История на Европейският съюз

Eвропейски съюз (EU)

  • ИСТОРИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

След края на Втората световна война, през юни 1947 г., САЩ лансират "плана Маршал" за подпомагане и възстановяване на Европа. Първата конференция след Втората световна война с цел да се постави надправителствен контрол върху производството на въглища и стомана, а оттам и върху производството на оръжие в Европа, е свикана през 1950 г. под председателството на Жан Моне, френски министър от правителството на Дьо Гол. Целта е да се запази по-дълго мирът на континента. Предложението на Моне влиза в историята под името "планът Шуман" по името на Робер Шуман, френски министър на външните работи, който бързо възприема предимствата на европейската интеграция и подкрепя идеите на Жан Моне за създаване на наднационална организация за управление на производството и пазара на въглища, стомана и желязна руда.

1950 г. – Началото
1951 г. – Първите реални стъпки
1957 г. – Основаване на Европейската общност
1960 г. – Учредяване на Европейска асоциация за свободна търговия
1965 г. – Създаване на единна общност
1973 г. – Първото разширяване
1979 г. – Пътуване към единната валута
1981 г. – Десети член на ЕО
1986 г. – Влизат в сила Европейските символи. Единен европейски акт
1989 г. – Централна и Източна Европа застава по пътя към ЕО
1990 г. – Подписване на Шенген
1991 г. – Договорът от Маастрихт: Създаване на Европейския съюз
1993 г. – Единният пазар вече е реалност
1994 г. - Период на интензивна интеграция
1995 г. – Падат границите в рамките на Съюза
1996 г. – Кандидатури от Източна Европа
1997 г. – Договорът от Амстердам: Рамка за разширяването на изток
1998 г. - Процесът на присъединяване започва
1999 г. – Раждането на еврото
2000 г. – Договорът от Ница: Как да функционира разширеният Съюз?
2002 г. – Единната валута е реалност
2003 г. – Разширяването на Европейския съюз до 25 страни членки е факт
2003 г. – Европейският съвет реши България да бъде приета в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. и подкрепи 2004 като година за приключване на преговорите с България и Румъния. 25-те решиха също, че България може да подпише присъединителния договор колкото е възможно по-рано през 2005 г.
2004 г. – Приета е Европейската конституция, която основите на новия разширен Европейски съюз
 

  • НАЙ-ВАЖНИ РЕГЛАМЕНТИРАЩИ ДОКУМЕНТИ

Кратка хронология на основните договори, оформили днешния облик на Европейския съюз :

18 април 1951 г. - Договор за създаване на Европейска общност на въглищата и стоманата /ЕОВС/ е подписан в Париж от Белгия, Франция, Италия, Люксембург, Холандия и Германия.

25 март 1957 г. - Същите шест страни подписват договори за създаване на Европейската икономическа общност /ЕИО/ и Европейската общност за атомна енергия /Евратом/. С договора за ЕИО от Рим се цели да се премахнат митата, квотите и другите търговски бариери между страните членки и да се гарантира свободното движение през границите на лица, услуги и капитали. Договорът за Евратом има за цел да насърчи използването на атомната енергия за мирни цели.

8 април 1965 г. - Шестте страни подписват Договор за сливане на изпълнителните органи на трите европейски общности - ЕОВС, ЕИО и Евратом, с което се създава Европейската общност. Влиза в сила от 1 юли 1967 г.

1 януари 1973 г. - Великобритания, Дания и Ирландия се присъединяват към общността и с тях броят на членовете й става девет. Норвегия гласува против присъединяването.

1 януари 1981 г.
- Гърция става десетият й член.

1 януари 1986 г. - Испания и Португалия се присъединяват.

Февруари 1986 г. - Страните от ЕО подписват Единния европейски акт, който внася поправки в договорите на ЕО с цел да се ускори вземането на решения, да се улесни създаването на единен пазар без вътрешни граници и да се разшири използването на гласуване с мнозинство.

8 август 1988 г. - Дипломатическите отношения между България и Европейската икономическа общност са установени.

8 май 1990 г. - Подписана спогодба за търговия, търговски и икономически отношения между България и Европейската икономическа общност. Влиза в сила на 1 ноември 1990 г. Спогодбата предвижда постепенно елиминиране на количествените ограничения за българския внос в Общността и предоставяне на взаимни отстъпки в сферата на търговията със селскостопански стоки.

8 март 1993 г. - Европейско споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки, от една страна, и Република България, от друга страна подписано в Брюксел, Белгия, на 8 март 1993 г. Ратифицирано от Европейският парламент на 27 октомври 1993 г.
Ратифицирано със закон, приет от 36-ото Народното събрание на 15 април 1993 г. / ДВ, бр. 33 от 20.04.1993/; Текстът на споразумението е обнародван като отделно книжно тяло на "Държавен вестник", издадено на 25 май 1995 г. /ДВ, бр. 61 от 7.07.1995/. В сила от 1 февруари 1995 г.
Споразумението се нарича Европейско и е споразумение от "трето поколение", тъй като предвижда по-висока степен на интеграция от други подобни споразумения за асоцииране, сключени от ЕС по-рано - например с Турция, Малта или Кипър. Европейското споразумение осигурява основополагащата законова рамка за взаимоотношенията между Република България и Европейската общност, определя основата за техническата и финансова помощ от Общността, както и полага съответната рамка за подкрепа на постепенното интегриране на България в Съюза.
Целите на Европейското споразумение за асоцииране, съдържащо 125 члена, 8 Протокола, 15 Приложения, 22 съвместни декларации и размяна на писма, могат да бъдат резюмирани по следния начин:
- установяване на свободна търговия с индустриални стоки;
- взаимни преференции при вноса на земеделски продукти;
- постепенна либерализация на движението на капитали и работна сила; предоставянето на услуги, както и развитието на политическия диалог.
Отчитайки различното ниво на икономическо развитие, в Европейското споразумение за асоцииране е използван асиметричен подход в полза на България, т.е. през преходния период Общността отваря пазара с по-голяма скорост от България. Като пример може да се посочи търговията с промишлени стоки: митата, налагани в Европейската общност по вноса на промишлени стоки с български произход, отпадат за най-чувствителните стоки в края на четвъртата година от влизане в сила на Европейското споразумение за асоцииране (Първоначален текст). Митата по вноса в България на промишлени стоки с произход от Европейската общност отпадат в края на деветата година от влизане в сила на Споразумението (края на 2001 г.). Първоначалният текст на Споразумението е допълван и изменян с последващи Споразумения и Допълнителни протоколи, с оглед на по-нататъшно усъвършенстване в такива сфери като либерализация на търговията с промишлени стоки, търговията с текстил и облекла, търговията с вино, защитата на географските наименования и търговските означения на вината, подобряване на правилата за произход, подобряване на пазарния достъп или уточняване на условията в случая на присъединяването на трите страни от Европейската асоциация за свободна търговия към ЕС, достъпа на България до рамкови програми на Европейската Общност.
До приемането на България за член на ЕС Споразумението за асоцииране и свързаните с него документи са законовата база за отношенията между България и ЕС, и изграждат институционалната рамка на тези отношения. Споразумението за асоцииране съдържа и необходимия механизъм за прилагане, управление и наблюдение на всички области на отношенията.

1 ноември 1993 г. - Договорът за Европейския съюз /ДЕС/, съгласие по който се постига в Маастрихт през декември 1991 г., влиза в сила. С договора се установява нов Европейски съюз, обхващащ ЕО и нейните 12 страни членки. В него се призовава за създаването на единна валута до 1999 г. и за обща външна политика и политика за сигурност, а на Европейския парламент се дава правоо на вето върху някои закони.

1 януари 1995 г. - Австрия, Финландия и Швеция влизат в съюза.

26 март 1995 г. - Страните членки на ЕС Франция, Германия, Белгия, Люксембург, Холандия, Испания и Португалия подписват Шенгенското споразумение, премахващо контрола по границите помежду им.

Юни 1997 г. - Амстердамският договор внася поправки в ДЕС от Маастрихт и създава поста Върховен представител за външната политика и политиката за сигурността.

Декември 2000 г.
- Договорът от Ница, изготвен на маратонска и много бурно преминала среща на високо равнище, подготвя пътя за разширяването на блока на изток.

Декември 2002 г. - На среща в Копенхаген лидерите на ЕС се съгласяват да приемат 10 нови членове - Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Словения, Естония, Латвия, Литва, Кипър и Малта - през май 2004 г.

31 януари 2003 г. - Договорът от Ница влиза в сила. Сложната система за гласуване, утвърдена с него, ще влезе в сила от 1 януари 2005 г.

На 16 април 2003 г. в Атина, Гърция, 10-те подписват Договор за присъединяване към ЕС.

  • ИНСТИТУЦИИ НА ЕС

 

Европейският съюз има институционална система, която е единствена по рода си в света. Страните-членки на Съюза делегират суверенитета си по някои въпроси на независими институции, които представляват интересите на Съюза като цяло, на страните-членки и на техните граждани. Европейската комисия е тази институция, която представлява и защитава интересите на Съюза. Всяко национално правителство е представено в Съвета на ЕС, а Европейският Парламент се избира пряко от гражданите на ЕС. Ценностите на демокрацията и върховенството на закона са основата на европейската структура. Към горепосочения институционален “триъгълник” на Съюза – Европейска комисия, Европейски съвет и Европейски парламент - се прибавят и други две институции: Европейският съд и Европейската сметна палата.

ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ

Европейският парламент се избира за период от пет години с общи демократични избори чрез волята на 374 милиона граждани. В него са представени пан-европейски политически течения и основните политически партии от страните членки.

Парламентът има три основни функции:
• Законодателни функции заедно със Съвета на ЕС. Участието на Парламента в законодателния процес гарантира демократичността на приетите текстове;
• Утвърждава бюджета заедно със Съвета на ЕС и по този начин осъществява контрол върху разходите на ЕС;
• Осъществява контрол върху Европейската комисия – одобрява предложените комисари и има право да налага вето; осъществява политически контрол върху всички европейски институции.

Седалище и структура
Европейският парламент осъществява дейността си във Франция, Белгия и Люксембург. Пленарните заседания, на които присъстват всички депутати, се осъществяват в Страсбург, където е седалището на Парламента. Парламентарните комисии заседават в Брюксел, докато генералният секретариат се намира в Люксембург. Европейският Парламент се състои от 626 депутати, които произлизат от транснационални политически партии и представляват политическите движения и тенденции в страните-членки на Съюза. След приемането на десетте нови държави през май 2004 г. и изборите за Европейски парламент през юни 2004, в които ще участват гражданите на всички 25 държави от разширения Съюз, броят на евродепутатите ще нарасне.

СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Съветът на ЕС е основната институция, която взима решения в рамките на Съюза. Той се явява самото представителство на страните-членки, като събира техни представители на редовни срещи на министерско ниво. В зависимост от въпросите, които се обсъждат, Съветът се композира от съответните министерски представители от различни области: външни отношения, финанси, образование, телекомуникации и т.н.

Основни отговорности на Съвета на ЕС са:
• Осъществява законодателствени функции заедно с Европейския парламент;
• Координира икономическите политики на страните-членки;
• Сключва международни споразумения с една или повече държави, или с международни организации от името на ЕС;
• Осъществява контрол върху бюджета заедно с Европейския парламент;
• Взима необходимите решения, свързани с общата външна политика и политиката за сигурност на основата на препоръки от Европейския съвет;
• Координира дейности на страните-членки, като приема мерки в областта на правосъдието, по въпроси, свързани с полицията и други.

Седалище и структура
Седалището на Съвета на ЕС е в Брюксел, където се осъществяват министерските срещи освен през месеците април, юни, октомври, когато те се организират в Люксембург. Съветът се състои от по един представител на министерско ниво от всяка страна-членка, упълномощен да представлява националното правителство. Въпреки че има един Съвет, различни групи заседават в зависимост от темите, които се дискутират, като обикновено областите са: селско стопанство, икономически и финансови въпроси, околна среда, транспорт и телекомуникации, заетост и социална политика, рибно стопанство, индустрия и енергетика, правосъдие, вътрешна политика и гражданска защита, вътрешен пазар, защита на потребителя и туризъм, научни изследвания, бюджетни въпроси, култура, развитие, образование и младеж, здравеопазване. Председателството на Съвета се поема на всеки 6 месеца от различна страна-членка.

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Европейската комисия представлява общите интереси на Съюза. Председателят и членовете на Комисията се предлагат от страните-членки и се одобряват от Европейския парламент.

Европейската комисия има следните функции:
• Осъществява законодателствена инициатива и отправя предложения към Парламента и Съвета на ЕС;
• Носи отговорност за реализацията на бюджета и програмите, приети от Парламента и Съвета.
• Следи за прилагането на договорите и правото на Общността заедно с Европейския съд;
• Представлява интересите на Съюза на международно ниво, договаря международни споразумения.

Седалище, структура и състав
Седалището на Европейската комисия е в Брюксел. Тя се състои от 20 членове – комисари. Изборът на Председателя на Комисията, двама заместник-председатели и 17 други комисари се осъществява въз основа на тяхната компетентност и гаранции за независимост. Повечето от тях са заемали политически постове на министерско ниво в своите страни. Членовете на Европейската комисия се преизбират на пет години – в период от шест месеца след изборите за Европейски парламент. Такъв интервал е необходим, за да може новият Парламент да одобри предложения от страните-членки Председател на Комисията, преди той да е формирал бъдещия си екип в сътрудничество със страните-членки. След избора на екипа Парламентът се произнася за цялостния състав на Комисията и одобрява избора. В момента, в който Парламентът е одобрил състава на Комисията, тя може официално да започне своя мандат в началото на следващата година.

ЕВРОПЕЙСКИ СЪД

Европейският съд следи за недвусмисленото тълкуване и ефективното прилагане на правото на Общността. Европейският съд решава спорове, свързани със страните-членки, европейските институции, представители на бизнеса, граждани на ЕС.

Седалище и структура
Седалището на Европейския съд е в Люксембург. Устройството му не предполага разпределение по националности, но в състава на Съда се включва по един съдия от всяка страна-членка за представителност на всяка от националните съдебни системи. Европейският съд е подпомаган от осем генерални адвоката, чиято роля е да предоставят безпристрастни и независими заключения по делата в Съда. Съдиите и генералните адвокати се назначават с общо съгласие на правителствата на страните-членки за мандат от шест години, който може да бъде подновяван, като се допуска частично преназначаване на три години. Обикновено те са висши представители на националните съдебни системи или юристи с призната компетентност и гарантирана независимост. Европейският съд и Първоинстанционният съд имат свои председатели, които се избират за мандат от три години.

ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА

Сметната палата следи за правилното финансово управление на средствата на Европейския съюз в съответствие със законите на Общността.

Седалище и структура
Седалището на Сметната палата е в Люксембург. Тя се състои от 15 членове, които се избират от Съвета на ЕС в консултация с Европейския парламент за мандат от шест години, който може да бъде продължаван. Членове на Сметната палата могат да бъдат професионалисти в областта на финансовия одит в страните-членки, като всеки трябва да отговаря на високи критерии за компетентност и независимост. Членовете на Сметната палата избират свой председател за мандат от три години.

 

ЕВРОПЕЙСКА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

Европейската централна банка реализира европейската монетарна политика, провежда валутни операции и осигурява стабилно функциониране на паричната система.

Седалище и структура
Седалището на Европейската централна банка е във Франкфурт на Майн, Германия. Персоналът на банката включва представители на всички страни-членки на ЕС. Те са абсолютно независими при изпълнение на своите задължения. Европейските институции и правителствата на страните-членки уважават независимостта на институцията и не търсят начини да въздействат върху Европейската централна банка или върху националните централни банки. Европейската централна банка е в близко сътрудничество с националните централни банки при изпълнение на решенията, взети от ръководните й органи - Управителен съвет и Изпълнителен комитет. Председателят на Европейската централна банка и останалите пет членове на Изпълнителния комитет се назначават от страните-членки на ЕС за мандат от осем години, който не подлежи на подновяване.

 

ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

Европейският икономически и социален комитет представлява интересите на гражданското общество пред Комисията, Съвета на ЕС и Парламента. Комитетът консултира европейските институции по въпроси от областта на икономическата и социалната политика, като също има правомощия да поема свои инициативи и в други области.

Седалище и структура
Седалището на Европейския икономически и социален комитет се намира в Брюксел, където се провеждат повечето от заседанията. Членовете на Комитета се предлагат от правителствата на страните-членки и се избират от Съвета на ЕС за мандат от четири години, който подлежи на подновяване. Комитетът се състои от 222 независими членове, като квотата от всяка страна-членка отговаря на броя на населението й (24 членове от Франция, Германия, Италия и Великобритания; 21 – от Испания; 12 – от Австрия, Белгия, Гърция, Холандия, Португалия и Швеция; 9 – от Дания, Финландия и Ирландия; и 6 – от Люксембург). Комитетът се състои от Общо събрание, Бюро, три групи, шест секции и Генерален секретариат. Председателят на Комитета и двамата му заместници се избират за мандат от две години.

КОМИТЕТ ПО РЕГИОНИТЕ

Комитетът на регионите има предназначението да следи за защитата на интересите на регионите и съобразяването на дейността на ЕС с регионалната и местна идентичност в рамките на Съюза. Комитетът консултира останалите институции по въпроси от областта на регионалната политика, опазването на околната среда и образованието. Състои се от представители на регионални и местни власти.

Седалище и структура
Седалището на Комитета на регионите се намира в Брюксел. Членовете на Комитета – всичките 222 души – се номинират от Съвета на ЕС за мандат от четири години, който има възможност да бъде продължен. Номинациите се осъществяват по препоръки от съответните страни-членки. Членовете на Комитета са независими и националните квоти са отражение на броя на населението в съответните страни-членки (24 членове от Франция, Германия, Италия и Великобритания; 21 – от Испания; 12 – от Австрия, Белгия,Гърция, Холандия, Португалия и Швеция; 9 – от Дания, Финландия и Ирландия; и 6 – от Люксембург). Членовете на Комитета са регионални и местни политически фигури, които представляват целия диапазон на дейността на местните и регионалните власти в ЕС. Те могат да бъдат регионални депутати, общински съветници, кметове и други. Комитетът на регионите избира свой председател измежду членовете си за мандат от две години. Председателят води пленарните заседания и представлява официално Комитета.

 

 

ЕВРОПЕЙСКА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА

Европейската инвестиционна банка е финансовата институция на ЕС. Тя финансира инвестиционни проекти, които допринасят за балансираното развитие на Съюза.

Седалище и структура
Седалището на Европейската инвестиционна банка се намира в Люксембург. Висококвалифицираният персонал на Европейската инвестиционна банка е от различни страни-членки на Съюза. Акционери на банката са страните-членки на ЕС. Те участват в капитала на банката според икономическото си положение в Съюза. Европейската инвестиционна банка има свой Управителен съвет, Съвет на директорите, Изпълнителен комитет и Контролен комитет.

ЕВРОПЕЙСКИ ИНВЕСТИЦИОНЕН ФОНД

Дейности на фонда са свързани с управление на рискови капитали и осигуряване на банкови гаранции. Основна цел на Европейския инвестиционен фонд е да допринася за създаването, растежа и развитието на малките и средни предприятия в страните членки на ЕС, както и в страните кандидатки.

Седалище и структура
Седалището на Европейския инвестиционен фонд е в Люксембург. В банката работят висококвалифицирани служители от различни европейски държави. Управленската структура включва борд на директорите и надзорен съвет. Мажоритарен акционер е Европейската инвестиционна банка. Акционер е и Европейската комисия, както и финансови институции от страните членки на ЕС.

 

ЕВРОПЕЙСКИ ОМБУДСМАН

Конвентът за бъдещето на Европа е открит на 28 февруари 2002 г. Неговото предназначение е да подпомогне дебата за това какви промени очакват европейските граждани, че трябва да настъпят в бъдещия Европейски съюз. Европейският конвент има за задача да направи предложения за адаптирането на институционалната и политическата рамка на Съюза към новите условия, поставени от разширяването.

От Конвента се очаква да даде ясни отговори на следните въпроси:
• Как да бъдат разпределени отговорностите между Съюза и страните членки?
• Как да бъдат дефинирани по-добре отговорностите на европейските институции?
• Как да се осигури ефикасност и последователност във външните действия на Съюза?
• Как да се укрепи демократичната легитимност на Съюза?

Конвентът трябваше да подготви предложенията си през 2003 г. и да ги представи на Европейския съвет в края на 2003 г. След невъзможността да се стигне до консенсус по спорните въпроси, заложени в проекта за европейска конституция, който Конвентът обсъжда, преговорите между държавите-членки бяха временно прекратени. Новия краен срок, даден за постигане на консенсус и приемане на текста на европейската конституция е края на юни 2004 г. На уебсайта на Конвента има специално създаден форум на адрес http://europa.eu.int/futurum/forum_convention, където гражданите могат да споделят своите мнения и предложения за бъдеще представителите на гражданското общество и заинтересовани лица могат да вземат участие в дебата.

АГЕНЦИИ

Агенциите на Европейската общност са организации, управлявани по Европейското публично право. Те се различават от институциите на Общността (Европейски съвет, Европейски парламент и Европейската комисия ) и имат собствен правен статут.

Агенциите на Европейската общност са създадени, за да се разреши точно определена техническа, научна или управленска задача, която е определена със съответен акт на Европейската общност.

В момента има петнадесет правни субекта, които са агенции на Европейската общност, въпреки че се използват различни термини за обозначението им (центрове, фондации, агенции).

  • Конституция на Европейския съюз

 

Тя е изготвена по прозрачен и демократичен начин от Европейския конвент, който включваше сред своите 105 членове 72 пряко избрани представители31.10.2004

"Ние не изграждаме коалиция от държави, а обединяваме народите." (Жан Моне, 30 април 1952 г.)

Що е конституция?

Конституцията е текст, който съдържа основополагащите правила за една държава или група от държави. Тези правила дават отговор на няколко въпроса.

Как работят институциите? Как е уредено разделението на властите? Какви са допустимите средства за прилагането на политика? Кои са общопризнатите ценности? Какви са основните права на гражданите?

По своята същност Европейската конституция е едновременно договор по смисъла на международното право и конституция, защото тя съдържа присъщите на всяка конституция атрибути.

Тя е изготвена по прозрачен и демократичен начин от Европейския конвент, който включваше сред своите 105 членове 72 пряко избрани представители.

Конституцията преминава и процес на ратификация от парламентите на страните членки на Европейския съюз (органи, които също са избрани чрез преки всеобщи избори) или чрез референдум.

Защо Европейска конституция?

Европейската конституция е важна стъпка по пътя на изграждането на ЕС. Тя е призвана да посрещне предизвикателствата на разширена Европа: Европа на 25 държави, 450 млн. жители (които с присъединяването на България и Румъния ще станат още повече); демократична, прозрачна, ефективна Европа, работеща за благото на всички европейци.

Европейската конституция заменя основните действащи договори с един единствен текст.

Защо Европейска конституция, след като моята страна си има конституция?

Европейската конституция не заменя националните конституции на европейските страни. Тя съществува едновременно с тях и има свой собствен смисъл и своя автономна сфера на действие.

Евроконституцията определя контекста, в който действа ЕС.

Европа има своята уникална институционална система (Европейски парламент, Съвет на министрите, Европейска комисия, Европейски съд и т.н.).

И още - Европейската конституция действа на цялата територия на Европейския съюз.

Какво съдържа конституцията?

Европейската конституция е разделена на четири части. Първата определя ценностите, целите, правомощията, процедурите за взимане на решение и институциите на Европейския съюз. Тя описва символите, гражданството, демократичния живот и финансите на съюза.

Втората част съдържа ?Хартата на основните права?. Третата описва ресорната политика, специфичните инструменти за реализиране на вътрешната и външната политика и функционирането на Европейския съюз.

Част четвърта съдържа общите и заключителни разпоредби, включително процедурите за приемане и променяне на конституцията.

НОВО! Отсега нататък всяка страна, която пожелае, може да напусне Европейския съюз.

Какво ми предлага конституцията

Гаранция за придържане към някои основни ценности и европейски обществен модел. Зачитане на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, закона и човешките права.

Общество, основано на плурализъм, недискриминация, толерантност, справедливост, солидарност и равни права за жените и мъжете.

Само страните членки, които зачитат тези ценности, могат да бъдат членки на Европейския съюз. Нещо повече, срещу всяка страна членка, която пренебрегва тези ценности, могат да бъдат предприети мерки.

Основни свободи

Свободно движение на хора, стоки, услуги и капитали и свобода да се избира местожителство. Отсъствие на всякаква дискриминация по национален признак.

Европейското гражданство

"Всеки гражданин на страна членка е и гражданин на съюза".

Това гражданство допълва националното, а не го замества.

То дава допълнителни права: правото да се придвижваш и установяваш свободно в границите на съюза, правото да гласуваш и да се кандидатираш на изборите за Европейски парламент и на местните избори в страната на постоянното ти местожителство, правото на дипломатическа и консулска защита в трети страни, правото на петиция до Европейския парламент и на жалба до Европейския омбудсман, правото да се обръщаш към институциите и консултативните органи на съюза на всеки от езиците на Конституцията и да получиш отговор на същия език.

Харта на основните права

Хартата гарантира зачитането на човешкото достойнство; правото на живот; забраната на изтезания и всички форми на нечовешко и унизително отношение; правото на свобода и сигурност; личния и семейния живот; свободата на мисълта, съвестта и вероизповеданието; свободата на изразяване и правото на достъп до информация; правото на образование; правото на предприемаческа дейност; правото на собственост; равенството пред закона; зачитането на културното, религиозното и езиковото разнообразие; равенството между мъже и жени; интеграцията на хората с увреждания; правото на достъп до правосъдие и справедлив съдебен процес; презумпцията за невинност и правото на съдебна защита и т.н.

Хартата е неразривна част от конституцията. Тя важи за всички европейски институции и за страните членки, прилагащи правото на ЕС.

Конституцията обхваща не само гражданските и политически права от Европейската конвенция за човешките права от 1950 г., но и допълнителни сфери като например социалните права на трудещите се, защитата на околната среда и правото на добра администрация.

Повече солидарност

Ако страна членка стане жертва на терористична атака или на природна или предизвикана от човека катастрофа, съюзът и неговите страни членки ще действат съвместно в дух на солидарност, за да помогнат, ако се налага дори с военни средства.

Подобряване на демократичния живот на EС

На европейските институции се възлагат нови отговорности по отношение на диалога с гражданското общество, прозрачността и откритостта на процеса на вземане на решения и достъпа до информация и документация.

НОВО! Въвежда се правото на гражданска инициатива - ако най-малко 1 млн. граждани от определен брой страни-членки поискат това, Европейската комисия може да депозира предложение, съответстващо на молбата на тези граждани.

Споделени цели

Мир и благоденствие.

Свобода, сигурност и справедливост.

Обширен общ пазар и свободна конкуренция.

Устойчиво развитие и съчетаване на икономическото развитие с грижа за социалната и природната среда.

Научен и технически прогрес.

Правосъдие и социална защита.

Защита на правата на детето.

Икономическо, социално и териториално сближаване и солидарност между страните членки.

Културно и езиково разнообразие.

Опазване и развиване на европейското културно наследство.

 

Bookmark and Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *