История на хирургията

История на хирургията

Буквално преведено, думата "хирургия" означава, че лечението се осъществява чрез ръцете или още "занимавам се с ръчен труд". Тази дума произлиза от гръцките думи kheiros - ръка, и ergon - работа, действие.

Хирургията в древността няма строго определено начало, но засега се приема, че първата операция е извършена от човека 6 000 г. пр.н.е. Това е трепанация на череп, за която е трудно да се установи дали е предприета с лечебна цел, или това са следи от култов ритуал или насилие. Наличието на калус по ръбовете на отвора категорично говори, че операцията е правена приживе и болният е понесъл хирургична намеса.

В древния Египет, според папирусите на Еберс и Смит (XV в. пр.н.е.), са познавали лечението на раните, изгарянията и туморите на шията. Добре са описали човешкото тяло и поведението при травмени увреди. Египтяните са отваряли коремна и гръдна кухина, извършвали са кастрации, екстирпация на тумори и камъни от пикочен мехур, ампутации, хемостаза и отваряне на гнойници.

В древен Китай са правели операции на хемороиди, абсцеси, счупвания и кастрации. Имали са ваксина срещу едра шарка, познавали са над 2000 билки.

В древна Индия обучаващите се по хирургия се упражнявали върху животни и растения. Боравели с повече от 100 инструмента. Познавали компресивната превръзка, правели аутопсия, лекували счупвания, инцизирали гнойници, извършвали хемостаза с кипящо масло, предприемали Цезарово сечение, херниотомии и шев на черва.

Омир в своята "Илиада" (VIII в. пр.н.е.) съобщава, че във войската на древна Гърция баща на двамата военнополеви хирурзи Махаон и Педалируис е богът на лекарското изкуство Асклепий. Небивал разцвет на хирургията има по времето на родения през 460 г. пр.н.е. в град Кос Хипократ (Hipocrates).

В древния Рим най-забележителните хирурзи са Целз (Celsus) - II в. пр.н.е., и Гален (Galenus). Целз е описал лечението на разширени вени, хидроцеле, sectio alta, брадавици и рани на корема. За пръв път въвежда лигатурата на кръвоносни съдове и описва класическите 4 симптома на възпалението - tumor, rubor, calor и dolor. Гален е допринесъл за изясняване на редица понятия във физиологията и е основател на хирургическата помощ в армията.

След разпадането на Римската империя през 476 г. започва епохата на Средновековието. В началото най-високо е било нивото на арабската медицина с последователи Авицена (980-1037 г.) и Албукасис (IX в.). Авицена познавал шева на увредени нерви, гипсовата превръзка, ранната диагностика на новообразувания и хемостазата. Албукасис е бил активен хирург, подробно описва и илюстрира в своя сборник лезии на прешлени, струми, луксации, рани и ампутации на крайници. През Средновековието във Франция се оформят три групи хирурзи. В първата група били бръснари - "хирурзи с къса роба". Това означавало, че те нямат диплома за лекар и са извършвали в големите населени места текущата хирургия - каутеризация, кръвопускане и лечение на рани. Втората група хирурзи била "с дълги роби" и създали през 1268 г. събратство "Свети Козма". Накрая се оформя и третата група хирурзи, които са били амбулантни лечители, владеели са само няколко операции, като ги изпълнявали бързо и с вещина.

В периода на Ренесанса (XV-XVI в.) започва бурно развитие на науката, изкуството, техниката и медицината. Леонардо да Винчи (1452-1519) извършил сам 30 аутопсии и оставил над 1000 рисунки, изобразяващи съвсем точно човешкото тяло и органи. Везалиус (1514-1564) извършва публични дисекции, занимава се упорито с хирургия и разкрива някои от грешките на Гален. Извършват се поредица нови открития - Malpigi (1628-1699) въвежда микроскопа и открива капилярите, a Harvey описва точно пътя на кръвообращението. Най-колоритният хирург на тази епоха е Ambrois Pare (1510-1590). От обикновен бръснар той достига до главен хирург на четирима френски крале. Когато болният Карл IX му казал: "Надявам се, че по-добре ще се грижиш за краля, отколкото за бедняците в болницата", Амброаз Паре отговорил: "Не, Ваше Величество, това е невъзможно. Аз се грижа за тях като за крале."

XVI, XVII и XVIII век са време на развитие на хирургията. През 1731 г. Людвиг XV създава Кралската академия по хирургия. Изучава се анатомия и физиология на човека, въвежда се експериментът в науката, създават се контакти със сродни науки и се изграждат научни дружества със собствен специализиран печат.

Съвременната хирургия има не само година и месец, но и свой рожден ден: 16 октомври 1846 г. На този ден зъболекарят Мортон е упоил с етер млад човек, на когото хирургът Варен извършил операция по повод субмандибуларен тумор. Въвеждането на упойката е довело до грандиозни промени в областта на хирургията. Larrey - хирургът на Наполеон при Бородинската битка 1812 г., при полеви условия е извършвал дезартикулация на тазобедрената става за 4 минути, а за 24 часа е правил 200 ампутации. Н. И. Пирогов изваждал камък от пикочния мехур за 2 минути. Conrad Langenbeck от Гьотинген за 2 минути е правил резекция на горна челюст. За три последователни години се откриват три наркотика - етер, хлороформ и двуазотен окис. Така първият етап от развитието на съвременната хирургия е "етап на наркозата". През това време за болните сериозна опасност остават супурациите на оперативната рана и перитонитът след всяка лапаротомия. Вероятно затова Nissen казва, че за болния операцията е по-опасна, отколкото участието на английските войници в битката при Ватерлоо, където от 25 000 бойци загиват 15 000.

Вторият етап на развитие на съвременната хирургия е ерата на антисептиката и асептиката, свързана с мисията на Земелвайс, Пастьор и Листер. Гениалната интуиция е помогнала на унгарския лекар Земелвайс да се досети, че пренасянето на разлагащите се органични вещества предизвиква родилната треска. Той установил, че в клиниката, където се обучавали бъдещите лекари, смъртността от родилна треска е 4 пъти по-голяма от отделението, в което се обучавали бъдещи акушерки. А тези два родилни дома ги разделял само малък коридор. Бъдещите лекари идвали в родилна зала направо от анатомичните маси, където се извършвали аутопсии на починали от родилна треска жени, и веднага извършвали прегледи на бременните с мръсни ръце. Земелвайс разбрал, че точно "те, със своите ръце, пренасяли смъртта в дом, където ежедневно се ражда живот". Задължил всички лекари и обучаващи се да си мият ръцете с калциев хлорид и веднага броят на починалите от родилна треска станал значително по-малък от този в съседното отделение.

През 1875 г. Luis Pasteur публикувал резултатите от своите изследвания, чрез които открил съществуването на микроорганизмите. С това триумфално доказателство той променя хода на естествените науки и открития.

Листер създава през 1867 г. метод за обеззаразяване на раните, известен в хирургичната практика като първи антисептичен метод. Основният принцип на този метод се състои в унищожаването на микроорганизмите по ръцете на хирурга и предметите, влизащи в контакт с раните, чрез пулверизация във въздуха на 2-3% воден разтвор на карболова киселина.

През 1869 r.  Simon извършва първата нефректомия, Billroth в 1881 г. е предприел първата стомашна резекция. Непосредствено след това Langenbeck (1882) прави холицистектомия, а апендиксът се отстранява успешно през 1883 г. отделно от Kummel, Kocher и McBumey. През този период Н. И. Пирогов (1810-1886) внедрява етерната наркоза при военновременни условия. Той е участвал в обсадата на гр. Плевен по време на Руско-турската война. С огромния си практически опит от войната Пирогов се утвърждава като блестящ оператор, анатом и учен. Той е истинският основател на руската школа в хирургията.

Много скоро антисептичният етап се сменя с асептичния, като идеята на Pasteur от 1878 г., че микроорганизмите могат да се унищожават с топлина, се възприема от Trendelenburg, Bergmann и Terier. През 1882 г. в САЩ са изработени първите стерилизатори и барабаните на Шимелбуш, в 1890 г. Halsted въвежда стерилните гумени ръкавици и бързо след това се въвежда стерилната лицева маска от Hunter (1890), стерилната престилка, стерилните инструменти и стерилните шевни материали.

Наркозата, асептиката и антисептиката позволиха на хирурга достъп до коремната кухина, а клиничната химия спаси болния от натоварването на организма му при голяма операция.

Паралелно с коремната хирургия се развива неврохирургията, докато оперативните намеси в гръдния кош задълго се оказват невъзможни, поради настъпващия пневмоторакс. Едва с утвърждаването на интратрахеалната анестезия се открива пътят на хирурзите към гръдния кош за лечение на белодробната туберколоза и болестите на хранопровода.

В края на 1940 г. Harken и Bailey предлагат методика за закрити операции на сърце, през 1948 г. се извършва първата митрална комисуротомия, а през 1953 г. се въвеждат операци на сърце в условията на хипотермия. Няколко години пo-късно Gibbon изключва, посредством апарат, кръвообращението на сърцето и белия дроб, като разработва методика за открити операции на сърце. Сърдечносъдовата хирургия се обособи като крупен дял на медицината, за който се създадоха множество специални центрове.

В съвременната хирургия се ражда идеята за трансплантация на тъкани и органи. Първата трансплантация на сърце на човек е извършена през 1968 г. при проф. Barnard. Днес трансплантацията на почти всички органи е решен технически въпрос, но все още имунологичният проблем е недостатъчно преодолян.

В развитието на българската хирургия могат да се установят три етапа. Първият етап, наречен още ранен или антисептичен, обхваща годините до освобождението на България от турско робство. Вторият, или асептичен, етап е времето до средата на XX век и последният, трети, съвременен етап продължава и в настоящия момент.

По исторически данни първоначалната хирургична помощ за българския народ е била амбулантна и се е извършвала от народни лечители -джехари, чакръкчии (костоправачи) и бръснари (бербери). Те са намествали счупвания, поставяли вендузи, правели ритуално обрязване, кръвопускане и др. Някои са предприемали изваждане на камъни от пикочен михур и операции при заклещени хернии.

През 1850 г. по заповед на турския султан в България се изграждат 6 военни болници. Те са базирани в по-големите градове - София, Варна, Русе, Шумен, Пловдив и Плевен. В тях се извършвали предимно малки хирургични интервенции, а болните се обслужвали от турски или арабски лекари (хекими и биляри).

Например болницата в гр. Плевен, открита през 1865 г., е построена от военния лекар Ла Брюс. Разкрити са 40 легла. По това време в продължение на 13 години аптекар и домакин на болницата е бил първият български фелдшер Стефан Дренков.

По време на Руско-турската война (1877-1878) в България работи известният немски хирург Е. Bergmann и плеяда от руски медици, хирурзи и медицински сестри - професорите Боткин, К. Давила, Склифасовски, Пирогов и загиналите в боя сестри Мария Василевна и баронеса Юлия Вревская. След войната у нас са работили много български и чужди лекари, като Моллов, Мирков, Странски, Пасецки, Едмунд Бжезински и др. От тях активни хирурзи са били д-р Д. Моллов и д-р Г. Золотович, извършил първата за България лапаротомия по повод киста на яйчник.

Изглежда, че през втория етап от развитието на хирургията у нас най-значителен е приносът на швейцарския хирург д-р Роберт Щирлин. През 1893 г., по покана на българското правителство, оглавява хирургичното отделение за Александровска болница. Работи у нас в продължение на 25 години; през 1896 г. извършва първата резекция на стомах по повод карцином. Успоредно с големия обем хирургичнооперативна дейност, създава цяло поколение български хирурзи - д-р А. Петров, д-р Михайловски, д-р Кожухаров, д-р Проданов, д-р Тантилов и др. Някои от тях много бързо се профилират в различни области на хирургията, а други основават и ръководят хирургични отделения извън София. Непосредствено след Освобождението в София, Варна и Пловдив само за 3 години се откриват 4 медицински училища за фелдшери и 1 училище за акушерки. През 1885 г. Международният червен кръст признава новото сдружение Български червен кръст. Той организира 10 години по-късно едногодишен курс за медицински сестри. Завършват общо 6 курсистки, но в продължение на повече от 30 години работят само 2. За по-важен момент от развитието на българското здравеопазване, респ. хирургия, може да се приеме откриването през 1900 г. на първото редовно училище за милосърдни сестри. Срокът за обучение е бил 1 г. и 6 мес, а от 1920 г. се увеличава на 2 години. Курсовете са били малки, с не повече от 15-20 курсистки. Преподавателите отначало били руски, по-късно български медицински сестри, а от 1927 г. и лекари. През 1919 г. в София се основава Медицински факултет, който има 2 хирургически катедри - по хирургична пропедевтика и клиника на хирургичните болести. В продължение на 20 години катедрата по хирургична пропедевтика на оперативната медицина се ръководи от проф. д-р Параскев Стаянов. Владеещ няколко езика и познаващ отлично постиженията на хирургията в Европа, той работи последователно в Ловеч, Плевен, Варна и Русе. Това е първият български професор по хирургия, автор на три учебника, учител на много големи български хирурзи, основател на Морския детски противотуберкулозен санаториум и Аквариума във Варна, изградил редица археологични дружества в страната и т.н. Катедрата по пропедевтика на оперативната медицина по-късно се ръководи от проф. Гочо Москов (1881-1942), проф. Г. Капитанов (1900-1979), проф. М. Петров (1904-1984) и проф. Г. Ганчев. Катедрата по клиника на хирургическите болести веднага след основаването на Медицинския факултет се поема от проф. Ал. Станишев, човек с разностранни интереси, изключително богата теоретична подготовка и огромен практически опит. За съжаление, след 09. 09. 1944 г. като министър на вътрешните работи и народното здраве е осъден на смърт. По-късно тази катедра се ръководи последователно от проф. Я. Добрев и проф. Д. Маринов.

Последният, трети етап в развитието на хирургията в България се характеризира с няколко най-важни неща. Изгради се голяма мрежа от учебни заведения в страната - 5 висши медицински института за лекари и стоматолози - в София, Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора, три медицински факултета по здравни грижи за висшисти по медицински мениджмънт и 14 медицински колежа за медицински сестри, акушерки, рехабилитатори, физиотерапевти и клинични лаборанти. Създаде се огромен кадрови потенциал и множество хабилитирани клиники, включително на центрове по сърдечносъдова хирургия, за трансплантация на паренхимни органи и големи стави, център по изгаряния и пластична хирургия, клиничен център по детска хирургия, катедри по анестезиология и реанимация и др.

Макар и сравнително млада, българската хирургия претърпя бурно развитие и днес е на завидно европейско равнище. Ако трябва да изтъкваме приносите за това, те са на много - хирурзи, поели този труден пьт, носители на постигнатото от първите си учители и непреставащи в своите творчески търсения и дръзновение. Много е важно, за да се върви напред, да се познава миналото и да се изучават най-добрите източници на хирургичното ни минало.

Bookmark and Share