Любовта е доказателство за смелостта да търсиш себе си

Любовта е доказателство за смелостта да търсиш себе си
Есе

Силно протягам ръцете си,за да те прегърна.Ти си в обятията ми,усещам сърцето ти,то бие,усещам топлината ти-аз живея за теб.
Аз съм част от теб,а ти-от мен.Моето сърце бие в ритъм с твоето,моите очи се потапят в твоите.Ние сме миг от вечността и песъчинка от света,неразделна и силна частица.Ти си този,който ми помага да разкрия сладостта на живота ,а заедно с това да намеря щастието,да преодкрия отново себе си.
Твоята топлина ми позволява да бъда себе си.Ти ми даваш сили да премина през всичи трудности и да продължа напред.Защото ти си до мен и ме обичаш....В твоите очи разбрах какво е да обичаш,а това чувство ми помогна да открия самата себе си-собствените си копнежи и да се преборя със страховете си.Пламъчето на любовта е запалено в мен и благодарение на него,аз горя,аз се боря,аз живея,търся себе си не се страхувам от нищо-любовта ти ми даде всичко от което имам нужда-щастие,сили,смелост да търсq себе си.
Преди бях сама-липсваше ми нещо.Липсваше ми чувството,че съм значима,обичана.Всеки има нужда от разбиране и от топла прегръдка.Тичах с разрошени коси по самотната улица.Плачех и виках.Търсих те..Но не те намирах.Взирах се по прашните улици,питах се дали не си вървял по тях,дали не носят твоите отпечатъци.Чувах гласа ти,но той бе така далечен.Не можех да те открия.Намирах единствено мъката и лъжата....нямах любовта,от която имах нужда,нямах увереност,жажда за живот,нямах стимул да живея.Не исках да се погледна в огледалото-там виждах един непознат образ,Мразех
себе си.Затварях очите си и ги стисках силно,докато се стичаха сълзи от тях.Защото не исках да опозная себе си.Защото нямаше какво да открия,нищо друго,освен самота и разочарование...и безкрайна болка.Но всичко се промени.Сянката умря,а на нейно място дойде ти.Стопли живота ми и ми върна вярата,върна ми желаниета за живот,върна ми обичта,силата да опозная себе си.Ти си моето доказателство,че любовта съшествува,че щастието ни сполита рано или късно,че чрез любовта ние преоткриваме ,опознаваме отново себе си.Сега съм различна.Сега плача,но не от мъка,а от щастие...че те има!Сега не лазя по земята,а летя !Сега съм себе си,сега съм шастлива.Само любовта е в състояние да ни накара да опознаем истинската си същност.В момент на върховна болка,аз намерих сили да се боря...намерих сили да се отърся от мръсотията,полепнала по душата ми и да се боря не за чуждото,но за своето собствено право да бъда щастлива.Сега съм друг човек и студенината никога няма да се върне отново....
С широко разтворени очи се взирам в твоите.Потъвам в тях...Дори не смея да мигна.Улавям смеха ти,надзъртам в душата ти,разпилявам мислите ти.Ние сме едно цяло и винаги ще бъдем.Защото с теб съм себе с.Няма нужда да съм повече нещастна.Защото те познавам,защото познавам душата си....Не се крия зад хилядите проляти сълзи.Ти си тук,за да ми покажеш,че любовта може всичко-да убие самотата и да ни накара да преоткрием себе си...

Любовта е доказателство за смелостта да търсиш себе си
Есе

 

Силно протягам ръцете си,за да те прегърна.Ти си в обятията ми,усещам сърцето ти,то бие,усещам топлината ти-аз живея за теб.
Аз съм част от теб,а ти-от мен.Моето сърце бие в ритъм с твоето,моите очи се потапят в твоите.Ние сме миг от вечността и песъчинка от света,неразделна и силна частица.Ти си този,който ми помага да разкрия сладостта на живота ,а заедно с това да намеря щастието,да преодкрия отново себе си.
Твоята топлина ми позволява да бъда себе си.Ти ми даваш сили да премина през всичи трудности и да продължа напред.Защото ти си до мен и ме обичаш....В твоите очи разбрах какво е да обичаш,а това чувство ми помогна да открия самата себе си-собствените си копнежи и да се преборя със страховете си.Пламъчето на любовта е запалено в мен и благодарение на него,аз горя,аз се боря,аз живея,търся себе си не се страхувам от нищо-любовта ти ми даде всичко от което имам нужда-щастие,сили,смелост да търсq себе си.
Преди бях сама-липсваше ми нещо.Липсваше ми чувството,че съм значима,обичана.Всеки има нужда от разбиране и от топла прегръдка.Тичах с разрошени коси по самотната улица.Плачех и виках.Търсих те..Но не те намирах.Взирах се по прашните улици,питах се дали не си вървял по тях,дали не носят твоите отпечатъци.Чувах гласа ти,но той бе така далечен.Не можех да те открия.Намирах единствено мъката и лъжата....нямах любовта,от която имах нужда,нямах увереност,жажда за живот,нямах стимул да живея.Не исках да се погледна в огледалото-там виждах един непознат образ,Мразех
себе си.Затварях очите си и ги стисках силно,докато се стичаха сълзи от тях.Защото не исках да опозная себе си.Защото нямаше какво да открия,нищо друго,освен самота и разочарование...и безкрайна болка.Но всичко се промени.Сянката умря,а на нейно място дойде ти.Стопли живота ми и ми върна вярата,върна ми желаниета за живот,върна ми обичта,силата да опозная себе си.Ти си моето доказателство,че любовта съшествува,че щастието ни сполита рано или късно,че чрез любовта ние преоткриваме ,опознаваме отново себе си.Сега съм различна.Сега плача,но не от мъка,а от щастие...че те има!Сега не лазя по земята,а летя !Сега съм себе си,сега съм шастлива.Само любовта е в състояние да ни накара да опознаем истинската си същност.В момент на върховна болка,аз намерих сили да се боря...намерих сили да се отърся от мръсотията,полепнала по душата ми и да се боря не за чуждото,но за своето собствено право да бъда щастлива.Сега съм друг човек и студенината никога няма да се върне отново....
С широко разтворени очи се взирам в твоите.Потъвам в тях...Дори не смея да мигна.Улавям смеха ти,надзъртам в душата ти,разпилявам мислите ти.Ние сме едно цяло и винаги ще бъдем.Защото с теб съм себе с.Няма нужда да съм повече нещастна.Защото те познавам,защото познавам душата си....Не се крия зад хилядите проляти сълзи.Ти си тук,за да ми покажеш,че любовта може всичко-да убие самотата и да ни накара да преоткрием себе си...

Bookmark and Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *