Заболявания на ставите
Остър ставен ревматизъм-това е инфекциозно-алергично заболяване. Засягат се повече стави (често симетрично) и редуващо се. Характерно е, че изходът от възпалителния процес за самите стави е благоприятен. В тях обикновено не остават последици, но често се уврежда сърцето. Когато сърцето не е засегнато говорим за ставна форма, когато е засегнато – за сърдечно-ставна. За протичането и развитието на това заболяване е характерно следното:
- ставните изменения преминават за няколко дни или седмици. Обикновено се засягат големи стави. Те са болезнени, зачервен и подути
- процесите в сърцето продължават сравнително дълго време. То се засяга обикновено през втората седмица, а формирането на порока докъм края на 6ти месец
- заболяването често рецидивира – редуват се периоди на пристъп и извън пристъп
- може да хронифицира, при което настъпват трайни изменения и в ставите
- през извънпристъпния период болните са клинично здрави
За методиката на КТ имат значение следните моменти: участието на НС във възникването и развитието на заболяването; разстройство в регулаторните механизми; променена реактивност на организма; наличие на възпалителни процеси и трофични нарушения; засягане клапния апарат на сърцето с развитие на декомпенсация; засягане на ОДА – ограничена възможност за движение; хипокинетични явления и намалени функционални възможности; нарушение в дишането; отслабване защитните сили на организма; засягане на психиката и др.
Болестта протича обикновено пристъпно с остра, подостра и хронична фаза. Съответно задачите, средствата и методиката на КТ се съобразява с особеностите и хода на заболяването в тези фази.
Остра фаза – доскоро традиционната медицина използваше само имобилизация и медикаментозно лечение. Сега се препоръчва още от този момент да се използват средствата на КТ. Задачите на КТ се свеждат до намаляване на болковия синдром и подобряване на общото състояние на пациента и до профилактика на контрактурите.
Затова се прилага лечение чрез положение, прави се внимателен оглед на леглото и позицията на болния; шиниране в най-благоприятно положение и др.
Освен това се извършват леки поглаждащи движения за поддържане тонуса на основни мускулни групи и избягване на общата хипотрофия.
Подостра фаза – задачи на КТ:
– укрепване на общото здравословното състояние, ликвидиране на отрицателните последици от строгия постелен режим и предпазване от повторно обостряне на възпалителния процес
- подобряване на трофиката на ставните и околоставните тъкани и подпомагане на регенеративните процеси в тях
- възстановяване на нормалния обем на движение в ставите
- укрепване на околоставната мускулатура и по този начин възстановяване на мускулния контрол в ставите
- коригиране на деформациите
- възстановяване на способността за самообслужване
- повишаване емоционалния тонус на болния
Средства: постепенно покоя все повече отстъпва на движението. Гимнастически упражнения за незасегнатите стави и туловището, от различни ИП; дихателни упражнения – гръдно и диафрагмално дишане; упражнения в суспенсия; упражнения срещу адекватно съпротивление в безболезнен обем; изометрични упражнения; оточен масаж за мускулатурата разположена проксимално от засегнатата; ДЕЖ; обучение в ходене с помощни средства
Хронична фаза – КТ зависи от остатъчните болестни промени в засегнатите от възпалението стави.
В случаите на оздравяване на ставите след отзвучаване на пристъпа, задачите на КТ се свеждат до: общо укрепване на болните и увеличаване на съпротивителните сили; укрепване на мускулатурата, като специално внимание се отделя на засегнатата с цел стабилизирането им и профилактика от допълнителното травматизиране; стимулиране трофиката на ставите и специално на засегнатите; подържане нормалната подвижност в ставите; предпазване от следващи пристъпи.
Средства: общоразвиващи упражнения за всички части на тялото от всички ИП, изпълнявани махово, в пълен обем на движение с и без уреди; дихателни упражнения; упражнения срещу съпротивление; подходящи игри и елементи от спортове и спортове – плуване, туризъм.
В случаите, когато възпалителния процес се е развил до втори стадий и са засегнати и ставните повърхнини и през хроничната фаза се констатират разнообразни ставни деформации, значителна хипотрофия на околоставната мускулатура и силно нарушена двигателна функция. В този случай най-голямо значение има преодоляването на контрактурите и съответно засилване на мускулатурата за стабилизиране и контролиране на тези движения. Средствата са вече описаните.
Третия стадий се характеризира с големи деструктивни изменения, придружени със сублуксации, необратими деформации, силна хипотрофия на околоставната мускулатура и тежко фиброзно израждане на свързочния апарат, двигателната функция в засегнатите стави обикновено е безвъзвратно загубена. Задачите на КТ; общо тонизиране на болните; подобряване функцията на незасегнатите стави; запазване и увеличаване наличния обем в ставите с частично увредена функция и развиване на компенсаторни и заместителни функции при безвъзвратна загуба на движение в анкилозираните стави. Стремежът е да се използват и доразвият всички възможности на пациента до степен на задоволително самообслужване и упражняване на подходящ труд. Средствата са същите, като се добавят обучение в боравене със специално конструирани приспособления, облекчаващи извършването на дейностите от ежедневния живот.
Анкилозиращ спондилоартрит – болест на Бехтерев. Възпалителния процес се локализира в междупрешленните връзки и стави, има хронично протичане и причинява анкилозиране на гръбначните прешлени, изразяващо се в намаляване до загубване подвижността на гръбначния стълб. Различават се няколко форми: със засягане на поясния дял на гръбначния стълби тазобедрени стави; със започване на процеса от горните отдели на гръбначния стълб и раменните стави; ризомиелична форма – със засягане на тазобедрени и раменни стави
Характерни са болки в съответните стави и загуба на подвижност. Засягането на гръбначния стълб се отразява и на функцията на гръдния кош.
Методиката на КТ не се различава особено от тази през хроничния стадий на ревматоидния артрит. Усилията са насочени към запазване на подвижността и функцията на гръбначния стълб и на съседните стави, подобряването на трофиката във вертебралните и паравертебралните тъкани и тези на съседните стави и по този начин противопоставяне на анкилозирането. Особено внимание се обръща на запазване подвижността на гръдния кош и дихателната функция, тъй като анкилозиращия процес засяга костно-вертебралните и стерно-косталните ставички.
На фона на общоразвиващите упражнения за всички части на тялото от различни ИП се дават и специални упражнения за подобряване подвижността на гръбначния стълб и съседните стави, упражнения за засилване на гръбна и коремна мускулатура и на мускулатурата около раменни и тазобедрени стави – от отбременени от тежестта на тялото ИП- тилен лег, лег, колянна опора, висове. Упражненията във водна среда и в суспенсия имат много добър ефект. Използват се и уреди – тояжки, ластици, топки, гимнастическа пейка и стена. Пасивното и активно изтегляне на ставите по надлъжната им ос по метода на Schaarschuch имат болкоуспокояващ и релаксирщ ефект. Упражненията за гъвкавост се изпълняват бавно, в максимален обем на движение за гръбначния стълб и махово за крайниците. При изразени ограничения в ставната подвижност се препоръчва редресация, съчетана с активното участие на болния. Упражнения срещу съпротивление за засилване на мускулатурата. Особено внимание се обръща на телодържание и походка. Спортове – плуване, туризъм. Групов метод за емоционална наситеност на процедурите.
Артрозата се нарича още деформираща артроза или остеоартроза. Първичното увреждане започва от центъра на хрущялната повърхност, която се разрушава от дистрофични процеси в нея. По правило ставната капсула не се засяга или това може да стане като реакция на хрущялните процеси. По-късно се въвлича костта с появата на костни израстъци – остеофити. Причините са преобременяване на ставите, често травматизиране и др. Характеризират се с бавно постепенно начало, болки, скованост на движенията. Болките са сутрин при раздвижване на болния, походката се нарушава. Патологичния процес и обездвижването водят до атрофия на мускулатурата, нарушено мускулно равновесие и др. Според локализацията те са коксартроза, гонартроза, спондилоартроза.
Методика на КТ
Целта на КТ е запазването и възможно максимално подобряване на функцията на засегнатите стави.
Задачите на КТ се определят от стадия на заболяването и от свързаните с него структурни и функционални промени в засегнатите стави. Бавното и постепенно прогресиране на този вид заболявания позволява при своевременно прилагане на подходящи средства процесът да бъде значително забавен, а функцията на ставите запазена.
В началния стадий, когато морфологичните изменения са незначителни, а смущенията във функциите са малки и преходни, усилията на КТ са насочени към: подобряване на трофичните процеси в целия организъм и в засегнатите стави посредством стимулиране на общия и местен кръво- и лимфоток и предпазване от появата на отоци; намаляне и ликвидиране на болковия синдром; укрепване на околоставата мускулатура и стабилизиране на ставите; запазване нормалния обем на движение в засегнатите стави; намаляване на теглото, ако е наднормено.
Първото трябва да се отстранят всички моменти водещи до статично обременяване на ставите – продължителното стоене прав, бягане, скачане, носене на тежко. Използват се отбременяващи ИП. Освен общоразвиващите упражнения за всички части на тялото, дихателни и общорелаксиращи упражнения се дават и специални упражнения за засегнатите стави. Упражненията са като първи стадий на болестта на Бехтерев и през хроничната фаза на ревматоидния артрит в първи стадий.
С напредване на болестта и задълбочаването на структурните промени и функционални смущения в засегнатите стави възникват проблеми, свързани с преодоляването на ставните деформации и хипотрофията на околоставната мускулатура. Средставта и методите са като през втория и третия стадий на ревматоидния артрит през хроничната фаза.
