Заболявания на нервната система
Двигателният анализатор е основен анализатор на човешкия организъм. Състои се от: проприорецептори( в мускули, стави и сухожилия) , аферентен нервен път, двигателна зона в кората на главния мозък, еферентен нервен път, периферен нерв и мускула, осъществяващ движението.
В осъществяването на движенията участват две еферентни неврални системи: пирамидна и екстрапирамидна. Пирамидната система е представена от два еферентни неврона- централен и периферен, които образуват т.н. кортико-мускулен път.
Централният двигателен неврон започва от кората на главния мозък, вътрешната капсула, мозъчните крачета, после влакната се пръскат между ядрата в основата на моста и след това се събират, образувайки пирамидите в основата на продълговатия мозък. Тук на границата между продълговатия и гръбначния мозък голяма част от влакната се кръстосват, в гръбначния мозък заемат част от латералните стълбове. Една част не се кръстосват и образуват т.н. прав пирамиден път и звършват в шийните отдели на гръбначния мозък, като се разполагат в предните стълбове.
Периферния двигателен неврон – алфа-невроните в предните рога на гръбначния мозък, предните коренчета, нервните сплитове.
Екстрапирамидната система включва всички моторни пътища, които не се включват в пирамидната. Започват от кората на главния мозък, малкия мозък, черната субстанция, ретикуларната формация и завършват в гама-невроните на гръбначния мозък.
Увреждането на централния двигателен неврон, независимо от неговата локализация се характеризира със следните признаци:
1) спастично повишен мускулен тонус на засегнатата мускулатура
2) липса на изразена атрофия
3) промени в рефлексите – болестно усилване на сухожилните рефлекси, липса на коремните, поява на патологични
4) патологични синкинезии
Увреждането на периферния двигателен неврон:
1) намален или липсващ мускулен тонус
2) атрофия на мускулите
3) намаляване и изчезване на рефлексите
4) поява на характерни биоелектрични явления – фасцикулации
Двигателните разстройства свързани с промяна на движението – парализа ( липсващо или съвсем слабо мускулно съкращение) и пареза – частично нарушение в движението.
Парализите и парезите биват два вида: спастични ( спастично повишен мускулен тонус) и вяли ( липса на всякакъв тонус)
Острото нарушение в мозъчното кръвообращение се дефинира в неврологията като мозъчен инсулт. Бива два вида:
1) исхемичен – тромбоза или емболия на мозъчен съд, в следствие липса на хранене в част от мозъчното вещество, загиване
2) хеморагичен – руптура на кръвоносен съд, в следствие излив и притискане на мозъчно вещество, загива
Получава се и при двата характерната хемипареза- спастично повишен мускулен тонус на флексори на горен крайник и екстензори на долен крайник, косяща походка.
Тестове на Brunstrom
За оценка на движението шестстепена скала: 0- няма движение; 1- наченки на движение; 2- частично извършва движението до 50%; 3- достига до крайно положение макар и трудно; 4- извършване на движението, но неточно; 5- като със здравия крайник
За оценка на моментното функционално състояние. Функционалното възстановяване преминава през шест стадия:
1) крайниците на болния са вяли
2) слаба или умерена спастичност с поява на флексорни синкинезии
3) силно изразена спастичност-движенията се осъществяват донякъде чрез примитивни модели на движение
4) намаляване на спастичността, болния е в състояние да изпълни фл. в РС 90, ръка зад гърба, фл. и екст. в КС от лег, фл. и екст. в ходилото.
5) Извършва фл. в РС над 90, фл. и екст. в ЛС, супинация и пронация, може да хваща и пуска, абд. в РС 90, чиста фл. и екст. в КС и ГлС
6) Стадий на почти пълно възстановяване като болния може да си служи и с долните крайници
Методика на КТ
Цел на КТ – максимално функционално възстановяване на болните
Задачи на КТ:
1) профилактика на усложненията ( декубитуси, , застойни пневмонии)
2) профилактика от контарактури
3) намаляване спастичността
4) възстановяване или подпомагане възстановяването на акт.движения в паретичните крайници
5) подтискане на патологичните рефлекси
6) поддържане и подобряване трофика и кръвообращение
7) постепенна вертикализация
8) възстановяване на ходене и самообслужване, както и на фините движения
Средства:
1) позиционна терапия – лечение чрез положение
2) масаж – избирателен
3) пасивни упражнения – от проксимално към дистално, идеомоторни
4) изтегляне по Шааршух
5) активни упражнения
6) ПНМУ
7) упражнения в обучение в сядане, ставане, лягане и правилно ходене
8) ДЕЖ
