Членство в Европейския съюз

Членство в Европейския съюз

 

- 1 -

Европейският съюз с неговия свободен  пазар и демократически ценностти  стана общественият идеал на българската политическа класа .

На 14 декември 1995 г. На срещата на европейският съюз ( ЕС ) на върха в Мадрид, презедентът Желев и премиерът Виденов подадоха официална молба за пълноправно членство, макар че дипломатическите отношения между тях бяха установени още преди демократизацията в страната - през 1988 г.

Днес Европейското споразумение за асоцииране е правната основа на отношениятя между България и ЕС.

То е рамката за полетическия диалог, насърчава развитието на търговските отношения, създава правната основа за техническата и икономическата помощ за постепенното интегриране на страната ни в ЕС.

Дълго време ЕС се възприемаше едва ли не като благотворителна организация - членството ще ни донесе само блага. Това отчасти е така, тъй като съюзът чрез своите структурни фондове подпомага по-изостаналите страни.

Тази помощ има смисъл едва тогава, когато е вложена в страна, в чиято икономика все пак се вписва в общата макроикономическа рамка на Петнадесетте.Дори и да не бе изпаднала в днешната тежка криза, българското стопанство може да бъде готово за ЕС поне след две десетелетия, иначе ще бъде смляно от безпощадния пазарен механизъм.

В средата на март тази година правителството прие три основни документа за европейската интеграция на България, благодарение на които се определя пътя който България трябва да извърви от тук до членството в ЕС.

Стратегията за присъединяване на България към ЕС е политически документ, обобщаващ процесите и дейностите, които трябва да бъдат

- 2 -

 

осъществени за постигане на целта - пълно-правно членство на България в ЕС. В него са посочени материалните, финансовите, информационните и човешки ресурси, с които разполага страната.

Taзи проблематика е разгледана в три времеви рамки - през 1998г. до 2001г. и до присъединяването на България към ЕС. Като неразделна част от стратегията, правителството одобри и програми по сектори, съдържащи разработени мерки за преодоляване на слабостите и за изпълнение на препоръките, посочени в становището на Европейската комисия по кандидатурата на България за членство в ЕС, и стъпки за реализиране на Парньорство за пресъединяване.

С решенията на Европейския съюз в Люксембург през декември 1997г. започна нов етап в подготовката за присъединяване на България към ЕС, в който основното е приемането и прилагането на пълния обем на европейското право.За изпълнението на тази задача, правителството одобри

и Национална програма за приемане на достиженията на правото на

Европейските общности.

В програма 2000 Комисията предложи различните форми на присъединителна помощ, предоставена от съюза.

Целта на Партньорството за присъединяване е да бъдат изложени в единна рамка приоритетните области за по нататъшната работа, определени в становището на Комисията, наличните финансови средства за подпомагане на България при изпълнението на тези приоритети и условията, засягащи това съдействие.

Главните приоритетни области, определени за всяка държава - кандидатка, са свързани с възможности на страната да изпълни критериите от Копенхаген и могат да бъдат групирани в три оснавни подзаглавия.

- 3 -

 

1.Демокрация, правова държава, права на човека и защита на     малцинствата

2.Икономика.

3 .Изпълнение на задълженията на членство.

Един от основните белези на демокрацията е мирната смяна на властта след общи избори, което често води до редуване на различни политически партии. Европейската политическа традиция цени особено много ролята на лоялнатаопозиция, е бдителна и кретична, и сящевременно защищава правата и интересите на хората.Законноста и защитата на малцинствата са друг, съшо толкова важен елемент от демократичните ни традиции.

Изборът на президента Стоянов и разрешаването на неотдавнашната политическа криза означават нещо много повече от утвърждаване на демократичните устои на страната.Те изразяват силното желание за политически и икономически промени, за ускоряване на реформите. Под ръководството на президента Стоянов, правителството на министър-председателя Софиянски откликва на това желание, като разработва програма целяща преодоляване на икономическите затруднения в България.Реформите, които трябва да осъществи българският народ са толкова дълбоки в икономически и политически смисъл, че изискват подкрепа на всички слоеве на обществото и обединените национални усилия.

Българският народ е страдал достатъчно в миналото, а сега от него отново се иска търпение, докато се почустват резултатите от икономическата стабилизация иструкторна реформа.

Когато бе формирано правителството на г-н Софиянски със задачата да приеме програма за икономическа реформа и да започне подготовката за

 

- 4 -

 

избори, К омисията откликна чрез разработване на пакет от мерки за съдействие на България, който се състои от четири основни елемента:

Първият елемент представлява нов, голям пакет от макроикономическа помощ.

Второ, Комисията ще свика в Брюксел среща на Г- 24, т.е. на групата на на най-развитите индустриални държави, която подкрепя икономическата стабилизация и структурната реформа в страните в преход. Ние ще поискаме от тях да съдействат за реформите в България и да се ангажират с конкретна подкрепа за страната под формата на координирана програма.

Трето, Комисията мобилизира програма ФАР на ЕС, която предоставя безвъзмездни помощи с цел да съдейства на властите при осъществяването на реформите. Тази година програма ФАР ще предостави на България помощ в размер на 85 млн. Екю. Трябва да се направят огромни усилия за извършване на приватизацията, преструктуриране на предприятията, банковия сектор, селското стопанство и енергийния сектор на България. Във всички тези области програма ФАР на ЕС ще окаже директна помощ за изпълнение на трудностите, по необходими реформи.

Четвъртият компонент от помощта на ЕС за България е допълнителна социална помощ, която ще бъде предоставена на най-нуждаещите се социални слоеве, особено на пенсионерите и лицата обхванати от системата за социални грижи. Вярвам, че през следващите месеци тя ще спомогне за икономическата стабилизация.

От изключително значение са коментарите, които ще даде Европейската комисия по националната програма за приемане на европейското право. Наличието на такава програма е основното изискване на Партньорство за присъединяване.

- 5 -

 

В становището на ЕК се подчертава, че икономическите реформи в България са предприети значително по-късно, отколкото в останалите източноевропейски страни - едва през 1991г.

Оценките в становището могат да бъдат база за провеждането на структурната реформа в страната, тъй като те имат за цел да бъдат препоръка накъде да се върви. Общият извод е, че българската икономика не може да се справи в средносрочен план с конкурентния натиск и пазарните сили в ЕС. Европа косвено препоръча да се засили интеграцията, тъй като колкото повече една страна е интегрирана в ЕС, толкова по-безболезнено ще протече присъединяването й към съюза.

Необходимо е да се ускори преструкторирането на икономиката, тъй като според ЕК, забавянето е довело до поражения върху привличането на чуждестранни инвестиции от една страна, а от друга, е способствало отделни фирми да придобият господстващо положение в някои ключови сектори.

По време на визитата на Иван Костов и Надежда Михаилова в Брюксел, те настоятелно искаха преговорите с всички страни кандидатки поне да започнат едновременно, тъй като се знае, че с по-напредналите те ще свършат по-бързо. Но искането се оказа неосъществимо по две причини. Самата ЕК няма техническата и физическата възможност да води преговори едновременно с 11 страни - 10 от Източна Европа и Кипър.

Втората причина е, че изпълнението на задълженията по Бялата книга за хармонизиране на българското законодателство с европейското все още е в начален етап, така че няма правова база за начало на преговорите, които със сигурност ще бъдат тежки и продължителни. Дори с доста по-развитите Испания, Португалия или скандинавските страни, преговорите се водеха в продължение на години.

- 6 -

 

С подаването на молба за членство, България автоматично се ангажира да изпълни критериите за членство, включително и придържане към целите на политическия, икономическия и вал,тния съюз. А основите на съюза са четирите свободи - за свободно движение на стоки, капитали, услуги и хора.

Критериите от Копенхаген за членство в ЕС са :

n стабилност на институциите, които гарантират демокрацията, законността, съблюдаването на правата на човека и защитата на малцинствата;

n наличие на функционираща пазарна икономика и капацитет за устояване на свободния конкурентен натиск в рамките на Съюза.

n способност да се поемат задълженията, произтичащи от членството, включително приемане на целите на политическия и валутния съюз.

Тези секторни програми са необходими и от гледна точка на това, че чрез тях следва да се контролира цялостният напредък на насочените към членство в ЕС реформи у нас във всеки период на подготовката  за присъединяване.

Тази стратегия трябва да показва, че  България има достатъчно ясна представа какво изисква и какво означава присъединяването към ЕС и как то ще бъде постигнато. Тъй като става дума за паралелно протичащи еволюционни процеси, то една добра стратегия трябва да отчита не само реформите, които се извършват в България но и промените в самия ЕС.

Стратегията е модел на подготовката за присъединяване, който включва и елементи на управлението на взаимодействието на България с трети страни, тактическите съюзи, в които трябва да влезе страната за постигане на целта - присъединяване, дейностите за неутрализиране на елементите на конфликти и на противодействие на българския национален интерес.

- 7 -

 

Основната предпоставка за изпълнение на стратегията е неотклонното и последователно осъществяване на реформи за изграждане на България като модерна европейска държава, отговаряща на критериите за членство в ЕС.

Успешната стратегия е построена на логиката, че България е заинтересувана от скорошно започване на преговори за присъединяване, които следва да се проведат сравнително бързо с последващи кратки преходни периоди за ограничен брой сфери. Тази логика е извлечена от опита на предишните разширявания на ЕС /1973, 1981, 1986, 1995/, решенията на Европейския съвет в Люксембург, Програма 2000 на Европейската комисия, от докладите на Съвета на министрите на на ЕС и резолюциите на Европейския парламент.

Тя произтича и от факта, че през годините, през които България остава извън ЕС, правото на ЕС /acquis/ продължава да се развива. Колкото по- късно България се присъедини към Съюза, толкова по-голям обем acquis ще трябва да приеме, без да е участвала в неговото изготвяне, а след влизане в сила на новия Договор за ЕС / от Амстердам / ще бъде осъществена и качествена промяна в съдържанието на правото и на процедурите за неговото изготвяне.

Освен това, колкото по-късно България се присъедини към ЕС, с толкова повече държави - членки на Съюза, ще трябва да се осигурява ратификацията на Договора за присъединяване на България към ЕС от техните парламенти.

Най-силно тази логика се аргументира с анализ на финансовите аспекти на подготовката за присъединяване и на членството в ЕС.

Той показва, че при осигурен с вътрешни ресурси икономически ръст, притокът на средства от ЕС ще означава ускоряване на темповете на

 

- 8 -

 

икономически растеж с всички произтичащи от това резултати за развитието на страната.

Същевременно успехът на стратегията за присъединяване към ЕС е неразривно свързан с участието на България в установените форми на сътрудничество и с подготовката на страната за присъединяване към НАТО, ЗЕС и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/. Тези процеси са не само пряко свързани, но и взаимно усилващи своята ефективност от гл.т. на постигане на целите, които страната си е поставила.

Стратегията за присъединяване на България към ЕС е свързано и с участието на нашата страна в дейността на Световната търговска организация, Съвета на Европа, организациите от системата на ООН и на ОССЕ. В това отношение определящо е значението на задълженията, които България има по Европейското споразумение, и политическите ангажименти, които е поела нашата страна, за съгласуване на дейността си в тези международни организации с ЕС. Освен това, макар и имплицитно, една страна- кандидатка за членство в ЕС, следва да си дава постоянно ясна сметка за особения вид ограничения, които налага бъдещото участие в политиките на Съюза.

В одобрената от правителството стратегия е посочено, че основната цел през 1998г. е да се осигури положителна оценка в рамките на първия годишен преглед на Европейската комисия на готовността на България за членство в ЕС и възможно най-добрата стартова позиция за преговори. За постигане на положителни резултати при първия преглед е важно да има нова динамика на усилията на България в подготовката за присъединяване към ЕС. От най-голямо значение е да се осигури активното изпълнение на

 

- 9 -

 

ангажиментите по Партньорство за присъединяване, и по-конкретно - на националната програма за приемане на европейското право.

През 1998г. усилията следва да се съсредоточат приоритетно върху ускорената икономическа реформа; укрепването на институционния капацитет, включително като започне целенасочено изграждане на институциите, необходими за прилагане на европейското право и за ефективно използване на средствата от новите механизми на финансиране на подготовката за членство в ЕС; подготовката за условията на функциониране на вътрешния пазар на ЕС; борбата с корупцията и организираната престъпност и усъвършенстване на контрола по границите; осъществяването на съгласуваните с ЕС мерки в областта на околната среда и енергетиката, включително изготвянето на енергийна стратегия.

За изпълнение на тези дейности, нашата страна ще разполага със средства от годишната програма ФАР за 1998г. в размер на 60 млн. Екю, с 41 млн. Екю от ФАР, предназначени за осъществяване на проекти, свързани с трансграничното сътрудничество, със средства от новия  “механизъм за догонване” /Catch-up Facility/, както и със средствата от новата бюджетна линия на ЕК за финансиране на големи инфраструктурни проекти /LSIF- Large Scale Infrastructure Facility/, средства по линия на участието в програмите на Общността.

Засилването на дейността по подготовката за членство в ЕС поставя на дневен ред въпроса за създаване на специален фонд “Европейска интеграция” в националния бюджет, от който да се финасира участието в програми, проекти и инициативи на ЕС, както и в предварителните фази на преговорите със Съюза.

 

-10 -

 

Сред мерките за създаване на административен капацитет за членство в ЕС са приемането на Закон за държавния служител, с който да се гарантира изискваната от ЕС стабилност на държавната администрация; усъвършенстването на механизма за координация на подготовката за присъединяване към ЕС, включително изграждането на управления “Европейска интеграция” във всички министерства и централни ведомства; изготвянето на национална програма за подготовка на кадри за работа с ЕС; определянето на делегация за водене на преговорите за присъединяване към ЕС и на екипите /по сектори/, които трябва да участват в започналата на 3-ти април т.г. предварителна фаза на преговорите - аналитичен преглед на европейското право /Screening of the acquis/.

За ускорено и ефективно изграждане на институциите, България активно ще участва в т. нар. Побратимяване на администрациите, което ще се осъществява приоритетно в областта на финансите, околната среда, селското стопанство, правосъдието и вътрешните работи, като в последствие се разшири и прилага в други области, в които се чувства необходимост от експертизата на ЕС.

 

 

Евтини почивки в
България, Гърция, Турция, Италия и Хърватия


Bookmark and Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *