Анорексия и булимия

Анорексия и булимия

ОПИСВАНЕ НА СЛУЧАЙ

 
Магдалена е на 19 години, отглежда се в уравновесено семейство. Майката е учителка по литература, а бащата работи в счетоводна къща. В последния клас на гимназията решила, че е дебела и започнала да пази диета. Страшно искала да прилича на манекенките, които гледала по фешън-канала.

Първо се отказала от закуската сутрин. В семейството й никой не излизал от къщи, без да е закусил. За да не направи впечатление нейният отказ, молела майка си да й направи сандвичи, които после изхвърляла. Когато се връщала на обяд от училище, изсипвала оставения за нея обяд в мивката или в кофата за боклук, старателно замаскирайки това. Вечер убеждавала родителите си, че се е нахранила и има много да учи. Затваряла се в стаята си, докато стане време за лягане.
Два месеца, след като гладувала, започнала да яде само плодове и зеленчуци, но много пъти преценявала, че е яла много и си предизвиквала повръщане и така дни наред. После пак нищо освен силно препечен хляб. Изпитвала страхотни угризения от това, че приемала някаква храна, колкото и оскъдна да била тя. Правела физически упражнения до припадък. По цял ден слизала и се качвала по стълбите на блока, правела маратонско ходене из целия град.
Не се качвала на кантар и нямала представа колко е свалила. През цялото време мисълта и била ангажирана с храната - колко и какво ще изяде, колко калории ще погълне, как ще ги изразходва. Изпитвала ужасен страх да не напълнее. Мразела себе си, тялото си,не можела дори да се гледа в огледалото.  Нощем трудно заспивала, започнала да страни от своите приятели, защото трудно общувала вече с тях, всичко започвало да я дразни, затворила се в себе си.
След време започнала да облича старите си детски дрехи и била щастлива от това. Чувствала се силна психически въпреки физическата слабост. Учела със стръв уроците си, не искала да разочарова нито учителите си, нито родителите си. Страхувала се гласно да изказва собственото си мнение. Стремяла се всичко да бъде перфектно.

Заминала на морето, без да подозира, че нещо в нея не е наред. Като се събличала на плажа по бански, всички се обръщали след нея. Мислела си, че  защото е слаба и изглежда великолепно, като манекенка. А то било поради това, че изглеждала болезнено мършава.
Два месеца и половина, след като започнала да гладува, цикълът й спрял. Майка й я завела на гинеколог, където я качили и на кантар: от 65кг – 39кг. Лекарят поставил диагнозата - анорексия.

Това беше дума, която нито тя, нито майка и били чували до този момент.

Била изпратена при психиатър за консултация, който след редица разговори и изследвания и поставил диагноза – анорексия нервоза и булимия.

 

 

 

АНОРЕКСИЯ И БУЛИМИЯ

 

 

Съзнаваме или не, житейската система, в която всички съществуваме, почива на конкуренцията и осъждането. Тя е ориентирана към преуспяване и печелене на възнаграждения отвън. Материализмът оставя на втори план вътрешните ценности и поощрява значението на външния вид. Преди всичко - външният вид, като първо задължение! Ако онова, което се вижда, отговаря на побеждаващите модели, тогава утвърждаванията и одобренията са гарантирани.
Във възрастта на най-голямото съревнование – юношеските години, момичетата и момчетата правят всичко възможно да са харесвани, да принадлежат към света на “хубавите”, на които се предоставя възможността да задоволят собствените си амбиции и очаквания. И всичко се състои в контрола – мерене на теглото, опипване, сравнение. Но за съжаление често контролът се превръща в мания и вече не индивидът контролира храната и външният вид, а външният вид контролира него. Онова, което беше един доброжелателен контрол на външния вид, става ритуал, кошмар, принуждение – превърнал се е в анорексия или булимия. Тя, храната, диктува законите. Родителите и приятелите са безпомощни свидетели на физическата и психическата разруха на онези, които обичат, а връзката с тях се превръща в истински кошмар. В повечето случаи се надяват, че това ще отмине. Но не е така. След като веднъж се е появило, невротичното хранително разстройство се вкоренява в личността и обърква всички отношения, било със собственото Аз, било с околната среда. Всъщност емоциите и чувствата имат един единствен получател – храната. Останалото не съществува. После срам, свян, вина (никой не трябва да знае). Времето минава. Злото се разклонява, обхваща социалния, сексуалния, интелектуалния живот. Отчаяние! Това е историята на многобройните болни момичета, болни от нещо, което не могат да разберат, нито да признаят.

Корените на психогенните хранителни разстройства прозлизат от същият терен, който предизвиква алкохолизма или зависимостта от наркотици. Можем дори накратко да ги наречем зависимост от храна.
Същността на болестта е загубата на контрол върху храненето. Болестта се състои от два елемента: натрапливата мисъл, която е причина зависимата да се опитва, но да не може да си представи живота с нормално количество храна (или никакво, или прекалено много) и дори след дълго прекъсване всяко емоционално разочарование, всяко малоценностно изживяване може да я накара да преяде или въобще да не яде, за да се справи с чувствата си, над които няма власт. Това е първият възможен, достъпен, вече позволен начин да се справи с болката, с разочарованието, с това, че не е достатъчно предана на собствените и чуждите критерии, да затвори чувствата, да се опита да избяга от тях, за да възтържествува разумът – “аз мога да контролирам”.

Физическата алергия е вторият елемент, който се обажда веднага със следващото сядане на масата и причинява загуба на контрол над количеството изядена храна: болният яде докато преяде, за да повърне след това, или се страхува да хапне каквото и да е. Въпреки, че при булимичката всяко преяждане предизвиква все по-силно и разрушително чувство за вина, все по-сериозни емоционални (депресивни настроения), здравословни (храносмилателна система, сърце, зъби, бъбреци и още какво ли не) проблеми, тя преяжда отново и отново. Докато анорексичката губи всякакъв вид реална преценка за собственото си тяло, тя си налага хранителен режим, който от ден на ден става все по-рестриктивен. Всяко поемане на храна води до напрежение, страх и чувство, че е натрупала тлъстини - става депресивна и мрачна, изживява се победена в борбата срещу естествения нагон за хранене. Спира менструацията, натрупват се и куп други здравословни проблеми, което не я тревожи особено. Чувствата сякаш липсват, на нея й е достатъчно да бъде интелегентна, силна, вездесъща, със здрав разум, хубава отвътре.
Като че ли и едните, и другите изобщо не могат да се научат от лошия си опит. Те приличат на хора, които непрекъснато си пъхат ръката в горещата печка, въпреки все по болезнените опарвания.

През последните десетилетия тези две заболявания близнаци се превърнаха в сериозен медицински и социален проблем. И при двете заболявания се касае за поведенческо невротично хранително разстройство. Боледуват предимно млади жени от 12 до 25 годишна възраст, при които се наблюдават погрешни поведенчески модели. При анорексията се наблюдава умишлен отказ от храна или намаляване на храненето, с цел отслабване. При булимията са налице пристъпи на изострен апетит до степен на "вълчи глад" , но след обилно хранене веднага следва умишлено изхвърляне на храната. Това става по различни начини: най-често чрез нарочно предизвикано повръщане, както и вземане на драстични очистителни, диуретици или други медикаменти за отслабване. Напоследък са модерни изтощителни фитнес програми, към които често се наблюдава пристрастяване. Често пристъпите на анорексия се редуват с булимия и обратното. И при двете заболявания анорексия и булимия има дълбоки психологични предпоставки... Боледуват най-често момичета, които са расли като в саксия и не са изработили още в детските си години активни поведенчески модели с необходимата борбеност, самочувствие и отговорност за своите действия, както и правилна градация на ценностите. При такива момичета се наблюдава неувереност в себе си, силна зависимост от другите и от тяхното мнение и грешно подреждане на приоритетите. При други отключващият момент за тези заболявания е желанието да си отмъстят на родителите, за да им докажат, че имат воля и че няма да се съобразяват с тях, заболелите девойки се подлагат на автоагресия, като избират "оръжието на болестта" . Не са редки случаите, когато отключващият момент на заболяването е видът на родителите.  Младите девойки в никакъв случай не искат да изглежда като затлъсте-лите си родители и са готови на всичко за да осъществят своята "фикс идея"- да имат фигури на манекенка. Заболяванията анорексия или були-мия  могат да се проявят и  в резултат на тежка психотравма, свързана с любовно разочарование. В началото девойките крият своето заболяване и се затварят в границите на семейството. Цялата фамилия страда, тъй като всички предишни контакти се преустановяват. Не се ходи на курорти,екскурзии, не се предприемат пътувания и гостувания. Когато настъпи измършавяването се проявяват и редица симптоми от страна на вътрешните органи. В резултат на недохранването тялото започва да черпи хранителни вещества от вътрешните органи и те един по един се увреждат и отказват да функционират.

Засяга се ендокринната система, което води до спиране на менструалния цикъл, температурата на тялото пада под 36 градуса, има смущения в циркулацията и настъпва снижаване на кръвното налягане. Може да има прилошавания вследствие хипогликемични кризи. Пулсът често намалява под 60 удара в минута, а мозъчната дейност става или силно изострена или напълно апатична. Сънят се нарушава, самочувствието е лошо, характерната за индивида активност и амбициозност е вече само спомен. Смъртността при тези заболявания е около 20% и е в резултат на дехидратация и спиране на бъбречната и сърдечна дейност. Лечението е трудно и дълготрайно, защото е нужно време, за да се смени един поведенчески модел с друг и пациентът да изгради сериозна мотивация за излизане от това състояние. Ако пациентът не желае да се лекува прогнозата е лоша. Лечението е комплексно и се привличат специалисти от няколко специалности - гастроентерология, психотерапия, ендокринология, кардиология и др. Към големите болници се създават специални отделения, в които се провежда захранване, реанимация и други процедури, които изискват необходимото оборудване и персонал. Широко мащабното и комплексно лечение е необходимо, защото много от функциите и структурите на организма са нарушени. Още от самото начало след диагностициране на заболяванията се започва психотерапия. Целта е мотивацията на болните да се лекуват и по-късно да не допускат появата на рецидиви. Преболедувалите от анорексия и булимия цял живот имат нужда от психотерапевтична подкрепа, защото при всяка "житейска криза" има опасност заболяването да се повтори. Връзката между пациента и психотерапевта продължава с години. Трайни резултати се постигат, когато се провежда профилактика на стресовите патологични реакции и се коригира погрешното мислене и поведение. Първата крачка е пациентът да осъзнае, че е действително болен и има проблем, който няма защо да крие. Втората стъпка е пациентът да повярва в себе си и своите възможности. Третата стъпка е да скъса с пасивния модел на поведение и да развие онази част от своята личност, която отговаря на съответната възраст. Във всички етапи на терапията психотерапевтът и пациентът трябва да работят в екип и партньорство, а семейството и всички близки да сътрудничат и съдействат за излизане от тази житейска и здравна криза.

Bookmark and Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *