Биография на Флоранс Найтингел и подготовката на милосърдните сестри в Англия

Биография на Флоранс Найтингел и подготовката на милосърдните сестри в Англия

„Не забравяйте, че сме дошли на този свят да се учим и да бъдем полезни на околните..."

Фл. Найтингел, 1910 г.

„Геният на сестринството" Флоранс Найтингел е основателка на модерното сестринство, реформаторка на много военни и граждански болници, героиня от Кримската война (1953-1856).

Родена е във Флоренция през 1810 г. Произхожда от богато аристоркратично английско семейство. Получава солидно за времето си образование. Добре знае старогръцки, латински, френски, немски и италиански. Занимава се с живопис и особено с музика. Заедно със семейството си често пътува и посещава почти всич­ки по-големи страни в Европа. По време на тези пътувания проявява особен инте­рес към болниците и приютите за бедни и болни. Милостива и състрадателна, тя се вълнува от съдбата и положението на бедните, болните и страдащите... „Аз цялата съм обхваната от мисълта за човешките страдания, - пише в дневника си - нищо друго не ми идва на ум. Всички, което пишат поетите за великолепието на този свят, ми се струва фалшиво. Всичко хора, които съм виждала се намират в менге­мето на нищетата, мъките и болестите."

На 25-годишна възраст заявява на родителите си, че е решила да постъпи в болница, за да се подготви за бъдещата си професия - милосърдна сестра. Това е голяма изненада за нейното семейство като се има предвид, че по това време про­фесията на милосърдната сестра в Англия се ползва с лошо име.

За да я отвлекат от желаниетой родителитей организират пътешествие в такива страни като Италия, Гърция и Египет. Тя обаче не се впечатлява от паметниците на културата толкова колкото от проблемите на сестринските грижи в тези страни. Особено значение за нея има срещатай в Италия със сър Сидни Херберт, виден общественик и министър на отбраната в Англия. По-късно той подкрепя усилиятай за организиране на сестринските грижи по време на Кримската война.

За да усъвършенства знанията си за устройството и организацията на дейност­та на милосърдните сестри Фл. Найтингел изучава структурата, дейността и орга­низацията на сестринската работа в много болници и приюти. Запознава се с ръко­водства по хигиена и медицина, с отчети от всякакъв род на медицински и санитар­ни учреждения.

През 1853 г. тя е назначена за директорка на болницата за учители. Още в само­то начало се налага да води борба с ръководството на болницата, за да го убеди, че там могат да се лекуват хора, както с англиканско, така и с католическо вероизповедание. Реорганизира цялата дейност на болницата като подобрява ко­ренно условията в нея и начина на гледане на болните.

През март 1954 г. на страната на Турция в Кримската война се намесват Англия и Франция. По това време военните болници са в окаяно състояние. Според в. „Таймс" не достигат медикаменти, чистотата е на много ниско равнище, има остра нужда от персонал, който да полага грижи за болните и ранените. Високата смър­тност сред тях принуждават английската общественост да се намеси. Начело на обществената инициатива за подобряване на грижите във военните болници заста­ва военният министър сър Сидни Херберт. Изходът от тази трудна ситуация той вижда в привличането на жени, които да се грижат за болните и ранените. За тази цел е била необходима личност с големи организаторски способности, опит и себеотрицание. Сър С. Херберт се насочва към Фл. Найтингел „Вие сте единстве­ният човек в Англия, който може да се справи с тази работа," - пише й той а по-късно, след приключването на войната, се убеждава окончателно, че не е сбъркал като е избрал за решаването на тази трудна задача именно нея.. Доказателство за това е едно допитване до офицери, участници във войната. На въпроса кое е името, което няма да забравите и ще запомните за цял живот всички написват на листчето си: „Мис Флоранс Найтингел - жената с лампа!"

В изпълнение на задачата, поставенай от военния министър, тя организира гру­па от 40 жени, от които 10 монахини. Много от тях имат добра обща медицинска подготовка още преди заминаването им за фронта. В Истанбул-кв. Скутари, къде­то е разположена военно-медицинската служба на английската армия, те присти­гат в края на октомври 1854 г. Лекарите ги посрещат недружелюбно и предполагат, че тяхното присъствие може да влоши лечебната дисциплина вместо да я подобри и ще се отрази неблагоприятно върху лечението на болните. С течение на времето обаче те преодоляват тази съпротива от страна на военните лекари, допуснати са до лечението и грижите за ранените и болните и от този момент тяхното състояние коренно се подобрява. Сестрите на мис Найтингел се отнасят към тях топло и грижовно: редовно подменят превръзките, сменяват мръсното бельо, грижат се за личната хигиена на болните, хранят ги, четат получените от близките им писма. Всичко това се отразява много благоприятно върху здравословното им състояние. В спомените си Найтингел отбелязва, че работата им е много тежка, че са потъна­ли в кръв и че работят всеотдайно свръх своите сили и възможности. В крайна сметка се постига добро и правилно гледане на болните във военните лазарета. „Жената с лампата" е докрай предана на своя дълг - почти денонощно пребивава при болните и ранените. При всяко ново пристигане на транспорт с ранени тя прес­тоява до 24 ч. на крака, дълги часове стои на колене и превързва. Най-дълго се застоява при умиращите като прави всичко възможно за облекчаване на страдани­ята им. За нея се говори, че е била при почти всеки умиращ.

Първото официално признание идва през 1855 г., когато английската кралица издава указ за създаване на Санитарен корпус, в който се включват сестрите на Фл. Найтингел, Мери Станли и калугерките от Балаклава. С друг кралски указ мис Найтингел (1856) е утвърдена за супер-интендант на всички болнични милосърдни сестри в лазаретите на английската армия. Едва след този указ отношението към милосърдните сестри и към мис Фл. Найтингел коренно се променя. Освен преките сестрински грижи тя полага усилия за укрепване на психическото и общото състо­яние на ранените и болните. За тази цел осъществява много мероприятия. Впечатляващо е напр. създаването на Дом-клуб на болните и ранените, наречено„Инкерман кафене", където болните разполагат с книги, карти и шах. В Скутари организира училище за неграмотни войници.

За възприемането и популяризирането на делото на Фл. Найтингел особено много допринася в. „Таймс", който често пише за нейната високо хуманна и благородна дейност във фронтовите болници. По този начин тя се превръща в легендарна личност, която по-късно е посрещана с особено внимание от обикновените хора в Англия и Западна Европа.

В крайна сметка леталитетът на болницата, в която работят сестрите на Фл. Найтингел, е снижен от 42 на 2 %.

След войната тя пристъпва към организиране на училища за обучение на мило­сърдни сестри и в Англия и други страни на Европа. В тях се подготвят сестри на милосърдието не само за военно,, но и за мирно време. През 1860 г. основава пър­вото училище за милосърдни сестри при болницата „ Свети Тома " в Лондон. В първия випуск следват 16 ученички. Училището е наречено „Дом Найтингел". В продължение на 27 години то се ръководи от препоръчаната от мис Найтингел милосърдна сестра Вардроне. През тези години училището дава сестринско обра­зование на повече от 5000 милосърдни сестри.

Нейните ученички и последователки започват да работят в различни лечебни заведения в Англия и колониите й. Нейният модел за такива училища и програма­та за обучението в тях се използват при създаване на много подобни училища в Европа, Америка, Япония и др. Умира на преклонна възраст през 1910 г.

Моралните проблеми на сестринството, подобряването на грижите за болните, усъвършенстването на образованието на милосърдните сестри я занимават до пос­ледния й дъх. Малко преди да умре тя се обръща с писмо към ученичките при болницата „Св. Тома", в което подчертава значението, огромното значение за сестрата, за нейното постоянство, доброта, търпение, силна воля и взискателност.

Мотото на този раздел от лекционния курс по история медицината и сестринството е взето от цитираното писмо на Фл. Найтингел. Очевидно е пред-поставянето и подчертаването на необходимостта от учение и професионална подготовка. Освен това в него тя пише: „Нека се стараем да правим добро не за лични облаги, но за честта и напредъка на работата, която сме предприели."

На Флоранс Найтингел принадлежи вариант на Хипократовата клетва(вж. Приложение I), в което тя задължава милосърдната сестра „да прекара живота си в чистота и вярно да практикува професията си", да издига авторитета на сестринс-ката професия, да опазва професионалната тайна, да се труди честно и всеотдайно.

Особен интерес представляват нейните мисли за сестринската професия, които тя отразява главно в книгата си „Бележки върху сестринството", публикувана през 1875 г. За високотой чувства за отговорност свидетелстват следните нейни бележки: „Ако на болния е студено, ако е трескав, ако се чувства слаб или не е добре след ядене ако има декубитус - обикновено за това не е причина болестта, а сестрин­ството." Важната роля, която тя отрежда на сестринските грижи, е отразена в след­ните няколко изречения: „Аз употребявам думата сестринство, защото липсва по-добра. Тя е била свеждана до това да означава само малко повече, отколкото раздаване на лекарства, прилагане на катаплазми или компреси. Тази дума би тряб­вало да означава грижа за достатъчно използване на чист въздух, светлина, топлина, чистота, спокойствие и даване на храна, като всичко се прилага без ни най-малко изхабяване на жизнените сили на болния."

Приносите на Фл. Найтингел {no К. Cm. Пачеджиева) се побират в следните няколко пункта:

1. Самоотверженатай работа по време на Кримската война, в резултат на което се създават по-добри хигиенни условия за ранените и болните.

2. Основава първото модерно сестринско училище в Лондон през I860 г.

3. Пише книга за сестринството, в която отразява богатия си опит и знания в областта на сестринското дело.

4. Привлича много способни момичета в училището и им осигурява висока професионална подготовка.

5. Превръща сестринството в изкуство.

6.Опитътй се разпространява в други страни на Европа, Америка, Япония и др.

 

 

СЕСТРИНСКО ОБЕЩАНИЕ НА ФЛОРАНС НАЙТИНГЕЛ

 

Тържествено обещавам пред Бога и в присъствието на това събрание да прека­рам живота си в чистота и вярно да практикувам професията си. Ще отбягвам от всичко, което е злонамерено и гибелно и не ще взема, нито съзнателно ще раздам някое вредно лекарство. Ще направя всичко, което зависи от мене, да поддържам и издигам състоянието на професията и ще държа в тайна всички поверени ми случаи, както и всички семейни работи, дошли до моето съзнание, при практикуване на професията ми. Ще се трудя честно да помагам на лекаря в работата му и ще отдам себе си за благосъстоянието на онези, които са оставени на моята грижа.

Bookmark and Share