Афазия

Афазия

Определение за афазия

Афазията представлява локално нарушение на мозъчната кора, при което се засяга речта, нейното разбиране, но са съхранени движенията на артикулационния апарат. Исторически терминът афазия се е използвал още от Платон и е означавал липса на реч. По- късно (през V век ) Хипократ също говори за говорни нарушения.

 

2. Етиология на афазиите- Важно е да се уточни, че афазията не е болест, а е следствие от болест или травма. Причините, които водят до нея са многобройни: тромбози на кръвоносните съдове на главния мозък, атеросклерози, мозъчни кръвоизливи, тумори, при отворени и затворени травми на мозъка, дегенеративни заболявания на нервната система,възпаления и интоксикации, но основната причина е инсулта.

 

2.1. Отворени и затворени травми-Физическите травми на мозъка са затворени /неоткрити/ и отворени /открити/. Независимо от вида на физическата травма при трагичното стечение на обстоятелства трябва да е засегнато мозъчно вещество. Дълбочината на засегнатостта при травмите, причиняващи афазия не е голяма и границите на увредата не са много широки. При засегнатост на долните отдели на мозъка /продълговат и междинен мозък/ настъпва смърт. Съществуват случаи на физически травми, при които се засягат и периферни говорни органи /огнестрелни рани/ и тогава клиничната и логопедичната картина се усложнява и с неафатична симптоматика.
Мозъчната кора е с приблизителна 5 мм дебелина и това значи, че при почти всички физически травми ще страда и подкоровата мозъчна тъкан. Освен това пораженията с физически характер могат да бъдат едностранни и двустранни. При двустранните се различават входни и изходни отверстия или има засегнатост и на двете мозъчни полукълба. Клиничната картина при левостранна и десностранна засегнатост е различна, като се отчита и фактът “ръкост”, т.е. кое полукълбо е доминантно. При физическа травма може да се засегне чрез разрушаване и мозъчна кръвоносна система, а по-често се нарушава и костната обвивка на мозъка /черепа/.
При прострелните рани мозъчното вещество може и да се обгори и това придава допълнително усложняване на клиничната картина. Не са редки случаите /военновременни рани/, при които в мозъчното вещество да остават и осколки, които поради факта, че са били нажежени, да не оставят инфектиран кратер.
При няколко “гнезда” на увреда клиничната картина добива комбиниран характер, което означава, че “чисти” форми на афазия почти не се срещат.

 

2.2. Тумори-Става въпрос за доброкачествени тумори и постепенно разгръщане на афатичната симптоматика. При локалициране на огнището на увредата и отстраняване на тумора се откроява типично афатична картина, но със специфична симптоматика. Звената от функционалната система, които са били “притеснени”, но не разрушени, се поддават на спонтанно възстановяване, докато при отстраняване на мозъчно вещества възстановяването не може да се осъществи без помощта на логотерапевт.

 

2.3. Инсулт- Инсултът е остро нарушение на мозъчното кръвообращение с повреждане на мозъчната тъкан и разстройство на мозъчните функции. Етиологията на инсулта е свързана с хипертоничната болест, атеросклерозата и някои други болести на кръвоносната система или химизма на кръвта. Често пъти при склеротизиране на кръвоносните съдове или при отлагането на мастни плаки, се затруднява притокът на кръв или се разрушават стените на кръвоносните съдове /тромбози и др./. Инсултът се среща в следните видове: 1. Хеморагичен /кръвоизлив/ или 2. Исхемичен при малокръвие, в резултат на което части от мозъчното вещество остават недохранени и това води до размекване на мозъчна тъкан /инфаркт на мозъка/, следствие на което се разрушават мозъчни функции. Инсултът се диагностицира превантивно по усиления шум и тежест в главата, болки в главата и световъртеж. Настъпва обикновено през деня, парализират се едностранно крайници, нарушава се речта, загубва се съзнание, дезориентиране, нарушава се дишането, настъпват спазми и гадене на стомаха. При ишемически инсулт симптомите настъпват постепенно и с редуване, като последно се проявяват симптомите на афазията.

 

2.4. Възпаления и интоксикации- В основата им стоят вирусни инфекции с трайни вторични последствия. Резултатите са енцефалити, менинго-енцефалити и абцеси. Внезапността на възникването и липсата на навременна медицинска помощ внасят допълнителни усложнения на симптоматиката, които са главно психични.

 

Афазията може да бъде съпроводена и с различни речеви разстройства като дизартрия и апраксия, които също са резултат от увреждането на мозъка. Дизартрията е нарушение, което е обусловено от огнищни увреди на централната или периферна нервна система. Нарушена е инервацията на артикулаторните органи, а оттам и координацията на говорния процес (дишане, фонация и артикулация). При деца най-често е симптом от сложната клинична картина на заболяването детска церебрална парализа. Получава се в резултат на остри поражения на ЦНС преди, по време или непосредствено след раждането. Има неврологичен характер и симптоматика, която включва паретични, тоносови, координационни или сетивни нарушения. Може да се срещне в комбинация с други заболявания като епилепсия и др. В зависимост от продължителността и тежестта на заболяването може да даде и отражение в развитието на езиковата система при детето.

Апраксията е  невъзможност за извършване на целенасочени движения. Крайниците, особе­но ръцете, могат да извършват отделни движения, но не и с по-сложна цел, като обличане, действие с уреди и др.

 

3. Симптоми при афазия- биват два вида: негативни и позитивни. Негативните са трудност при различаване на думи по различни категории, трудност при разбиране на речта на другите, забавено четене и писане, амнезия, отчуждаване от смисъла и значението на думите, пропускане на букви, четене с догадка, трудност при използване на артикулационни пози, психическа затормозеност. Всичко това пречи до голяма степе на лицата да се реализират в живота.

 

4. Класификация на афазията- има много класификации, но тези на Лихтхайм- Вернике и на Лурия са най- популярните. Според класификацията на Лихтхайм- Вернике афазията се разделя на 6 форми и те са:

 

- Кортикална моторна афазия (афазия на Брока). Тя е най-често срещана. Увреждането е в фронталния дял на мозъка. Обикновено речта се характеризира с къси, но смислени фрази, които обаче се продуцират с голямо усилие. Наблюдава се и нарушена плавност на речта. Хората с такова увреждане често пропускат предлози, съюзи, глаголи, окончания за лице и число. Най-често разбират добре чужда реч. Осъзнават езиковото си нарушение и това им причинява сериозна емоционална потиснатост. Характерно за тях е и наличието на левостранна хемиплегия или парализа на дясната ръка или крак, поради това, че лявото мозъчно полукълбо контролира дясната половина на тялото.

 

- Кортикална сензорна афазията (афазия на Вернике) Поражението е в темпоралния (слепоочния) дял на лявото мозъчно полукълбо. При страдащите от тази афазия е характерна речева продукция, характеризираща се с дълги, но безсмислени фрази (речева салата), изобилие от излишни думи и дори продуциране на нови "думи". Индивидите с афазия на Вернике срещат сериозни трудности в разбирането на речта и поради това често не осъзнават и собствените си грешки. При тях обикновено не се наблюдават нарушения в движенията на тялото, понеже локализацията на увредата не е в близост до дяловете, контролиращи телесните движения.

 

- Транскортикална моторна афазия Увреждането е в префронталната (предна челна) зона на лявото мозъчно полукълбо. Характеризира се с подчертана липса на речева инициатива, изключително ограничени изразни средства, без да е нарушена граматическата структура. На въпроси отговарят с лаконични отговори, често съдържащи част от думите на въпроса, поради липсата на желание да създава собствена речева продукция. Същото се наблюдава и при писмената реч. Писането под диктовка не е засегнато. Напълно е запазено разбирането на чужда реч.

 

- Транскортикална сензорна афазия Мозъчното поражение е в средно-темпораните (средно-слепоочни) отдели на лявото мозъчно полукълбо. Нарушено е както генерирането на собствена, така и разбирането на чужда реч. Обикновено е съхранено разбирането само на отделни думи. Няма нарушение на артикулацията или плавността на речта, но тя изобилства от граматически неточности, модифициранини или неточно употребени думи. Понякога речта е почти неразбираема. При спонтанно писане се наблюдава същото. Повторната реч не е нарушена, стига да разберат, че се изисква да повтаря. Въпреки че е повтарянето е прецизно, не разбират смисъла на това, което са повторили.

 

- Проводникова афазия Поражението е в горно-темпоралните отдели на лявото мозъчно полукълбо. Спонтанната реч е до известна степен запазена, но тотално е нарушена е повторната реч. Разбират смисъла на фразата, но не могат да я повторят буквално. Наблюдават се и затруднения в назоваването на показани предмети.

 

- Аномия Макар че в оригиналния модел на Лихтхайм-Вернике такава категория не присъства, често е добавяна от някои автори като част от класификацията. Увреждането е в задно-темпоралните отдели на лявото мозъчно полукълбо. Единствената проява е нарушената способност за назоваване на предмети. Страдащият от аномия не може да си спомни наименованията на предметите и компенсира с описание на тяхната функция. Например: "онова което реже", вместо "нож".

 

Според класификацията на Лурия афазията се разделя на 7 форми, които са:

-аферентна моторна афазия- поражението е при задните постцентрални двигателния анализатор и долните теменни отдели ( зона на Брока). Нарушават се кинестетическите звена в структурата на речта, т.е. нарушава се моторната програма за изграждането на речта. Могат да произнасят думи или цели фрази, но по- често използват шаблонни фрази. При някои е нарушено и разбирането на речта и тогава започват да повтарят.

 

-еферентна моторна афазия- поражението е в задните челни отдели на мозъка. Нарушени са всички функции на речта, преди всичко комуникативната. Допускат грешки при писане, при четене, нарушен е и праксиса ( движението на пръстите и китките ).

- динамична афазия- поражението е в премоторната област на челния отдел ( преди зоната на Брока ). Имат затруднения при актуализирането на думите ( при глаголите най- често ), също повтарят едни и същи думи.

 

-сензорна афазия- поражението е в задната слепоочна извивка. Нарушени са емоционално- изразителните компоненти, нарушава се значението на думите.

 

- акустико- мнестична афазия- пораженията са в средните слепоочни извивки. При нея е нарушено разбирането на речта и е на лице отчуждаване от смисъла на думите, не разбират повторението, намалено е акустичното възприятие на звуковите на думите.

 

- семантична афазия- поражението е на теменно- слепоочните задтилни дялове. Нарушена е речта на ниво дума, не могат да разберат граматическото значение на думите.

 

- амнестична афазия- увреждането е в задните слепоочни и теменно- задтилни области на лявото полукълбо. Страдат всички функции на речта- комуникативна, обобщаваща, познавателна, тя е най- опасната.

 

Съществуват и други класификации като тези на Head (вербална, синтактическа, номинална), Голдщайн (моторна, централна, сензорна), както и т. нар. Бостънска неокласическа класификация, която всъщност е ревизия на модела на Лихтхайм-Вернике.

Bookmark and Share