС през 2006 г. не учат и не работят 2 442 деца, като в сравнение с 2005 г. се наблюдава увеличение с 0.7 пункта.

През 2006 г. броят на преминалите през ДПС малолетни и непълнолетни за скитничество и просия намалява с 36.6% (от 1 537 през 2005 г. на 975 през 2006 г.). Скитничеството и просията са по-често срещани явления при непълнолетните в сравнение с малолетните лица. Броят на лицата на възраст 14 - 17 г., преминали през ДПС за скитничество и просия, е 533, докато при малолетните лица този брой е 442.

През 2006 г. се увеличават случаите на бягства от училище с 25.4% (от 1 888 през 2005 г. на 2 367 през 2006 г.). В същото време се наблюдава намаление на броя на преминалите през ДПС малолетни и непълнолетни за проституция и хомосексуализъм с 20.2% (от 501 деца през 2005 г. на 400 през 2006 г.), за употреба на наркотици с 19.0% (от 584 деца през 2005 г. на 473 през 2006 г.) и за употреба на алкохол с 18.7% (от 802 деца през 2005 г. на 652 през 2006 г.).

Броят на малолетните и непълнолетните лица, водени на отчет в ДПС като извършители на престъпления, намалява спрямо 2005 г. с 12.1% (от 9 720 през 2005 г. на 8 541 през 2006 г.). В сравнение с 2005 г. намалява с 6.7% броят на децата, извършители на кражби (от 6 304 през 2005 г. на 5 883 през 2006 г.). Намаление се наблюдава и при децата, извършители на взломни кражби, с 12.3% (от 2 593 през 2005 г. на 2 274 през 2006 г.). Децата, извършители на джебчийски кражби, са 737, което е с 42.6% по-малко спрямо 2005 година.

Броят на децата, водени на отчет за извършени грабежи, е 401, което е с 36.9% по-малко спрямо 2005 г., когато техният брой е 635. В същото време се отбелязва увеличение на броя на децата, извършители на престъпленията изнасилване (с 44.4%), блудство (с 25.0%), телесни повреди (с 8.2%).

Лицата, извършители на престъпления, свързани с наркотици, намаляват с 33.5% (от 379 през 2005 г. на 252 през 2006 г.). Малолетните извършители на този вид престъпление са 16, или 6.3% (при 5.3% през 2005 г.).

От общия брой на водените на отчет в ДПС през 2006 г. като безнадзорни1 са установени 283 деца (при 514 през 2005 г., или с 44.9% по-малко). Лицата на възраст 8 - 13 години съставляват 52.7% от всички безнадзорни деца, водени на отчет в ДПС.

Броят на малтретираните малолетни и непълнолетни лица намалява с 35.6% (от 824 през 2005 г. на 531 през 2006 г.). Малолетните и непълнолетните лица са малтретирани предимно извън семействата - от приятели и съученици - 273 деца, от родители, близки и роднини - 126 деца, от други лица - 125 деца, и от възпитатели и учители - 7 деца.

През 2006 г. местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните са образували 7 241 възпитателни дела, които са с 3.9% по-малко в сравнение с 2005 година. В местните комисии по предложение на съда и прокуратурата са образувани 5 109 възпитателни дела (или с 10.7% по-малко спрямо предходната година), по предложение на органите на полицията - 1 696, а по сигнали от длъжностни лица и граждани - 384 дела. Местните комисии са решили 6 601 възпитателни дела (с 1.6% повече спрямо предходната година), а 774 са били прекратени.

 

3. Мерки в национален мащаб

 

3.1. Мерки, предприемани от МВР

         Активна дейност се осъществява по предотвратяване и пресичане на посегателствата срещу деца и тяхната закрила. Утвърдена е Наредба за условията и реда за предоставяне на полицейска защита на децата. Наредбата е изпратена за обнародване в “Държавния  вестник”. Ръководствата на народните полицейски управления провеждат периодични срещи с общински прояви, регионалните инспекторати на Министерството на образованието и науката и общинските му звена и с ръководствата на учебните заведения, с цел координиране на усилията за гарантиране сигурността и спокойствието на децата в учебните и детските заведения. Определени са професионални отговорници за учебните заведения – районни инспектори и младши районни инспектори, които лично отговарят за контактите с училищните ръководства. Засилено е полицейското присъствие в учебните заведения  и районите около тях  в пиковите моменти (между първа и втора учебна смяна , в големите междучасия и в края на учебния ден). В маршрутите на полицейските наряди за профилактична и превантивна дейност са включени учебните и детските заведения, обичайните места за събиране на малолетни и непълнолетни  лица. Създадена е организация за установяване и контрол на лицата, склонни към извършване на противообществени прояви  и престъпления срещу деца, както и разпространяване на наркотични вещества. Ежеседмично се провеждат специализирани полицейски операции в районите на учебните заведения и прилежащите им територии с цел недопускане разпространението и  употребата на наркотични и упойващи вещества, както и извършването на престъпни посегателства срещу деца. Извършват се проверки на търговски обекти разположени в непосредствена близост до учебните заведения, за продажба на спиртни напитки и тютюневи изделия. Специализираните полицейски служители – инспектори от Детска педагогическа стая, провеждат регулярни беседи с учениците и преподавателите в учебните заведения. Провеждат се срещи  с училищните ръководства, които се инструктират как да реагират и кого да да сигнализират в случай на извършено престъпление срещу дате. Успешно се реализира програмата на Британския ноу – хау фонд  “Работа на полицията в училищата”. По достъпен начин чрез игри, видеоматериали, рисунки, графики и други средства децата се обучават на модели  на безопасно поведение  - да не се доверяват на непознати, да не вземат предложени  им подаръци, да не се качват в чужди автомобили, както и към кого да се обръщат и на кого да се доверяват в критични ситуации. Разширява се практическото взаимодействие с органите на местно самоуправление и администрация, с комисиите за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, с обществените организации и сдружения, работещи по проблемите на децата и превенцията на детската престъпност. Активизира се и взаимодействието с местните средства за масово осведомяване. За засилване на превантивната и профилактичната дейност сред малолетни и напълнолетни правонарушители е реализирано участие  в кръгла маса  по проблемите на децата с представители на Централната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, Държавната агенция за младежта и спорта и неправителствени организации. Осъществяват се мерки  за подобрявани работата на полицията  с безпризорните деца; децата, жертви на скланяне към просия и тези извършващи противообществени прояви. От районите инспектори и младшите районни инспектори се осъществява текущ контрол и инструктаж на охранителите в общината. На срещи между ръководствата  на териториалните служби на МВР и ръководителите на звена за самоохрана, общинските и частните охранителни филми в текущ порядък се набелязват съвместни мерки за подобряване охраната и пропускателния режим в училищата. В националните служби Столичната  дирекция  и  регионалните   дирекции   на    вътрешните работи са обявени денонощни “горещи телефони” за връзка на гражданите с органите на МВР за оказване на помощ и съдействие по противодействието на престъпността. Установяват се и проблеми в работата. В някои големи градове се забавя провеждането на конкурси за охрана на училищата от частни охранителни фирми. В по – малките селища служителите на МВР не са в състояние да реализират охранителна дейност във всички училища, тъй като обикновено за няколко села отговаря по един служител от полицията. В някои училища има охрана само по време на учебните занятия и нерядко тя се осъществява от обслужващия персонал на училищата или от учителите.

3.2. Мерки, приемани от Министерството на труда и социалната политика

Реформата в системата на грижи и закрила на децата в България се осъществява при спазване и изпълнение на международните и национални нормативни актове в областта на грижите и закрила за децата и най-вече на Конвенцията за правата на детето на ООН и Закона за закрила на детето.

В основата на принципите на  Националната стратегия за защита правата на децата на улицата са принципите на Конвенцията на ООН за правата на детето и принципите на Закона за закрила на детето:

- всички права са гарантирани за  всички деца на основата на недискриминация и равнопоставеност;

- интересите на децата са определящи при всички дейности, отнасящи се до тях;

- мнението на децата трябва да се взима предвид при всички въпроси, които ги засягат;

- участие на детето в обществения живот, определяне на неговите граждански и политически права;

- осигуряване на основните права и изисквания за оцеляване на децата-здравословно състояние, образование и околна среда, подходящи за развитието им;

- защита на децата от експлоатация, малтретиране /физическо, сексуално и психологическо/;

-          развитие на детето в неговата естествена  среда – семейната.

Грижите и услугите за децата на улицата се предлагат предимно от неправителствени организации като първите действия се предприемат през 1993 г.

През 1995 г. излиза 252 Постановление на МС, което регулира създаването на приюти за безнадзорни деца. През 1996 г. излиза и Наредба на МТСП за устройството и дейността на приютите за безнадзорни деца, отменена от Правилника за устройството и дейността на приютите за безнадзорни деца от 1999 г. на МТСП. Създаването на приютите се регламентира и в Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, с което децата на улицата се дефинират като целева група на органите за борба срещу противообществените прояви и престъпления, извършени от малолетни и непълнолетни. В това отношение съществува ясно разминаване със Закона за закрила на детето, който включва децата на улицата в по-общата група на децата в риск и задава задължения за тяхната закрила на Дирекциите по социално подпомагане /Отделите за закрила на детето/.

Проучването на практиките за работа, грижи и закрила на децата на улицата показват, че към момента с тях се работи в 12 центъра (дневни и денонощни). Настаняването в тях е доброволно и безплатно за децата. Основната цел на дейността им е да предоставят временно подслон на децата, като в същото време издирват родителите или заведението, в което е било настанено детето, за да го върнат там. По време на престоя им децата получават храна, медицинска помощ, облекло, имат възможност за развлечения, организират се различни форми на обучение /на място, или децата се записват в училище/, в някои случаи – начална форма на професионална подготовка, различни форми на работа с децата за тяхното психическо възстановяване. Работи се и по създаването на различни навици у децата – хигиенни, здравни, училищни и др. В някои от центровете е застъпена работата на улицата с децата и работата със семействата на децата.

Мерките за закрила, които се прилагат спрямо децата на улицата са поставяне под полицейска закрила и основно настаняване в специализирани институции за деца.

Основните дейности по изпълнението на целите на стратегията ще включват:

  1. Развиване на социални услуги на общинско ниво за подкрепа на семействата при отглеждането на децата им. Целенасочено социално подпомагане на семействата от високорискови общности.
  2. Развиване на социални услуги за превенция на изоставянето на децата, които ще включват семейно консултиране и подкрепа, звена за временно настаняване на млади майки, образователни програми и др.
  3. Изясняване на партньорските роли на държавните институции, ЦКБПМНП и МКБПМНП, както НПО и общините за развитие на услугите превенция и реинтеграция на деца на улицата.
  4. Разработване и приемане на механизъм за координирани действия на местно ниво, касаещ бърза и ефективна намеса на полиция, прокуратура, МКБПМНП и социалните служби за закрила на децата, работещи на улицата.
  5. Изработване на общински програми, в които да се включат бюрата по труда, Дирекциите за социално подпомагане, представители на местния бизнес за разрешаване проблема с работещите на улицата деца.
  6. Детските градини и предучилищната подготовка да станат достъпни за децата от високорискови общности.
  7. Развиване на програми в специализираните институции за деца за подготовка на децата за самостоятелен живот.
  8. Създаване на алтернативни общообразователни форми и програми за обхващане на децата от улицата.
  9. Изработване на индивидуална оценка на нуждите на дете на улицата и система за проследяване на случая.
  10. Създаване на възможности за  индивидуално обучение и професионална подготовка на деца, отпаднали от общообразователната система чрез промяна в нормативната база на МОН.
  11. Създаване на механизъм, който да регламентира ползването на специализирани  здравни услуги и медицинска помощ за децата на улицата, включително стоматологична помощ и болнично лечение.
  12. Създаване на достъпни програми за здравно образование.
  13. Развиване на алтернативни форми за настаняване на децата – приемни семейства, близки и роднини, семейни домове, социални апартаменти.
  14. Развиване на форми и механизъм за трайно реинтегриране на детето в биологичното семейство – оценка на капацитет, подкрепа, проследяване.
  15. Създаване на мобилни екипи от различни специалисти за реагиране в спешни ситуации.
  16. Създаване на професионални екипи от улични социални работници.
  17. Разкриване на  дневни центрове, както и такива с възможности за подслон в кризисна ситуация на областно ниво и в големите общини, включително подкрепа на действащите. Осигуряване на спешна социална помощ за деца на улицата – 24-часова, както и в неработни дни.
  18. Въвеждане на минимални държавни стандарти за качеството на грижа и услуги за деца на улицата.
  19. Създаване на система за наблюдение на изпълнението на стандартите от доставчиците на социални услуги за децата на улицата.
  20. Създаване на система за лицензиране на доставчиците на социални услуги за децата на улицата.
  21. Развиване на капацитета на институциите на местно ниво за предлагане на социални услуги за деца на улицата (общински власти, Дирекции за социално подпомагане) – наемане на персонал, специализирано обучение, финансиране.
  22. Поддържане на информация за децата на улицата в Националната информационна система за децата в риск на общинско и национално ниво.
  23. Създаване на информационна база данни за видовете социални услуги за деца на улицата.
  24. Създаване на механизъм за договаряне на социални услуги с неправителствени организации и частни доставчици от държавни и общински институции.
  25. Предприемане на кампания за повишаване на обществената информираност относно проблемите на децата на улицата на общинско и национално ниво.
  26. Извършване на промени в нормативната уредба за въвеждане на единни стандарти, регламентиране на новите образователни форми, достъпа до здравна помощ, регламентиране на статута на социалния работник, синхронизиране на нормативната уредба по отношение на децата правонарушители и децата в риск.

 

 

 

3.3. Работа на неправителствени организации

Към проблемите на децата на улицата са  насочили  своето  внимание и дейност 14 неправителствени организации в страната. Девет от тях, работещи в областите Пловдив, Стара Загора, София, Търговище, Варна, Сливен, Русе и Габрово, попълниха анкетните карти на ДАЗД.

Дейностите на НПО включват образователни програми за децата и родителите, хуманитарна  помощ (осигуряване на храна, облекло и лични  вещи),  трудово-възпитателни терапии с цел  придобиване  на умения за определен вид  дейност (занаяти, компютърна грамотност и др.), изграждане на ежедневни трудови навици, свързани с поддържането на мястото за живеене на детето и заобикалящата го социална среда .

Екипите на НПО осигуряват медицински грижи и професионална психологическа помощ, провеждат дискусии по проблемите на безнадзорните деца. Организациите, чиято дейност е свързана с БЧК, предлагат в дневните си центрове храна, дрехи и медикаменти средно на 70 деца годишно.

Насоките за работа на специалистите от НПО с двете групи безнадзорни деца се определят от причините, поради които са попаднали на улицата, както и от това, дали са с рисково поведение (употреба на опиати, проституиране, бягства от дома и т.н.).

Проектите на НПО включват образователна и психологическа работа на територията на приютите; работа със семействата в зависимост от техния  социален, религиозен и образователен статус; осигуряване на медицински грижи и трудова ангажираност на децата.

По време на престоя на безнадзорните деца в приютите възпитателите провеждат с тях спортни   занимания, които имат за цел създаване на здравословни навици и превръщане на спорта в стимул за отказ от употреба на опиати, тютюнопушене и алкохол.

Настаняването на безнадзорни деца в деветте приюта  на НПО става по сигнали след издирвателна дейност на фамилните работници съвместно с ОССП, отделни граждани, полицията  и местните комисии за борба с противообществените прояви  на  малолетните  и непълнолетните.

Сдружение “Гаврош” дава своя принос към социалната интеграция, образование и професионално обучение на бездомните деца. Създаване на модел за превантивна работа с деца в риск, без родителска грижа и надзор. Намаляване на риска от проституция и наркотична зависимост при децата. Насърчаване на сътрудничеството и работата в мрежа с други НПО, гласност на проблема с бездомните деца. Създаден е модел за превантивна работа с бездомни деца  и техните семейства; подпомогнати са децата в дом “Гаврош” (подслон, медицински грижи, храна, дрехи, консултации, професионални умения за градинарство, шивачество, дървообработване, ръчна работа). Разпространена е информация и материали на заинтересовани НПО, Министерства, местни власти.

Център за работа с безнадзорни деца на улицата "Вяра, надежда и любов" от януари 2005 год. минава на пряко подчинение на Столична община под името Дом за временно настаняване на деца от 3-18 години. През годините дейностите на Центъра са финансирани по програми на Европейската комисия, от Посолството на САЩ в София, от много индивидуални и корпоративни дарители от Европа и САЩ. През лятото на 2001 година сградата на Детския център беше напълно ремонтирана с подкрепата на Обединените Холандски Фондации за Централна и Югоизточна Европа, а през 2003 година Посолството на Япония в София осигури финансиране за подновяване на обзавеждането на Центъра.

Основните програми, които екипът на Центъра развива в подкрепа на децата на улицата са:

  • Улична работа
  • Здравна грижа
  • Образование
  • Социална реинтеграция
  • Професионална подготовка
  • Социална работа със семействата
  • Административно-правни услуги
  • Развитие на творческите способности
  • Занимателни програми

 

Улична работа - Улицата е мястото, където се установява първият контакт между екипа на Центъра и детето, изграждат се отношения на доверие, които са основа за участието на децата във всички следващи програми. Екипът познава местата, където децата се събират най-често, начините, по които изкарват прехраната си, познават социалните мрежи на улицата, правилата на детската група. Екипът поддържа връзка с онези групи хора, с които децата на улицата най-често са в контакт - полицаи, улични търговци, собственици на магазини и ресторанти, като се стреми да повлияе благоприятно върху отношението им към децата. При уличната работа екипът се стреми да върне децата в семействата им или да ги мотивира да ползват услугите на "Вяра, Надежда и Любов".

Здравна грижа - Здравната програма се осъществява при работа на улицата и след постъпване на детето в Центъра. Тя включва установяване на здравния статус на детето, оказване на спешна помощ, съдействие за провеждане на специализирани медицински прегледи и при необходимост - за постъпване в болнично заведение. Провеждат се кратки образователни курсове за изграждане на здравна и полова култура, превенция на употребата на наркотици и формиране на навици за здравословен живот и поддържане на личната хигиена.

Образование - Групата на децата на улицата се характеризира с ниско образователно равнище и с ниска мотивация за придобиване на образование. Целта на програмата е да оцени нивото на грамотност и нуждите на децата от образование, както и да развива нагласите и мотивацията за учене. Първата стъпка е работа за възстановяване на желанието за връщане в училище, като в Центъра се провеждат групови и индивидуални занимания за преодоляване на изоставането в образователното ниво. Оказва се съдействие за записване на децата в подходящи училища и снабдяване с необходимите учебни пособия. Центърът осигурява възможност за участие в специализиран курс за придобиване на основни познания за работа с компютър.

Социална реинтеграция - Животът на улицата има сериозни отражения върху психичното развитие на децата. Той затруднява изграждането на положителна самооценка, води до проблеми в междуличностните взаимоотношения, не дава възможност за изграждане на реална представа за устройството и правилата на функциониране на обществото. Центърът предоставя квалифицирана психологическа и социална помощ за преодоляване на описаните последици. Ежедневната работа е насочена към изграждането на система от норми за живот в обществото, на съответни на възрастта етични понятия и поведение, на общоприети правила на междуличностно общуване, на мотивация за възприемане и поддържане на просоциално поведение.

Професионална подготовка - Получаването на професионална подготовка е решаващо за успешното бъдеще на децата на улицата. Центърът може да осигури придобиването на професионална подготовка по няколко начина - чрез подготовката и ориентирането им към професионално училище, курсове за получаване на професионална квалификация или чрез организиране на такива курсове в Центъра.

Социална работа със семействата - Несъмнено завръщането на детето в семейството е най-благоприятния за него изход. Работата със семействата включва изясняване на ситуацията в семейството с оглед подбиране на най-подходящи възможности за помощ, семейно консултиране, насочване на родителите към програми за професионална квалификация, в случай на необходимост съдействие за получаване на здравна или административно-правна помощ.

Административно-правни услуги - Екипът на Центъра предлага съдействие при издаване на документи за самоличност, при записване в училище, при контакти с институции.

Развитие на творческите способности - Един от най-ефективните методи за развиване на тази програма е провеждането на курсове в някоя от най-популярните области на изкуството - музика, танц, рисуване и др. Практиката показва, че подобни програми трайно привличат вниманието на децата и водят до постигане на много добри резултати в откъсването им от уличния начин на живот и приобщаването им към нормите на обществото.

Занимателни програми - Центърът осигурява възможност за осмисляне на свободното време на децата - чрез спортни и развлекателни игри, посещения на куклен театър, кино, театър, цирк, музеи, зоопарк. Всяко лято екипът на Центъра организира в планината десетдневен лагер "Адриен Покна", където децата участват в разнообразни обучителни занимания и игри, конкурси и състезания.

Сдружение „Самаряни”- Стара Загора работи за пълноценното приобщаване към обществото на деца, младежи, възрастни и семейства в неравнопоставено положение на територията на община Стара Загора, като подкрепя отделни хора, групи и общности чрез осъществяване на дейности и предоставяне на услуги, които:

  • са основани на реални потребности;
  • съдействат и изграждат способност за развиване на умения за самопомощ в различни ситуации;
  • подпомагат процеса на интегриране и насърчават личното развитие;
  • повишават или възстановяват социални функции;
  • осигуряват помощ за предотвратяване на последствия.

Първата  програма на сдружението носи името “Интегриране на деца и младежи на улицата”. С времето тя стана основното направление в работата на организацията. Нейната основна цел е да подпомогне социалната рехабилитация и интеграция на деца с отклоняващо се поведение и/или живеещи в семейства в риск от разпадане, които се намират на територията на община Стара Загора. Програмата е финансирана в по-голямата си част от американската фондация “Деца на света”. По нея има реализирани шест проекта за периода 1998 – 2002 г.: “Ежедневен хляб”, “Дневен център “Самаряни”, “От улицата – на училище”, “Още една година на училище”, “Интегриране чрез обучение”, “Дневен център “Добротолюбие – гр. Сливен” (партньорски проект).

Програмата е закрита през декември, 2002 г., поради анализа от проведената от организацията оценка на потребностите в общността, която показа необходимостта от извеждането на превантивната политика като приоритет в работата с децата, застрашени от попадане на улицата. Поставените нови акценти са към създаване на благоприятни условия за развитието на алтернативни форми на грижи и услуги, гарантиращи правото на тези деца да живеят в семейство. Ето защо, основните насоки на действие бяха префокусирани през годините към подкрепа за развитие в семейна среда; предоставяне на възможности за обучение и развитие; професионализиране на екипа, който е пряко ангажиран в работата с децата и семействата. Именно затова от януари, 2003 г. Дневен център “Самаряни” премина административно към програма “Образователни мостове”.

 

 

Заключение

 

Работата в ранна детска възраст трябва да бъде насочена към потенциала и възможностите на всяко едно общество за избягване на непоправими последствия и предотвратяване на бездомността. Взимайки под внимание многото групи деца в риск, които съм описал и анализирал работата си трябва да подчертая важността на работата по интеграция на децата в обществото. Като основен подход за осъществяваното й бих посочил качественото образование – във всичките му училищни и извън училищни форми.

Българското общество няма ясно изразено становище и позиция относно появявата и съществуването на безнадзорните деца, а това от своя страна води до „свикване” с тях, вместо навременна и адекватна реакция. Липсва разработена унифицирана методика за работа с тези деца и юноши. В практиката на социално-педагогическите учреждения, възпитателно-учебните интернати, детските педагогически стаи и домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни се прилагат различни програми за индивидуално въздействие.

Педагози, социолози юристи, и психолози провеждат изследвания, които дават възможност да се обобщи и популяризира ценен практически опит. Не малко важни организационни, управленски и кадрови въпроси все още стоят нерешени категорично, допускат се и редица грешки в практиката.

Независимо колко комплицирани са условията за работа с безнадзорни деца винаги могат да се привлекат хора, средства и индивидуални личностни качества, които да спомогнат успешно да се решат задачите по социализацията, възпитанието, самовъзпитанието, формирането на положителна промяна в позициите на личността на безнадзорните деца. Трудностите не са малко и са свързани по между си и няма как да бъдат решени поотделно. Това изисква прилагането на интегриран подход на развитие, обединяващ действията в приоритетните области на работа в едно. От първостепенно значение  е изграждането и регулирането на силни местни институции, които да действат като двигател за въвличането на хората за решаване на проблемите с децата, както и доброто взаимодействие на институциите на местно и национално ниво.

На лице е остра нужда от координация на всички институции, които по някакъв начин са свързани с разрешаване на този важен проблем – намаляване броя на безнадзорните деца. Освен държавните органи, място тук има и работата с родителите, неправителствените организации, дневните центрове за деца.

Ето защо не на последно място за регулиране работата е и широкомащабното партньорство и добре обработен механизъм за взаимодействие на съществуващите държавни структури на териториите на общините и на национално ниво. Подкрепата на медиите също.

Ако държавата превърне в свой приоритет грижата, образованието, интегрирането в обществото и защитата на младото поколение, работата на всички тези институции и формирования ще е по – ефективна и с по – голяма полезност.

Предвид мрачното минало, трудното настояще и неясното бъдеще, безнадзорните деца имат своите мечти, както всички останали деца.

Всеки може да помогне на децата на улицата, но е необходимо участието на цялото общество.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Използвана литература

 

 

1. Закон за закрила на детето (www.goverment.bg)

2. Стратегия на МОН за интеграция на децата и учениците от малцинствените етнически общности в България

3. Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. (www.goverment.bg)

4. Доклад на министъра на вътрешните работи пред Народното събрание по изпълнението на допълнителните мерки за противодействие на престъпността и охраната на вътрешния ред .

5. Информационни материали на ДПС.

6. Информация от Национален статистически институт (www.nsi.bg)

7. Информация от Сдружение „Самаряни” (www.samaritansbg.com)

8. Информация от Сдружение „Гаврош” (www.gavroche-bg.org)

9. Информация от Сдружение „Деца и юноши” (www.acybg.org)

 

Евтини почивки в
България, Гърция, Турция, Италия и Хърватия


Bookmark and Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *