България
България - малко кътче от рая, съчетало в себе си невероятната красота на лазурното, топло море и величествените върхове на планините, покрити със снежни шапки.
Разположена само на 2% от територията на Европа, България е щедро надарена от природата с изключително многообразие на пейзажа, мек, умерено- континентален, подходящ за целогодишен отдих климат, богатство на флората и фауната, многобройни лековити минерални извори.
Родината на митичния певец Орфей и легендарния Спартак, земята на най-старото злато в света впечатлява с 13 - вековното си културно-историческо наследство, съхранените традиции и обичаи.
България се утвърждава като "остров на стабилността" в района на Югоизточна Европа. Гостоприемството на местното население, гарантираното спокойствие и сигурност са отлични предпоставки за една приятна ваканция.
Многобройни са предложенията за семеен отдих, ваканция за деца и младежи, активна почивка сред природата, приключения, практикуване на специализирани видове туризъм /селски, еко-, туризъм по интереси и др./, спорт, приключения, развлечения, познавателни пътувания, конгресен туризъм, балнеология и др.
Балнеотуризъм
Балнеотуризмът е традиционен елемент от облика на България като туристическа страна. Традицията да се използват лечебните качества на водите и природните ресурси води началото си от траките, известни като изкусни лечители, познаващи целебните качества на минералните извори. В Римската империя тези традиции продължават и "свещените " извори на Тракия стават известни по всички краища на Великата империя.
В последните години в света се наблюдава едно ново отношение към профилактиката и активната почивка. Популярността на балнеоцентровете в Европа се възражда, защото те наред с традиционите методи на лечение възстановят и целебните терапии на древните времена. В днешни дни се води битка за здравето на здравия човек. Анализите показват, че нарастващата продължителност на живота в икономически развитите страни увеличава значението на балнеотуризма. Нараства и ролята на възрастните хора като потребители на този специфичен туристически продукт
Малко са страните в Европа, които могат да се конкурират с България по изобилие и многообразие на термоминерални води с различен физикохимичен състав и калолечебни суровини. Известни и проучени са над 550 находища с 1600 минерални извора с общ дебит от 4900 л/сек. Преобладават слабоминерализираните минерални води - 66.7%, минерализирани минерални води - 14.4% и газови води - 17,9%. По своя химически състав термоминералните ни води се отличават с голямо разнообразие. Освен слабоминерализираните хидротерми, страната ни разполага с ценни сулфидни, радонови, силициеви, хлорно-натриеви, възкисели и съдържащи флуор, желязо и арсен минерални води. Особено ценен ресурс са големте запаси на страната от висококачествена лиманна лечебна кал и лечебен торф.
Разнообразният планински релеф, обширната морска брегова ивица, близостта на Средиземно море и благоприятното географско положение на страната създават отлични биоклиматични условия и неповторими или рядкосрещащи се природни съчетания за комплексно въздействие върху човешкия организъм. Значително е предимството на България в климатично отношение в сравнение с традиционно възприетите туристически страни, развиващи балнеотуризам на Балканите, в Западна Европа и по Средиземноморието. Броят на слънчевите дни е с 18-20% по-голям от този на Централна, Северна и Северозападна Европа. Планините ни се явяват защитни прегради за силните северни ветрове. Облачността по Черноморието ни е с 10-30% по-малка в сравнение с тази по Атлантическото крайбрежие и в някои зони по Средиземноморското крайбрежие. Валежните количества са по-малки с 26-65% съответно през пролетните и летните месеци. България е защитена от горещите ветрове на африканските пустини и от ураганната сила на дълбоките средиземноморски циклони.
* Много от находищата на минерални води са локализирани в планинска или полупланинска среда с богати биоклиматични и ландшафтни качиства, в близост до чисти планински води и иглолистна растителност - уникална среда с йонообразуващи фактори и с голямо физиологично и терапевтично значение.
* Ценни по своя химически състав и инградиенти минерални води се срещат и в долини с подчертано средиземноморски климат.
* Изобилие на термоминерални води и лечебна кал има в таласотерапевтичната зона на Черноморското крайбрежие.
* Успешно в България се използва голямото разнообразие на билки и растения за нуждите на фито- и ароматотерапията, както и лечебните свойства на пчелните продукти.
Тази обективно благоприятна природна среда осигурява реални възможности за удължаване на сезона и за по-ефективно използване на биоклиматичните ресурси за отдих, лечение и профилактика на редица социално-значими заболявания.
Балнеолечението в България е с дългогодишни традиции. В балнеоцентровете работят много добре подготвени специалисти, използват се наличните и допълнителни лечебни ресурси. Богатата гама от лечебни и възстановителни туристически програми непрекъснато се обновява с включването на екзотични, самобитни елементи, както и по-модерни лечения с ясната цел да се отговори на съвременните изисквания на търсенето на международните пазари. Така нашите балнеокурорти се изпълват с качествено ново съдържание и насочват продукта към по-широка потребителска аудитория - от хора, нуждаещи се от лечение и профилактика до по-широк диапазон от здрави хора, търсещи релаксация и избавяне от ежедневния стрес.
В страната официално са обявени 102 курорта. От тях 34 са от национално значение /5 климатични планински, 10 климатични морски/ и 68 от местно значение / 38 балнеолечебни, 48 планински климатични, 15 морски климатични/.
Балнеоложки, климатични и калолечебни центрове по Черноморското крайбрежие - к.к."Албена", к.к. "Златни пясъци", к.к."Св.Константин и Елена", к.к."Слънчев бряг", "Слънчев ден", Ваканционен клуб "Ривиера", Созопол, Китен, Приморско, Ахтопол, гр.Поморие, Балчик, Тузлата, Варненски калолечебни бани и др.
Балнеоложки, климатични и калолечебни центрове във вътрешността на страната в полупланинска и планинска среда - Хисар, Велинград, Сандански, Кюстендил, Банкя, Павел баня, Наречен, Вършец, Костенец, Момин проход, Бургаски минерални бани, Старозагорски минерални бани, Сливенски минерални бани, Хасковски минерални бани, с.Баня, Сапарева баня, Боровец, Пампорово, Трявна, Тетевен, Априлци, Елена, Котел, Дряново, Говедарци и др.
Комфортно настаняване и обслужване, лечение и профилактика в духа на съвременните изисквания предлагат редица балнеохотели: х-л "Добруджа" **** в Албена, х-л "Амбасадор"*** и х-л "Империал" ***** във Ваканционен клуб "Ривиера" на Златните пясъци, х-л "Палас" **** и х-л "Марина" **** в Слънчев ден, Гранд Роял хотел Варна***** в "Св.Константин и Елена", х-л "Глобус" ***в Слънчев бряг, Интерхотел Поморие *** в град Поморие, х-л "Сандански" **** и х-л "Свети Врач" ***** в град Сандански, х-л "Аугуста" *** в град Хисаря, х-л "Велина" *** и х-л "Камена" **** в град Велинград, х-л "Велбъжд" ***в град Кюстендил и др.
Балнеохотелите с висококвалифицирания си персонал предлагат широк спектър от услуги и програми като: класически вани с минерална вода, таласотерапия, класически, подводни и нетрадиционни масажи, перлени вани, хелиопрофилактика, лечебна физкултура, мануална терапия, масажи, рефлексотерапия ? традиционна иглотерапия, акупунктура, акупресура, лазерпунктура, китайски енергиен хидромасаж, озоно- и кислодиотерапия, криотерапия, лечение с парафин, инхалации, апитерапия, ароматотерапия, фитотерапия калолечебни и луголечебни апликации, програми, , програми, насочени към "третата възраст", антистресови програми, програми за отслабване, диетични режими, балнеокозметика, сауна, солариум, фитнес, медицинска козметика, естетична хирургия и много други. Успоредно с провеждането на лечение и профилактика се предлагат богати възможности за спорт - водни спортове, тенис на корт, вело-спорт, джогинг, пешеходни турове в планинска среда и др.
Всички бази са специализирани за провеждане на лечение и профилактика, съобразно спецификата на различните заболявания, а програмите се ръководят от квалифицирани медици.
Наред с почивка и лечение, гостите имат възможност да опознаят културата на България, участвайки в комбинирани програми във вътрешността на страната и по Черноморието.
Древното културно наследство на България, самобитният фолклор и традиции, оригиналната българска кухня в комбинация с екологично чиста ни природа и богатството на термални води са нашите акредитиви към съвременния свят и Новото хилядолетие.
Ваканция на море
Морският туризъм присъства традиционно в туристическата оферта на България. Голяма част от туристопотока и легловата база са съсредоточени по Българското Черноморие. Морските курорти и селища по крайбрежието предоставят разнообразни възможности за семеен отдих, почивка и активен спорт.
Предлагането включва практикуване на сърфинг, водни ски, гмуркане, подводен риболов и подводна археология и други водни спортове.
Възможности за яхтинг с необходимите сервизни и митнически услуги имат яхтените пристанища в Балчик, Варна, Несебър и Бургас. Разработени са маршрути за пешеходен, вело и конен туризъм, фото и екотуризъм, посещение на природни, археологически и културни забележителности, екскурзии в страната и чужбина.
Отличените със "Син флаг" плажове за 2003 г. са: Златни пясъци, Ривиера, Слънчев ден, Несебър - южен плеж, Поморие - централен и южен плаж, Приморско - централен и южен плаж, Китен - централен и южен плаж, и Албена - клон ММЦ "Приморско".
Селски туризъм
Корените на българския дух и характер могат да се открият в българското село, съхранило в най-голяма степен своеобразието на българските традиции. Престоят в българско село дава уникална възможност да се усети и навлезе в един бит, който прокарва мостове между времена и култури.
Атрактивната природна среда, съхранените фолклор, обичаи и занаяти, селищата-архитектурни резервати, традиционната кухня, известното българско гостоприемство правят почивката в българско село все по-предпочитана.
В България вече ясно са очертани два големи района за селски туризъм - Западна и Средна Стара планина, Предбалкана и Родопите, а в последните години и редица села намиращи се не далеч от морските курорти. Традиции в предлагането на селски туризъм вече има в с.Осмар и с.Лозево /Шуменска обл./, с.Аспарухово /Варненска обл., общ. Дългопол/, с.Казичено /общ. Поморие/, с.Малка Верея /общ. Стара Загора/. До момента над 50 села и 30 манастира предлагат настанителна база.
В българското село туристът се приема като гост и може да се почувства като приятел или пътешественик-изследовател. Той може да се идентифицира и живее с местното население, да се включи в селскостопанските дейности, в пешеходни турове, преходи с коне и каруци, в занаятчийски дейности като дървообработване, резбарство, текстил, керамика, тъкачество, ковачество и др, да занесе вкъщи платно, глинен съд или друг предмет, изработен от собствените му ръце. При желание гостът може да се включи в кулинарни курсове или дегустации на вино, да изучава българския фолклор, да наблюдава местните семейни или религиозни празници.
Съхранените традиции в природосъобразния начин на селскостопанско производство в личното стопанство са подчертано впечатляващи за туристите. Ръчното косене и доене, производството на домашно сирене и кашкавал, квасенето на кисело мляко, приготвянето но сладка и конфитюри са елементи от туристическия продукт на селска България.
Повечето стопани на село отглеждат разнообразни зеленчуци, овощия, десертни и винени сортове грозде и много домашни животни и птици. Това е определя и многообразието в домашното производство на вина, ракии, месни деликатеси, на богата и вкусна кухня и разбира се прочутото домашно българско кисело мляко.
Наред с производството на домашно вино в почти всяка къща, съществуват и селски винзаводи и изби с разнообразно производство на червени и бели вина, част от които са и за експорт - Караисен, Ново село, Славянци, Дамяница, Осмар, Стамболово, Карабунар и др.
Настаняването обикновено е в собствената къща на домакините, като в зависимост от желанието им гостите могат се хранят на трапеза заедно със стопаните. Спазва се основното изискване да се поднася традиционна местна кухня, екологично чисти натурални храни и напитки, като при желание туристите могат да участват в приготвянето на храната.
Много места в България предлагат атрактивни дейности из селския бит - кратки програми като “Един ден на село” или почивки с по-дълъг престой.
Населените места в планините Родопи и Стара планина са известни със съхранените стари занаяти - на живо може да се проследи ръчната изработка на красиви резбовани предмети, килими и халища, плетива, ковани предмети, пъстри грънци и др. Туристите могат да усвоят някои умения в кратки курсове на обучение. Организират се и посещения на български дом, кулинарни курсове и дегустации.
В Бургаския регион интерес представляват местните празници и обичаи. Незабравими са спомените, свързани с посещение на архитектурно - етнографския комплекс в село Бръшлян (в сърцето на Странджа планина), разходки до старинни воденици, тепавици, обучение в езда на магаре, разходки с магарешки каруци. Девствената Странджанска природа е част от атмосферата на тайнствените “Нестинарски танци” (танц върху жарава) - останали от древността. Организирането на “Рибен пикник” е възможност за любителите на природата да се разходят с лодка, да вкусят от прясно уловената и приготвена по местни рецепти риба.
В село Козичено - Източна Стара планина в рамките на “Един ден на село” туристите имат възможност да се разходят на гърба на магаре, да пояздят коне, да проследят ръчната изработка на българска народна носия, да направят своята следобедна закуска до извор на зелена поляна, да вкусят от местната кухня под ритмите на фолклорна музика, да участват в празници като “Коледуване” и “Лазаруване”, да потанцуват на “Неделното хоро”.
Североизточна България завладява с необятната си плодородна равнина. Гостите могат да се запознаят с поминъка на местните селяни - земеделие и животновъдство, разнообразния местен фолклор, кухня и да се възползват от възможността за посещение в единствените съхранени в България Добруджански чифлици.
В град Банско (в Североизточното подножие на Пирин планина) се извършват демонстрации на обичаи, дегустация на месни ястия, извозване с каруци до местността “Пикника”, акомпанимент на гайда, “хайдушко нападение”, снимки с фолклорни носии.
Из цялата страна се почитат и до днес фолклорни празници и традиции, а възможността да се присъства на обреди и обичаи на живо като “Българска сватба”, Нестинарски танци, “Кукери”, “Трифон Зарезан”, “Еньова буля”, “Коледуване”, “Лазаруване”, “Пеперуда”, “Герман” и др. оставят незабравими спомени.
Голямо емоционално въздействие оказват националните и международни фолклорни фестивали - Международния фолклорен фестивал в гр. Бургас, Международен фолклорен фестивал - гр. Пловдив, Международен фестивал на маскарадните и карнавални игри и обичаи “Сурва” -гр.Перник, Националните фолклорни събори в местността “Рожен” край гр.Смолян и в гр. Копривщица, Национален събор “Китна Тракия пее и танцува”- гр.Хасково, Национални фолклорни детски Орфееви празници - гр. Смолян и др.
Представата за Възрожденска България се допълва от посещението на редица архитектурни забележителности от епохата на Възраждането, които са оформили облика на цели градове или на части от тях - Велико Търново, Трявна, Стария Пловдив, Копривщица, Несебър, Созопол и др., на много села като Боженци, Арбанаси, Жеравна, Бръшлян, Ковачевица, Лещен, Долен, Момчиловци, Широка лъка и др., както и на няколкото етнографски музея в страната - етнографските музеи на открито “Етъра” /гр. Габрово/ и “Старият Добрич” /гр. Добрич/, етнографските музеи във Велико Търново, Благоевград, Враца и др., както и на известни източноправославни манастири и църкви.
Специализиран туризъм - Орнитоложки туризъм в България
В България могат да се наблюдават почти 70% от птиците, обитаващи европейския континент, поради минаващите през страната ни трансконтинентални миграционни орнитоложки пътища - Via Pontica и Via Aristotelis, влажните зони по българското черноморско крайбрежие и река Дунав, както и разнообразните природни условия във вътрешността. Най - подходящи места за наблюдение има по Дунавското крайбрежие, по Северното Черноморие, по Южното черноморско крайбрежие, в Национален парк Шуменско плато, в Провадийското плато, в резерватите Горна и Долна Топчия край р.Тунджа, в Природен парк “Сините камъни” и в Източната част на Родопите. Регламентът за посещение е строго съобразен със Закона за защитените територии.
Видове, които може да се наблюдават по Долни Дунав
По поречието на българската част на река Дунав са разположени 12 от местообитанията на ценни видове от птичето многообразие с международно значение: до град Лом - с. Орсоя, обл. Монтана, до гр.Козлодуй - остров Ибиша, при град Свищов - остров Белене, остров Вардим; при град Русе - рибарник до с.Мечка; при град Тутракан - остров Калимок; при Силистра - езерото Сребърна и др.
Малък корморан, чапла, лопатарка може да се наблюдават на остров Ибиша, който е природен резерват с голяма орнитологична важност .
Корморан, чапла, лопатарка и други водоплаващи птици - на дунавския остров Вардим, който е едно от петте най - важни места за наблюдение на тези видове в България.
Близо 170 вида водоплаващи птици, като 100 от тях са с европейско значение приютяват рибарниците “Мечка” (до с.Мечка, обл. Русе).
Множество гнездящи птици могат да се наблюдават в природната забележителност “Блатото” (до с. Малък Преславец, обл. Силистра)
Местообитание на колония от къдроглави пеликани и застрашените в световен мащаб малък корморан и белоока потапница представлява езерото “Сребърна” (резерват, включен през 1983 г. в Списъка на паметниците на световното природно наследство на ЮНЕСКО).
Скалогнездящите птици - египедски лешояд, черен щъркел, бухал, белоопашат мишелов и др., както и повече от 150 вида други птици се наблюдават на територията на Природен парк “Русенски Лом”.
Видове, които може да се наблюдават по Българското черноморско крайбрежие
Повече от 226 вида птици могат да се наблюдават в Защитената местност “Пода”, с изграден Природозащитен център (на 10 км от град Бургас - Южно черноморско крайбрежие).
В края на лятото могат да се наблюдават повече от 30 вида птици - брегобечи, водобегачи, чайки, рибарки, кокилобегачи, стридояди, свирци и др. По време на есенната миграция са атрактивни за наблюдение на ята щъркели, пеликани, прелитащи грабливи птици, малки гмурци, кафявоглави потапници, както и колонията на големия корморан, малкия корморан, различни видове чайки и рибарки, речни рибарки и дъждосвирци. През зимните месеци - нирци, гмурци, звънарки, сиви патици, качулати потапници и др. През размножителния период от наблюдателната кула се вижда смесената колония от лопатарки, ибиси, сиви, малки бели, червени и нощни чапли или ловуващите тръстикови блатарки.
Информационният център “Калиакра” (разположен в с. Българево, в близост до нос Калиакра на Северното черноморско крайбрежие) предлага информация за птиците в региона. Могат да се наблюдават типични за степните местности птичи видове - редки видове бухал, белоопашат мишелов, аристотелев корморан, турилик, световно застрашения ливаден дърдавец. Резерват “Калиакра” е едно от малкото места в Европа, с възможност да се видят розовия скорец, черногърбото каменарче, пет вида чучулиги - характерни за Балканския полуостров и др. видове. Във влажните зони - блатото Болата и езерото - лагуна Тауклиман (т.н. “птичи залив”) (в близост до курорта Русалка на Северното българско черноморие) има огромно изобилие от водолюбиви птици (water birds); Скалите на Яйлата(степни местности с отвесни брегове в близост до северния черноморски курорт Русалка) се обитават от аристотелевия корморан, бухала, синявицата, папуняка, каменарчета, а пасищата се огласяват песнопойни птички.
Видове, които може да се наблюдават из вътрешността на България
Местообитания на колхидски фазан се съхраняват в резерватите Горна и Долна Топчия покрай р.Тунджа.
Грабливи птици - лешояди - грифон, египетски и черен, множество орли, соколи, ястреби, както и черни щъркели, основно са съсредоточени в Природозащитен център гр. Маджарово (източната част на планината Родопи); 4 от от 16 вида птици, вписани в списъка на застрашените европейски видове, са в Посетителския център на Природен парк “Сините камъни” (Източна Стара планина, в близост до град Сливен): царски орел, белоопашат мишелов, брадат лешояд, сокол - скитник.
Ски и планински туризъм
Удобни писти и съоръжения за ски туризъм и зимни спортове предлагат Рила, Пирин, Родопите, Витоша и Стара планина. Продължителността на ски - сезона в средно високите и във високопланинските курорти е до 190 дни. Общата дължина на ски пистите е над 80 километра с денивелация до 1500м.
Курортите Пампорово, Боровец, Банско и Алеко разполагат с целогодишно функционираща база за настаняване, както и инфраструктура за зимни спортове /лифтове, писти за ски-алпийски дисциплини и ски-бягане/ в процес на обновяване и развитие. В отговор на съвременното търсене се утвърждават и нови центрове за ски-туризъм: Смолян, Чепеларе, Добринище, Мальовица, Семково и др.
През летния сезон планините предлагат разнообразни възможности за активен туризъм и отдих. Туристите имат възможност да разнообразят престоя си с програми за пешеходен, вело и конен туризъм, делта и парапланеризъм, парашутизъм, водни спортове, скално катерене, спелеоложки туризъм, състезания по ориентиране, скаутски лагери и др.
Ловен и риболовен туризъм
Дивечовото стопанство на България е представено от 18 974 благородни елена, 4 200 елена лопатара, 69 795 сърни, 1 799 диви кози, 2 066 муфлона, над 41 536 диви прасета, над 930 мечки, 2386 глухара, зайци, яребици, фазани. Много добре се развиват и новоотглежданите популации от благородни елени и муфлони, като едни от най-добрите екземпляри са обстреляни в нашата страна.
Отлични условия за лов на едър дивеч: елен, сърна, дива свиня, мечка, вълк се предлага в горските стопанства: Арамлиец /Ихтиманска Средна гора приблизително на 50 км. от София/, Боровец /северните склонове на Рила планина на 75 км. от София/, Ботевград /северните склонове на Стара планина, на 60 км. североизточно от София/, Витиня /централната част на Стара планина, на 70 км. от София/, Самоков /подножието на Рила планина на 60 км. от София/, държавни лесничейства Борово /Западните Родопи на около 90 км. от Пловдив/, Женда /Източните Родопи на 100 км. от Пловдив/ и други.
Рибното богатство на България е голямо и разнообразно. Възможности за риболов на сладководни видове, като: шаран, пъстърва, сом, костур, бяла риба, клен, скобар и други, се предлагат от лесничействата Рибарица /северните склонове на Средна Стара планина на 110 км. София/, Черни вит /северните склонове на Средна Стара планина на 110 км. от София/, Белоградчик /северозападната част на Стара планина на около 180 км. от София/, Монтана /северозападната част на Стара планина на 120 км. от София/ и други. В Черно море обект на риболов са следните видове: моруна, калкан, лаврак, лафер, минокоп-умбрина, морски кефал, платерина, илария и др.
Над 1100 легла в повече от 110 хижи и ловни домове в горските стопанства представляват настанителната база, отговаряща на съвременните изисквания. Възможност за бизнес срещи, семеен туризъм и конен туризъм предоставят горските стопанства: Априлци /северните склонове на Централна Стара планина на около 190 км./, Кормисош /Централни Родопи на около 140 км. от Пловдив/ и Габрово /северните склонове на Централна Стара планина на 220 км. от София/. Международен ловен туризъм предлагат стопанствата Борима /северните склонове на Стара планина на около 170 км. от София/, Лесидрен /северните склонове на Стара планина на 150 км. от София/, Ловеч /предпланините на Централна Стара планина на 170 км. от София/, Никопол /Централна Северна България на около 210 км. от София/, Тетевен /северните склонове на Средна Стара планина на 115 км. от София/, Троян /северните склонове на Средна Стара планина на 175 км. от София/, Своге /южните склонове на Западна Стара планина, на 40 км. от София/. Наред с това се предлагат и риболовен, еко туризъм и фотосафари, както и посещения на природни и исторически забележителности в околността.
В България ежегодно ловуват над 2500 чуждестранни ловци, като голяма част от тях са традиционни посетители. Няколко от световните рекорди сред трофеите на благороден елен и дива свиня са придобити в нашата страна. Сред капиталните трофеи с оценка над 250 СIС точки повечето са български.
Природните дадености, Закона за лова и опазване на дивеча и научната основа на ловностопанската дейност са предпоставка за запазване позициите на България като водеща страна в ловния и риболовен туризъм.
Екологичен туризъм
Характерна особеност на екологичния и другите устойчиви видове туризъм е изискването за предлагане на разнообразен и силно индивидуализиран продукт. Чрез развитието му се популяризират региони със съхранени природни ресурси.
Природата на България предоставя изключителни възможности за обогатяване на българския туристически продукт с нови видове туризъм. Създадената мрежа от 3 национални и 11 природни парка , 89 резервата и 2234 природни забележителности създават условия за различни видове специализиран туризъм, фотосафари, наблюдение на птици и растения, скално катерене, алпинизъм, спелеоложки туризъм и др. Планините имат добра проходимост; маркираните пътеки в планините са с обща дължина 37 000км.
Националната програма "Български екопътеки" на Българската асоциация за селски и екологичен туризъм /БАСЕТ/ създава концепция за оборудване на непристъпни и живописни територии в планински и полупланински райони с мостове, парапети, стълби.
Интересен туристически продукт представляват множеството маркирани пътеки в планински, полупланински и равнинно - хълмисти места. Сравнителна новост за България са изградените с естествени материали екологични пътеки сред атрактивна природна среда с висока степен на природно разнообразие: "Негованската" - по ждрелото на р.Негованка, с.Емен /Велико Търновско/; "Крушунската" в Крушунската бигорна каскада, с.Летница /Ловешка област/; "Трънската екопътека" в Западна България в близост до ждрелото на р.Ерма; "Копренската екопътека" - при с.Копиловци в Чипровска планина; "Южнородопската екопътека" - с.Ягодина, община Борино в Родопите; "Врачанската екопътека" в Природен парк Врачански Балкан; "Дряновската екопътека" край Дряновски манастир.
Ценен ресурс за развитието на екологичния туризъм и възможност за разнообразване на туристически продукт са Природозащитните центрове, специализирани в изследване и опазване на редки видове, информиране за природното разнообразие и туристически маршрути, провеждане на обучителни програми. В България функционират следните Природозащитни посетителски центрове: Център за природолюбие в Драгалевци, /в полите на Витоша, на 10км от София/ изграден с цел информация за природата на Природен парк "Витоша" и нейното съхраняване; Посетителски център "Паничище" /в северното подножие на планината Рила/ с цел информиране за природното богатство и за туристическите маршрути на Национален парк "Рила"; Природозащитен център "Пода" /разположен в Бургаския залив - на главния път Е 87- Бургас-Созопол/ изграден с цел наблюдение и опазване на птичето разнообразие в района; Природозащитен център Маджарово /разположен в гр.Маджарово - Източни Родопи/ за наблюдение и опазване на грабливи птици; Природозащитен център Карлово /разположен в град Карлово в подножието на Калоферска планина/ изграден с цел информиране и опазване на природното разнообразие и изучаване на прилепни видове; Природозащитен център "Калиакра" /разположен на 8 км от нос Калиакра в с. Българево/ изграден с цел информиране и опазване на птичето разнообразие и редки видове степна растителност.
Културно - познавателен туризъм
Открийте хилядолетна България през новото хилядолетие!
Хилядолетна България, заемаща само около 2% от територията на Европа изненадва всеки, който за пръв път я посещава със своите над 40 000 исторически паметници /7 от които в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство/, 36 културни резервата, 160 манастира, 330 музея и галерии.
Древните обитатели на нашите земи са ни завещали в наследство многобройни паметници от различни исторически епохи: праисторически находки, тракийски гробници, обекти от гръцката епоха, римски крепости, исторически паметници от времето на Първото и Второто Българско царство, архитектурни забележителности от епохата на Възраждането - оформили облика на цели градове или на части от тях.
Древните траки обитавали нашите земи са ни завещали великолепните гробници в Казанлък и Свещари, включени в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство, и още Долината на тракийските царе, която включва около 15 новооткрити гробници.
През последните години траколозите се радваха и на нови, сензационни открития. През 2000 г. бяха разкрити гробницата в с. Старосел, Пловдивско и тракийският дворец до крепостта "Перперек", Кърджалийско.
Специалистите предполагат, че гробницата край с.Старосел, Пловдивско е най - големия запазен тракийски царски комплекс с храм мавзолей в Югоизточна Европа и датират част от находките от кр. на V и началото на - V век пр.н.е. Учените предполагат, че във вътрешността си гробницата крие още много изненади.
Според специалистите комплексът в Перперек се е оказал известния от древни писмени източници Свещен град на траките. Столицата на одриското царство специалистите датират също от от кр. на V и началото на - V век пр.н.е. При разкопките е открит първият и единствен засега дворец на тракийски цар. Археолозите твърдят, че районът е бил обитаван непрекъснато от времето на траките до днес като според думите на доц.Валерия Фол "Свещенният град в с.Перперек е единственото място в Европа, а може би и в целия свят, където цивилизациите не са се унищожавали една - друга, а са се вписвали и изграждали на основата на предходните".
След 18 години работа по консервация и реставрация с помоща на британската фондация "Хедли Тръст" през 2000-та г. за туристически посещения бе открита уникалната тракийска гробница в с. Свещари - община Исперих - включена в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство. Тя е датирана от III в. пр. н.е и е забележителна с фигурите на кариатиди и запазената живописна украса.
Наша национална гордост са и паметниците на културата, включени в Списъка на ЮНЕСКО:
- Казанлъшката гробница - /IV - III в.пр.н.е/;
- Тракийската гробница при с. Свещари край Разград - /датирана преди 2300 години/;
- Мадарският конник / нач. на VIII век /;
- Боянската църква ? със стенописи, датиращи от 1259г.;
- Ивановските скални църкви /край Русе/, / XI - XIV век/;
- Рилският манастир - / X век/;
- Старият град в Несебър;
Манастирите и църквите са съхранили българщината през бурните векове от историята на България. Най - посещаваните манастири днес са - Рилският, Бачковският, Роженският, Троянският, Земенският, Преображенският, Аладжа манастир и др. Около 20 от тях предоставят възможност за пребиваване на поклонници и туристи. Интерес представляват и стотиците църкви, запазили уникални образции на българските иконографски, зографски и дърворезбарски школи, стари ръкописи, църковна утвар и др.
Велико Търново , Стария Пловдив, Троян, Трявна, Копривщица и редица други градове, както и много села предлагат възможност да се почувства атмосферата на Възраждането в съчетание с отличини условия за отдих и туризъм.
Гостите на страната могат да се запознаят и с традиционни стопански дейности по нашите земи - производство на вино, розово масло и др., да участват в курс по традиционен български занаят - бродерия, плетиво, дърворезба, грънчарство и др., да изучават автентичния български фолклор.
Запознаване с различни занаяти, кратки демонстрации и хоби - курсове се предлагат в Етнографския музей на открито "Етъра" край Габрово, старият квартал "Вароша" в Благоевград, Банско, Етнографски комплекс "Кулата" - Казанлък, София, Самоков и редица други. Интерес представляват и етнографските комплекси "Старият Добрич", "Чифлика" (в близост до к.к. "Албена"), етнографският комплекс в с.Бръшлян (Малко Търновско) и др.
Богат е фолклорният календар на страната, включващ традиционни празници и обичаи, свързани с българския бит и култура, множество народни събори и фестивали.
Изумителното многообразие на багри и форми, на причудливи маски и завладяващ ритъм от стотици звънци и народни инструменти привличат все повече зрители съпричастни на магията на българския фолклор на традиционните народни събори в Копривщица, Широка Лъка, Рожен, Предела, и множество фестивали в страната, посветени на народното творчество - представящи автентичен български фолклор, както и на фестивалите в гр.Бургас / провежда се ежегодно през втората половина на м.август/, Фестивалът на Розата в гр. Казанлък - / провежда се ежегодно в началото на м.юни/, Фолклорният фестивал в гр.Копривщица - / провежда се на всеки пет години/, Международният фестивал на кукерите и маскарадните игри в Перник / провежда се през м. януари на всяка четна година/ и др.
За любителите на изкуствата страната предлага богат културен календар и възможност за посещение на престижни международни фестивали в областта на театъра, киното, операта, балета, концерти на световноизвестни музиканти, оркестри и формации, различни изложби и т.н.
