безплатни теми
за ученици и студенти

Дали наистина е така (есе за любовта)

Дали наистина е така? Или може би просто понякога се залъгваме, че обичаме някой? Възможно ли е да искаме да чувстваме любовта, а да не можем да я дадем?Искаме ли да бъдем обичани или да си играят с нас? Мазохисти ли сме? Можем ли да бъдем изцяло и само с един човек? Да разчитаме на неговата обич, любов и подкрепа?

Звуци от тишнината разказват моята история (есе)

Звуци от тишнината разказват моята история... Раздиращият вик в душата ме побърква... Светлината...къде е? Вече май я няма... Крещя насън... Ръцете ми треперят и те търсят... Припознавам се във всеки срещнат... Чувствата от вътре ме разкъсват... Гледам в себе си... Аз привидно съм същата, но не съм... А ми трябваше нещо малко, съвсем малко за да съм щастлива... Нещо което да ми помогне да мечтая... Нещо което да събуди фантазията в мен...Да

Изкушенията пред съвремения млад човек (есе)

Dнешният тийнейджър е толкова избухлив,агресивен и неконтролируем,че да си имаш такъв вкъщи сигурно е истинско изпитание.Аз не бих могла да кажа с точност какво е това чувство ,но съм се опитвала да се поставя на мястото на родителя.

Любовта е доказателство за смелостта да търсиш себе си (Есе)

Силно протягам ръцете си,за да те прегърна.Ти си в обятията ми,усещам сърцето ти,то бие,усещам топлината ти-аз живея за теб.
Аз съм част от теб,а ти-от мен.Моето сърце бие в ритъм с твоето,моите очи се потапят в твоите.Ние сме миг от вечността и песъчинка от света,неразделна и силна частица.Ти си този,който ми помага да разкрия сладостта на живота ,а заедно с това да намеря щастието,да преодкрия отново себе си.

Мълчаливит диалог за вярата в "По жицата" (Есе)

Мило дете,избърши сълзите си...недей да изпълваш красивите си големи очи с тези капки на страданието.Недей да се отказваш от бъдещето,само защото сега не ти върви...недей да загърбваш любовта,тя е огъня,който ще те топли,недей да загърбваш доверието,то е опората,която ще те крепи,недей да се отказвай от вярата,тя е пътеводната ни звезда,която винаги ще озарява нашето небе,колкото и да е мрачно понякога то...

Приятелство, любов и раздяла (Есе)

Приятелството и любовта са най-красивите и стойностни неща,за които си струва да живеем.Те са смисълът на живота ни.Ако наистина има хора,на които можеш да разчиташ и човек,когото да обичаш и който ти отвръща със същото,то значи си истински щастлив.Цял живот ние мечтаем за несравнимата,истинската,вечната любов.Тя изпълва сърцата ни с нежност и щастие.Тя е тази,която ни топли,дори когато сме самотни,тя е тази,която ни дава сила,когато имаме нужда от нея,тя е тази,която ни връща вярата в живота,когато сме на път да я загубим.

Човек се ражда, за да даде другиму любов (Есе)

Любовта-най-древният инстинкт на хората. В момента, в който човек се роди, се привързва най-напред към родителите си, по-късно към приятелите си, по-късно тази "приятелска обич" прерасттва в нещо по-голямо-човек се жени, сдобива се с деца и...всичко започва отначало. Първата любов, която изпитваш, е към семейството ти-това ти е заложено като инстинкт. Към приятелите си се привързваш като резултат на

Любовта не гледа с очите /есе/

Запитвали ли сте се какво всъщност е любовта? Едва ли този въпрос има еднозначен отговор и едва ли има думи, с които да му се отговори. Няма как да се даде обективна, реална и общовалидна дефиниция за любовта, защото тя не е материална, няма ясни форми, не може да се докосне с ръце или види с очи. Усещането за любов е субективно и строго индивидуално. Тя е незрима за очите, но видима за душата.

Любовта - най-великият дар божи /есе/

Любовта - това е нещото, което кара света да се върти. Това е чувството, което ти дава усещането за щастие - кара те да се чувстваш потребен, да осмисляш живота си. Усещането, че си жив! Любовта е дар от Бога и има безкрай много проявления - Детето, което те гледа с най-открития и безкористен поглед, смее се срещу теб и ти казва:"Обичам те!". В такива моменти знаеш защо си тук, разбираш, че би изстрадал много неща, за да можеш да чуеш тези думи отново и да усетиш, колко са истински, красиви и чисти.

За майките може да се разказва безкрайно

За майките може да се разказва безкрайно. Майката не е просто жената, която те е родила, но и човекът отделял от залъка си, за да те отгледа; възпитавал те и те е учил така, че да бъдеш достоен човек. За това и в сърцето на всеки важно място заема жената, дарила те с живот, рискувайки своя. И няма как да е иначе, защото какво друго освен обич, благодарност, признателност и уважение би могъл да изпитваш към жената, на която дължиш всичко?