Изпратил: Simplify на 01.01.1970г., 02:01ч.
В края на XIX - началото на XX век настъпва пре¬лом в нравствените ценности на българското село. Традиционните устои на патриархата са разколе¬бани. Нов морал определя нравствения облик на времето. Хората, здраво свързали съдбата си със земята и труда, са изправени пред труден избор -да приемат или
Изпратил: Simplify на 01.01.1970г., 02:01ч.
Дали наистина е така? Или може би просто понякога се залъгваме, че обичаме някой? Възможно ли е да искаме да чувстваме любовта, а да не можем да я дадем?Искаме ли да бъдем обичани или да си играят с нас? Мазохисти ли сме? Можем ли да бъдем изцяло и само с един човек? Да разчитаме на неговата обич, любов и подкрепа?
Изпратил: Simplify на 01.01.1970г., 02:01ч.
Изцяло в плана на пародията е развито повествованието в първите шест глави на романа на Сервантес, в които се описват премеждията на знаменития рицар Дон Кихот. Озовал се сред козарите (IX глава), героят се впуска в опасно приключение – да приобщи чрез тайнството ан словот група обикновени люде къ
Изпратил: Simplify на 01.01.1970г., 02:01ч.
Звуци от тишнината разказват моята история... Раздиращият вик в душата ме побърква... Светлината...къде е? Вече май я няма... Крещя насън... Ръцете ми треперят и те търсят... Припознавам се във всеки срещнат... Чувствата от вътре ме разкъсват... Гледам в себе си... Аз привидно съм същата, но не съм... А ми трябваше нещо малко, съвсем малко за да съм щастлива... Нещо което да ми помогне да мечтая... Нещо което да събуди фантазията в мен...Да
Изпратил: Simplify на 01.01.1970г., 02:01ч.
Dнешният тийнейджър е толкова избухлив,агресивен и неконтролируем,че да си имаш такъв вкъщи сигурно е истинско изпитание.Аз не бих могла да кажа с точност какво е това чувство ,но съм се опитвала да се поставя на мястото на родителя.
Изпратил: Simplify на 01.01.1970г., 02:01ч.
Жан-Батист Молиер е най-великият комедиограф на ХVII век. И не само това на това столетие. В негово лице френската комедия бележи най-високи постижения.
Дълъг и сложен е пътят, който писателят извървява от първите си сценични работи до безсмъртните си комедийни творби.
Изпратил: Simplify на 01.01.1970г., 02:01ч.
Силно протягам ръцете си,за да те прегърна.Ти си в обятията ми,усещам сърцето ти,то бие,усещам топлината ти-аз живея за теб.
Аз съм част от теб,а ти-от мен.Моето сърце бие в ритъм с твоето,моите очи се потапят в твоите.Ние сме миг от вечността и песъчинка от света,неразделна и силна частица.Ти си този,който ми помага да разкрия сладостта на живота ,а заедно с това да намеря щастието,да преодкрия отново себе си.
Изпратил: Simplify на 01.01.1970г., 02:01ч.
Мило дете,избърши сълзите си...недей да изпълваш красивите си големи очи с тези капки на страданието.Недей да се отказваш от бъдещето,само защото сега не ти върви...недей да загърбваш любовта,тя е огъня,който ще те топли,недей да загърбваш доверието,то е опората,която ще те крепи,недей да се отказвай от вярата,тя е пътеводната ни звезда,която винаги ще озарява нашето небе,колкото и да е мрачно понякога то...
Изпратил: Simplify на 01.01.1970г., 02:01ч.
“Изворът” на българското достойнство остава завинаги “вграден” в художественото пространство на Петко-Славейковата творба “Изворът на Белоногата”. Красивата легенда за Гергана, останала вярна на любовта си към българското, звучи със стародавните гласове на митологичното предание, преплетено с нородно-песенните стихови послания на Славейков. Поетът се вслушва в душата си, събрала многозвучните багри на митове, легенди и песни от всички краища на родната земя.
Изпратил: Simplify на 01.01.1970г., 02:01ч.
В поемата “Илиада” Омир пресъздава живота и разкрива нравствената същност на човека в античния свят. Творецът рисува една епична картина на своето време, своеобразно съчетание на войнска мощ и моменти на примирие. Омир вниква в душите на своите герои, силни, противоречиви и честолюбиви характери. Техните действия са дълбоко мотивирани, а позициите им – достойно отстоявани.