Бронхиална астма

Бронхиална астма

Бронхиалната астма е заболяване, което протича с пристъп на задух в следствие обратимо генерализирано стеснение на бронхите с алергична етиология.Безспорно е и значението на наследственото предразположение.Тя има две форми: инфекциозно- алергична(неатопична астма) и неинфекциозно –алергична(атопична астма).

Най-често срещаните неинфекциозни екзоалергени са: дървесен и тревен полен, домашен прах, пърхот от животни, пера, косми, меса, риба, яйца, медикаменти и др.

Инфекциозните алергени включват: вируси, бактерии, бацили, плесени, гъби и др.

Бронхиалната астма се създава по механизма на алергичната реакция антиген-антитяло в клетъчните структури на бронхиалната стена с отделяне на химични медиатори, които причиняват бронхоспазъм, оток на бронхиалната лигавица и увеличена продукция на жилав секрет.

Главният патофизиологичен механизъм на астматичния пристъп е генерализирането стеснение на бронхиалния лумен. Най-характерната проява е астматичният пристъп, който се изразява в задух, кашлица и отделяне на храчки.Пристъпът се проявява най- често през нощта и то на разсъмване, съответно на повишения тонус на вагуса.Той започва внезапно или след прдромални явления-обилна водниста секреция от носа, често кихане, тежест зад стернума, раздразнителност, главоболие, диспнея, бледост, хладна пот, сърбеж по кожата, често уриниране и др.

Задухът има предимно експираторен характер със затруднено и удължено, шумно, свиркащо, свистящо издишване, което се чува от разтояние.За да облекчат и подпомогнат затрудненото издишване болните често заемат седнало положение, наклонени напред с ръце опряни на коленете и крака спуснати към пода.Още в началото наред със задуха се появява пристъпна дразнеща, суха кашлица, която по-късно става лекопродуктивна.Храчките са гъсти, малко по количество, жилави и стъкловидни.Лицето е бледо, покрито със студена пот, с израз на страх и безпокойство.Гръдния кош се намира в положение на максимално вдишване, в което взимат участие всички дихателни мускули-шийни, раменни, гръбни и коремни.Пристъпът може да прерастне в продължително състояние на задух.Пристъп, който продължава повече от 24 часа се счита за астматичен статус. Болните се намират в тежко състояние със силен задух, цианоза, гъсти жилави, трудно отделящи се храчки, прояви на дихателна недостатъчност с артериална хипоксемия и хиперкапнея, тахикардия, хиповолемия и понякога колапс, който може да е причина за exitusletalis.

Заболяването може да протича вълнообразно с период на изостряне и затишие.

Най-честите усложнения са: хроничен бронхит, хронична пневмония, хронична дихателна недостатъчност, хронично белодробно сърце, белодробен енфизем и др.

Лечението на бронхиалната астма се състои главно в отстраняване на причинния алерген (или група алергени).

Астматичният пристъп се лекува със спазмолитици, инхалации, отхрачващи медикаменти, противоалергични средства, кортикостероиди.Болните с астматичен статус и усложнения се лекуват в болнични и климатосанаториални заведения.Болните с бронхиална астма в пристъп се насочват и приемат за болнично лечение, когато амбулаторното лечение не е довело до овладяване на пристъпа и то не може да бъде продължено с достатъчна сигурност за добър резултат в домашни условия.

Препоръчителният болничен престой при възрастни под 18г. е 10дни, при възраст над 18г.-8дни, а минималния болничен престой е 4 дни.При хоспитализиране на болния сестрата изпълнява мероприятията нужни за подготовката на всички видове изследвания.

Затова тя е длъжна да предразположи пациента, да го подготви психически за настоящата хоспитализация посредством успокояващи разговори, вдъхващи увереност в добрия изход на заболяването, да го уведоми за предстоящите манипулации и своевременно вземе информирано съгласие.

При постъпването му в болничното отделение, медицинската сестра първа осъществява контакт с него. Нейните задължения са:

1.Да приеме и настани пациента.

2.Да го запознае с правилника на вътрешния ред.

3.Да го запознае с медицинския персонал,който ще се грижи за него.

4.Да попълни необходимата документация.

5.Да го регистрира в книгата за новоприети болни и рапортната тетрадка.

След посещението на лекуващия лекар при пациента т.е. след визитация,тя е длъжна да изпълнява стриктно назначенията му:

         6.Да измерва и регистрира соматичните показатели в температурния лист.

         7.Да изписва предписаните лекарства в лекарствена табела.

          8.Да ги отбелязва в картончета.

         9.Да требва храна според предназначената диета.

        10.Да поясни на пациента за двигателния режим, който да спазва.

        11.Да го подготви за предстоящите изследвания и попълни фишове за тях.

        12.Да придружи болния до съответните консултативни кабинети.

Правилната му подготовка е от голямо значение, защото от нея зависи правилното диагностициране и медикаментозното лечение.Повечето изследвания се извършват в деня на постъпване и включват:

         1.Функционално изследване на дишането(ФИД-спирометрия).

То е особено важно изследване, но при тежки случаи не е необходимо извършването му за започването на дезобструктивно лечение. Осъществява се с помоща на специален апарат наречен – спирометър. За целта пациента трябва да бъде насочен и придружен от медицинската сестра до функционалният кабинет, намиращ се в самото болнично отделение. Също така съществува и портативен LAPTOP-спирометър, който дава възможност за изследване при леглото на болния, затова и не изисква никаква специална подготовка.Определянето на виталния белодробен капацитет(ВК) при дихателните заболявания е от голямо значение.Нормалните стойности на ВК са: от 3500 до 6000ml. въздух, естествено зависят от възрастта, пола и ръста. Счита се за патология при разлика 15-20% от нормата и се среща при бронхиална астма, емфизем и др. Нормата на дихателният обем е 500-800ml., на инспираторния дихателен обем е 1500-2000ml., а на експираторния дихателен обем е 1000-1400ml. Снижаването на експираторния дихателен обем е присъщо за бронхиалната астма. Повреме на пристъп ВК е в стойности средно-2313ml., а в статус астматикус е още по-нисък-1878ml.

Фдрсиран експираторен обем(ФЕО)-е количеството въздух, което може да бъде издишано в течение на 1s. след максимално вдишване. Нормата- за мъже-3,72-5,51l. , за жени-2,46-4,02l. Получените стойности се съпоставят с таблици за нормални величини за мъже и жени според възрастта и ръста. ФЕО е най- показателен за степента на бронхоспазма.

По време на пристъп е средно-1355ml/s., а в статус асматикус е 1088ml/s. При болни в ремисия ФЕО и ВК се приближават до нормата.

         2.Инхалаторна терапия – тя е незаменима част в процеса на лечение на бронхиална астма. Инхалаторно се прилагат бронходилататори-Бета-2-агонисти на симпатикус-Салбутамол(Ventolin)-те биват с кратко действие и с бързо действие. Прилагат се още кортикостероиди , секретолитични средства и др. Леките пристъпи се купират от самите болни, чрез инхалиране от готови фабрични инхалатори, затова медицинската сестра дава указания за правилното им приложение.

        3.Кръвно-газов анализ. Изследването на парциалното налягане (РА) на газовете(О2 и СО2), както и на киселинноалкалното състояние(КАС) са важни показатели за адекватността на дишането. Резултатите при тези изследвания показват, че при леки случаи на заболяванетоРАО2 е леко занижено- средно 65mmHg. т. е. лицето има изразена хипоксемия. По отношение на РАСО2 се установява незначително понижение на стойностите при леки случаи. В тежки случаи се отбелязва значителна изразена хиперкапния. Тук се установява и тенденция за промяна на КАС към комплексна дихателна ацидоза. При всички други стадии на заболяването, остава в предела на нормата. При булшинството от случаите рН остава в границите на нормата. Т.е. всяко спадане на О2 под 60mmHg. с или без повишаване на СО2 над 55mmHg. И понижаването на рН под 7,30 се преценява, като състояние заплашващо живота. За да се осъществи това изследване медицинската сестра предварително трябва да подготви пациента. Тъй като за получаването на артериална кръв е необходимо пунктирането на артерия най – често се използва мекия край на безименният пръст. За целта пръста се затопля предварително при t-45 С за 15min. и се взима кръв със специални, предварително промити, изсушени, стерилизирани капилярни тръбички, които са хепаринизирани, за да не се съсири кръвта.

       4.Кислородотерапия- използва се при тежък пристъп на бронхиална астма и при статус асматикус. Прилага се О2, чрез назален катетър. Тъй като се използва предимно по спешност не изисква предварителна подготовка.

       5.Регистриране на жизнените показатели- регистрират се по назначение на лекаря- през 1ч- 2ч- 3ч. и т. н.

       6.Електрокардиография(ЕКГ). Извършва се със специален апарат наречен : електрокардиограф и не изисква предварителна подготовка.

       7.Рентгенография на гръден кош- това е рутинен метод и също не налага никакви специални грижи.

       8.Кожно-диагностични проби(КАП) със съмнителните алергени са класически и основен метод в диагностицирането на алергичните заболявания.

      9.Вземане и изследване на кръв. При бронхиалната астма се извършват морфологични и общохематологични изследвания, но по преценка на лекаря. Основно-ПКК-хемоглобин, еритроцити, левкоцити, ДКК-хематокрит, СУЕ, тромбоцити. Типично за бронхиалната астма е лекото повишение на хематокрита и хемоглобина, а СУЕ и броя на левкоцитите зависят от наличието на инфекциозен възпалителен процес на белите дробове.

      10.Вземане и изследване на храчка. Тя е патологичен секрет отделящ се от белите дробове, трахеята и носоглътката чрез отхрачване или кашлица. При бронхиалната астма е в оскъдно количество- до 20ml. Изследването на храчките се извършва в прясно състояние, като най-добре е да се вземат тези, които се отделят сутрин, на гладно след направен тоалет на устната кухина. Взимат се в стерилни съдове.За целта медицинската сестра трябва да даде указания на пациента за правилното им използване, събиране и запазване на стерилността им.Чрез изследването на храчките могат да се открият някой болести на дихателната система, като позволява да се проведе адекватна терапия за правилно етиологично лечение.

Наблюдението на на състоянието на хоспитализиран болен с бронхиална астма е едно от задълженията на медицинската сестра особено в първите 24ч., поради възможността за бързо влошаване.

Другите задължения към болния са отново главно по време на пристъп. Той трябва да бъде поставен в ортопнеично положение и да му се осигури свеж въздух или О2. Спокойната обстановка и грижливото отношение също имат отношение за благоприятния изход от заболяването. Непрекъснатото следене на пациентите,защото те могат да бъдат възбудени, но със задълбочаването на хипоксемията стават унесени. След овладяването на пристъпите с назначеното медикаментозно лечение и по преценка на лекуващия лекар медицинската сестра изписва пациента от болничното отделение със съответните препоръки за предпазване и лечение в домашни условия.

Лечението на бронхиалната астма в стадии на ремисия е в домашни условия и включва:

профилактични мерки, десенсибилизация, саниране на инфекциозните огнища, дихателна рехабилитация, курортолечение. Храната се поднася на малки порции, бедна на въглехидрати, лесно смилаема, с много течности. Поддържа се хигиена на кожата и устната кухина.

Медицинската сестра е длъжна да даде указания(здравнопросветна дейност) на пациента относно неговото поведение в домашни условия и да следи за тяхното правилно изпълнение.Указанията включват:

             1.отказване от тютюнопушенето.

             2.отстраняване на алергена.

             3.предпазване от студен въздух, мъгла, прах професионални инхалаторни вредности.

             4.избягване от прекомерни физически натоварвания.

              5.да не се отглеждат домашни животни, растения.

             6.да не се постелят килими и други задържащи праха постелки.

            7.за леглото на болния- да се използват принадлежности от синтетични материали.

            8.относителната влажност на въздуха и стайната t- да са в ниски граници.

            9.ежедневно да се събира прах с прахосмукачка снабдена с филтър за финни прахови частички.

           10.честа смяна на постелното бельо.

           11.да се избягват медикаменти с потенциален риск за отключване на астматичен пристъп.

Профилактиката се състои в предпазване или ранно отстраняване на алергенни фактори от екзогенен и ендогенен произход, ранно лечение на предразполагащи и предизвикващи състояния и заболявания.

Вторичната профилактика се извършва чрез диспансеризация и системно наблюдение на болните от бронхиална астма.Задълженията на медицинската сестра при диспансеризирани пациенти са:

-         да следи за навременното изпълнение на задължителните изследвания

-         да планира ден и час за посещение на диспансеризираният пациент при ОПЛ

-         да уведоми пациента чрез писмо или по телефона за предстоящия му преглед

-         да насрочи нова дата и час за неявилите се пациенти

-         да попълва навременно необходимата документация на лицата подлежащи на преглед.

Прогнозата на бронхиалната астма е сериозна. Навременното и продължително лекарствено и климатолечение подобряват прогнозата, но настъпилите усложнения е правят неблагоприятна.

Bookmark and Share