Моята причина да остана в България – Есе

Моята причина да остана в България

Полунощ. Времето, което човешкото съзнание най-често свързва с тайнствени, вълшебни неща. Времето на чудесата и сбъднатите мечти, на лудите купони и любовта. Съкровени мигове, в които всеки млад човек трябва да се забавлява с цялата си душа. Да обича и да бъде обичан. Да изпита поне за миг истинското щастие, а всички сетива да тържествуват в радостно опиянение. Защото веднъж е младостта… Изведнъж се сепвам, от поетичното ми вдъхновение не е останала и следа. Реалността грубо нахлува в съзнанието ми. Наистина Наистина е среднощ. Аз обаче не се вихря в центъра на някой купон, а се прозявам в чакалнята на аерогара София. Рано сутринта летя за Чикаго и толкова се страхувам да не изпусна поради някоя нелепа случайност самолета, че реших да прекарам нощта на летището. Добре, че познавам едно момче от охраната. Напускам родината разочарован, с гняв и болка в душата. Колкото и да се опитвах, не успях да открия дори нещо дребно, за което да си струва да остана. Разделих се с илюзиите си… по възможно най-болезнения за мен начин. Осем години мислех, че имам приятели. Проверката на времето показа, че някои от хората, които считах за приятели, са ми просто добри познати, а останалите не са дори и това. Защото онези, които не уважават себе си, не могат да уважават и другите. В компанията на такива “мъртви души” различните, тоест запазилите зрънце достойнство, са мишена и средство за избиване на комплекси. Когато аз преодолях своите страхове, че ако ги напусна, ме очаква вечна самота, избрах раздялата и спасих душата си. Вярвам, че човек среща голямата любов веднъж или два пъти в живота. Е, аз се разминах с нея един път в гимназията. Кой знае ще ме споходи ли отново. Ако остана, ме очакват шест безсмислени месеца, в които ще набивам крак по плаца и ще давам наряди и караули, а поне една трета от тях ще си бъда у дома, за да спестя малко пари на бюджета. След казармата – безработица. Какво от това, че ще съм завършил Международни икономически отношения – най-престижната специалност в Университета за национално и световно стопанство – София? Успея ли пък да си намеря работа, ще броя всеки лев. О, светли бъднини! Грях ми на душата, създам ли потомство в България. Най-малко заради това, че без чужди езици и компютърна грамотност децата ми ще бъдат социални аутсайдери в една бъдеща обединена Европа. Въпреки всичко казано досега ще се върна от Америка и ще остана в България. Тук са родителите ми, сестра ми, единственият ми истински приятел, местата, които свързвам с добри и лоши спомени. Най-важното обаче е, че напусна ли тази земя, ще оставя тук сърцето и душата си. И каквото и да намеря в чужбина, ще съм нещастен цял един живот.

 

 

 

 

 

 

 

 

Bookmark and Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *