Анализ на финансовото състояние на предприятието и ранна диагностика на финансовата криза

(работно съдържание,предложено от Светозар Von Попстойков)

ПЪРВА ГЛАВА. ТЕОРЕТИЧНИ ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ С АНАЛИЗ НА ФИНАНСОВОТО СЪСТОЯНИЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО.. 2

1. Обща характеристика на финансите и капитала на фирмата. 2

2. Техники на финансовия анализ. 8

3. Модели за диагностика на финансовото състояние на предприятието. 8

ВТОРА ГЛАВА. АНАЛИЗ НА ФИНАНСОВОТО СЪСТОЯНИЕ И ФИНАНСОВ АНАЛИЗ НА „МОНБАТ” АД.. Error! Bookmark not defined.

1. Кратка информация за анализираното дружество. Error! Bookmark not defined.

2. Анализ на финансовите отчети за избрания период. Error! Bookmark not defined.

2.1. Вертикален анализ на собствения капитал и пасивите в баланса. Error! Bookmark not defined.

2.2. Хоризонтален анализ на собствения капитал и пасивите в баланса. Error! Bookmark not defined.

3. Диагностика на финансовото състояние на предприятието. Error! Bookmark not defined.

3.1. Анализ на по модела Дюпон. Error! Bookmark not defined.

3.2. Дърво на ROIC.. Error! Bookmark not defined.

3.3. Модел Дюран за оценка на платежоспособността. Error! Bookmark not defined.

3.4. Анализ по модела на Алтман. Error! Bookmark not defined.

3.5. Модел “CREDIT – MEN”. Error! Bookmark not defined.

3.6. Методики за предсказване на банкрут с отчитане спецификата на отрасъла. Error! Bookmark not defined.

3.7. Модел на икономическа добавена стойност (ЕVА) Error! Bookmark not defined.

4. Сравнителен анализ на резултатите, очертаване и характеристика на тенденциите в развитието на компанията. Error! Bookmark not defined.

5. Изводи и препоръки. Error! Bookmark not defined.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ.. Error! Bookmark not defined.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА.. Error! Bookmark not defined.

ПРИЛОЖЕНИЯ.. Error! Bookmark not defined.

ПЪРВА ГЛАВА

ТЕОРЕТИЧНИ ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ С АНАЛИЗ НА ФИНАНСОВОТО СЪСТОЯНИЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

1. Обща характеристика на финансите и капитала на фирмата

Финансите на предприятието са паричните средства, който изразяват движението, съпоставянето и баланса на паричните потоци. Те могат да се дефинират като „паричните средства, които изразяват движението, съпоставянето и ефективното балансиране на паричните потоци – постъпления и плащания на предприятието (фирмата)”^[1]. Два потока на приход и на разход, всички тези парични средства от различни източници формират паричния поток на приходите във фирмата,отбелязвани в Годишния Финансов Отчет на дружеството,като подотчет за паричният поток. В своето движение финансите на фирмата влизат в парични отношения. Когато приходите са повече от разходите се реализира печалба, когато приходите са по-малко от разходите се реализира загуба. При формирането и функционирането на дадено предприятие стои въпросът за неговото финансиране, т. е. за осигуряване на необходимите финансови средства или капитали, които се инвестират в стопанската дейност. Те могат да бъдат набавени от различни източници и на различна цена. Последната се намира в пряка връзка със структурата (портфейла) им и тяхното ефективно насочване и използване^[2]. Именно поради тази причина в българската финансова наука преобладават мненията, че „финансите са парични отношения и не трябва механично да се идентифицират с парите”^[3]. Едно от най-пълните дефиниции е тази на проф. Г. Петров, според който финансите на фирмата „най-често се разглеждат като парични отношения при набавянето на капитала на фирмата и неговото влагане в реални активи с цел увеличаване богатството на собствениците”^[4]. Тук обаче, трябва задължително да добавим, че в съвременния свят това „влагане” е не само в реални активи, но и във финансови активи,инвестиционни имоти,и дълготрайните нематериални активи-програмни продукти, патенти,ноухау,”права върху собственост”-права върху индустриална собственост,и права върху интелектуална собственост или интелектуален капитал. Тук само ще се съгласим, че „основната цел на тяхното функциониране (на предприятията) е увеличаването на стойността за собствениците”^[5]. Именно през призмата на тази теза (дефиниция) ще разгледаме капиталът на фирмата и неговото функциониране, и оценка.

Решаващият фактор за поддържането и увеличаването на стойността на собствениците-фундаменталната стойност на предприятието, се явяват инвестициите в едни или други активи, в това число и в обикновени акции.

Основният носител на стойността на всяко едно предприятие е съвкупният паричен израз на неговото имущество, което включва всички сгради,терени, машини, съоръжения,материални суровини  и други, които чрез труда се превръща в продукти или услуги. При общоикономическата характеристика се изхожда от тезата, че капиталът е категория, която изразява производствените взаимотношения, т. е. отношенията между хората в процеса на производството. От особено значение са две страни на тези отношения:

1.  Формата на собственост;

2.  Формата и видът на разпределителните отношения.

В осъществяването на своята дейност всяка фирма използва различни активи. Набавянето на съответните активи предполага, че фирмата разполага с парични средства за това. Капиталът изразява именно тези парични средства. Осигуряването и набавянето на капитал се разбира като финансиране на предприятието, а от своя страна инвестициите или инвестирането означава влагането и използването на капитали в различни материални и финансови активи, които намират приложение в актива на баланса. Това се прави с цел осигуряване на по-големи печалби, увеличаване на Собствения Капитал на фирмата.

В зависимост от формата на собствеността, капиталът на предприятието бива собствен или привлечен. Голяма част от финансовите потребности на дружествата се осигуряват от собствени източници. Около ¼ от финансовите им потребности се осигуряват от дългосрочен привлечен капитал, в който преобладават облигационните заеми^[6]. Величината и съотношението на източниците за дългосрочно финансиране на предприятието (обикновените и привилегированите акции, облигациите,например корпоративните облигации и различни видове дългосрочни заеми) изразява капиталовата структура на предприятието. Нека накратко разгледаме собственият и привлеченият капитал, за да обвържем анализа с капиталовата структура.Собственият капитал представлява „участието на собствениците в активите на предприятието, от което са приспаднати задълженията. С други думи, собственият капитал представлява нетната стойност на дружеството или неговите активи след изваждане на всичките му задължения”^[7]. В неговия състав се включва основният капитал, резервите и финансовият резултат. Основният капитал се формира от дяловите вноски при създаването или разширяването на дейността на фирмата. Той е относително постоянна величина, но е възможно да се промени само с решение на собственика или съдружниците,т.е. на общото събрание на дружеството. Резервите се създават от печалбата по решение на колективните органи на фирмата и по силата на търговския закон,например за попълненията в задължителният фонд-„резервен”,формиран от задържителните 10% от неразпределената печалба. Използва се за решаването на конкретни задачи като покриване на загуби, стимулиране на колектива, рискови проекти, спонсорство и социално подпомагане, изплащане на допълнителни дивиденти, увеличаване на основния капитал и други. Финансовият резултат се определя като разлика между получените приходите и извършените разходите във фирмата,например за годишният отчетен период. Той бива резултат от предходни години – може да бъде неразпределена печалба от минали години или непокрита загуба и резултат от текущия период – печалба или загуба от текущата година.Привлечен капитал,или дългов капитал е тази част от капитала на предприятието,която е привлечена от капитала на други фирми или банки,или формираните условни пасиви в дружеството,произлизащи от материалните и други инвестиции на другите компании или асоциирани предприятия,отдаващи под наем своите ресурси. Формите на привлечен чужд капитал могат да бъдат дългосрочни задължения, краткосрочни задължения или финансирания. Дългосрочните задължения включват в себе си получени дългосрочни банкови, търговски и облигационни заеми. Те са предназначени обикновено за реализация на инвестиционни и иновационни проекти. Погасяването на тези задължения се осъществява чрез погасителен план. Към краткосрочните задължения се отнасят задълженията по получените заеми от банките и другите предприятия,както и задълженията към доставчиците, персонала, осигурителните ведомства,бюджета,общините и разните други провизии.Характерното за тях е, че са свързани с обслужване на текущата, оперативна дейност на фирмата и следва да се погасяват в рамките на не повече от дванадесет месеца. Финансиранията могат да имат за свой източник държавния бюджет или неправителствени фондове. От тях се отпускат средства на фирмите за осъществяване на социални или инвестиционни проекти при спазването на определени условия. Финансирането се извършва на основата на проведен конкурс или други определени условия.За финансовия анализ от голямо значение е анализа на структурата на капитала, обхващащ собствения, привлечения, оборотния и постоянен капитал. В тази връзка могат да се изведат и анализират следните основни зависимости^[8]:

• Собствен капитал = активи – пасиви = дълготрайни активи + краткотрайни активи – дългосрочни пасиви – краткосрочни пасиви – финансирания
• Привлечен капитал = дългосрочни пасиви + краткосрочни пасиви + финансирания
• Оборотен капитал = краткотрайни активи – краткосрочни пасиви
• Постоянен капитал = собствен капитал + дългосрочни пасиви
• Инвестиран капитал = дълготрайни активи + краткосрочни активи – краткосрочни пасиви
• Съвкупни активи = дълготрайни активи + краткотрайни активи

Финансовата структура на предприятието изразява всички източници за финансиране на предприятието независимо от срока и вида им^[9]. При анализите във финансовата литература по-често се има предвид капиталовата структура в точния смисъл на това понятие, като се разглежда преди всичко съотношението между собствения капитал, представен от обикновените акции, и дълга, представен от облигациите. Приема се още, че обикновените акции с пазарната си цена отразяват също така и неразпределената печалба и резервите – целия собствен капитал,често преизчисляван при големите,например публични дружества като пазарна капитализация(изразява пазарната,борсова цена на затваряне по общият брой на акции на дружеството в обръщение). Привилегированите акции имат незначителен относителен дял и при обобщените изследвания обикновено се игнорират.

Основният показател за капиталовата структура е коефициентът Дълг/Капитал (D/C), чиято формула е:

D/C = D / (OS + D),

където:

D - дългосрочен дълг,

OS - пазарна стойност на обикновените акции, т.е.,пазарната капитализация,

C - стойност на дългосрочно финансиране на дружеството

Според проф. Петров корпорациите се стремят да поддържат определено съотношение между дълга и собствения капитал, въпреки неизбежните колебания в капиталовата структура^[10]. Така например при по-значително увеличаване на коефициента D/C на една предприятие, то кредиторите стават предпазливи и изискват по-висока лихва и по-голямо обезпечение, а повишеният риск води до нарастване на изискуемата норма на възвръщаемост за акционерите.

Поради тези причини се отчитат при анализа на капиталовата структура и се търси нейната оптимална величина, което става чрез пресмятанията на финансовия ливъридж (финансовия лост). Увеличаването на дела на дълга има за резултат нарастване на нормата на печалбата към собствения капитал, както и на сумата на печалбата на една акция.

Силата на финансовия ливъридж може да се измери както с брутната печалба, намалена с лихвата, така и с нетната печалба (след приспадане от брутната печалба на лихвата и на данъка върху печалбата):

Финансов ливъридж = БПЛ-Л /БПЛ,

където:

БПЛ е брутната печалба и лихвата,

Л - лихвата по дълга.

Равнището на финансовия ливъридж може да се изчисли и по следния начин:

Равнище на финансовия ливъридж = % изменение на НДА / % изменение на БПЛ, Където НДА е нетният доход на една акция,а БЛП е брутната печалба,разделена на броя на акциите в обръщение.

Двете формули за измерване на финансовия ливъридж дават еднакъв резултат, защото са тъждествени, но по-удобна за използване е първата от тях.

При намаляване на брутната печалба и лихвата също ще се прояви мултиплициращият ефект на финансовия ливъридж, но в обратна посока – към по-голямо намаление на брутната печалба без лихвата и на нетния доход на една акция. По-силните колебания на нормата на дохода на акционерите означава, обаче, че те носят по-голям риск.

Ако предприятието работи предимно със собствен капитал, то среднопретеглената цена на капитала ще е много висока, а нормата на възвръщаемост за акционерите – ниска. Ако предприятието увеличи дела на привлечения капитал над определено равнище, тогава финансовият ливъридж престава да действа положително. Това е така, защото по-големият риск предизвиква покачване на изискуемата норма на възвръщаемост от притежателите на облигациите и от притежателите на акциите, което може да не се компенсира от увеличената печалба. Поради това задачата на финансовия мениджър на предприятието е да намери оптималното съотношение между собствения и привлечения капитал, при което нетната печалба към акционерния капитал нараства най-бързо. Оптималното съотношение Дълг/Капитал е налице тогава, когато капиталът на компанията и нейната пазарна стойност се увеличава с най-голяма степен.

Пазарната стойност на предприятието включва стойността на заетия капитал и пазарната стойност на обикновените акции (Пазарната стойност на обикновените акции е равна на нетната печалба, дисконтирана с изискуемата норма на възвръщаемост, или формулата е:

Пазарна стойност на акционерния капитал = Нетна печалба / Изискуема норма на възвръщаемост.

Изискуемата норма на възвръщаемост, с която се дисконтира нетният доход на предприятието се нарича норма на капитализация-k,понеже:r-g=k,където g е темпа на нарастване на собствения капитал,а r e т.н.премийна,или обща възвръщаемост,реализирана срещу действителния риск на капиталовата инвестиция.С други думи,пазарната стойност на обикновените акции представлява капитализираната нетна печалба. Следователно пазарната стойност на предприятието може да се изрази по следния начин:

Пазарна стойност на предприятието = Дълг + Обикновени акции = Дълг + (Нетна печалба / Норма на капитализация).

Ясно е, че пазарната стойност на предприятието зависи от дълга и от очакваната нетна печалба, а също от дисконтовия процент, който отразява риска. Капиталовата структура влияе върху нетната печалба и върху дисконтовия процент.

С увеличаването на делът на дълга и с нарастването на риска, облигационерите изискват по-висока лихва, а акционерите – по-висока премийна възвръщаемост,респ. по-висок финансов резултат.По-големият дял на собствения капитал на предприятието е доказателство за по-добрата финансова стабилност на същото. Това означава, че собствениците притежават повече ресурси, с които могат да разполагат свободно, без да се налагат да заплащат висока цена за получаването на кредити всеки път, щом стартират нов за дружеството проект. Съотношението на собствения към привлечения капитал само по себе си без оценка на другите фактори за платежоспособността не може да даде пълна информация за финансовото състояние на предприятието.

Финансовото състояние на фирмите е един от основните критерии за финансова стабилност и обект на сравнения от аспекта на интересите на инвеститора. Финансовото състояние се дефинира в няколко насоки. Най-общо то се характеризира със способността на компанията да носи доходи в резултат от дейността си, с които да покрива задълженията си и да реализира печалба. В този смисъл финансовото състояние може да се определи,като критерий за ликвидност,кредитоспособност,незадлъжнялост,платежоспособност и преди всичко ефективност, тъй като,то изразява „ефективността” от оперирането на фирмата.

Оценката на финансовото състояние се извършва в следните аспекти:

• Съпоставяне на резултатите от дейността на фирмата за определен период от време и изследване тенденциите в развитието й за минали и бъдещи периоди;
• Съпоставяне на резултатите от дейността със сродни предприятия-пазарни аналози от отрасъла. По този начин компанията се ранжира в контекста на средата, в която се снабдява с ресурси, произвежда, продава, печели и т. н.

Тъй като от гледна точка на инвеститора е важна способността на фирмата и в бъдеще да носи печалба, трябва да се обърне внимание на тясната връзка и зависимост между крайните финансови резултати от дейността на фирмата и нейното финансово състояние. От една страна, положителните финансови резултати подобряват финансовото състояние на фирмата, от друга, доброто финансово състояние предполага по-добри финансови резултати в бъдеще.

Степента на финансова „автономност” на фирмата се изразява с възможността й да посреща своите дългосрочни задължения, като тук не се има предвид частта от тях подлежаща на текущо погасяване. Ако финансовата независимост на фирмата е на добро равнище, това показва, че тя е далеч от някакви финансови сътресения и е способна в дългосрочен аспект да осъществява дейността си.

Основната задача на икономическата наука е свързана с търсенето на механизъм за разпределение на ограничените ресурси и във връзка с това – на критерий за оценка на ефективността от стопанската дейността^[11]. Именно поради тази причина във финансовата наука постоянно се разработват и допълват различни модели и показатели за ефективност,с помощта на които се прави оценка на стойността.Показателите за „ефективността” от дейността и тяхната еволюция могат да се представят в следната таблица^[12]:

Таблица /. Еволюция на измерителите на ефективността от

стопанската дейност на компаниите

2. Техники на финансовия анализ

Финансовият анализ по своята същност представлява систематизиран набор от техники и инструменти, с чиято помощ финансовият мениджмънт изследва, оценява, определя и оптимизира своите решения.

Финансовият анализ намира разнообразни сфери на приложение като:

• инструмент за подбор на финансови и/или капиталово-бюджетни инвестиции;
• инструмент за подбор на източници на финансиране на фирмата;
• инструмент за рационална оценка на портфейла от ценни книжа;
• инструмент за ефективно планиране и прогнозиране на бъдещото финансово състояние и резултати;
• инструмент за оценяване на управленската функция във фирмата.

С помощта на финансовия анализ се дават коректни отговори на три основни въпроса, които стоят пред финансовия мениджмънт:

• Рентабилен ли е фирменият бизнес?
• Ефективно ли се използват разполагаемите ресурси?
• Свръхзадлъжняла ли е фирмата?

Обект на финансовия анализ е финансовото състояние на фирмата,но съобразно целите на отделните субекти на анализа могат да се обособят и специфични обекти на финансово-аналитичните проучвания.

Ефективността и ползата от финансовия анализ е в значителна зависимост от следваната технология на финансовия анализ. Важен момент в тази технология е избор на метод на анализа. Според теорията,методите на финансово-стопанския анализ са следните:

• метод на сравнителния анализ;
• метод на индексния анализ;
• метод на структурния анализ;
• графичен метод на анализ;
• статистически методи за анализ;
• и методи за „факторен” финансов анализ.

Методът на сравнителния анализ изследва операциите и показателите чрез тяхното сравняване с други операции и показатели, приети за база. В класическия му вид този метод за анализ има за обект баланса на фирмата. Това е така, защото съставянето на баланса има своя нормативна обусловеност и затова балансът на фирмата е документ, който отговаря на изискванията за съпоставимост на данните при анализа. Наред с това сравнителният метод може да обхване,както отчетите за приходите и разходите,като основни компоненти на годишните финансови отчети,така и отчетите за паричните потоци. Най-важният резултат от използването на сравнителния метод е разкриването на тренд.

• Методът на индексния анализ се прилага, когато се прави финансов анализ, обхващащ период от четири, пет и повече години, Тогава сравнителният метод създава неудобства, дължащи се на нарастването на изчисленията. За избягване им се прилага индексният метод за анализ, при който дългосрочната тенденция се изразява чрез индексните числа. За тази цел се избира базисна година. Тази базисна година има индексна сума 100 за всички отчетни пера. Прието е за базисна година да се приема годината, която изразява средните и типичните условия за съществуване и развитие на фирмения бизнес.
• Методът на структурния анализ намира приложение при анализа на вътрешната структура на финансовите отчети,а именно чрез „предварително” изследване на отделните балансови звена по хоризонталната им и вертикална съпоставимост.За целите на анализа проучването може да бъде задълбочено, като се разгледа и вътрешната структура на отделни кумулативни балансови пера. Пример за такова балансовото перо е „Вземания от клиенти” може да бъде анализирано по структура на отделните клиенти в рамките на общата сума на фирмените вземания. Основното предимство при прилагането на този метод към баланса на фирмата се проявява във възможността за отразяване на изменящите се пропорции на елементите вътре в групите на активите и пасивите.

Графичният метод за анализ е основен способ, чрез който установените изменения в обекта на анализа могат да се покажат като нагледна илюстрация. За целта се използват данни в абсолютен или относителен размер, чиято динамика най-често се представя в сферата на влиянието на фактора време. Сега има съвременните софтуерни средства, които предоставят значителни възможности за приложението на графичния метод за анализ. Анализът може да има за обект данни както от отчета за приходите и разходите, така и от баланса и от отчета за собствения капитал на фирмата. Под внимание могат да бъдат взети и данни за различни показатели, характеризиращи фирмата и нейната дейност. В резултат на приложението на метода се добива представа за формирането на тренд под влияние на определени фактори.

Статистическите методи за финансов анализ представляват широкоспектърни инструменти, с чиято помощ може да се интерпретират бази с финансови данни и да се вземат рационални управленски решения. При прилагането на тези методи в началото се набират и създават бази с финансови данни. След това се пристъпва към калкулирането на подходящи средни величини, дисперсия и вероятности разпределения, за използването им във финансовия анализ.

Методите за факторен финансов анализ вземат под внимание настъпването на промени в отделни показатели като разкриват и анализират факторите, довели до това. Промяната в една резултативна величина най-често се оказва следствие от действието на редица фактори. Някои от тях могат да влияят положително, а други отрицателно. Възможно е и съвместно действие на комбинация от факторите. Най-известни от този вид методи са:

• метод на верижните замествания;
• метод на абсолютните разлики;
• метод на регресивнно-корелациония анализ;
• метод на индексно-факторния анализ.

Показателите са едни от най-добре известните и най-широко използвани инструменти за финансов анализ. Финансовите показатели са инструменти на анализа, които са свързани с основните условия на функциониране на бизнес организацията. Върху текущото значение на показателите влияние оказват не само вътрешните, но и външните условия, в които бизнес организацията работи. При изчисляване на показателите трябва стойностите на променливите, които влизат в различните съотношения да бъдат проверени от гледна точка на тяхната валидност и съпоставимост. Най-често използваните показатели са следните:

-          показатели за анализ на ликвидността;

-          показатели за анализ на капиталовата структура и платежоспособността;

-          показатели за анализ на възвръщаемостта от инвестициите;

-          показатели за анализ на обръщаемостта на активите;

-          показатели за анализ и оценка на бизнес представянето на бизнес организацията;

-          показатели за анализ на пазарното представяне на фирмата.

Финансовите показатели се изчисляват на годишна отчетна база или на годишна текуща база.

Етапите на финансово-аналитичната дейност във бизнес организацията са следните:

А) Етап на предварителна подготовка за провеждане на финансовия анализ. На този етап се извършва методологическо, технологично и ресурсно осигуряване на аналитичната дейност. Уточняват се целите и задачите на финансовия анализ. Идентифицират се обектите на анализ с оглед на формулираните цели.

Б) Етап на събиране на необходимата информация за финансовия анализ. На този етап се разкриват и обработват информационните източници, които формират информационният ресурс на финансовия анализ.

В) Етап на обработка на събраната финансова информация. На този етап се прилагат методите на финансовия анализ към събраната информация. Изчисляват се отделните показатели и зависимости между тях. Разкриват се тенденциите в развитието на бизнес организацията, факторите, влияещи върху нея и нейните отделни операции.

Г) Етап на обобщаване на резултатите от анализа. Това е заключителен етап и при него се извеждат крайните резултати и оценки от анализа. Правят се изводи и констатации,особенно по отношение на оперативното и стратегическо управление на изследваното предприятие. Дават се определени препоръки в зависимост от получените резултати от финансовия анализ на бизнес организацията.

НЯКОИ ФАКТИ ЗА ОБОБЩЕНИЕ НА ПОНЯТИЕТО ФИНАНСОВО-СТОПАНСКИ АНАЛИЗ ПРИ ДЕФИНИРАНЕТО НА ФИНАНСОВИЯТ И СЧЕТОВОДНИЯТ МОДЕЛИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ФИНАНСОВО-ДИАГНОСТИЧНОТО ЗДРАВЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО.

Анализът на финансовото състояние на предприятието/фирма или групировка/ представлява система от елементи или функции/методи/ за цялостно т.е. разграничено  по  аналитичният  си  ред,както  и  същевременно,взаимно свързано,изучаване    на  стопанските   явления  и процеси  и обслужващите  ги фактори в условията на функциониране на целия отрасъл.Измежду най-често използваните  в  съвременния   практикум  на финансово-счетоводния  и бизнес  анализ  се  разграничават  следните  методи:

1.Методите  на  хоризонталният  и  вертикален  финансов,счетоводен анализ на производственно-капиталовата структура на предприятието/респ. дефинирането на вътрешната  му и външна диагностика на финансовото му състояние/.

2.Методите  на чисто балансово-счетоводния, и когато е  необходимо  одиторския  анализ/най-често веднъж на 5 години/.

3.Методите  на пазарно-браншовите съпоставяния  между  изследваното предприятие  и подбраните му пазарни аналози,както следва § -метод  на сравнението;-метод  на групировката;-метод  на баланса;-метод  на верижните  замествания;-метод  на  детайлизацията;-метод  на  разликите  и  другите  корелационни  методи  за  анализ  на  несистематичните,специфични,рискови   фактои   на целия   бизнес.

4.Методите  на  експресния   и  комплексно-графичен   анализ,които  накрая  завършват  и  със поставянето  на  цялостна   диагностика   на   финансовата  стабилност  на  изследваното  предприятие.

5.Методи на кредитния и „нефункционален”,маркетингов аналализ,завършващи с окончателната оценка на фирмената кредитоспособност,и инвестиционната привлекателност.

„Като цяло,обаче  систиматизираното  разглеждане  на отделните,точни функции за  цялостното преценяване  на предприятието  води до окрупняването на въпросните методи за икономически анализ в две големи групи,както следва:-групата на финансовият анализ;и-групата на счетоводният анализ.Финансовият анализ,от своя страна бива~финансово-стопански анализ,и~бизнес анализ.Финансовият анализ е съвкупен израз на управлението на финансите /парите/,съответно и на пазарите,на икономическите обекти.Той е съвкупност от операции,които дават възможност на мениджърите да вземат верни финансови и инвестиционни решения,както на фирмено,така и на браншово или национално равнище.Без него немислимо,както формирането на ресурсите,управлението на промените в  тях,така и инвестициите в трите основни направления на употребата на капиталите-реални,финансови и ликвидни активи“.

„Разбира се,ефективният,рационален,финансов анализ изисква  солидни  познания   в областта на основните  финансови  дисциплини /теория на финансите, финанси на фирмата и инвестиции/ и безпогрешна ориентация   в  съвкупността  от  понятията и инструментите за съставяне, четене, синтез и обработка  на  счетоводния баланс“.

В резултат  на  това,основните предпоставки  на  ефективния финансов  анализ са,както следва:

• Познаване на правилата за съставяне и четене на счетоводния баланс,правила включващи логическо подреждане на капиталите /в пасива/ и инвестициите /в актива/.
• Отлично владеене на функциите на финансовия синтез на счетоводния баланс-синтез,който дава възможност за логично групиране на  капиталите и инвестициите.
• Съставяне и използване  на  финансов баланс на  конкретно предприятие,цял бизнес-отрасъл и,дори на държавното съкровище,а именно т.н. платежен баланс.
• Отлично познаване на философията на минималното финансово равновесие на предприятието,предопределящо едно идеално съчетание на капиталите.
• Професионална ориентация  в  областта на финансовата и счетоводната  структура,както в  съответствие със спецификата на капиталите,така и в съответствие с характера на финансовите пазари.

Между  финансовият  и  счетоводният  модели  за  анализ,съществуват  редица  различия,които позволяват  разделното,икономическо диагностициране  по съответните  способи,както и правдиво  съдействат  за  точния  избор на  подходящите   критерии  за  пазарните  сравнения/функциите/ в целия  отрасъл.В  долната таблица са представени тези различия, изведени    въз   основа    на   няколко   основни   критерия.

Таблица //. Сравнителен анализ  на  счетоводния и финансовия модели

Сравнителният анализ между двата моделa позволява да се направи извода, че счетоводният

модел е ефективен за осъществяване на контрол върху оперативната дейност на предприятието,

докато ефективността на финансовия модел се реализира чрез контрол върху стратегическите

решения   на  стопанската    организаци.

По отношение  на   „външният“  финансово-мениджърски  анализ,като неделима,начална  част на финансовите модели   е  редно  да  се  изтъкнат  следните  две,”портфейлно”-балансови  равнища  на  неговата  организация ,а  именно ,хоризонталната  му  и  вертикална  диверсификации.

• При   хоризонталната    диверсификация  на  финансовият  анализ,обикновено  имаме  за  усвояване нови продукти  за завладяването на нов пазарен  дял,поради   което  се   налага  цялостното проучване  на  производственото  здраве  на  фирмата  чрез  предварителното  изследване  на настоящият/ и по данни за предходният  и  отчетен  период/  клиентелизъм,но  отнесен  към  бъдещето.В случая се разчита главно на това, че  новият  бизнес   е  пласментно  или  технологично   свързан   с  настоящият бизнес  на  фирмата,поради което  се  прави  отделно и точно  пресмятане   на  ползата  от  бъдещите  инвестиции/респ . възвръщаемостта  им/,главно на  базата  на т.н. SWOT  точки.

Същността на анализа на околната среда и вътрешнофирмения анализ  е изразена най-добре чрез т.нар. SWOT-анализа (strengths, weaknesses, opportunities and threats analysis).

SWOT-анализът представлява анализ на силните страни (strengths), слабостите (weaknesses), възможностите (opportunites) и заплахите (threats), предизвикани от външната и вътрешната среда. SWOT-анализът дава възможност на ръководителите  да изградят стратегически профил на организацията, на базата на събрана информация. При SWOT-анализа  се приема, че организацията ще постигне стратегически успех чрез максимизиране на силните страни и възможностите и минимизиране на слабите страни и заплахите.

• При  вертикалната  диверсификация   на   финансово-мениджърският   анализ   се осъществява  главно  „връщане“  на фирмата  назад  в предходни   за  нея  фази от цикъла на производството или навлизане  в следващи  фази от цикъла  суровини – пласмент  на  краен продукт,и др.,но чрез  целенасоченото  проучване  на   счетоводните   баланси  през  миналите  отчетни  периоди.   Например  ръководството на фирмата може   да  прецени, че  е  по-изгодно  фирмата  сама  да произвежда   компонентите, които  досега  е  купувала,и/или  да  навлезе в  следваща  фаза,  като  се  заеме   с  монтаж   и  търговия   на  крайното  изделие.

За  разлика  от  хоризонталната  и  вертикалната  диверсификации  на  маркетингово-мениджърският,финансов анализ,целта  на  счетоводният  анализ,в двата си „вътрешни“ под-вида,като хоризонтален и вертикален  анализ  на   финансовите отчети,  е да се представят измененията   в  отделни   статии  на  баланса,отчета   за   приходите и  разходите  и  в  отчета за паричния поток, за да се подпомогне мениджмънта,  и  в  рамките  на  „чисто“  счетоводните модели  при  вземане на едно,комплексно управленско решение.

Хоризонталният анализ  представя  промените  в  отделни  балансови статии, визуализирани  като системи  от  счетоводни  сметки  в  таблична   форма.За целта  се построяват една или няколко аналитични  таблици, в  които абсолютните  показатели се допълват с относителни темпове на растеж  или  снижение спрямо предходния период.“Целта е да се установят факторите, причинили промяна във всеки показател и в процесите, свързани с него през отчетния период спрямо предходния период.Известен е още и като динамичен анализ. Степента на агрегиране на показателите се определя от аналитика. Съпоставят се идентични показатели от различни периоди. Като правило се изследват темпове на растеж за няколко (най-малко два) отчетни периода, което позволява не само да се анализират измененията на отделните балансови статии в текущия и предходните периоди, но и да се прогнозират значенията им. Целите на хоризонталния анализ най-общо се свеждат до:

• • идентифициране на факторите, причинили промяната във всеки показател и в

процесите, свързани с него през отчетния период;

• • определяне на скоростта на изменение на показателя;
• • идентифициране на тенденциите в развитието на предприятието;
• • прогнозиране на бъдещото поведение и изменение на отделните показатели.“

Вертикалният анализ  представлява  съпоставяне  на  стойностите  на  основните финансово-стопански показатели  в  актива,  в  пасива  и,  в  собственият  капитал  на  изследваното предприятие,най-често  за  един,отчетен  период.“При този анализ се проследява структурата на дейностите  и  се отчита  моментната  ситуация  в  рамките  на  един период  според  предварително  избрани  критерии.Среща  се  като статичен анализ, но  в  литературата се номинира    повече   като структурен анализ.Той позволява да се разкрие дела на всяка статия от баланса в общия резултат за един период“.По принцип,всеки един търговски баланс на дадено предприятие се състои от активна част,пасивна част и раздел-собствен капитал,като в актива влизат  разделите на дълготрайните активи и на краткотрайните активи,а в пасива влизат разделите на дългосрочните пасиви,наречени още нетекущи и на краткосрочните пасиви,наречени още текущи.През всеки един отчетен период на базата на всеобщият,счетоводен закон за двустранното балансиране,между актива и пасива,се води до разлика помежду им,числено равна на собственият капитал,независимо от величините на техните изменения по раздели.“Ето защо,Резултатите от вертикалния анализ на предприятието се използват за определяне на структурните изменения  в състава,едновременно и на активите и,на пасивите,както и в източниците за тяхното покриване. Този анализ създава условия за сравнения с предприятия еталони или със средно-отраслови    значения    на  този  показател.“

В  обобщение  на  гореспоменатото от мен,предварително,аналитично  изтъкване  на  двете основни  диверсификации  на  „предварителеният“,  финансов  анализ,а именно,хоризонталната    му   и   вертикалната  му  диверсификации,можем   да  заключим,че  в  общият  случай,финансово-стопанското  проучване  на  фирмата  в  предварителният  си   ред ,приключва   с  „оперативното“-официално преценяване   на  финансовите,фирмени  резултати/и   по  баланса   в  раздела  на  собственият  капитал/,както и  с  изучаването  на  фирмената  кредитоспособност,която  в  последствие   се  цялостно  доизучава,   с  цел   финансово-„факторно“, бизнес  опериране,главно чрез  пазарни  сравнения   с  основните   фирмени   конкуренти    в   целият   бизнес.

Ето защо,най-често  анализът  на активите   и   пасивите   общо  и  по  групи  и  отделни  сметки,както  и  точното  преценяване   на   финансовите   резултати  по  счетоводният  баланс  и  годишните   финансови  отчети   стават  на  базата  на сравнението, т.е.  чрез   използването  на   хоризонталния   и   вертикален   анализ   на   фирмения   бизнес.

По  своят  характер   финансово-стопанският анализ    е   по-тесен    икономически   анализ  въобще.Икономически    анализ   е   фундаменталният   анализ   на    икономикса    на   глобалните    процеси    из   областта   на   иконометрията. Оттук  следва,  че   финансово-  стопанският  анализ  се   явява   особен   вид  „специализирана“  функция   на   управлението/оперативно и  стратегическо/ ,която  има   характер  на  предпоставка,особено  за   инвестиционният   мениджмънт  на  предприятието  и   се   осъществява   във  и   чрез   всички   останали   управленски   функции.

Специфичният   характер   на   функцията  „анализ“  буди   подчертан   и  основателен   интерест.Ето защо, в  научното  познание  финансово-стопанският  анализ  се  обособява  ,като  самостоятелен   клон,често неоснователно,механично  смесван  у  нас  с  управленското  счетоводство.”Затова,в  системата  на икономическите  науки   постепенно   се   появява   научна   област  с   интердисциплинарен   характер ~ ФИНАНСОВО-СТОПАНСКИЯТ  АНАЛИЗ,именно   като   напълно  отделна   наука   от    чисто, СЧЕТОВОДНИЯТ  АНАЛИЗ”.В  този   ред    на   мисли  по  отношение   на  финансово-стопанският   анализ,печалбата,която   най-често   е   обект   на   анализа   на   годишният  финансов  отчет,и   която   най-често   се   изтъква   като   мерило   за   успеха    на   фирмата,в   действителност   е   обект   на    финансовата    и    капиталовата    стратегии   на   фирменото  управление.Естествено  става   дума  за   елемент,който   има   различни   измерения   и   страни.Във  връзка   с   това   може   да   се   каже  ,че   като  финансов  резултат   в   счетоводният    баланс   печалбата   се   отразява   в   пасива   по  няколко   причини.Най-важната   от  тях  е  свързана  с  обстоятелството,че   наличието    на   печалба   е   следствие    от    ефективна   инвестиция/респ.   правилен   инвестиционен   мениджмънт   от   страна   на   фирменото   ръководство/   намираща   израз   в   нарастването   на   имуществото     и     стойностите    в   актива   на    баланса.Следователно   печалбата   означава   повече   парични   средства   в   брой   в   касата    на    предприятието,като краткосрочни   активи,както   и   по   разплащателните    му   сметки,плюс,разбира    се,  добри    възможности    са    следващ    темп   на   нарастване   на   капиталът      му      от      инвестициите.Ето   защо,това     нарастване    на    актива   на    баланса    по    правило    трябва    да    получи    изражение    и    в    съответното    изменение    в   пасива    на     баланса/отдясно/.Следователно   печалбата     е   финансовият   резултат    на    пасива    поради    необходимостта     от    контрабалансиране     на    положителните      изменения      в     актива/отляво/   ,дължащи   се    на   определената    капиталова    инвестиция.В   същото     време,печалбата    по   своята  същност    е    източник    на    капитали    и    обикновено   е   един   от   факторите     на    растежа     на   собствения    капитал-естествено   след   осъществяването    на   съответните    плащания   на   дълговете   към   държавата/данъчните,лихвените,акцизните  и  митническите  задължения/,както  и   тези   към   акционерите/главно  свързани   с   разпледелянето   на   дивидентите/,след   формирането  на   официалните    резерви    и   провизиите.

По начина на своето,чисто икономическо „функциониране“и формиране,печалбата от дейността на изследваното предприятие може да стане и обект на финансов-бизнес анализ.В икономическата теория са известни два основни метода за формиране на печалбата:

-чрез съпоставяне на стойността на имуществото на предприятието в началото и в края на отчетната година;

-чрез икономическото съпоставяне на паричните приходи и разходи,свързани с дейността.

Вторият начин за установяване на икономическата печалба,наречена още финансов резултат по финансово-счетоводен начин,намира по-широко приложение.Този начин се прилага у нас и е регламентиран със закона за счетоводството и утвърденият с него национален сметкоплан.Според него в резултат на съпоставяне на получените приходи и извършените разходи се получава крайният балансов,финансов резултат.Ако приходите са повече от разходите,фирмата реализира счетоводна печалба,в противен случай фирмата понася загуба.Теоретично е възможно между приходите и разходите да има равновесие,но това се случва много рядко.По правилата на счетоводството,финансовият резултат може да бъде печалба или загуба от основната,текуща дейност на предприятието,който се събира с извънредните приходи,заедно с финансовите приходи,и от който се изваждат извънредните разходи,заедно с финансовите разходи,до получаването на брутната счетоводна печалба,отразена в Отчета за Приходите и Разходите.По същия счетоводен ред,тя,счетоводната печалба,се коригира с изравнителните трансфери и с всички други суми с корективен характер,не прихванати до момента,включително и със субсидиите,и се свежда до т.н. оперативна,облагаема печалба-EBIT~печалбата преди лихвите и данъците.Следва данъчно облагане и оперативната печалба преминава в нетна,балансова печалба,която по-нататък,след изплащането на купонните лихви към облигационерите,се превръща в интересуващата ни икономическа добавена стойност~AVE,или неразпределена печалба,печалбата ставаща едновременно предмет на финансовата и капиталовата структури на предприятието.

В   обобщение    професионалната    ориентация    в    областта      на     капиталовата    и   финансовата    структури    съответства    както   на   спецификата    на   капиталите,така  и  на   пазарите,на   които   се   осъществяват    сделките    с   тези    капитали.  На   този   фон   с   голяма   точност   могат   да   се    обособят   няколко  основни   сфери   на   финансово-стопанският  анализ:

• анализ   на   пасивната    и   активната  страни   на   счетоводният    баланс;
• анализ   на   резултата    от   дейността/печалбата  или  загубата  от  текущата   година/;
• анализ   на   финансовият   баланс   на   предприятието;
• анализ    на    ликвидността   на   оборотните   капитали,представени   като   разлика между   краткосрочните   активи   и  краткосрочните   пасиви   на   предприятията    в даден   отрасъл;
• анализ    на   капиталовата    и   финансовата   структури   на   изследваното предприятие;
• анализ    на   инвестициите ,като   изражение   на   съвкупността   от   употребата   на капитали;
• анализ    на   фиксираните     и    оборотните    средства   на   изследваното   предприятие;
• анализ    на    кредитоспособносттта/т.е.  възможността   със   своите   налични   средства  и  краткосрочни   активи,изследваното  предприятие   да  покрие   текущите   си  задължения/  и  на рентабилността   за  капиталовите   му  инвестиции;

По  отношение   на  показателите   за   рентабилност   на   фирмените   инвестиции,влизат     в     употреба    следните    финансови   множители:

§възвръщаемост  от  собственният   капитал-Return    On   Equity,ROE=НЕТНА ПЕЧАЛБА/СОБСТВЕН  КАПИТАЛ;

§възвръщаемост   от   капиталовите    инвестиции-Return On Capital Investments,ROIC=ОПЕРАТИВНА  ПЕЧАЛБА/ИНВЕСТИРАН  КАПИТАЛ.

• анализ    на   паричните   потоци   в   изследваното   предприятие   и  на  всички  негови предприятия   аналози   в  целият   бизнес-бранш;/Този  анализ   е  особено  удачен  за  точното  изчисляване  на  справедливата пазарна стойност-PVA  на  изследваното  предприятие   по   пазарният метод,като произведение   на   фундаменталното  му  отношение,ЦЕНА:НЕТНА ПЕЧАЛБА-P/Е, по даденият паричен поток-Сash Flow*  на съответното му предприятие пазарен аналог, както следва:PVA =P/E.E*<Cash Flow*-Амортизация*>.По този метод на сделките накрая, може да се стигне и до определянето  на  една,по-конкурентна  пазарна  стойност   на   изследваното предприятие,  като средно-претеглена   величина  на  различните му PVA,изчислени      по данни от различни пазарни аналози./

Следователно    постигането  на  минималното  финансово  равновесие  в  изследваното  предприятие    предполага    и   изисква   дългосрочните   инвестиции   да  се   финансират   с   дългосрочни   финансови  капитали<дълготрайни  активи>,а   краткосрочните   инвестиции   с   краткосрочни/парични/   средства.Освен  „нефункционални“/несравнителни/  и   функционални/сравнителни/   форми                на                 финансов                     анализ,                   съществуват           и индексни,структурни,графични и статистически  и  факторни  методи  за  анализ /,като  методът   на  верижните  замествания,методът    на    абсолютните    разлики   и   регресионно-корелационният     метод/, все    методи    изискващи    компютърно-графична     обработка     на    значителни    обеми    от    статистическа,    аналитична,      финансова      информация,    например    чрез    използването         на         корелационни        матрици     и     др.

По-важен   сред   тях   ,и    първостепен      по    важност    ,редум      с    нефункционалните    и   функционалните     форми    на    финансово-стопанският     анализ,разгледани      от     мен     по-горе,е    структурният    анализ    на    финансовото   състояние    на    изучаваното   предприятие.

Методът   на    структурният    анализ    намира   приложение    и   в   рамките    на    „не-маркетинговият“   анализ    на     вътрешната    структура     на     финансовите    отчети.Следователно   в  тази   си   насоченост    структурният     анализ     се     явява     гранично    звено    между    предмета     на     финансово-стопанският    анализ    и    предмета    на    чисто   счетоводният     анализ     на      предприятието.За    целите   на   този   анализ   проучването   може   да   стане   и   задълбочено   ,като    се    изследва    вътрешната    структура    на   отделните    комулативни    балансови    звена.Така    например     балансовото    перо   „вземания  от   клиенти   и   доставчици“,може    да    бъде   адресирано   по   структурата    на   отделните    клиенти    в   рамките    на    общата    сума     на    фирмените    вземания.В допълнение    щом    се    оценява    ликвидността    на   фирмата   анализът   трябва    да   се    развие    чрез     определяне    на    дела    на    текущите    активи    в   рамките   на   общите  активи   на   фирмата,както  и  чрез   точното      дефиниране     на     отношението   на  общата  и  бърза     ликвидност,а    именно-краткосрочни активи/краткосрочни пасиви.При  по-глобален  характер  на  бизнеса  на  изследваното  предприятие,компания  или  публично  дружество,финансовият  анализ    на   ликвидността   може   да   се   спре   и   на   точното,и  моментно  изучаване   на   пазарната   и   финансово-пазарната   ликвидност  на  неговите   финансови  активи,както    и   на   неговите    ново-емитирани   акции,листнати  за  търговия   на  капиталовият,фондов    пазар,а  именно     чрез     изследването,и   на  техните,финансови    показатели  за  ликвидност:

§ процентен  спред  на  пазарната  ликвидност,100.(Ре-Рb)/Pb,

където  Ре  е  крайната   цена   на   изкупуването    на   капиталовите  активи,а    Рb   e   началната   цена   на   тяхното   придобиване;

§финансова  ликвидност  на  стойността   на   акциите,NPV=V(CF)-Pt,

Където,NPV   е   сегашната   чиста   стойност   на   инвестицията   в   акции  или  други,свободно  търгуеми   инструменти,V(CF)   e   фундаменталната   цена,в  включваща  към  себе  си  и  ползите   от  владеенето   на   инвестицията,в  смисъл  на  периодични   плащания   или  парични   потоци,а   Pt  е  текущата   пазарна   цена   на   инвестицията.Cледователно  при  абсолютно  ликвидни   емисии   от   акции,NPV    клони    към    0.

V(CF)=C1/1+r1  +  C2/(1+r2)2  +  C3 /(1+r3)3  +….+(Cn+F)/(1+rn)n;където

C1,C2,C3,Cn  са  отделните  парични  потоци,от  експоатирането  на  капиталовите инвестиции/инвестираният  капитал/,управляван  от  акционерите  в  предприятието,а  F-главницата на първоначалното му придобиване,т.е  последната  изискуема  капиталова цена,и  r1,r2,r3,rn-съответно,фактически  реализираните  доходности   до n-тия  период   на  препродаването му.

СЛЕДОВАТЕЛНО,В    ОБОБЩЕНИЕ      НА     ТЕОРИЯТА    НА    ФИНАНСОВИЯ     АНАЛИЗ,МОЖЕМ    ДА   НАПРАВИМ    СЛЕДНИЯТ    ИЗВОД,ЧЕ    ДОКАТО     ФИНАНСОВО-„НЕФУНКЦИОНАЛНИЯТ” ПОД-АНАЛИЗ    Е   ПРЕДИ    ВСИЧКО   МАРКЕТИНГОВ,ТО  ФУНКЦИОНАЛНИЯТ,ФИНАНСОВ  ПОД-АНАЛИЗ    НА  ПРЕДПРИЯТИЕТО   Е   ПРЕДИ ВСИЧКО,БЮДЖЕТЕН/ПРЕДМЕТ НА БЮДЖЕТНОТО СЧЕТОВОДСТВО/,Т.Е. СЛЕДСТВИЕ ОТ ХОРИЗОНТАЛНАТА И ВЕРТИКАЛЕНАТА,ДИВЕРСИФИКАЦИИ НА ФИНАНСОВИЯТ МОДЕЛ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО.ЗА  РАЗЛИКА   ОТ   ФИНАНСОВИЯТ МОДЕЛ,СЧЕТОВОДНИЯТ   МОДЕЛ    НА    ИЗСЛЕДВАНОТО   ПРЕДПРИЯТИЕ   СЕ  ЗАНИМАВА   ПО-КОНКРЕТНО   С   ПРЕДМЕТА   НА   СЧЕТОВОДСТВОТО   И   МИНАЛОТО,ДОБАВЪЧНО  И  НАСТОЯЩО   ПРОУЧВАНЕ  НА  СЧЕТОВОДНИЯТ   МУ  БАЛАНС ,ОТЧЕТА  ЗА   ФИРМЕНИТЕ   ПРИХОДИ   И   РАЗХОДИ,ОТЧЕТА  ЗА  СОБСТВЕННИЯТ  МУ  КАПИТАЛ   И  ОТЧЕТА   ЗА   ПАРИЧНИЯТ  МУ ПОТОК,Т.Е. ,ДИРЕКТНО  КАЗАНО  С   ГОДИШНИТЕ   ФИНАНСОВИ   ОТЧЕТИ  НА  ФИРМАТА,ПЛЮС   ЕВЕНТУАЛНИТЕ   ПОСЛЕДСТВИЯ   ОТ   НАПРАВЕНИЯ  ОДИТИНГ    И    ИНВЕНТАРИЗАЦИИТЕ,  И   АМОРТИЗАЦИОННИТЕ    ОТЧИСЛЕНИЯ,ПОСТАВЕНИ   КАТО  ПРИЛОЖЕНИЕ.

КАТО ДОКАЗАТЕЛСТВО     ЗА     МНОГОЛИКОСТТА     НА „НЕФУНКЦИОНАЛНИЯТ“-МАРКЕТИНГОВ    ФИНАНСОВ    АНАЛИЗ,ПРИЛАГАМ     СЛЕДНАТА,“ЕЛЕМЕНТАРНА“  ТИПИЗАЦИЯ  НА  ПО-ВАЖНИТЕ    МАРКЕТИНГОВИ   СТРАТЕГИИ:

офанзивна — характеризира се с разработване на нови продукти и технологии, увеличаване на пазарния дял и проникване на нови пазари;

дефанзивна — характеризира се със стремеж към запазване на пазарния дял в рамките на определен сегмент от пазара и много рядко се разработват нови технологии;

реактивна — при нея липсва подготвен план за участие в конкурентната борба.

ТЕ     СА     ВСЕ      ЕЛЕМЕНТИ     НА     ЧИСТО     ФИНАНСОВИЯТ     МОДЕЛ         ЗА         ИЗСЛЕДВАНЕ    НА   ПРЕДПРИЯТИЕТО.КАТО НЕФУНКЦИОНАЛНИ И ФУНКЦИОНАЛНИ ФОРМИ НА ИКОНОМИЧЕСКИ АНАЛИЗИ,ФИНАНСОВИТЕ И СЧЕТОВОДНИТЕ МОДЕЛИ ЗА ОЦЕНКА НА ФИНАНСОВОТО ЗДРАВЕ НА ДАДЕНО ПРЕДПРИЯТИЕ,ВКЛЮЧВАТ,ОСВЕН ПЪРВОТО ПО ПРЕДВАРИТЕЛНИЯТ СИ РЕД, ХОРИЗОНТАЛНО-ВЕРТИКАЛНО,ФИНАНСОВО ИЗСЛЕДВАНЕ НА СОБСТВЕНИЯТ КАПИТАЛ И ПАСИВИТЕ,И ПЪЛНАТА РЕДИЦА ОТ МАРКЕТИНГОВИ И СТРУКТУРНИ-БЮДЖЕНТНО СЧЕТОВОДНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ,А ИМЕННО:----------------ИЗСЛЕДВАНЕ НА БАЗАТА НА АКТИВИТЕ И ПАСИВИТЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО;

-ИЗСЛЕДВАНЕ НА БАЗАТА НА ПАЗАРНИЯТ ДЯЛ  И НА ФИНАНСОВИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО;

-ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗЕТИТЕ КРЕДИТИ ОТ ПРЕДПИЯТИЕТО И  НА  НАЧИНЪТ НА ТЯХНОТО ИЗПОЛЗВАНЕ И  ИЗДЪЛЖАВАНЕ,СЪОТВЕТНО ПРОВЕРКА НА ДОСТАТЪЧНОСТТА НА ПРЕДЛОЖЕНИТЕ ОБЕЗПЕЧЕНИЯ;

-ИЗСЛЕДВАНЕ НА БАЗАТА НА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО ЗА НЯКОЛКО ОТЧЕТНИ ПЕРИОДА.

СЛЕДОВАТЕЛНО,НАКРАЯ   ПРАВИМ   ИЗВОДА,ЧЕ    И   МАРКТИНГОВИЯТ    И   СТРУКТУРНИЯТ   ФИНАНСОВО-СТОПАНСКИ   АНАЛИЗ   ИМАТ  КОНКРЕТНО  НАСОЧВАНЕ ,КАКТО  КЪМ   ИЗПРАВНОТО   УПРАВЛЕНИЕ   НА   ИЗСЛЕДВАНОТО   ПРЕДПРИЯТИЕ ,ТАКА   И   КЪМ   СТОПАНСКИЯТ   РЕЗУЛТАТ   ОТ   НЕГОВАТА   ДЕЙНОСТ,СЪОТВЕТНО  ЦЕНИТЕ   НА  ГОТОВАТА  МУ  ПРОДУКЦИЯ, МАРКЕТИНГА   И    ПАЗАРНИЯТ    МУ    ДЯЛ.

3.Финансови модели за изследване на финансовото състояние на предприятието.

Както вече стана ясно от направените по-горе изводи в обобщение на понятието финансово-стопански анализ,се стигна до дефинирането,че именно финансовата диагностика е по-общата финансово-управленска система за цялостно изследване с цел преструктуриране или оздравяване на интересуващото ни предприятие.

Ето защо,финансовата диагностика съдържа,т.е. включва във себе си,като способи на цялостния анализ-резултатите от извършения „предварителен“,финансов анализ на изследваното предприятие-мониторингът на неговото управленско състояние,и разбира се-оценката на финансовото му състояние/финансова устойчивост/,както следва по зададените,най-актуални финансови модели,а именно:

3.  1.Моделът на ДюПон;

3.  2.Моделът Дърво  на  ROIC;

3.  3.Моделът Z- коефициент на Алтман;

3.  4.Метод-модел на CREDIT-MEN;метод-модел на икономическата добавена стойност (AVE) и  др.

Но,както вече беше изложено по-горе в обобщението,изброените от мен финансови модели са инструментални способи/функции/ на „функционалния“,финансово-стопански анализ,в „комплексния“ му вид.В  практикума освен като„Комплексен анализ,един вид предназначение за получаване на цялостна оценка на финансовото положение на предприятието,с трите,въпросни,стойностни модела“,“финансово-функционалният“ анализ може да се прояви и като:Експресен (кратък) анализ,един вид четене на отчета,даващо обща представа за финансовото състояние на предприятието,за структурата и динамиката на счетоводните статии;Частичен анализ,един вид процесиране за решаване на приоритетен проблем в предприятието, като

например, преструктуриране на вземанията и управление на печалбата;Регулярен анализ,един вид,предназначение  за ефективен финансов мениджмънт в предприятието;Прединвестиционен анализ,един вид диагностика на инвестиционната

привлекателност на фирмата;и Due Dilligence,един вид оценка на финансовата и стопанската  дейност на предприятието,защищаваща купувача от неприятни изненади при сключване на сделка.

Измежду трите,стойностно-финансови модели и показатели за финансовото състояние на изследваното предприятие,най-известен е безспорно моделът на Алтман.Същността му се свежда до подбор на относително независими коефициенти и определяне на съответните им тегла.Тези коефициенти са обвързани в едно уравнение, базирано на променливи (финансови съотношения) и параметри,които представляват емпирично получени числа.

Те сe класифицират в пет групи,както следва:

-ликвидност,изразена чрез множител`X1;

-доходност,изразена чрез множител`X2;

-задлъжнялост,изразена чрез множителX3`;

-платежоспособност,изразена чрез множител`X4;

-ефективност,изразена чрез множител`X5.

‘МОДЕЛЪТ на Алтман за публични дружества,като например изследваната компания-MOНБAT,има вида:

Z=1.2X1+1.4X2+3.3X3+0.6X4+0.999X5,където

Х1 – оборотен капитал (working capital)/сумата на всички активи (total assets);

Х2 – неразпределена печалба (retained earnings)/ сумата на всички активи (total assets);

Х3 – печалба преди лихви и данъци (earnings before interest and taxes)/сумата на всички активи

(total assets);

Х4 – пазарна стойност на собствения капитал (market value of equity)/балансовата стойност на дълга (book value of total liabilities);

Х5 – продажби (sales)/сумата на всички активи (total assets).

Коефициентът, който се получава при прилагането на Altman’s Z-Score, позволява да се определи вероятността предприятието да банкрутира в обозримо бъдеще,например от2до3години.За тази цел Алтман формулира следните три интервала с различна вероятност за настъпване на банкрут:

Z<1.8 – финансово затруднена компания; потенциален банкрут

Z=1.81~2.90 – неопределеност; област на несигурност.

Z>3 – сигурна компания.

За непубличните,търговски дружества,като например малките предприятия и дори едноличните фирми, формулата на Алтман придобива вида:

Z=0.717X1+0.847X2+3.107X3+0.42X4+0.995X5.

В това уравнение,граничната стойност на Z е само числото 1.23,и следователно при всички стойности на Z>1.23,фирмата се счита за финансово оздравяла,а при всички стойности на Z<1.23,фирмата се диагностицира като заплашена от банкрут.

‘МОДЕЛ НА ДЮ ПОН.

Този модел представлява способ на модифициран факторен анализ на рентабилността на собствения капитал (ROE,изразена като аналитичен коефициент на текуща доходност),спрямо анализирания финансов резултат на изследваното предприятие.

Този коефициент:

• нагледно показва доколко предприятието успешно използва,инвестирания собствен капитал,с цел извличане на печалба,дефинирана като положителен финансов резултат.
• принадлежи към пирамидалните структури на финансовите коефициенти, тъй като
• използва множество единични показатели, които обвързва логически;.
• илюстрира взаимовръзката между ликвидността, рентабилността и финансовата структура на предприятието;
• позволява да се даде бърза оценка на финансовото състояние на компанията;
• включва три особено „модерни” показатели – печалба преди лихви и данъци (ЕВІТ), рентабилност на активите (RОА); дела на собствения капитал в структурата на активите.

Моделът има следния вид:

ROE=

Чиста печалба х Приходи от продажби х Активи общо

Приходи от продажби Активи общо Собствен капитал

~Първият елемент на формулата:

Чиста печалба - характеризира рентабилността на продукцията.Приходи от продажби

~Вторият елемент на формулата:

Приходи от продажби - характеризира обръщаемостта на активите.Активи общо

~Третият елемент на формулата:

Активи общо - характеризира финансовия левъридж.Собствен капитал

Има многостранно приложение за предсказване на финансовото здраве,при корегирането на мениджмънта в предприятието.

Използва се най-вече от:-специалистите по продажбите,подотчетните им лица;-счетоводителите и одиторите,например,при анализа на планираните балансови разходни пера;-финансовите аналитици и маркет-мениджърите,и разбира се,от всичките управителни органи на търговското дружество.

‘МОДЕЛ НА ДЪРВОТО НА ROCI.

Като вече стана ясно,рентабилността от инвестирания капитал(ROIC) е по-коректен модел по отношение на „капиталното строителство“,съответно на направените капиталови инвестиции,както в дълготрайни материални активи,така и в краткотрайни и финансови активи,вземания,и,разбира се,в инвестиционни имоти.Инвестиционният му обем се

декомпозира на оборотен капитал(кр.активи-кр.пасиви) и инвестиции в дълготрайни активи с особено отчитане и на нематериалните активи. Такъв подход позволява да се управлява рентабилността не само на средствата, вече вложени в предприятието, но и на всичките ползи от перспективните инвестиции в бъдеще. Цената на капитала, обаче и в този модел не се отчита и се създава илюзията, че собственият капитал

работи безплатно, което не съответства на пазарните реалности.

ОСНОВНО УРАВНЕНИЕ ЗА ИЗЧИСЛЕНИЕ:

ROIC = ЕBIT / Нетни приходи от продажби х Нетни приходи от продажби / IC;

където:

ЕВІТ е т.н. оперативна печалба преди лихви и данъци,а

ІС е инвестирания капитал.

Следователно,списъкът от разгледаните от мен комплексни финансови

показатели,като рентабилност на собствения капитал (ROE)  по модела на ДюПон,

рентабилност на инвестирания капитал (Дървото на ROIC) и Z коефициента на

Алтмън са все интегриращи първичните,финансови коефициенти,способи на комплексния финансово-функционален анализ,намиращи конкретното си приложение, както във ФИНАНСОВИЯ МОДЕЛ за изследване на финансовото състояние на въпросното предприятие,така и в чисто СЧЕТОВОДНИЯ МОДЕЛ за четене на фирмените отчети.

АНАЛИЗ НА ФИНАНСОВОТО СЪСТОЯНИЕ И ФИНАНСОВ АНАЛИЗ НА „МОНБАТ” АД

1.  Кратка информация за анализираното дружество

Монбат АД е водеща компания в производството на акумулаторни

батерии с разнообразно приложение. Фирмената продукция е позната на

международните пазари повече от петдесет години. Продуктова гама на

фирмата обхваща стартерни батерии, стационарни батерии, батерии за

фотоволтаични системи, локомотивни батерии, както и специални батерии с

военно приложение, които са конструирани по руски стандарти и по

стандарти на НАТО.

Стремежът на Монбат АД, като публична компания, е постоянно да

увеличава стойността на инвестицията на своите инвеститори, като печели

доверието на своите клиенти и партньори. Фирмената мисия е компанията да

предвиждаме нуждите и да превишава очакванията на своите клиенти,

акционери, партньори и на обществото като цяло, като спазва най-високи

етични норми. Фирмата се старае с нея да се работи лесно, като непрекъснато

да се предлагат висококачествени продукти, при това точно и навреме, а

също продуктите да имат максимална ценова ефективност и непрестанно да

повишават своята продуктивност.

Монбат АД прокламира следните свои ценности:

А) Доверие. С всяко свое действие да заздравява взаимното доверие

между акционери, служители и клиенти.

Б) Новаторство и развитие. Постоянно търсене на възможности за

подобрения и иновации във всеки елемент от нашата сфера на дейност, както

и гъвкавост в намирането на нови решения, които да са съобразени с

постоянно променящите се пазарни изисквания. В) Безопасност и околна среда. Продуктите на компанията, нейните

услуги и съществуващи работни условия напълно да отразяват изискването,

че само това, което е добро за околната среда, безопасността и здравето на

всички, е приемливо за стандартите на компанията.

Фирмените производствени мощности са разположени в северозападна

България, град Монтана. Монбат АД разчита на своето постоянно развитие

като предоставя на пазара нови продукти, които да използват модерни

технологии и оборудване, което ги прави силно конкурентоспособни на

вътрешния и на международните пазари. Основната дейност на фирмата е

насочена към производството на оловно-кисели стартерни и стационарни

батерии и тяхното обслужване. Все по-значителен и постоянно нарастващ

дял от общото фирмено производство заемат стационарните батерии като

Монбат АД постоянно разработва и представя на пазара нови продукти.

Производствените мощности на фирмата са разположени на площ от около

шестдесет и три хиляди квадратни метра. От тях повече от четиридесет и

една хиляди квадратни метра са застроена площ. Фирмата разполага със

съвременни монтажни линии и формовъчни цехове за различните

произвеждани типове батерии, както и със собствен завод за рециклиране на

батерии и оловни отпадъци. Компанията има свой завод за производство на

батерии, в североизточна България, в град Добрич, който произвежда

батериите Старт, а също строи два нови завода за рециклиране на батерии,

които са разположени в Сърбия и в Румъния.

Ръководството на компанията Монбат АД високо цени важността на

процесите свързани с постоянното развитие на бизнеса. Затова непрекъснато

се разработват нови технологии и постоянно се инвестират значителни

средства и усилия в тях. Компанията притежава собствена

научноизследователска лаборатория, която оборудвана със съвременна,

специализирана електронна апаратура като например:

А) Спектрофотометър с индуктивно свързана плазма ICP-OES VARIAN

за измерване съдържанието на химични елементи в разтвори.

Б) Атомноабсорбционен спектрофотометър GBC за измерване

съдържанието на метали във водни проби или проби разтворени в минерални

киселини.

В) Спектрофотометър NOVA 400 Merk за измерване концентрация на

елементи във вода и водни проби.

Г) Емисионен спектрометър Metalys за измерване концентрацията на

елементи в твърди проби на база олово.

Компанията притежава също и класическа аналитична химична

лаборатория, която е оборудвана с необходимата апаратура като например:

А) Стендове за изпитване на зарядно/ разрядни електрични

характеристики Bitrode TPN6-50/1500-12 и Bitrode TPN12-25/600-12.

Б) Стенд за симулация на пълно късо съединение.

В) Камери за термично въздействие върху тестовите образци TBV

2000.

Г) Съоръжения за механично въздействие върху тестовите образци -

шок- и вибро- стендове.

Монбат АД се стреми непрекъснато да подобрява своята дейност във

всички насоки, а именно: разширяване на пазарния дял, намаление на цените,

по-ефективно управление на рисковите фактори, постигане

удовлетворението на клиентите. По-конкретно по отношение на качеството,

компанията разполага със система за неговото,оперативно управление, която осигурява

сигурна база за контрол и развитие във всички сфери на бизнес дейността на

фирмата. В Монбат АД действат както следва:

А) ISO 9001, който е най-разпространения в световен мащаб стандарт

по качество, Неговото действие засяга не само системата за управление на

качеството, но и управлението на организацията като цяло.

Б) ISO 14001, който е международно възприет стандарт, определящ

създаването и приложението на ефективна система за управление по

отношение на околната среда.Този стандарт осигурява балансиране спрямо

запазването на ефективността и намаляването на влиянието върху околната

среда.

В) OHSAS 18001, който е международно признат стандарт относно

системите за управление на производствената безопасност. Този стандарт е

развит от избрани водещи търговски и сертификационни организации, на

основата на водещи международни норми и е насочен към сегмент, в който

на практика е липсвала единна международна политика. Стандартът е

разработен в съответствие с ISO 9001 и ISO 14001, с оглед да окаже помощ

на съответната компания да се справи ефективно с изискванията за

здравеопазване на работната сила и осигуряване на безопасни условия на

труд.

Г) AQAP 2110 съдържа изискванията на NATO по отношение на

качеството. Според изискванията в тази област е нужно да се създаде,

документира, адаптира, поддържа, оценява и подобрява възможността на

компанията да предлага продукти в съответствие с изискванията, договорени

с клиента.

2.  Анализ на финансовите отчети за избрания период

Финансовият анализ на състоянието на компанията Монбат АД е

извърчетиригодишен период, който обхваща 2009 г., 2010 г., 2011 г. и

2012 г. Подобен анализ е важен елемент от управлението на компанията,

защото помага за изясняване на нейните икономически взаимоотношения с

клиентите, доставчиците, кредиторите и с данъчната администрация. Освен

това изследването подпомага установяването на евентуалните вътрешни

проблеми на компанията, както и изработването на адекватни механизми за

успешно реагиране на външните изменения. Данните за извършения

вертикален анализ на собствения капитал и пасивите са взети от

корпоративните финансови отчети на Монбат АД за посочените по-горе

години.

2.  1. Вертикален анализ на собствения капитал и пасивите в баланса

2.  1. 1. Вертикален анализ на собствения капитал

Данните за вертикалния анализ на собствения капитал са посочени в

табл. № 1 и № 2. Показателите сочат, че относителният дял на размера на

собствения капитал в общия размер на собствения капитал + привлечен

капитал след нарастването през 2009 г. като цяло се запазва. По подобен

начин се изменя и относителния дял на привлечения капитал, като е налице

намаление през 2009 г. Общият резултат от промените в относителния дял на

двата вида капитал е увеличение на общата сума от собствен и привлечен

капитал. Това увеличение показва, че въпреки кризата компанията се развива успешно.

От своя страна преоценъчния резерв който през 2009 г. има относителен дял от 0.06 в общия размер на собствения капитал. През следващите години този относителен дял се задържа на 0.05; 0.05; 0.05 в общия размер на собствения капитал. Общите резерви на Монбат АД през 2009 г. имат относителен дял от 0.30 в общия размер на собствения капитал. През2010г.относителният дял нараства на 0,39. През 2011 г. относителният дял
нараства още и вече е 0,45.Следва лек спад в ръста на общите резерви и относителният им дял в общия размер на собствения капитал през 2012 г. е
0,43. Движението по статията Резерв от преизчисляване на чуждестранна валута,като краткотраен актив,показва, че данните имат случаен характер и ограничено влияние върху общия размер на собствения капитал и затова не се анализират.
Неразпределената печалба през 2009 г. е с относителен дял от 0,13 в общия размер на собствения капитал. Този дял спада през 2010 г. на 0,05 като през 2011г. е вече 0,04 и бележи значителен ръст от 0,13 за 2012г.,като относителния дял в общия размер на собствения капитал. Данните по статията Неконтролирано участие
имат случаен и разнопосочен характер и затова също не се анализират.

По подробното разглеждане на данните по отделните статии дава следната допълнителна информация:

А) Измененията на относителния дял на акционерния капитал се дължат на обратно изкупени акции и продадени обратно изкупени акции. Така например през 2010 г. обратно изкупените акции са 624 272 броя; през

2011              г. техният брой е 467 221 броя, а през 2012 г. те са 681 429 броя. През

2012     г. са продадени обратно изкупени акции за 200 200 броя.

Б) Измененията на относителния дял на премийния резерв са резултат от превишението над номинала на всяка обратно изкупена акция. Тези акции са общо 2 622 865 броя като таксите за инвестиционния посредник също са включени в намаление на стойността на премийния резерв.

2.  1. 2. Вертикален анализ на пасивите

Данните за вертикален анализ на нетекущите и текущите пасиви са показани в табл. № 3 и табл. № 4. От данните в таблицата е ясно, че относителният дял на нетекущите пасиви нараства през отделните периоди. Така например техният относителен дял през 2009 г. в общия размер на пасивите е 0,40. През 2010 г. относителният им дял е 0,29. През 2011 г. и 2012г. относителният дял е съответно 0,23 и 0,20. От своя страна текущите пасиви показват стабилно увеличение през отделните години. Така например техният относителен дял през 2009 г. в общия размер на пасивите е 0,60. През 2010 г. относителният дял е 0,71. През 2011 г. и 2012 г. относителният дял на текущите пасиви в общия размер на пасивите e 0,77 и съответно 0,80. Намалението на нетекущите пасиви по принцип в рамките на кризата е положителен момент. Увеличението на текущите пасиви се обуславя от производствената активност на компанията, както и от ръста на отделните видове разходи.

Табл. № 3. Стойност на пасивите на Монбат АД през 2009 - 2010 г. (Мярка: х. лв.)

Табл. № 4. Стойност на пасивите на Монбат АД през 2011 - 2012 г. (Мярка: х. лв.)

Нетекущите пасиви на Монбат АД са показани по отделни статии в табл. № 5 и табл. № 6. Най-голям относителен дял в тях имат дългосрочните заеми. Тяхното намаление по принцип е положителен момент в условията на криза. През 2009 г. дългосрочните заеми има относителен дял от 0,84. През

2010     г. техният относителен дял е 0,82. През 2011 г. и 2012 г. относителният
им дял е съответно 0,76 и 0,62. Задълженията по финансов лизинг има
известно увеличение. През 2009 г. техният относителен дял е 0,07. През 2010
г. този дял е 0,10. През 2011 г. и 2012 г. относителният им дял се стабилизира
на 0,11 и съответно 0,10. Относно статиите Дългосрочни задължения към
свързани лица; Други задължения; Финансирания от данните може да се
види, че данните имат случаен характер и сравнително ограничено влияние
върху общия размер на нетекущите пасиви, поради което не се разглеждат.
Отсрочените данъчни  пасиви   през   2009   г.   имат  относителен  дял  в   общия  размер   на нетекущите пасиви от 0,09. Относителният им дял през 2010 г. 0,08. През

2011              г. техният относителен дял е 0,12 като през 2012 г. се изменя на 0,09.

Табл. 5. Стойност на нетекущите пасиви на Монбат АД за периода 2009 - 2010 г. (Мярка: х.лв.)

Табл. 6. Стойност на нетекущите пасиви на Монбат АД за периода 2011 - 2012 г. (Мярка: х.лв.)

Текущите пасиви на Монбат АД са показани по отделни статии в табл. № 7 и табл. № 8. Най-голям относителен дял в тях имат краткосрочните заеми и търговските задължения. Краткосрочните заеми през 2009 г.имат

относителен дял от 0,45 в общия размер на текущите пасиви. През 2010 г. техният относителен дял е 0,54. През 2011 г. и 2012 г. относителният им дял е 0,69 и съответно 0,66. От своя страна, относителният дял на търговските задължения през 2009 г. в общия размер на текущите пасиви е 0,42. През 2010 г. относителният им дял е 0,33. През 2011 г. и 2012 г. относителният дял на търговските задължения е съответно 0,20 и 0,24. Останалите статии за текущите пасиви на компанията са в сравнително ограничен размер и са тясно свързани с конкретната дейност на Монбат АД, поради което няма да бъдат разгледани.

Табл. 7. Стойност на текущите пасиви на Монбат АД за периода 2009 - 2010 г. (Мярка: х.лв.)

Табл. 8. Стойност на текущите пасиви на Монбат АД за периода 2011 - 2012 г. (Мярка: х.лв.)