Образите на Нено и Неновица според І глава на повестта “Маминото детенце” от Любен Каравелов

Образите на Нено и Неновица

В сатиричната повест “Маминото детенце” Любен Каравелов разглежда проблем, актуален за времето – връзката между поколенията и взаимоотношенията между родители и деца. Творбата е разказ за историята на едно чорбаджийско дете, което израствайки в бездуховна и паразитна среда, нравствено деградира и морално пропада.

Още в началните страници на творбата писателят рисува образите на своите герои Нено и Неновица и изразява презрението си към тях. Той показва отблъскващата им външност, мързел и ограниченост. Каравелов използва средствата на карикатурата и ироничното описание и по този начин умишлено обезличава своите герои.

Творбата започва с възторжено описание на Казанлък и неговите трудолюбиви жители. Писателят следва възрожденската традиция отечеството да бъде представено като земен рай, затова поетично разказва за великолепието на това райско кътче – казанлъшките трендафилови градини. Картината изобилства с красота, светлина и живот. Майското слънце простира лъчите си, въздухът ухае на рози, смехове на момичета огласяват градините.

Природната картина въвежда читателя в творбата. Не е случаен избора на сезона, през който се развива действието. Пролетта е сезонът на възраждащия се живот. Жизнеността и оптимизма на началния пейзаж ярко контрастира  с тишината, спокойствието и бездействието в чорбаджийския двор.

Чрез краткото философско отклонение за трендафила и върбата писателят разкрива разбирането си за смисъла на човешкия живот. Животът трябва да се изживее красиво и пълноценно, а не да премине сиво и безмислено. Всеки прави сам своя избор. Чрез тази съпоставка Каравелов подготвя читателя за срещата с Нено и Неновица, чийто живот е свързан с еднообразие, безкрайно безделие и сивота.

За разлика от глъчката в трендафиловите градини, в градината на чорбаджи Нено царуват тишината и спокойствието. Наоколо кипи усилен труд, а господарят на този дом блаженно си почива, облечен като за празник. Когато описва портрета на героя писателят не споменава, че става въпрос за човек. Нено е едно неподвижно туловище, лениво, отпуснато, без всякакви връзки с живота наоколо. Авторът използва средствата на карикатурата, за да изрази отношението си към героя. Чрез ироничното сравнение  с двете слепени “лебеници” той показва отвращението си към чорбаджи Нено. Двете лебеници не правят нищо, освен да седят. Три пъти е употребено сказуемото “седели”. По този начин впечатлението за мързел и неподвижност се затвърждава. Нено е представен като тяло, а не като личност. Социалното му положение е загатнато чрез облеклото му – “копринена риза и ленени гащи”. Заредени с ирония са използвани умалителни думи “елеченце и пръчици”.

Опредметеното описание на лицето допълва усещането за нищожност и бездуховност. Ушите и носът са иронично сравнени с подлоги, а мустаците – с “урязалки козина”. Очите му са две черни точки, в които няма духовна светлина. Те само шават “насам – натам”.

В подкрепа на създадената вече представа за Нено се включва и речевата характеристика. Чрез разговора на Нено със слугата Иван Нищото, Каравелов разкрива още по – пълно същността на своя герой. Нено е човек с господарско самочувствие. Той непрекъснато обижда и унижава слугата, засипва го със заповеди. Нено смята, че парите му дават основание да гледа с презрение на другите. Той забранява на Иван дори да мисли. Според него мисленето е само за богатите, бедните трябва да изпълняват чуждите заповеди. В речта на чорбаджията преобладават заповедни форми – иди, кажи, донеси... Нено е жесток и безсърдечен и това проличава в отношението му към работниците. Той заповядва на Иван да ги бие и да не им дава да почиват – “Парици им се плащат”.

Още с появата на чорбаджийката става ясно, че тя командва в къщата. Нено веднага млъква и се приготвя да слуша заповедите й. Очевидно се страхува от нея. Целият външен вид на Неновица говори за липса на каквито и да било духовни стремежи. Писателят я сравнява иронично с “онези животни, които се угояват за Коледа” – гъската и свинята.Така двойното сравнение създава представа за клатещата се походка и дебелината на Неновица. За да изрази отношението си към нея, писателят използва и иронията – нарича лицето й хубавичко и мазничко, а нея самата доволно апетитна госпожа.

За да разкрие духовната й същност, писателят се спира подробно на нейните мисли и мечти. Най – важното нещо в живота й са парите. В ума и постоянно витае призрака на златото – грошовете, пръстени. Неновица е скъперница и използвачка. Дребнавостта й стига до крайност и това я прави смешна и  жалка.

Поставяйки акцент върху физическата и духовната уродливост на Нено и Неновица още в началото на повестта Каравелов заявява своите позиции за доброто и красивото в човешката духовност. Героите са пример за обезмислянето на живота.

Bookmark and Share