За любовта – Есе

За любовта...

Какво всъщност представлява любовта..? Дали тя е просто чувство, което си мислим, че сме изпитвали, изпитваме или се надяваме да изпитаме? А каква ли е причината, поради която можеш да кажеш „Аз съм влюбен”? Не мисля, че това са строго определени въпроси и ситуаций, то просто се разбира от самосебе си: Начинът, по който се държиш с даден човек, по който го гледаш и си мислиш „Боже, какви красиви очи има!” ? ето това са малкото ситуации, в които можеш да разбереш, че си влюбен.

А каква е разликата между влюбения „теб” и невлюбения? Когато човек няма някой близо до себе си, когото да обича, с когото да споделя проблемите и радостите си ? той се държи както обикновено: Ставаш сутрин, намусен от представата за отвратителния ден в училище и се отправяш към банята. След известния престой там, се обличаш и излизаш. По пътя към училище разбираш, че си свършил цигарите и отправяш хубави пожелания към управниците ни... След първите няколко часа, в които си доспиваш, разбираш, че няма никаква полза да си губиш времето и да слушаш глупостите на учителите ? време е за кафе. Добре де, ама после какъв е смисълът да се връщаш, след като трябва да си извиняваш отсъствията..? И така си пропиляваш целия ден... Вкъщи се прибираш „скапан” от учебните процеси и решаваш да поспиш малко, та дано да забравиш за скучно прекарания ден и да се събудиш с по-добро настроение. Но това не става. На следващия ден се събуждаш със същата празнота в сърцето ? нищо не се е променило. Отново няма кой да те прегърне, и да те утеши. Нямаш никого до себе си... А празнотата продължава все по-безмилостно да разяжда сърцето ти. И в крайна сметка се запитваш: „Има ли смисъл да я търся изобщо?! Дали ще я намеря някога?! Дай по-добре да намина през кръчмата да поразпусна малко!” Но така не става! По този начин ти никога няма да я срещнеш! Трябва да се бориш за нея! Любовта не може просто ей така да дойде при теб. Не трябва да се затваряш в себе си, и да си мислиш, че няма никакъв смисъл. Трябва да продължиш да живееш, да продължиш да я търсиш в мрачния ден, обгърнат от сива и поддисткаща мъгла! Защото ежедневието ти ще стане много по-различно...

Някога виждал ли си отстрани влюбените хора? Бил ли си близо до свой прител или приятелка, докато любовта е обгърнала сърцата им? Ако е така, значи ще ме разбереш много добре, ако не ? направи си трудо да го прочетеш – няма да сгрешиш!

Когато усещаш онази топлина в сърцето си, която не може да се замени с нищо друго; когато знаеш, че има някой, който те обича, който държи на теб; когато си личи, за някого ти си звезда, която ако угасне – гасне и нечий живот ? тогава като че ли живееш само за тази звезда... Нещата около теб стават съвсем различни. Проблемите, които преди са те дразнили вече не значат нищо. Хората, които са ти били антипатични – вече не могат да повлияят на настроението ти по никакъв начин.

Какво си виждал преди, докато си се разкарвал в парка? Може би само деца, родители, катерушки и пейки? А знаеш ли сега, когато топлината в сърцето ти отново я има какво ще ти направи впечатление? Децата пак ще си ги има, но този път ти ще чуеш смеха им, ще усетиш радостното им настроение. Дървете пак ще си ги има, но този път ти ще разбереш колко мелодично се поклащат листата им. „Грозните гарги” вече няма да са същите. За теб ще има птички, които не дразнят слуха ти, а те карат да се отпуснеш, карат те да се чувстваш добре!

Не знам дали си разбрал смисъла, приятелю, но приеми един съвет:

По-прекрасно нещо от любовта няма! Търси я, не се отказвай. А ако вече си я срещнал, но тя не е споделена – бори се за нея! Дай всичко от себе, покажи й, че тя е слънцето, благодарение на което ти съществува. Обсипи я с нежността и топлината – такива, каквито винаги си искал да получиш от нея. И не забравяй – с постоянство и желание всичко се потсига!!!

Bookmark and Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *