Достъп до информация – реферат

Реферат по Свят и личност

ТЕМА: ДОСТЪП ДО ИНФОРМАЦИЯ

1.   Регламентиране на достъпа до информация

Регламентирането на достъпа до информация в България е уредено чрез Закона за достъп до обществена информация, който  дава право на всеки на определен достъп до информация. Това означава, че:

Ø всеки българин;

Ø всеки чужденец или лице без гражданство;

Ø всяко българско или чуждестранно юридическо лице

има право да подаде искане за достъп до информация и съответно да получи достъп до нея.

2. Задължение за предоставяне на информация

 

Задължени да предоставят информация са всички държавни органи и органите на местно самоуправление. Задължени да предоставят информация на гражданите са и публичноправните субекти, както и всички лица, получаващи финансиране от държавния бюджет. Средствата за масова информация (СМИ) са задължени да предоставят само определени категории информация. Медиите са задължени да предоставят информация само когато тя се създава и същевременно съхранява от тях. Законът  указва, че се дължи информация относно лицата, които участват в управлението на съответното средство за масова информация или осъществяват ефективен контрол върху управлението или върху дейността му. Съгласно българското право средствата за масова информация са юридически лица - търговски дружества. Следователно под “управление” на средства за масова информация законодателят разбира управление на търговски дружества по смисъла на Търговския закон (ТЗ).

Под израза “ефективен контрол” върху управлението и дейността законодателят вероятно има предвид не контрола вътре в дружеството (по смисъла на ТЗ), а “контрол” по смисъла на чл.21 ал.2 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Към този извод навежда употребата на израза “ефективен контрол”, който се среща само в този закон. Такъв вид контрол се изразява всъщност в упражняване на влияние на един търговец над друг, а не в извършване на контролна дейност по отношение на управлението на дружеството.

Дължи се информация относно:

Ø имената на лицата, участващи в управлението на СМИ;

Ø заеманата длъжност от тези лица.

Икономически свързани лица, които участват в управлението и на други средства за масова информация, което им позволява да осъществяват ефективен контрол върху тяхното управление или върху дейността им. В допълнителните разпоредби на ЗДОИ липсва определение за свързани лица. В правната система на Република България различни закони дават различни определения за понятието. Под “свързани лица” вероятно законодателят е имал предвид т.нар. “свързани предприятия” (ЗЗК) - “предприятия, едно от които има такова участие в другото, което му позволява да упражнява ефективен контрол върху управлението или дейността му”.

Може да се предположи, че законодателят е имал за цел да уреди разкриването на информацията относно дружества, които контролират други такива не пряко, а посредством трети дружества.

Дължи се информация за лицата, които са непосредствено заети в работата на средството за масова информация и участват във формирането на редакционната политика.

Информацията обхваща само имената и длъжностите на тези лица, тъй като законът изключва достъп до лична информация (2 ал.3 от ЗДОИ). Не е ясно какво означава “непосредствено заети”, дали се обхващат и лица, работещи по трудови договори, и такива, работещи по граждански.

Лицата трябва да са и непосредствено заети в медиата, и да участвуват във формирането на редакционната политика. Това са лицата от екипа на СМИ, репортери, редактори, програмни директори и др.

Дължи се информация за направени изявления за обществените цели на средството за масова информация, както и за принципите или вътрешните механизми, които прилага средството за масова информация за гарантиране на достоверността и обективността на изнасяната информация.

Медиата е задължена да предоставя информация, само когато тази информация е създавана и същевременно съхранявана от нея.

 

3. Вид на информацията, която може да бъде предоставяна.

 

Това е всеки вид информация, която се съхранява в държавните органи. Информацията винаги е записана на някакъв носител. Най-важната информация, която съхраняват държавните и общинските органи, се съдържа в документите, които те създават. Това са различните заповеди на министри, кметове и т.н., решения на общински съвети, агенции и т.н., по какъвто и повод да са издадени. Освен тях в канцелариите на различните държавни и общински органи има и много информация, отпечатана или дори просто писана на хартия, която не е под формата на документ. Такъв е например списъкът за посещения в една административна сграда, който стои при портиера.

 

         4. Процедури за достъп до информация

 

И при устно, и при писмено искане на информация, съответният искащ  трябва да се обърне към определен служител. Законът не е посочил изрично кой да е този служител. В повечето случаи, въпросите могат да се  зададат  в един от следните отдели:

Ø Приемна за граждани;

Ø Пресцентър и връзки с обществеността;

Ø Деловодство;

Ø Специално звено за приемане на молби за достъп до информация.

Искането за информация може да бъде устно запитване или писмено заявление. Няма пречки да се  използва само единия или и двата начина.

Устното  искане на информация протича през следните етапи:

Първо, е необходимо да се  разберете кой служител в институцията е отговорен за предоставянето на информация. Служителят е длъжен да предостави информацията веднага.

Писмено искане на информация протича през следните етапи:

Съгласно закона,  се  подава писмено заявление. То съдържа задължително:

® Трите имена на гражданина, за юридически лица - наименование и седалище;

® Вида искана  информация;

® Начина за предоставяне на информацията:

Ø устна справка;

Ø преглед на информацията;

Ø копие от документ.

® Адрес за кореспонденция.

Заявлението може да бъде в свободен текст (написано на ръка, на пишеща машина или компютър).

Според закона, достъп до информация може да се получи в няколко различни форми. Формата може да е:

Ø устна справка;

Ø единичен преглед на място;

Ø копия на хартия или технически носител.

Съгласно закона, хора със зрителни увреждания или увреждания на слухово  - говорния апарат могат да поискат информацията в такава форма, която да им е най-удобна за ползване.

Отговор на заявлението за информация се  получава задължително до 14 дни (две седмици) от подаването му. Исканата информация се предоставя с решение на съответния орган. В решението за предоставяне на достъп до обществена информация съответният орган посочва:

Ø до каква част от исканата информация предоставя достъп;

Ø в какъв период от време предоставя достъп до информацията;

Ø къде се предоставя достъп до информацията;

Ø формата, в която се предоставя достъп;

Ø каква е  сумата, която  трябва да  се заплати.

Срокът, в който се предоставя достъп до информацията, не може да бъде по-кратък от 30 дни. Предоставянето на достъп до информация по закона е безплатно, т.е. молителят  заплаща единствено разходите по предоставянето й - консумативите по ксерокопиране, записване.

Отказът за достъп до информация трябва да бъде направен по определен начин и при спазване на закона.

Отказът трябва да се направи с решение, което ви изпращат по пощата срещу подпис или с обратна разписка. Това решение трябва да указва:

Ø защо се  отказва исканата информация;

Ø коя точно разпоредба от кой закон дава право да се  откаже информацията;

Ø пред кого и в какъв срок се обжалва решението.

Въпреки че законът не предвижда т.нар. “мълчалив отказ”, на практика е възможно да не се  получи решение. Непроизнасянето в срок е административно нарушение и съответният служител се наказва с глоба от 20 до 50 лв. съгласно чл.42 ал.1 от закона.

В някои случаи представителите на държавните органи и органите на местно самоуправление могат да откажат да достъп до информация. Но само законът определя кога те имат право да откажат, а не самите служители или техните началници. Законът изброява точно основанията да се откаже информация. Достъп до информация не може да се отказва, просто защото тя е “само за служебно ползване” или “не е официален документ”, или “не е още обработена” и др. подобни. Законът дава право на държавните и общински органи да отказват, само когато информацията се отнася до определени в закона въпроси.

Основания за отказ са:

Ø държавна тайна;

Ø служебна тайна;

Ø когато информацията засяга граждани или юридически лица и те не са съгласни тя да бъде предоставена;

Ø когато молителят е поискал същата информация преди по-малко от 6 месеца и тя му  е била дадена;

Ø когато информацията е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения, препоръки, становища, консултации) и когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори.

Единствено в последния случай съответният орган е свободен да прецени дали да предостави исканата информация или не. Във всички останали случаи органът е длъжен стриктно да изпълнява закона и няма възможност за преценка.

Държавните органи и органите на местно самоуправление са длъжни да посочат основанието за отказ в писменото решение за отказ да се предостави достъп до информация.

Решенията за отказ на достъп до информация могат  да се обжалват в съда във всеки един случай.

 

Използвани източници:

 

1.   Закон за достъп до обществена информация, Обн. ДВ бр. 55 от 2000 г. изм. ДВ бр. 1 и бр. 45/2002 г., бр. 103/2005 г., изм. доп. ДВ бр. 24, изм. бр. 30/2006 г

2.   Състоянието на достъпа до информация в България 2005: http://www.aip-bg.org/index_bg.htm

3.   http://europa.eu/index_bg.htm

4.   http://www.aip-bg.org/index_bg.htm

5. http://workforall.net/Tax_policy_and_Growth_differentials_in_Europe.pdf

 

Искам моето училище да е мястото, където вплитаме в едно знанията и забавлението. Искам всички ученици да идват с удоволствие и нетърпение в училище.

Искам учителите да се превърнат освен в наши наставници по пътя на живота и в наши най-близки приятели и примери за подражание.

Надявам се да дойде времето, в което училището ще се превърне в наш втори дом не само на думи, а и в нашите сърца.Искам всички да разберат, че училището не е само една сива сграда. То е храм, в  който всеки усъвършенства себе си и помага на околните. Всеки дава нещо от себе си и получава по нещо от другите. Училището е мястото, където трябва да се чувстваме защитени и на безопасно място и ако попаднем в беда да има някой, който да ни подаде ръка.Искам училището да е място, лишено от лицемерие, злоба, завист и омраза. То трябва да ни среща само с любовта, щастието и приятелството. Да бъде нашата отворена врата към необятния и така желан свят на възрастните. След като завърши, всеки си дава сметка колко силна е била всъщност любовта му към училищните години и му се иска те да се върнат. Но веднъж минали те вече са безвъзвратно загубени. През целия ни живот училището и времето, прекарано в класните стаи остават в сърцата ни и светлите спомени за отминалите дни греят нашите отегчени от живота души. Единственото, което искам е да изживея пълноценно времето си в училище, да дам всичко от себе си, за да оставя частица от мен зад сивите му стени така, както то оставя част от себе си завинаги в мен.–––––––––-

Съдбата за това е света, който ме заобикаля и който очертава целия ми път.В този смисъл училището е начертало пътя ми в живота, то е определило моята съдба, затова смело мога да заявя, че училището е моя съдба.Кое ме е формирало като човек? Само семейството ли? Аз вървя към моята съдба редом с приятелите си, които намерих тук в родното училище.С тях ме свързват интересите към математиката и компютрите, към литературата, театъра и музиката.Но само това ли?А безбройните лудории, закачките в междучасията, първите тайни?Дори когато ще бъда с коси побелели, топлите спомени за родното училище, за любимата учителка ще ме сгряват и може би ще ми навяват малко тъга.Училищетото стана моя съдба, защото то ми разкрива светове, поставяме в различни ситуации, научи ме да вярвам в себе си да ценя приятелството и да обичам родина си. И то училището, ми даде импулса да бъда решителна, да се старая да бъда най-добрата и най-важното да успея в живота!От училищната скамейка започнах да се оформя моето бъдеще и след време аз ще станатази за, която си мечтая.

От всичко, което казах до дук мога да си направя един, обикновен извод:

Училището кове съдбите на хората, затова е тяхна съдба, затова е моя съдба.–––––– Замислял ли се е някой над простичкото съществително “училище”? В него има важен зов – “учи”!, има една увереност и една надежда – “ще бъде”! А когато към “училище” ще прибавим и така топлото местоимение “моето”, словосъчетанието “моето училище” говори за нещо скъпо, близко. “Мое” човек казва за нещо, (скъпо, близко), което наистина чувства като свое. напътстват своите ученици и може би тайничко мечтаят за най-голямата награда – за простичкото “Благодаря, учителю!” Защото те са тук не за материални награди, а за удовлетворението, че са дали частица от себе си на всеки свой ученик. Незабравим и може би недооценен остава техния труд, но това не им пречи да вървят напред. Висококвалифицирани преподаватели, модерна учебно-техническа база, въвеждане на модерни образователни технологии, вещо училищно ръководство – това е тайната на успеха на МГ “Константин Величков”. И все пак, пропускам нещо важно. Ако ни нямаше нас, учениците дошли в това училище с амбиции и желание? Ако не беше нашето старание и упорит труд? Ние също сме едно звено от веригата. Заедно с учителите градим авторитета и общественото признание на нашето училище, за да може да го нарече с гордост “мое”.

 

 

Регламентирането на достъпа до информация в България е уредено чрез Закона за достъп до обществена информация, който  дава право на всеки на определен достъп до информация. Това означава, че:

Ø всеки българин;

Ø всеки чужденец или лице без гражданство;

Ø всяко българско или чуждестранно юридическо лице

има право да подаде искане за достъп до информация и съответно да получи достъп до нея.

--------И при устно, и при писмено искане на информация, съответният искащ  трябва да се обърне към определен служител. Законът не е посочил изрично кой да е този служител. В повечето случаи, въпросите могат да се  зададат  в един от следните отдели:

Ø Приемна за граждани;

Ø Пресцентър и връзки с обществеността;

Ø Деловодство;

Ø Специално звено за приемане на молби за достъп до информация.

Искането за информация може да бъде устно запитване или писмено заявление. Няма пречки да се  използва само единия или и двата начина. -----

Основания за отказ са:

Ø държавна тайна;

Ø служебна тайна;

Ø когато информацията засяга граждани или юридически лица и те не са съгласни тя да бъде предоставена;

Ø когато молителят е поискал същата информация преди по-малко от 6 месеца и тя му  е била дадена;

Ø когато информацията е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения, препоръки, становища, консултации) и когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи--Писмено искане на информация протича през следните етапи:

Съгласно закона,  се  подава писмено заявление. То съдържа задължително:

® Трите имена на гражданина, за юридически лица - наименование и седалище;

® Вида искана  информация;

® Начина за предоставяне на информацията:

Ø устна справка;

Ø преглед на информацията;

Ø копие от документ.

Ø ® Адрес за кореспонденция.

 

Писмено искане на информация протича през следните етапи:

Съгласно закона,  се  подава писмено заявление. То съдържа задължително:

® Трите имена на гражданина, за юридически лица - наименование и седалище;

® Вида искана  информация;

® Начина за предоставяне на информацията:

Ø устна справка;

Ø преглед на информацията;

Ø копие от документ.

® Адрес за кореспонденция.

2. Задължение за предоставяне на информация

 

Задължени да предоставят информация са всички държавни органи и органите на местно самоуправление. Задължени да предоставят информация на гражданите са и публичноправните субекти, както и всички лица, получаващи финансиране от държавния бюджет. Средствата за масова информация (СМИ) са задължени да предоставят само определени категории информация. Медиите са задължени да предоставят информация само когато тя се създава и същевременно съхранява от тях. Законът  указва, че се дължи информация относно лицата, които участват в управлението на съответното средство за масова информация или осъществяват ефективен контрол върху управлението или върху дейността му. Съгласно българското право средствата за масова информация са юридически лица - търговски дружества. Следователно под “управление” на средства за масова информация законодателят разбира управление на търговски дружества по смисъла на Търговския закон (ТЗ).

Bookmark and Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *