Де е Българското??? – Есе

Де е Българското???

Имало едно време...така започва всяка приказка. Така започва и всяка история за миналото. Така започва и моята история за това, което се случва в България.
България - малка страна, с малко население, с малко планини, едно единствено моренце и един народ, който се губи в мечтите си да бъде някой друг...Един народ със славно минало, което обаче не се помни. Къде са отишли българското достойнство и националната ни гордост? Къде са отишли младите български деца с огромен потенциал, който се използва не за прослава на България, а на някоя друга страна...далече...далече.
Преди 2 или 3 години се случи нещо, което доказва че има и хора, които са горди и смели българи. Имаше една група родопчани (ако не се лъжа), която беше подготвила сценка за конкурса в Англия за собствено изкуство (и за името на конкурса не се сещам точно, но май така беше ).Те се обърнаха към английското посолство ж България и то им отказа достъп до този конкурс под претекст че Англия е далече и че така или иначе ще се провалят и нямало смисъл да си дават парите за самолетни билети. Да но това селце беше редовно посещавано от английски туристи за да разглеждат забележителностите. В същото това селце имаше една жена - една смела българка, която се противопостави на всички. Тя застана пред автобусът с туристите и не до допусна до селото си. Когато тя започна да се обяснява на екскурзоводката защо не допуска автобусът до селото един от англичаните я разбра, слезе от автобусът и и целуна ръка. След тази постъпка българи вече бяха допуснати до конкурса и дори спечелиха куп награди.
Тази история, макар и много разисквана по вестници и телевизии си заслужава да бъде повтаряна отново и отново...и пак и пак ипак,защото тя доказва смелостта и гордостта на народа ни или поне на малка част от него.
Постъпки като тази винаги могат да повдигнат националното ни достойнство. Нашата гордост, която преди години ни е поддържала живи. Ето къде се крие българското - в малките и незабележими български хорица, на които трябва да се погледне сериозно, а не с подигравка, както повечето управници правят.

Bookmark and Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *