“Венчайте България с лаврови венци” – “Опълченците на Шипка” Иван Вазов

“Венчайте България с лаврови венци” – “Опълченците на Шипка” Иван Вазов

 

Одата “Опълченците на Шипка” е художествен израз на преклонението на Иван Вазов пред подвига на безименните защитници на Орлово гнездо. Тя е последната творба от безсмъртния пантеон на героите – “Епопея на забравените” и има за цел да покаже, че България не е получила даром свободата си.

Вазов рисува ярки картини на великата битка. В най-драматичния момент на сражението прозвучават думите на генерал Столетов “Млади опълченци, венчайте България с лаврови венци”. Тези думи съдържат идеята за дълга към отечеството, който може да бъде изпълнен само с цената на саможертвата. След тези думи духът става по-могъща сила от силата на оръжието.

Вазов подбира най-напрегнатия момент от военните действия – 11 август – ден на последно изпитание. Отчаянието от липсата на подкрепление нараства заедно с физическото изтощение. Поетът разкрива силата на човешкия дух, който може да направи от невъзможното възможно. Битката е представена като драматичен сблъсък, съизмерим с най-страшната природна стихия. В описанието преобладава червения и черния цвят, символизиращ кръвта и смъртта. На този фон се, откроява светлият идеал на опълченците. Усетили вкуса на свободата, извисили се над робското примирие, опълченците са готови да защитават върха с цената на живота си. Поетът използва контрастът в лирическото пространство, за да разкрие образите на противниците. Опълченците са горе на върха близо до светлината; те сякаш се виждат в уголемен план. Турците са долу в подножието, обрисувани като безформена маса, като нещо пълзящо и пъплещо. Те са подтиквани от своя зверски фанатизъм, от дивата ярост на насилника, свикнал да тъпче и да владее. Превъзходството на опълченците не е числено, а морално. Те се ръководят от пламенното си родолюбие и от желанието да защитят родината.

Поетът е съпричастен към омразата на опълченците към тирана и това се вижда от избраните епитети. Турците са “душмански орди”, “бесни и шумящи”, “орди дивашки”, “черен рояк”. Предводителят им е “безумний”. Глаголи с изразителна сила “лазят”, “ревът”, “потапят” представят образа на омразната турса войска като настървена, могъща сила, жадна за плячка, но първична в инстинктите си. Авторовото отношение е разкрито и в контрастно съпоставяне. Пристъпите на поробителите са “ужасни”, но щурмът им е “отчаян”, те са силни като тигри, но същевременно “бягат като овци”, прииждат като вълни, но “тръпнат” в страх. Сами прилични на рая, научени да бъдат сляпо оръжие на унищожението, турците не могат да разберат самоотвержения героизъм на шепата храбреци.

Окриляни от собствената си решителност и от гордите думи на генерал Столетов, опълченците не се страхуват от нищо, дори и от смъртта:

...патроните липсват, но волите траят,

щикът се пречупва – гърдите остаят...

         Смъртта за отечеството е сладка, защото тя е цената на свободата. Драматизмът достига връхната си точка с потресаващия вик: “Грабвайте телата”. Това е един изумителен миг. И живи и мъртви воюват с омразния враг. А турците, потресени от действията на довчерашните роби, “въздухът цепят с демонский вик”.

Най-висок връх в изявата на патриотичното достойнство опълченците достигат в песента:

 

...и фърлят се с песни в свирепата сеч

като виждат харно, че умират веч...

         В епилога, чрез картината на родния Балкан, поетът още веднъж внушава славата на този ден. Балканът символизира могъществото на българския дух. Той пренася спомена за величавата битка “от урва на урва и от век на век”, за да докаже, че българинът е достоен за своята свобода. В одата “Опълченците на Шипка” Вазов възвеличава духовната висота на опълченците, а същевременно въздига паметник на живите. Целта на народния поет е да им напомни, че националната чест на България се твори с доблесни чувства и величави дела. Дълг на всеки достоен българин е да помни героизма, да го възражда в своето време и да брани името на родината си пред света.

 

Bookmark and Share