Важността на семейството като обект на социална работа

Важността на семейството като обект на социална работа

Важността на семейството като обект на социална работа се определя преди всичко от следните обстоятелства:

  Независимо  от  трансформациите,  семейството  си  остава  основна  социална

институция в обществото

  То играе важна роля за формирането на всеки един от нас като личност

  Семейството  е основната  група, оказваща  емоционална и финансова  подкрепа на

индивида

  То  е  средата,  в  която  се  съхранявят  и  предават  важни  за  обществото  културни

ценности и норми

  Семейството “произвежда” най-важния ресурс – човешкия капитал

Основните  проблеми,  с  които  се  сблъсква  социалният  работник  при  работата  със семейството  са  безработицата,  възпитанието  на  децата,  нарушаването  на  свободата  и равнопоставеността  на  един  от  партньорите,  конфликтите  между  родители  и  деца, алкохолизма,  наркоманията,  упражняването  на  насилие.  Първата  задача  на  социалния работник  при  работа  със  семейството  се  състои  в  идентифициране  на  проблема.  Това  не винаги е лесно, тъй като в някои случаи семейството го прикрива и не желае да го сподели.

Например при прояви на наркомания или насилие клиентите се страхуват, че разгласяването ще влоши техният имидж в очите на околните. Това затруднява социалния работник да търси възможности за разрешаване на проблема.  За  да  работи  с  конкретно  семейство  социалният  работник  трябва  да  си  изясни процесите  на  комуникация между  неговите  членове –  моделите  на  поведение,  нормите  и правилата  на общуване, семейните роли. След това  задачата му  се състои преди  всичко в посредничество  между  членовете  на  семейството, насърчаване  сами  да  стигнат  до разрешаване  на  проблема.  Социалният  работник  може  да  даде  компетентни  съвети  на родителите  по  отношение  на  педагогическите  им  знания  и  умения,  да  окаже  помощ  и подкрепа при  изпълнение на семейните роли от отделните членове  на семейството  и  при разрешаване на семейни  конфликти. В случаите  когато прецени за необходимо, той търси съдействието на други социални институции или специалисти.

Световният опит в социалната работа със семейството е организиран основно като посредничество чрез консултиране, т. е като участие на социалните работници в

 

 

 

 

Ваня Ганева


 

19

 

 

 

 

 

 

10 Вж. Николаева, С. Социална работа по проект. АСКОНИ-ИЗДАТ. С. 2001 г., с. 143-147

 

 

 

 

Списание "Диалог, 1. 2004

 

 

 

 

Ваня Ганева


 

20

 

 

 

Приоритет  при  социалната  работа  със  семейството  се  отдава  на  децата.  В

България, според действащия Закон за закрила на детето11 понятието “дете в риск” се отнася

за следните случаи:

  Детето няма родители или е останало трайно без тяхната грижа

  Детето  е  жертва  на  злоупотреба,  насилие,  експлоатация  или  други  нехуманно

отношение в семейството или извън него

  Съществува опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото,

интелектуално и социално развитие на детето

  Детето  страда  от  трудно  лечими  заболявания,  има  умствени  или  физически

увреждания

Конкретно  в  семейната  среда  мерките  за  закрила  на  детето  са  свързани  със

следното12:

  Улесняване  на  връзките  между  деца  и  родители  и  преодоляване  на  кризите  в

отношенията им

  Проучване  на  индивидуалните  възможности  на  детето  и  насочването  му  към

подходящо учебно заведение

  Ангажиране на свободното време на детето в различни полезни форми

  Консултиране и информиране на детето в съответствие със степента на неговото

развитие

  Осигуряване  на  съдействие  за  подобряване  на  социално–битовите  условия  на

живот на детето

  Насочване  при  необходимост  към  центровете  за  социална  рехабилитация  и

интеграция

  Осигуряване  на  педагогическа,  психологическа  и  правна  на  родителите  по

проблемите, свързани с възпитанието и обучението на децата

В  настоящия  момент  Министерството  на  труда  и  социалната  политика  реализира

проект “Реформа  за  повишаване  на  благосъстоянието  на  децата  в  Република  България”,

който  трябва  да  приключи  през  юни 2004  г.13  Този  проект  предвижда  създаване  на

 

 

11 Вж. Държавен вестник, бр. 48/2000 г.

12 Колев, К., М. Иванова. Социално подпомагане. Академично издателство “Ценов” – Свищов. 2004 г., с.89

13 Той се осъществява в десет общини – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Шумен, Сливен,

Търговище и Пазарджик.

 

 

 

 

Списание "Диалог, 1. 2004

 

 

 

 

Ваня Ганева


 

21

 

 

 

алтернативни форми за грижи за децата и услуги за подкрепа на техните семейства, а именно

Центрове  за  обществена  подкрепа  и  Звена “Майка  и  бебе”.  Задачите  на  Центровете  за

обществена  подкрепа  са  свързани  с  консултация  на  семействата  в  риск;  подпомагане  на

младите родители  в отглеждането на децата; набиране, оценяване и обучаване на бъдещите

приемни родители; консултации на деца с противообществени прояви и др. Звената “Майка

и бебе” ще предоставят места за временно настаняване на бременни жени в риск да изоставят

децата  си  и  ще  подпомагат  младите  майки  чрез  консултиране  и  обучение  в  родителски

умения.

 

 

   * * *

 

 

Явявайки се основна градивна клетка на обществото, семейството реагира на всички

социални изменения в него. Поради това дезорганизацията в обществото води до аналогични

процеси в  структурата  и функциите на семейството, намиращи  израз в  ръст на разводите,

влошаване  на  възпитателното  въздействие  и  качеството  на  изпълняваните  семейни  роли,

прояви на девиантно поведение.

В  забързаното  ежедневие, членовете  на съвременното  семейство  прекарват  все  по-

малко време заедно, пълноценното общуване между родители и деца, както и между съпрузи

в  много  случаи  е  затруднено. Това  води  до  отчуждаване  и конфликти, до  нарастване на

чувството  за  самотност  на  индивида.  В  този  контекст  дестабилизацията  на  семейните

отношения в  края  на 20 и началото  на 21 век  се превръща  в  един  от сложните  социални

проблеми. Необходимостта от решаването на този проблем обуславя нарастващата роля на

провежданата  социална  политика  за  подпомагане  на  семейството  като  основна  клетка  на

обществото.  На  преден  план  излиза  потребността  от  социална  работа  със  семейството,

ориентирана към стабилизация на семейните връзки и нормализация на отношенията между

съпрузите, между родителите и децата, между членовете на семейството и обкръжаващата го

социална среда.

Като елемент от цялостната социална политика, работата със семейството трябва да

концентрира  своите  усилия  върху  създаването  на  механизми  за  укрепване  на  неговата

структура  и  пълноценно  изпълнение  на  функциите  му,  особено  на  репродуктивната  и

възпитателната.  В  съвременните  условия  на  променлива  и  стресова  социална  среда

 

 

 

 

 

Списание "Диалог, 1. 2004

 

 

 

 

Ваня Ганева


 

22

 

 

 

стабилизацията на семейната институция е важно условие за намаляване на рисковете както

за децата, така и за възрастните. Съществуващите неблагоприятни тенденции в  българското

общество,  свързани  със  силно  обедняване  на  преобладаващата  част  от  семействата;

увеличаване  на  разводите;  нарастване  броя  на семействата  без  деца; безработицата  сред

младите  хора,  явяваща  се  пречка  за  създаване  на  собствено  семейство;  влошеното

здравословно състояние на семейството и други, все повече налагат държавата да отдели по-

голямо  внимание  на  тази  основна  социална  група.  Държавните  институции  следва  да

стимулират  укрепването  на  семейството,  да  гарантират  неговата  социална  защита  чрез

широк кръг  от социални инструменти и механизми. Конкретните цели, които трябва да се

преследват  са  свързани  с  ограничаването  на  безработицата,  стимулирането  на  семейния

бизнес  като  алтернативна  форма  на  заетост,  данъчни  облекчения  за  семействата  с  деца,

усъвършенстване  на системата за социално подпомагане, както  и на предлаганите здравни

услуги.

 

 

Bookmark and Share