География на туризма. Понятие и значение
ГЕОГРАФИЯ НА ТУРИЗМА. ПОНЯТИЕ И ЗНАЧЕНИЕ. ТУРИСТИЧЕСКИ РЕСУРСИ НА БЪЛГАРИЯ. РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА У НАС. ТУРИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ
Понятието "туризъм" в най-тесния смисъл на думата означава вид спорт, при който се преодоляват известни разстояния. А в смисъл това е "обиколка", "разходка". Но под думата "туризъм" се разбира и самата дейност, свързана с пътувания и организиране на престоите, обслужването, осигуряване на необходимите съоръжения и т.н. В този смисъл туризмът се превърна в стопански отрасъл. Той поражда необходимост от създаването на някои производствени отрасли, които имат за цел да задоволят туристите с необходимите средства - транспорт, продукти, изделия на хранителната промишленост, производство на сувенири и др. Поради това туризмът има икономическа същност и в много страни, включително и България, туризмът е стопански отрасъл.
Туризмът дава и добри икономически резултати, които биват преки и косвени. Преките се получават от приходите - част от тях валутни - нощувки и хранен, а косвените - от обслужвани на туристите по време на пътуване и престои. В туристическото обслужване са заети между 3 и 5% от обществено активното население на страната, но този стопански отрасъл е осигурил 0,5 млрд. долара пред 1992 г. приход , т.е. 4% от брутния национален продукт на страната. Туризмът допринася за развитието и на другите стопански отрасли - селско стопанство, транспорт, търговия. Туризмът поражда необходимостта от изграждане на туристически съоръжения, транспортни средства и комуникации, производство на стоки за широко потребление и др. Дава тласък в развитието на сувенирната промишленост и в тази връзка за възраждането на много стари занаяти. Значението на туризма се изразява и в това, че се увеличава потребителското търсене не само на стоки, а и на услуги. Отразява се благоприятно върху облика на много наши градове и села, а също и върху развитието на онези райони, в които няма благоприятни условия за развитието на промишлеността и селското стопанство, повишава заетостта на населението и повишава патриотичното възпитание на населението. Чрез взаимното опознаване на народите и страните се създават условия за укрепване на мира и дружбата в тях.
Туристическите ресурси биват:
а) природни - релеф, климат, растителност, води;
б) антропогенни.
Антропогенните ресурси се делят на:
1. Културно исторически
2. Делово-познавателни.
Географското положение е един от най-важните фактори на нуждите на туристите - транспортни средства, хотели, ресторанти, обслужващ персонал и др. То ускорява или забавя развитието на туризма. Територията на нашата страна се намира на границата между Европа и Азия, на международен кръстопът, което допринася за увеличаване на туристопотока през България.
Върху развитието на туризма влияят също така природните условия, фактори и ресурси. Нашите планини са привлекателни със своите разнообразни форми и чист въздух. Известни със своята красота и интересни земеповърхни форми са Рила, Пирин, Родопите, Средна Стара планина. Нашето Черноморско крайбрежие, със своите красиви места, прекрасни плажове и исторически забележителности е привлекателно място за български и чуждестранни туристи.
Климатът също влияе върху развитието на туризма. Топлото лято и студена зима спомагат за развитието на туризма - сезонния морска и планински туризъм. Наличието на обширна плажова ивица и термални извори в Българското черноморско крайбрежие позволяват да се ограничи или намали сезонността на туризма.
Водите на България също спомагат за развитие на туризма. Голямо значение имат р. Дунав, високпланинските езера в Рила и Пирин. Те се посещават заради тяхната красота и чистота. На базата на лековитите езера - Балчишката тузла, Поморийското и Атанасовското езеро, се развива балнеолечението. Минералните извори играят изключително важна роля за развитието на туризма и балнеолечението. Дебитът на минералните води възлиза на около 3200 л / сек. Това позволява едновременното провеждане на балнеолечебни процедури за 1,4 млн. души, или за 23 млн. д. / сек. при 20 - дневен курс на лечение. Изкуствените езера (язовирите) имат значение за водния спорт, за спортния туризъм.
Растителният и животински свят също са от значение за развитието на туризма. Горите като елемент на природната среда, в съчетание с релефа и климата, допринасят за увеличаване привлекателността на ландшафта. В планините залесеността варира от 50% до 80% от териториите. Иглолистните гори в Рила, Пирин и Западните Родопи и широколистните - в Стара планина, Средна гора, Витоша и Странджа със своята красота привличат много туристи. Ловният туризъм се развива при наличието на ценен дивеч. Изобщо у нас природните условия са много благоприятни за развитието на туризма. За това допринася и големият брой природни феномени. Последните представлява редки природни забележителности, като Побитите камъни (Дикилташ) край Варна, Ритлите при Лютиброд, Белоградчишките скали и др. Големият брой пещери са обект за посещение от наши и чужди туристи - пещерите Рабишката, Леденика, Съева дупка, Бачо Киро, Снежанка и др.
За развитието на туризма спомагат и редица социално-икономически и политически фактори. Благоприятните природни фактори, съчетани със стопанството, допринасят България да се оформи като важна туристическа страна, като "Ривиерата на останалите източноевропейски държави".
Промишлеността от своя страна набавя за туристите много промишлени произведения. Развитието на селското стопанство също влияе върху туристическата дейност. Неговите произведения спомагат за изхранване на туристите.
Туризмът е свързан с движение, с преодоляване на разстояния и затова той е в силна зависимост от транспорта. По отношение на туризма всеки вид транспорт има свои предимства - на автомобилният позволява на туриста да се движи по избран от него маршрут и да спира по желание, жп транспорт е евтин и достъпен за всеки, а въздушният е най-бърз. Един туристически обект, макар и да е много привлекателен, ако не е транспортно осигурен, ще остане неизползван. За осигуряване на масови туристически посещения на даден обект е необходимо наличието на материално-техническа база - хотели, бензиностанции, ресторанти и др.
Населението и трудовите ресурси са важен фактор за развитието на туризма. Те не само участват в туризма, но ив обслужване на туристите. Туризмът може да се развива само при благоприятна политическа обстановка, в условията на мирно съвместно съществуване между народите. По време на войни е невъзможно осъществяването на масовия туризъм.
Положителна страна в развитието на туризма у нас се явява намаляването на митническите формалности и установяването на безвизов режим с редица страни.
Друг важен социално-икономически фактор, влияещ върху развитието на туризма, е количеството на свободното време. Туризмът е привилегия предимно на богатите, които разполагат с много свободно време.
Културно-историческите ресурси имат голямо значение за вътрешния и международния туризъм, особено за познавателния туризъм.
Нашият народ е наследил културата на древните траки и гърци, много старини от римско-византийския период, от времето на Първата и Втората българска държава и най-вече от нашето национално възраждане. България е богата на старини, свидетелстващи за различните култури и цивилизации, съществували у на (казанлъшката и Поморийската гробници), много бани, църкви фрагменти от мозайки, статуи и др.
Културни паметници от Ранното средновековие има в Плиска, Преслав, Мадара, В. Търново, Боянската църква, както и многобройни манастири - Аладжа, Бачковскията, Рилският, Преображенският и други.
Създадените архитектурни резервати - Жеравна, Боженци, Копривщица, старата част на В.Търново, на Пловдив, Трявна, Несебър, Созопол и други привличат голям брой наши чужди туристи.
В страната има регистринани около 30 хиляди паметника на културата (в т.ч. около 1000 с национално значение), 36 резервата с културно-историческо значение (Кабиле, Никополис ад Иструм, Сердика - Средец, Несебър, Жеравна, Мелник, с. Бръшлян, Малкотърновско, с. Боженци, Габровско, Рилският манастир, Котел, Арбанаси, и др.) В страната обект за посещения са над 160 култови сгради, главно манастири, 200 музея и 600 музейни сбирки в 94 населени места.
По-малко значение имат делово-познавателните ресурси (Пловдивският панаир, спортът)
Общо рекреационната територия на България заема 40 хиляди кв. Км. (36% от територията на България). Съотношението на планинските към морските територии е 95,6 : 4,4 с капацитет на населението 2,4 млн. д. (860 хил.д. за морски и 1534 хил. д. - за планински).
Броят на курортите в България е 143. От тях 28 са морски, 58 - планински и 57 - балнеоложки. Освен това в страната има 178 селища с изявени туристически функции (в т.ч. 28 морски, 41 - балнеоложки, 44 - планински 65 - познавателни центрове).
От морските курорти най-големи са Варнасъс "Св. Константи" и "Зл. Пясъци" (общо 70 хил. легла), Несебър със "Слънчев бряг"(общо 60 хил. легла), Балчик с "Албена" (общо 25 хил. легла) от балнеоложките - Вършец (11 хил. легла), Хисаря (с 10 хил. легла), а от планинските - Боровец (с 6 хил. легла).
Туристическата база възлиза на 400 хил. бр. Легла ( в т.ч. настанителната база е с 316 хил. легла). От настанителната база 60% е в Българското черноморско крайбрежие. Там са и 62,7% от заведенията за обществено хранене. Средната използваемост на базата обаче е твърде ниска - едва 40% (в Българското черноморско крайбрежие е 48,2%, 37% - в балнеоложките курорти). Освен това в страната има близо 320 втори жилища (в.ч. 178 хил. вили) и 140 хил. къщи за почивка.
Общо у нас са формирани 4 групи среди за отдих и туризъм: Приморско, Планинска, Хълмисто-равнина и Градска (културни и исторически паметници).
Туризмът има голямо икономическо и културно значение. Явява се мощен фактор на международното сътрудничество, играе голяма роля за общуването между народите с различен обществен строй, дава възможност ца пълноценна физическа и психическа отмора, за възстановяване здравето и силите на хората.
Туризмът се дели на: вътрешен и международен. Международният туризъм бива активен и пасивен. Активен туризъм е този, при който повече туристи идват в страната и приходите превишават разходите.
Както при вътрешния, така и при международния туризъм съществува особена категория туризъм, наречена социален туризъм. Той се осъществява от отделни групи лица или групи, но средствата се осигуряват от синдикатите или от държавата. Туризмът може да бъде още: индивидуален и групов, организиран и неорганизиран, краткотраен и дълготраен, реакционен, познавателен, балнеолечебен, морски, планински, ловен и др.
За началото на туризма в България се приема 1895 г., когато Алеко Константинов извежда 300 души на Черни връх. През целия период на Втората световна война туризмът се развива много бавно и няма стопански характер. Той е привилегия на богатите, които посещават Варна и останалите черноморски градове, а също така Боровец, Копривщица, Пампорово, Рилски манастир и други обекти. Туризмът като спорт имал твърде ограницени размери. През 1926 г. у нас са дошли 3 хил. чужденци - чехи, словаци, немци, поляци, които са пристигнали у нас, във Варна, по свой организиран път. Икономическата криза и Втората световна война спират развитието на туризма у нас и неговия зародиш.
България излиза на международния туристически пазар сравнително късно - едва през 60-те години. До тогава приоритетно се развиваше вътрешният социален туризъм и от друга страна България имаше периферно географско положение в Европа.
От 1957 г. започва изграждането на туристическия комплекс "Златни пясъци", а малко по-късно "Дружба" и "Слънчев бряг".
Вътрешен туризъм. Вътрешният туризъм се заражда още през първите години след Втората световна война. Той непрекъснато нараства и през 80-те години средно 8 мил. българи са нощували в заведенията на стопанския и на социалния туризъм, като средно годишно са регистрирани над 40 млн. нощувки или 65% до 75% от всички нощувки в споменатите заведения и са реализилани едва 14,8 млн. нощувки.
Формирани туристически райони са Черноморският, Софийско-Кюстендилският (Витошко-Осоговският) и Западнородопският (Родопско-Пловдивски). Те разполагат с богата туристическа база и инфраструктура.
Формиращи се туристически райони са Среднопланинският, Средногорският, Северозападният и Рило-Пиринският. Те са богати на природни и исторически забележителности.
В Черноморския туристически район се намират 60% от настанителната база на туризма и 48% от нощувките.
Софийският формиран туристически район обхваща крайградската зона, чести от Западна Стара планина, Краището, по-голямата част от Рила.
Западнородопско - Пловдивският формиран туристи-чески район обхваща: Пловдивско - Пазарджишки, Смо-лянски и Велинградско - Баташки.
Средногорският туристически район: Същинска средна гора и Сърнена гора.
Пиринският формиращ се туристически район: южните части на Рила, Пирин и съседните долини на Струма и Места.
Формирани са туристически микрорайони - Плевенси, Русенски, Шуменски, Хасковски, Сливенско-Котленски.
Извън туристическите райони ими и туристически локализации или центрове, например Шумен, Русе, Плевен, Хасково и др.
