Легенда за основаването на гр. Ахтопол

Легенда за основаването на гр.Ахтопол

Придружен от синовете си, Посейдон пръв пристигна на Олимп за съвeта на боговете.

Когато той отиде при Зевс, синовете му приеха човешки образ и най-красивият от тях беше Делфин.

Разхождайки се, те видяха на една осветена и стоплена от слънцето поляна три девойки да се люлеят в три златни люлки. Делфин се доближи до едната, усмивката на която грееше като слънце и моментално стопли сърцето му.

- Коя си ти, красива девойко? Най-красивата от всички и най-милата на Олимп.

Като се усмихна отново, девойката му рече:

- Аз съм Агата, щерка на Зевс и Хера и съм орисана да бъда робиня на любовта. А ти кой си, момко?

- Делфин – син на Посейдон, богът на моретата. Придружавам баща си заедно с моите братя.

Така от искрата на запознанството пламна огънят на една голяма любов.

Свенливо момъкът помоли баща си да я поиска от Зевс за негова жена. Гръм и мълнии разтърсиха Олимп като чу за това Зевс Кронион и изгони сватовниците.

Помръкнаха лицата на двамата млади. Разделиха се, но любовта им не угасна.

Дни и нощи Делфин се мяташе из морето от Колхида до Астея. Огромни вълни вилнееха и се биеха в скалите край брега. Моряците не смееха да влязат в това море и го нарекоха Аксейнос Понтос (Негостоприемно море).

Агата по цял ден седеше в покоите си и плачеше за първата си любов. Вечер излизаше на вън и разговаряше с луната и любимата си птица – кукумявката.

Всеки ден Делфин изпращаше по една чайка да я намери и разкаже за мъката му, но чайките се връщаха без вест от нея.

Изпрати и Агата любимата си птица Агао, с надежда, че ще го види и разговаря с него.

Долетя кукумявката край брега на морето. Кацна на крайбрежните скали и започна да го зове с всичка сила.

- Защо така крещтиш, зловеща птицо? – Чу тя глас да идва от морето.

- Кои си ти, дето ме наричаш така? Аз нося мъката на любовтаи търся Делфин, за да му я предам.

- Аз съм Делфин. Горко ми?

- Изпраща ме моята господарка Агата да ти предам, че след раздялата любовта и мъката й не се побират на Олимп.

- Ще я открадна? – реши Делфин. – Предай на господарката си, че ще дойда с бързо летяща лодка, теглена от лекокрили чайки, да я взема. Нека тя преспи баща си за два дни и две нощи и слезе на брега на морето.

Така и стана. Майката на Агата – Хера, която познаваше земните и божествени билки, намери и свари настойка от приспивно биле и като го наля във виното на Зевс, той заспа дълбоко и спа дълго.

Агата целуна благодарно скъпата си майка и полетя с бързата лодка на Делфин към царството на Посейдон.

На скалата, където беше кацнала кукумявката, блестеше дворец от мрамор. В него въведе Делфин своята любима.

Събуди се Зевс и като разбра измамата изпрати палачи да й отрежат гърдите, та никога да не отглежда деца.

Когато пристигнаха палачите, видя ги кукумявката, макар да беше нощ, и закряска зловещо и предупредително. Събуди се Делфин упоен от любовта на Агата и събра свитата си. Пренесе любимата си в лодка, а палачите примами до морето. Боят беше жесток, но победи любовта.

Заживяха щастливи Делфин и Агата. Народиха им се много деца и създадоха град. Нарекохаго Агапи-полис /град на любовта/.

Най почитана  в този град между птиците беше кукумявката Агао /символ на щастието/.

Слънцето кротко галеше с лъчите си сините води на морето и то нежно целуваше с окротените си вълни крайбрежните камъни. Отново кораби заплуваха от бряг до бряг, разперили платна, като бели чайки, а моряците с благодарност нарекоха тово море Евксинос понтос /гостоприемно море.

Bookmark and Share