Концепция за промоция на здраве – здравна мотивация

Концепция за промоция на здраве – здравна мотивация

Промоция на здраве е обединяващо понятие, включващо вземане на решения и мерки за промяна и подобряване на  определени фактори, влияещи върху здравето с участието както на отделния индивид, така и на цялото общество, за постигане на пълно съответствие между средата и здравето.  Терминът включва не само въздеиствието на индивида върху определени фактори , но също така и намесата на средата за засилване на действията на тези фактори и промяна на онези от тях , които възпрепятсват  здравословния начин на живот.

Това е стратегия, свързваща хората с тяхната среда , която съчетава личния избор с обществената отговорност за здравето при крайна цел изграждане на по- здравословно бъдеще.

Оформя се коцепцията, че промоция на здравето е процес, който дава възможност на индивидите и обществото да засилят контрола върху определящите здравето фактори и по този начин и по този начин да го укрепят.

Промоцията на здраве е съвременна технология в областта на здравеопазването. Промоцията на здраве в болниците (ПЗБ) е концепция за развитие на тези институции. В нейното разработване са участвали различни специалисти от болниците (мениджъри, клинични специалисти, медицински сестри и др.), експерти по промоция на здравето и организационното развитие на болниците, а също и експерти в областта на здравната политика. Тя има за цел да преориентира приоритетите от "правото на здраве" към "отговорност за здравето", от "здраве за хората" към "здраве чрез хората". Това изисква развитие на лични умения, знания и възможности за контрол върху собственото здраве.

Мнозина у нас продължават да откриват парадокс в съвместяването на понятията „промоция на здраве” и „болница”. В техните представи болницата продължава да бъде неоспорвана територия на болестта, но не и място, където изглежда логично да се говори и за здравето на здравите.

Успешно разгърналото се движение за промоция на здраве в болниците (Health Promoting Hospitals - HPH) доказа на първо място, че обществото очаква от болниците да разширят своя потенциал. Болниците вече трябва да могат да предлагат не само диагностика и лечение, а и образование и обучение за постигане на здраве, те трябва да могат да се осъществяват в по-широки граници - не само възстановяване на нарушеното здраве на болните, но и изграждане на здравето на здравите.

Болниците са най-естествената среда за промоция на здраве. Това е подтик за размисъл за болниците у нас - какви са, какви могат да бъдат... Интегрирането на промоцията на здраве в тяхната организационна структура е необходимо за тяхното развитие като всестранно компетентни институции в областта на здравето и ще ги подготви за поемане на по-съществена роля и по-големи отговорности в това отношение, което е една от основните задачи на СЗО, провъзгласена чрез Хартата от Отава. Това предполага в практически план разширяване обсега на тяхната дейност с включване на медицински услуги по промоция на здравето за пациентите (и членовете на техните семейства), развитие на програми за промоция на здравето с насоченост към болничния персонал, създаване на здравословни и безопасни работни места в болницата и др.

 

 

Здравна мотивация

Програмите за здравна мотивация се основават на теории, които са доказали своята ефективност за повлияване на рисково поведение по отношение на здравето. Тези теории имат общи елементи, които включват важността от персонализиране на информацията и вероятността от рискове; повишаване на мотивацията и готовността за промяна/действия; разбиране и повлияване на връстниците и социалните норми; повишаване на личностните умения и нагласи и способността да се предприемат действия и осигуряване на подходяща среда чрез подкрепящи политики и предоставяне на услуги. Теориите за социалното учене предполагат, че поведението ще се повлиява от разбирането какво следва да се направи (знание) и убеденост в очакваната полза (мотивация), убеденост, че определени умения са ефективни (очаквания към резултата), и вяра, че човек може ефективно да използва тези умения (ефективност).

Ефективните програми използват редица интерактивни методи за преподаване, насочват се към определен социален натиск, моделират умения и предоставят основна, точна информация. Ефективните интерактивни методи за преподаване активно ангажират учениците и се насочват към конкретни здравни въпроси. Програмите, които поставят силен акцент върху информацията, могат да доведат до подобряване на знанието, но като цяло не са ефективни по отношение подобряване на нагласите, уменията или самото поведение. Въпреки това е важно ефективните програми да предоставят основна, точна информация, която е необходима на хората, за да оценяват рисковете и да избягват рисково поведение.

Информацията, нагласите и уменията, които определят съдържанието на програмата, следва да се подбират в зависимост от това доколко са подходящи за специфични рискови и защитни поведения, свързани със здравето, например противопоставяне на натиска от връстници да се пуши или да се употребяват наркотици, отлагане на половия акт или използване на контрацептиви, или намиране на възрастен, на когото може да се разчита за подкрепа по време на депресия. Програмите, които се насочват към балансирано съчетание от знание, нагласии умения – като умения за общуване, преговаряне и отказ – са най-успешни за повлияване на поведението. Програмите, които имат силен акцент върху (биологичната) информация, имат по-ограничено въздействие върху нагласите и уменията и намаляването на рисковото поведение. Ефективните програми се фокусират тясно върху няколко конкретни цели на поведението и съдържат ясно послание по отношение на здравето, като постоянно подкрепят положителна и здравословна позиция спрямо подобно поведение. Общите програми и тези, които се стремят да покрият широк обхват от теми, ценности и умения, без да показват връзката помежду им, като цяло не се препоръчват, когато целта е предпазване от определено рисково поведение.

 


Здравословен стил на живот

Алфред Адлер за пръв въвежда понятието „стил на живот”. Под стил на живот той разбира начин на съществуване, определян от съчетанието от навици, черти на характера и тип поведение, насочени към постигане на превъзходство. Тук се отнася начинът, чрез който човек се отнася към общността, степента на чувството му за общност, съпричастността му към целостта на живота, способността за сътрудничество и състрадание, познаването на житейските проблеми и изискванията, които те поставят пред индивида и пр.

Британските специалисти по здравеопазването предлагат да се заплаща на хората за положителните промени в начина им на живот, които са полезни не само за тях, но и за цялото общество.

Преди време в медицинския център в град Фремптън доктор Чарлз Бакли започва да изплаща малки суми на пациенти, които са се отказали от тютютопушенето. След успеха на инициативата, властите в града планират този експеримент да се разпространи и сред учениците в местните училища. Според лекарите разходите по тези плащания ще са значително по-малки отколкото разходите за лечение на болестите, предизвикани от пушенето.
Британското правителство също разглежда въпроса за субсидирането на членство в различни “клубове за здраве” и спортни общества, помагащи на населението да живее по-здравословно.

Аналогичен подход е приложен успешно и в САЩ. Оказва се, че малки парични възнаграждения стимулират участието на хора, зависими от алкохола и наркотиците, в различни лечебни програми. Свой принос дават и холивудските звезди. Актрисата Ашли Джъд например участва в национална кампания на неправителствената организация NutrionAid, пропагандираща здравословното хранене и физическа активност у децата. Установено е, че в САЩ 9 милиона деца на възраст от 6 до 15 години страдат от наднормено тегло, а 60% от тях страдат от сърдечно-съдови заболявания. Целите на NutrionAid са поощряване на здравословното хранене и на заниманията със спорт в училищата, както и повишаване на информираността на подрастващите по различни здравни въпроси.

Всички тези мероприятия са по предложение на ООН и са насочени към поощряване на глобалните, регионални, национални и местни действия за подобряване режима на хранене и повишаване на физическата активност, включвайки гражданското общество, частния сектор и средствата за масова информация.

Световната здравна организация от своя страна е разработила глобална стратегия по отношение на режима на хранене, физическата активност и здравето. Експертите твърдят, че възрастните хора над 70-80 години могат да водят здравословен живот само ако спазват оптимален режим на хранене, подържат своята физическа активност и не пушат.

Този стратегически подход ще позволи на хората доброволно да проявяват своята активност, а също така да получават привлекателни и достъпни продукти с подходящи хранителни свойства. Във всички страни основните фактори, увеличаващи риска от развитие на хронични болести включват урбанизацията, глобализацията, увеличаването на продажбите и употребата на тютюн и хранителни продукти с високо съдържание на захар и ниско съдържание на полезни вещества, а също така - понижаване на физическата активност в домашни условия и на работа поради нарасналото използване на автоматични машини, асансьори, ескалатори и обществения транспорт.

Много от тези фактори се наслагват един върху друг, но някои преимущества на физическата активност са независими от храненето или затлъстяването. ООН смята, че обединените усилия, ресурсите и опитът на частната промишленост (производителите на хранителни продукти, напитки, спортни стоки, търговията, рекламата, застраховането и средствата за масова информация), на медицинските професионални организации и на групите потребители, на научните кръгове и научните изследователи ще има съществено значение в борбата с най-разпространените и масови заболявания.
Специалистите препоръчват на всички страни да организират провеждането на Световен ден на здравеопазването, посветен през 2006 г. на темата “Движението е здраве”, Световен ден на борбата със сърдечните заболявания, Световен ден на борбата с диабета, като се използват влиянието и възможностите на политическите лидери, на популярни личности и на други представители на обществото.

 

 

Социални рискови фактори на здравето

   В последните години се отбелязва повишен интерес към изучаване ролята и мястото на социалните фактори във възникването на редица заболявания. Обяснява се с бързите изменения в структурата на заболеваемостта и смъртността по причини, с промяната в клиниката на редица заболявания. Според различните автори това се дължи на нарушените биологични възможности за адаптация на организма, новите повишени изисквания към човека, бързият технически прогрес и др.

Социалните фактори в живота на човека не са абстрактни понятия, а реалност, която все повече занимава умовете на различни изследователи. Интензификацията на труда, условията на живот и почивка, качествения и количествения състав на храненето, психо-емоционалните фактори, съвременните средства за комуникация, системата на здравеопазване, нивото на култура и др. – това са фактори, имащи определено отношение към здравното състояние на човека.

Бързите темпове на техническия прогрес, в редица случаи, води до несъответствия между санитарно-хигиенните и медицинските изисквания на новите условия на труд, до несъответствия между биологично-приспособителните възможности на организма и социалните условия, взети в цяло.

Създадената от човека изкуствена среда на живот все повече го обгражда и предпазва от прякото въздействие на факторите на външната среда, но тя не винаги е безопасна и социалните фактори заемат все по-голямо място в етиологията на съвременната патология. Вероятността да се достигне до идеално съчетание на биологичната със социалната адаптация е сложен проблем, който в съвършен вид е трудно за постигане.

Общопризнато стана разделението на факторите, влияещи на здравното съсътояние на човека на външни и вътрешни.

Външните ги подразделят на социални и природо-географски. Към социалните отнасят цялата съвкупност от обществено-икономически отношения (иономика, техника, култура, бит, традиции, морал, политика, навици, религии и много други), а към природо-географските – предметите и явленията от живата и неживата природа (релеф, климат, атмосфера, вода, растителен и животински свят и др.). Към вътрешните или биологичните се отнасят: пол, възраст, конституция, етническа принадлежност, наледственост, тип на обмяна на веществата, тип нервна система. Всички тези фактори се намират в сложни взаимоотношения и е трудно понякога да се определи кои от тази съвкупност фактори са водещи при възникването на дадено заболяване.

Социалните фактори на здравето нямат единна квалификация. Най-често се изхожда от социологическата структура на обществото, според която те се разпределят в пет главни групи:

1. Фактори, свързани с материалното производство;

2. Фактори, свързани с възпроизводството на човека – бит, семейство, образование, възпитание, здравеопазване;

3. Фактори, свързани с духовното производство - наука, изкуство, морал, политика, право, религия;

4. Фактори, свързани с комуникациите – транспорт, език, печат, радио, телевизия;

5. Фактори, свързани с управлението – многообразните институции и дейности по управление на социалния живот.

Тези фактори не са изолирани, а са взаимно свързани.

Познаването им дава възможност за разкриване на механизмите на разпространение на заболяването сред населението.

Оценката на общественото здраве изисква споменатите фактори да се изучат цялостно, в тяхната взаимовръзка, динамика и взаимозависимост, с оглед разработването на реалистична здравна политика.

За практически цели социалните фактори на здравето могат да се квалифицират в три групи:

1. Социална макросреда;

2. Социална микросреда;

3. Личностни фактори.

Факторите на социалната макросреда (политически, икономически, културни, религиозни, етнически и др.) са сравнително трудни за изследване, те могат да бъдат обект на специално програмирани изследвания, когато анализираме показателите на обществото, груповото или индивидуално здраве.

Социалната макросреда е непосредственото обкръжение индивида, ежедневните социални контакти и т.н.

Социалната микросреда е представена главно от семейството, приятелската среда и професионалната среда.

Най-важен елемент на социалната микросреда е семейството, което най-често е опрделящ фактор на здравето. То може да укрепва или да разрушава здравето на своите членове.

Семейството се разглежда като социална група от хора, свързани с брачни и родствени отношения, общност на бита и взаимна морална отговорност.

Заедно с това семейството е социален институт. То е институирана общност, изграждана на основата на брака и породената от него морална и правна отговорност на съпрузите за здравето и възпитанието на децата.

Едно от основните теоретични заключения на провежданите епидемиологични изследвания е, че нито едно заболяване не може да е резултат само от въздействието на една единствена причина, а от взаимодействието на много фактори. При такава постановка на въпроса, търсенето на ясно обособена причинно-следствена зависимост в областта неифекциозната патология е много трудно. Въпросът за принадлежността на социалните фактори и за тяхното място в причинно-следствените взаимоотношения е особено актуален днес в областта на хроничните неинфекциозни заболявания.

 

 

 

Роля на медицинската сестра при промоцията на здраве

ef

 

Медицинската сестра в България е лице с висше образование, получило диплом от висше училище, признато от  държавата и обучението в него съответства на държавните изисквания за обучение на образователна степен „бакалавър” по здравни грижи  с професионална квалификация - „медицинска сестра”. Нивото й на подготовката отговаря на съвременните постижения на медицинската наука и практика, както и на нейното непрекъснато развитие.

Медицинската сестра работи съвместно и във взаимодействие с лекаря, като изпълнява отговорни задачи в различни сектори на здравеопазването, полагайки комплексни грижи за физическото, психическото и социалното здраве на населението. Извършва превантивна дейност, свързана със социално значимите заболявания. Тя е най-близко до пациента и осъществява първоначалната връзка с него. Медицинската сестра има уникалната възможност да се докосне не само до клиничната изява на болестта, но и до нейната социална етиология, бидейки довериник на болния. В ролята си на свързващото звено между болния и лекаря тя може да въздейства изключително успешно за позитивна промяна в стила на живот на пациента, разяснявайки му ползите от това. Важно е да бъде обяснено на достъпен език възможностите за контрол над личното здраве, избягвайки се някои вредни навици като тютюнопушене, прекомерна употреба на алкохол, нездравословно хранене. Добрата медицинска сестра знае за големите възможности на здравната промоция и я прилага във всеки един аспект на работата си, изхождайки от мисълта  на Н.И. Пирогов „Пет процента профилактика се равняват на педесет процента лечение”.

 

 

Лично мнение

ef

Особено актуална в днешно време е темата за социалната етиология на заболяванията. Здравните специалисти търсят да обяснят стряскащите цифри в статистаката на заболяемостта от онкологични, сърдечно съдови, белодробни заболявания достигайки до старата идея за влиянието на средата върху здравето. Аз самата намирам за изключително плашещо да виждаш млади хора, страдащи от заболявания, типични за напредналата възраст – хипертония, инфаркт, инсулт... Страшно е като си помислиш колко години пълноценен живот биват пропилени в недобро здраве и период на възстановяване, колко приятни мигове със семейството и приятелите биват пропуснати – моменти, които няма да се повторят и няма как да бъдат изживени отново. Важен е и другият аспект на болестта – икономическите загуби, които носи един работник през времето, когато е неработоспособен поради болест. Безспорна е вредата, която нанасят на обществото социалнозначимите заболявания, а още по-безспорен е факта, че стилът на живот и битовата среда определят до голяма степен здравето на човек. Изглежда изключително лесно да се намали заболяемостта, редуцирайки вредните от фактори от заобикалящата ни среда и въпреки това резултатите от здравна промоция са изключително слаби. Смятам, че медиите, здравните организации и здравните специалисти (в частност медицинските сестри) трябва да обединят усилия за популяризиране на здравословният стил на живот. Лесно е да намалиш риска от рак, спирайки цигарите, но малко хора се решават поне да ги намалят, ако не могат да ги спрат. Всеки знае за вредата от рисковото сексуално поведение, но въпреки това мнозина отказват да използват предпазни средства. Ето защо смятам, че трябва да се работи по-активно в посока промоция на здраве и по-специално промяна на отношението на хората към собственото им здраве.  При наличието на прости, но ефективни механизми за подобряване на общественото здраве аз смятам, че промоцията на здраве не е просто една добра идея, а необходимост и всеки медицински служител, в частност медицинските сестри трябва не само да помага на болните, но и да съдейства за укрепване и поддържане на доброто състояние на здравите.

 

 

Използвана литература

  • Адлер, Алфред. Човекознание. София: ИК "Здраве и щастие", 1995.
  • Запрянов З, Професионално здраве. Промоция на здравето на работното място, колектив, 2004
  • Андреева ,Л.Социално познание и междуличностни взаимодействия. София, 1998
  • www.goverment.bg
  • www.wikipedia.org
Bookmark and Share