Заболявания на сърдечно-съдовата система

Заболявания на сърдечно-съдовата система

Кръвообращението е затворена система, включваща сърцето и кръвоносните съдове (артерии и вени), по която се движи кръвта. Биологичната и роля се състои в доставянето на хранителни вещества и кислород до всички тъкани, транспортирането на продуктите от обмяната на веществата и постигането по този начин на взаимна връзка между всички органи и системи. Факторите, определящи придвижването на кръвта по кръвоносните съдове са няколко. Основния е кардиалния фактор – ритмичното редуване на съкращение и отпускане на сърдечния мускул, като по този начин кръвта от сърдечните камери се изтласква на равномерни порции в артериите. Останалите фактори, които влияят на кръвотока се наричат екстракардиални. Това са: еластичността и тонуса на кръвоносните съдове – съдовия фактор; интензивността на тъканната  обмяна – физико-химичен фактор; промените в налягането в гръдната и коремната кухина в следствие на дихателните движения на гръдния кош и диафрагмата, имащи отношение към предвижването на кръвта в големите вени, както и към количеството на циркулиращата кръв чрез изгонването и от кръвните депа в коремната кухина; периодичното съкращаване и отпускане на скелетните мускули и свързаните с тях движения в ставите (т.н. мускулна помпа), ускоряващи кръвотока в периферните вени. Физическите упражнения стимулират както кардиалния , така и екстракардиалните регулаторни механизми.

Основни симптоми на заболяванията на ССС са: задух, цианоза, сърцебиене, болки в сърдечната област, отоци, кашлица.

Влияние на ФУ върху ССС.

-         стимулират кръвообращението по нервно-хуморален път и усъвършенстват регулацията на сърдечната дейност

-         повишават тонуса на кръвоносните съдове и кръвотока

-         стимулират изпразването на кръвните депа, разтварянето на резервни капиляри и увеличаване на количеството циркулираща кръв.

-         промени в състава на кръвта – тя се насища с повече кислород и хранителни вещества

-         учестява се пулса и се повишава ударния обем на сърцето

-         подобряване на храненето и функцията на сърдечния мускул, което подобрява неговите съкратителни способности, ефективност и икономичност

-         ортостатичните реакции са по-целесъобразни. Преразпределението на кръвта става по-бързо и по правилно при различните промени в положението на тялото.

Методика на КТ

Цел на КТ: трайното нормализиране на кръвообращението както в покой, така и при физическо усилие

Задачи на КТ:

1)      нормализиране дейността на ЦНС и оптимизиране на регулацията на кръвообращението

2)      психотерапевтично въздействие – отпускане, повишаване на емоционалния тонус и самочувствие на болния, мобилизиране на съзнанието и волята и стимулиране на активното му участие в лечебния процес

3)      намаляване на неблагоприятните последици от хипокинезията – профилактика на тромбоемболичните усложнения, застойни пневмонии, нарушения в обмяната

4)      подобряване трофиката и засилване на сърдечния мускул

5)      регулиране съдовия тонус

6)      подобряване на функционалните взаимоотношения между ССС и ДС, като по този начин се осигурява по-високо ниво на окислителните процеси както в миокарда, така и в целия организъм на болния

7)      трениране на ортостатичните реакции

Средства на КТ: ритмичното съкращение на малки мускулни групи ( мускулна помпа); леките гимнастически упражнения,  които се съчетават с дишането; дихателни упражнения, диафрагмални упражнения; постепенна вертикализация с трениране  ортостатичните реакции; дозирано лечебно ходене

КТ е противопоказана през острия период на заболяването, когато има патологични изменения на отделни органи и съдове или наличие на дисбаланс във функцията на цялата система. Най-широко КТ се прилага през хроничния стадии на заболяванията.

От изключителна важност за лечебния ефект на ФУ са адекватното дозиране на натоварването и отчитане на поносимостта на болните към него. Има много субективни и обективни критерии, които служат като ориентир в това отношение – следене на някои хемодинамични показатели - изменението в пулса и кръвното налягане по време на натоварването, дихателна честота; следят се някои субективни оплаквания – главоболие, световъртеж, силна умора, тежест и болка в сърдечната област

Bookmark and Share