Венеция

Вeнеция

И аз като много жени по света мечтаех да видя Венеция. Толкова бях слушала за нея. След толкова време на блянове и това се случи. Оказа се, че съвсем не е толкова скъпо удоволствие. Екскурзия за 4 дни с автобус до Венеция, Верона и Падуа ще ви струва около 255 лв. без таксите за посещение на музеите и за возенето с гондола.
И така, потегляме от красивия адриатически курорт Лидо ди Йезоло с корабче към перлата на Адриатика - Венеция. Родният град на Казанова - град, изпълнен с хиляди туристи, дворци, корабчета, гондоли и гълъби, е разположен на 117 малки острова със 150 канала, свързани с 409 моста, от които само 3 прекосяват големия канал. Това е само досадна статистика, която обяснява уникалната архитектура на Венеция. Всичко останало трябва да се види и да се почувства.
Главните забележителности са разположени около площада "Сан Марко", наречен още "гостната стая на света" - център на религиозния и социален живот на венецианската република за повече от хиляда години. Тук се намират катедралата "Сан Марко", Дворецът на дождите, камбанарията, сградите на старата и новата прокуратура, Мостът на въздишките.
Въпреки многото мостове, дворци и малки, тесни улички тук е невъзможно да се загубите, защото на всяка уличка има табелки, указващи къде е мостът "Риалто" и площад "Сан Марко". Туристите са добре дошли не само за местните жители, за които туризмът е основен поминък, но и за хилядите гълъби на прословутия площад "Сан Марко". С пакетче царевица за едно евро можете да нахраните вечно гладните птици.
И така, нека се разходим из Венеция. Естествено, започваме от църквата "Сан Марко ", строена в 839 г. с дървена конструкция и посветена на евенгелиста Марко. В 976 г. изгаря и на нейно място е издигната днешната базилика с основа на гръцки кръст. Ако се качите на терасата на "Сан Марко" (входната такса е 11 евро), можете да видите почти цяла Венеция и отсрещните острови Бурано и Мурано. Първият - известен с изделията си от прочутото венецианско стъкло, а вторият - с ярко оцветените си старинни къщи и производството на фини бродерии.
Дворецът на дождите е другата забележителност, която не трябва да пропускате. Векове наред е бил "визитната картичка" на Венеция, уникален със съчетанието на важните си правителствени функции и красота, той е бил седалище на различни политически и социални институции.
Едно съвсем малко площадче, близо до морето, наричат вестибюл на "Сан Марко". Там някога е бил входът на града с двете колони - с крилатия лъв и със Свети Теодор. На това място са изгаряли осъдените на клада. Оттогава има и едно суеверие - да не се минава между колоните. Никога няма да видите венецианец да го прави.
Сградите на старата и новата прокуратура са също на площад "Сан Марко". Тук са се помещавали канцелариите на девет прокурори, които са били най- важните граждани на Венеция след дождите.
Венецианците наричат камбанарията на "Сан Марко" "el paron de casa" (господаря на света). В нея има 5 камбани, всяка от които бие с различна цел - за започване на деня, за края на работния ден, за екзекуции и т.н.
Най - незабравимо е пътуването с гондола по множеството канали на Венеция, включително и по най-големия - Канале гранде, дълъг около 4 километра, който има S-образна форма. Това удоволствие ще ви коства около 100-120 евро за максимум шест души и половинчасова обиколка, но когато видиш Венеция от водата, се убеждаваш в реалното съществуване на този музей под открито небе. Металните украшения на носа на всяка гондола символизират формата на Канале гранде и шестте квартала на Венеция. Ако не ви се дават толкова пари за гондола, можете да се възползвате от по-евтините корабчета на местния "градски транспорт", където двупосочен билет между две точки в града струва 3,10 евро, а еднодневна карта, включваща 90-минутна разходка по Канале гранде излиза 10,50 евро.
По пътя за двата най-известни моста, които трябва да видите - "Риалто" и Моста на въздишките, хапваме по един сандвич и понеже сме ожаднели от ходене, си поръчваме литър минерална вода. Във Венеция цените обаче са като за туристи, т.е. солени. Бутилката струва 5 евро. Сладките удоволствия обаче са достъпни. Парче кокосов орех, красиво подреден в многоетажен поднос, е само за 0,70 евро.
Вече неусетно сме стигнали до моста "Риалто" - дълъг 28 метра, и с множество магазини за сувенири на по-изгодни цени. Конкурсът за проекта на моста през 1500 г. привлича най-добрите архитекти, между които Микеланджело, Паладио и др. Изборът се пада на Антонио де Понте, чийто прагматичен проект с магазините на моста допада най-много на тогавашната управа на града. Тук можете да си купите какво ли не - известните венециански маски - малки като брошка, за 1,80 евро, по-скъпи - гипсови за стена или истински за карнавал, както и различни размери гондоли, пъстри шапки със звънчета.
По Моста на въздишките не минават туристи, защото той свързва Двореца на дождите със затвора на града. Нарича се така не заради въздишките на влюбените, а защото по него са минавали затворниците, за които мостът е бил последното място, откъдето са можели да погледнат слънцето. В същия затвор е лежал и световноизвестният любовник Казанова, който обаче успява да избяга, и то с помощта на единствената жена - домакин в затвора.
За съжаление денят е към своя край, поемаме с корабчето обратно към хотела, любувайки се за последно на красивите силуети на множеството дворци, катедрали и храмове на този град на контрасти, наричан още "невестата на морето".

Bookmark and Share