Мъченическият и героичен живот на хъшовете според първа глава на повестта “Немили – недраги”
Иван Вазов
Любимата тема на Иван Вазов в най-значителните му творби е героизмът и самопожертвуванието на българина в последните години на турското робство. В повестта “Немили – недраги” писателят пресъздава живота на българските емигранти в Румъния – хъшовете, които безкористно и всеотдайно служат на майка България.
Представата, която добиваме за хъшовете от началото на страниците на повестта е, че те са принудени да живеят в едно двойнствено битие – на мъченици и герои. От една страна обстоятелствата ги принуждават да водят жалко и унизително съществуване, но от друга страна душите им са изпълнени с мечти за героични подвизи и готовност за саможертва.
За да създаде точна представа за живота на героите, авторът започва творбата с едно пейзажно описание. За фон е подбрана нощта. Към нейните тъмни краски се добавя тягостното присъствие на отровната мъгла, която е така непрогледна, както е безизходно положението на емигрантите. Чуждото пространство е студено, отблъскващо, зловещо. То се подчертава и от светлината на фенерите –“мътна и неопределена” и от пустотата по браилските улици. Пейзажът създава подходящ емоционален фон и въвежда първият основен мотив – мъченичеството на хъшовете.
Усещането за самота и неуютност се нарушава от описанието на кръчми и лавки, собственост на българи. Надписите: “Свободна България”, “Българский лев”, разкриват патриотичните настроения на техните собственици. В чуждото пространство те се стремят всичко да им напомня за отечеството.
В чуждия негостоприемен свят единствен дом за хъшовете е една бедна кръчма – кръчмата на Странджата.Нейното прозорче свети ниско до земята и сякаш се опитва да влее топлина и живот в мъртвия град.Писателят я нарича “будна” не само защото е пълна с хора, а защото е съхранила будния български дух.Твърде много говори и надписът “Народна кръчма на знаменосеца”. Добре дошъл е всеки, който се е борил за отечеството си и мисли за него. Описанието на избата, в която са намерели подслон хъшовете, още веднъж подчертава двойнственото измерение на живота им. Помещението е мизерно, осветява се от “полуразбита опушена лампа”. Всичко това напомня за тягостния пейзаж навън. Но в същото време по стените са наредени картини, свързани със славното минало на тези мъже. Картините създават особено настроение и въплъщават мечтите на хъшовете за активен пълноценен живот.
В началото на творбата писателят ни запознава и с героите като рисува портретите им с кратки, но запомнящи се детайли. Хъшовете са описани като колектив, който споделя мъките и несгодите в чужбина. За това те си приличат. Писателят подчертава тяхната бедност, слабост, ограбена от живота младост. Дрипави, гладни и обезсърчени, те са се превърнали в жалки отломки на едно минало величие. Но в същото време писателят подчертава най-характерното за всеки. Странджата мъчително кашля, а по лицето му има белези от стари рани. Когато описва Македонски Вазов подчертава лукавите му дръзки очи и огромното му без копчета палто.Окаян е външният му вид, но този човек излъчва достойнство и самоувереност. Сред хъшовете се намира и младият поет Бръчков, дошъл при тях, воден от жаждата си за приключения. Младежът и хъшовете са различни, но те са и сродни души, защото ги обединява любовта към България.
В първа и втора глава на повестта “Немили – недраги” писателят разкрива образът на своите герои – хъшовете - отхвърлени, презрени скитници, крадци, но в същото време с души изпълнени с жажда за подвиг.
