Историята на един пропаднал живот “Маминото детенце” от Любен Каравелов

Историята на един пропаднал живот

“Маминото детенце” от Любен Каравелов

         В сатиричната повест “Маминото детенце” Любен Каравелов разглежда проблем, актуален за времето – връзката между поколенията и взаимоотношенията между родители и деца. Творбата е разказ за историята на едно чорбаджийско дете, което израствайки в бездуховна и паразитна среда, нравствено деградира и морално пропада.

Чорбаджииският син Николчо расте и се възпитава в един свят на преобърнати ценности. Главни виновници за пропадането му са Нено и Неновица – неговите родители, които го възпитават неправилно. Но вина имат също неговите приятели и училището. Те затвърждават недостатъците в характера на чорбаджийския син.

Родителите на Николчо са богати и с високо самочувствие хора, които се опитват да наложат в него качества, които те самите притежават. Нено и Неновица са ограничени и мързеливи. Авторът показва своето презрение към тях като умишлено ги обезличава. Чорбаджийското семейство разчита за всичко само и единствено на парите си. Нено и Неновица са любители на “ тишината и спокойствието” и за да си ги осигурят са готови на всякакви компромиси – дори грижата за възпитанието на единственото си дете, те са поверили на слугата.

Още във втора глава авторът представя Нено и Неновица като родители.Нарушили дрямката си, те се оказват “съдии” във възникналия проблем между Николчо и Нищото. От гледната си точка на господари, те не могат да допуснат, че детето им може да лъже. Обръщението на майката: “Ела, мами, ела сине!” разкрива позицията й на жена, свикнала да глези детето си смятайки това за правилно възпитание. Тя насажда у сина си чувство за безнаказаност, внушава му, че е по-различен от другите, защото е чорбаджийски син.

По същия начин се държи Неновица подкрепяна и от съпруга си, когато  маминият любимец тръгва на училище. С господарско самочувствие тя изисква от учителя по-различно отношение към нейното дете. Изказана в присъствието на детето, родителската молба успокоява Николчо и го убеждава, че и в училище всичко ще му бъде позволено. Учителят угоднически се съгласява с изискванията на чорбаджийското семейство. Авторът иронично го назовава “знаменит по онова време казанлъшки педагог”. Всъщност даскал Славе е един безотговорен човек, защото би трябвало да поправи недостатъците в характера на Николчо, а не да ги поощрява. Резултатът е плачевен. За четири години в училище Николчо успява да научи само две молитви.

Прищевките и желанията на чорбаджийския син са закон за родителите му. Дори когато пожелава да пие ракия, те му подават без колебание пълната чаша. Особенно голяма е вината на Неновица, която сама подтиква сина си към порака: “Пини си, сине, пини си, маме...”. Нено в началото се опитва да спре сина си, но бързо се отказва, за да не си нарушава спокойствието. Така с благословията на родителите си Николчо се влюбва в ракията, тя става смисъл на живота му и го погубва .

Николчо израства с убеждението, че всичко му е позволено, че всичките му проблеми са решени предварително. Попаднал в компанията на “подходящи” “полудругари” той прекарва дните си в пиянство и разврат,  а нужните за това пари краде от къщи без угризения. Кражбата винаги е опасен порок, но тя е особено отвратителна, когато съпътства с погазване на святи чувства, сред които са обичта и благодарността към родителите. Николчо е извършил неразумна кражба и израза на лицето му показва, че все още не е изгубил напълно чувствата на вина и срам – “стоял  пред нея ни жив, ни умрял”. Може би ако в този момент родителите му реагират правилно, той би признал престъплението си  . Но нищо подобно не се случва. Вместо да го изобличат и да го върнат в правия път, те обвиняват за кражбата невинните слуги. Особенно голяма е вината на Неновица, която най-безочливо лъже мъжа си, че тя е давала пари на Николчо за безпътния живот. За това синът й приема кражбата, като лесно средство за печелене на пари. Подадената за помощ майчина ръка, се оказва погубваща.

В стремежа си да “спасят”, както себе си, така и пропадащия си син,Нено и Неновица достигат върха на житейския цинизъм. Те вземат ново решение – да оженят Николчо за най-хубавото и най-доброто момиче в Казанлък – Пенка. Без капка угризение развалят гадежа й със Стоян, когото тя обича и превръщат момичето в своя жертва. Писателят внушава мисълта, че чорбаджийте съсипват всичко красиво и светло, до което се докоснат. Вече е твърде късно Николчо да бъде поправен. У него са избуяли пороци – мързел, жестокост, егоизъм и безотговорност. Първата кражба е последвана от втора, която обива собствения му баща. Много бързо в дома на някогашният богаташ и самодоволен чорбаджия остават само сълзи и страдания. Съдбата на Пенка и невинните й деца са най-суровата присъда на Каравелов над чорбаджийското семейство. Пътят на Николчовото пропадане е кратък и стремителен. И свършва в Гюргево, където чорбаджийският син живее, издържан от една циганка.

Със силата на сатиричното изображение Любен Каравелов произнася своята присъда над героите и внушава мисълта, че прекомерната обич също може да убива.

Bookmark and Share