Как бунтовникът си представя картината на победното завръщане
“На прощаване” – Христо Ботев
Ботевата поезия е съхранила най-драматичните търсения на българина възрожденец. В стихотворението “На прощаване” поетът представя своята житейска позиция за смисъла на човешкият живот. В синовната си изповед Ботевия лирически герой разкрива духовния си свят, изпълнен с копнеж за свобода, подвиг и безсмъртие.
Една от най-поетичните картини в творбата е картината на победното завръщане. Това е по-скоро една мечта, отколкото реалност. Бунтовникът си представя този ден като миг на опияняваща радост и безпределно ликуване.
Въображението пренася героя в един свят на тържество и празничност, на дълго жадувано народно ликуване. Тази картина е в пълен контраст с трагичния фон на предходната картина на смъртта. Началното повторение”жив и здрав” прозвучава като заклинание и като молитва за живот. Знамето в ръката на героя е свещен символ на горда саможертва. Както в страданията си в чужбина, юнакът не е сам и в радостта си от щастливото завръщане, с него са другарите му:
напети в дрехи войнишки,
с левове златни на чело,
с иглянки пушки на рамо...
Черно-бялата цветова гама тук е сменена с ярки празнични цветове. Макар и въображаемо, изживяването е силно и завладяващо. Възторгът намира израз в обръщенията към майката и либето в натрупването на повелителни глаголи: “берете”, “късайте”, “плетете”. Ритуалът на посрещането представя една българска традиция – закичването на момците с бръшлян и здравец. Юнакът е щастлив, че с най-близките си хора (майката и либето) може да сподели този миг. Майчината целувка е опрощение и благослов. Сърцето на влюбения юнак “тупа” и “играе” от срещата с любимата, но метафоричният образ “първата ръка” е преход от мечтата към действителността. Долавя се някакво предчувствие за гибел. Пътят към мечтаната свобода е белязан със страдание и смърт.
Дружината тръгва отива,
пътят е страшен, но славен:
аз може млад да загина...
Пътят е славен, защото води към безсмъртието.С изключително близка до фолклора образност поетът утвърждава вечността на подвига.
Но стига ми тая награда
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода
В “На прощаване” един дързък и не спокоен дух завещава на поколенията след него страстно да обичат родината и свободата и страстно да ненавиждат подтисничеството и тиранията. Това е и неговото послание към бъдещето.
