Деца със специални нужди

Деца със специални нужди

Анализ на данните от проучване на алтернативните грижи

за деца със специални нужди в страната

 

             По данни на Световната здравна  организация, процентът на хората със специални нужди варира между 10% и 13% за различните държави. От тук се приема, че  средно децата със специални нужди са 10% от детското население.  В България не съществува официална статистика за деца със специални нужди, живеещи в семейна среда от 0 до 15 години. През 1994 година е проведено Национално социологическо изследване за хората със специални нужди в България от Националния статистически институт. Изследването е обхванало възрастовата група деца от 16 до 19 години, които са били регистрирани в ТЕЛК. Според изследването децата от 16 до 19 години са били 3 030 деца.

В българското законодателство е налице необходимата нормативна база, но на практика не са създадени реални условия за социална интеграция на децата със специални нужди. Няма специално обучени кадри, които да работят с децата, отглеждани в семейна среда; не е изградена адекватна система за социална подкрепа на родителите. Масовите детски градини и училища не са в състояние да приемат децата със специални нужди поради недостъпната архитектурна среда, липсата на индивидуални програми за обучение и на съответния медицински и педагогически персонал. Поради тази причина по-голямата част от децата със специални нужди в България се отглеждат в специализираните институции, създадени към различни министерства – МЗ, МТСП, МОН. По данни на Националното изследване  Социална оценка на грижите за деца в България/2000г./  техният общ брой е около 5400. От тях:

- 3 386  в домове на МТСП;

- около 980 /главно със сетивни увреждания/ – в специалните училища към МОН;

- около 1030 - в ДМСГД.

ДАЗД реализира проучване на предлаганите алтернативни грижи в страната за деца със специални нужди /до 2002г./ с цел изготвяне на  съдържателен анализ на алтернативните форми и перспективи за  развитието им.  В хода на проучването е предоставена информация от 25 Областни служби за социално подпомагане относно:

-съществуващи алтернативни форми на грижа за деца със специални нужди;

-проекти и дейности на НПО;

-предложения за подобряване на съществуващите услуги и развитието им;

-формулиране на специфичните нужди на децата и техните родители, съответно за областта.

По данни от проучването на ДАЗД  броят на децата с определена група инвалидност е 1184 /в институции/,  деца с физически и психични увреждания, настанени в институции е около 5031 деца,  броят на децата с умствени затруднения е 9248, деца със сетивни увреждания – 1293 /в това число деца с нарушено зрение – 641, деца с увреден слух – 551/. Децата с умствени затруднения в институциите на МОН са 6208, в институции на МТСП – 2487 и в институции на МЗ – 553.

Традиционният модел на грижа за децата със специални нужди обхваща следните видове институции в страната:

  • Помощни училища – 76;
  • Оздравителни училища – 23;
  • Болнични училища – 4;
  • Логопедични училища - 3;
  • Училища за деца с увреден слух – 4;
  • Училища за деца със зрителни увреждания – 2;
  • Социално-учебни професионални заведения (СУПЗ) – 9;
  • Рехабилитационни центрове – 25;

Представените институции предлагат самостоятелно обособени и неинтегрирани социално грижи. Това са традиционните форми на грижа за деца със специални нужди.

 

Съществуващите към момента алтернативни форми на грижа за деца със специални нужди  са следните:

 

  • Детски ясли – 4 за страната, в които са обособени групи от деца със специални нужди;
  • Детски градини – 7 в страната, също с интегрирани групи;
  • Основни училища – 3 за страната, в които се обучават деца със специални нужди в специализирани паралелки;
  • Дневни домове за деца и младежи с умствена изостаналост към  МТСП – 16;
  • Дневни центрове за деца от 0-3 г. (към ДМСГД) – 6;
  • Центрове за социална интеграция и рехабилитация към ОССП – 2 (в общини: Трявна и Айтос);

Алтернативните форми на грижа позволяват на децата със специални нужди да растат в нормалната си среда – семейството, като интегрираните групи и паралелки деца осъществяват условията за тяхната социализация и приемане от обществото.

          Проучването идентифицира основните потребности на двете целеви групи – децата със специални нужди и техните родители.

До момента актуалната система на държавна грижа за децата се реализира предимно в специализирани институции и е в противоречие с принципите, залегнали в Конвенцията на ООН за правата на детето. Това налага  създаване на адекватна система от грижи за децата със специални нужди  чрез:

-процес на деинституционализация;

- превенция на изоставянето;

-развитие на алтернативните грижи и социалните услуги за децата със специални нужди и техните семейства;

-създаване на стандарти за грижа и контрол върху приложението им.

Към момента съществуващи форми на алтернативна на институционалната грижа за деца с увреждания са дневните центрове, изградени от МЗ към някои ДМСГД, дневните домове за деца и младежи с умствена изостаналост към МТСП, специалните училища и детски градини в системата на МОН, дневните и рехабилитационни центрове, създадени от неправителствени организации.

Дневните центрове са необходима, но недостатъчна стъпка за социалната интеграция - в някаква степен те  изолират детето със специални нужди, тези центрове са специализирани заведения с тази разлика, че грижите са дневни. Моделът е по-скоро медицински, средата е изолирана, не създава достатъчно условия за интеграция. Важно е да се изградят ресурсни центрове, в които  мултидисциплинарен екип от специалисти ще подпомага детето да се вгради съобразно възможностите му, т.е. ресурсът ще следва детето,  Тези ресурсни центрове ще подпомогнат реално процеса на интеграцията и интегрираното  образование. Смисълът е те да  предоставят информация, пространство, в което да общуват институциите и професионалистите /учители от масовите  училища, директорите на същите, специалистите от центъра-психолози, логопеди, кинезитерапевти, ресурсни учители, родители/.

 

От изследването се идентифицират основните нужди на децата със специфични нужди и техните родители.

Специфичните нужди на децата със специални нужди са: превенция /ранна диагностика/, медицински услуги, консултиране, финансови /помощни средства и консумативи/, социални и образователни потребности.

Специфичните нужди на родителите на деца със специални нужди са свързани с необходимостта от консултиране и подкрепа на семейството още от родилното отделение и подпомагане за възстановяването, социализацията  и интеграцията на детето.

Досегашната практика показва, че в родилния дом, веднага след констатирано увреждане на дете, родителите разполагат само с една възможност на специализирани грижи за него, а именно -  настаняване в институция, където то ще получава квалифицирана помощ. Семействата не разполагат с точна информация за увреждането на детето, неговата специфика и перспективи за развитие. В същото време не са развити достатъчно алтернативни форми на услуги, които персоналът в родилното отделение да предложи на семейството. Това не дава почти никакъв избор на родителите, като същевременно води и до отделяне на детето от неговата семейна среда. Липсата на ресурсни центрове от своя страна затруднява вграждането на детето в образователната система, единствена алтернатива за децата със специални нужди е обучение в специално училище.

От гледна точка политиката на ДАЗД за превенция на изоставянето и деинституционализация,  усилията трябва да се насочат към отглеждане на детето в неговото семейство – чрез развитие и разширяване на специализирани модели на грижа, включващи комплексни услуги (информационни, финансови, образователни, морални, психологически ).

 

Развитие на алтернативните форми на грижа за деца със специални нужди /взаимовръзки/

От проведеното проучване и изразените  мнения на специалисти, работещи по проблемите  на децата  със специални нужди и техните семейства, се очертани   насоките за подобряване грижата за тази група деца, които са взаимосвързани и комплексни (Схема 1).

Capture2

Особено важно е изграждането  на подкрепяща мрежа от алтернативни социални услуги, които ще спомогнат за реалния процес на интеграция на децата със специални нужди и техните семейства. За развитието на такива алтернативни форми на грижа е необходимо:

  • Разкриване на ресурсни и консултативни центрове; функционирането на рехабилитационни центрове, запазване и усъвършенстване модела на дневните центрове.
  • Необходимост от квалифициран персонал и мултидисциплинарен екип..
  • Необходимост от индивидуален проект за развитие и работа при деца със специални нужди, обезпечен от интегрален финансов бюджет.
  • Развитие на социална инфраструктура и обществена активност / привличане на стажанти, доброволци/.
  • Законови и подзаконови нормативни актове, гъвкавото им  преразглеждане съобразно потребностите на децата със специални нужди.
  • Използване на потенциала и опита на родителските сдружения и други НПО.

Анализът на алтернативните грижи за деца със специални нужди в страната показва, че много активна е  ролята на Организациите с нестопанска цел. Предложенията са насочени за съвместна дейност с НПО, не само в посока специализирани институции, но и по програми, които да се реализират в образователни институции – с цел интегриране и социализиране на децата със специални нужди в обществото. Обучението в масовите училища на децата със специални нужди ще даде възможност за участието им в обществения живот, което ще спомогне за преодоляване на предразсъдъците.

Социалната  интеграция на децата със специални нужди  предполага:

- развитие на индивидуалните и потенциални възможности на децата със специални нужди чрез създаване на условия за участието им във всички сфери на обществения живот. Акцентът да се поставя не върху дефицитите, а върху наличния потенциал на детето, който може да се развива.

- реално подпомагане на децата със специални нужди за обучение в масовите училища чрез програми на МОН и съвместни с НПО; чрез ресурсни центрове и ресурсни учители;

- участие на децата със специални нужди в различни културни дейности – изобразително изкуство, музика, театър, танцови изкуства и др.;

- участие на децата със специални нужди в спортни и възстановителни дейности;

Това предполага развитие на нови форми на интегриране в обществото чрез ангажиране на педагози и специалисти от сферата на изкуството, спорта по програми с цел интеграция в обществото на децата със специални нужди и развиване на техните потенциални възможности чрез активиране на компенсаторните  механизми.

Уместно е да се въведе интегрална помощ или личен бюджет като ежемесечна финансова подкрепа за детето със специални нужди. Това ще позволи да бъде третирано като клиент на услугите, а не като пациент, както и възможност за избор на най-подходящите услуги за конкретното дете от страна на неговите родители с цел по-пълноценното възстановяване на детето и неговото интегриране в зависимост от индивидуалните му потребности и възможности.

 

 

 

Неправителствени организации, предлагащи услуги за деца с увреждания в страната в проучените 25 области

 

Наименование на НПО

Насоченост на дейността

Област

 

Фондация “Самаряни” Деца с умствена изостаналост Стара Загора
Фондация “Слънчев лъч” Рехабилитация на деца Пловдив
БЧК  Обучение на родители Пловдив
Фондация “Каритас” Обучение на родителиДневен център

Дневен център

Дневен център

ПловдивЯмбол

Русе

София - град

Сдружение “Закрила” Семеен център – развитие нафизически и интелектуални умения Ловеч
Сдружение “Знание” Професионална подготовка на деца с увреждания Ловеч
Фондация “Отворено общество” Интегриране на деца в училище Пазарджик
Фондация “ВеЕс – О” Обучение на родители Пазарджик
Сдружение “Егида” “Пътуваща игротека” за деца с тежка степен увреждания Пазарджик
“БАЛИЗ” Дневен центърДневен център

Социална интеграция

4 Центъра към Дневни домове

Габрово (гр. Габрово)Габрово (гр.Трявна)

Плевен

Благоевград

Родителска организация     -     “Грижи за деца с двигателнипроблеми” Габрово
Сдружение “Родители на деца с увреждания” Кабинет за рехабилитация Плевен
Фондация “Развитие на детето и семейството” Програма “Да растеж без родители” Велико Търново
Сдружение “Алтернативи” Психосоциален център Бургас
Сдружение “Доверие” Квалифицирана помощ и услуги Бургас
Сдружение “Марина”

-

Хасково
Сдружение “Усмивка”

-

Хасково
Съюз на инвалидите 

-

Дневен център

ХасковоШумен
Съюз на слепите

-

Хасково
Съюз на глухите

-

Хасково
Дружество на диабетно болните

-

Хасково
Проект,финансиран

от ООН

“Център за интегрирано обучение на деца със сензорни увреждания” Кюстендил
Фондация “Хуманитас” Консултативен център Русе
Регионално дружество за лица с увреждания Семеен център Видин

 

Bookmark and Share