Общи методически изисквания и правила при провеждането на кинезитерапия

Общи методически изисквания и правила при провеждането на кинезитерапия

 

Условно се разделят на три групи – педагогически, физиологични и терапевтични.

 

Педагогически изисквания и правила

  1. Съзнателност и активност. Болният трябва съзнателно и активно да взема участие при провеждането на заниманията по КТ. Разбирането на общата цел и конкретните задачи, които се решават в процедурата, водят до мобилизиране на болните. Това от своя страна води до по-добри лечебни резултати. От тук произтича и необходимостта болният да е убеден в ползата от КТ.
  2. Точност, пълнота и разбираемост на информацията, която се дава на болния за изпълнение на упражненията. Съвсем точно и разбираемо да се обясни на пациента какво трябва да направи.
  3. Нагледност. Включват се комплекс от възприятия – зрителни, слухови, тактилни и др. Т.е. показват се упражненията, словесно се описват и се насочва пациента към правилното им изпълнение.
  4. Достъпност. Не бива да се дават упражнения, които пациента не може да изпълни. Дават се упражнения, съобразени със състоянието на пациента и физическите му възможности.
  5. Системност и последователност в изграждането на цялостния план на КТ, както и на конкретната процедура, съобразено със заболяването и състоянието на пациента. Последователно трябва да се върви от простото към сложното. Принципът на системност изисква и оптимално да се редува натоварването с почивката.
  6. Трайност. Изисква се да се създадат трайни знания, умения и навици, полезни за бита и трудовата дейност на човека. Трябва да се спазват определени методически изисквания. На първо място - да има многократно повторение, на второ място – да се отстраняват излишните движения.

 

Физиологични изисквания и правила

  1. Индивидуален подход към пациента. Това означава, че винаги независимо от заболяването, което може да е еднакво за няколко пациента, ние трябва с всеки един от тях да имаме индивидуално терапевтично поведение. Зависи от заболяването, състоянието на пациента, анамнезата, професия, фамилни данни и т.н.
  2. Оптимално натоварване – в КТ е това физическо натоварване, което води до най-бърз лечебен ефект, при минимален риск за пациента.
  3. Оптимално съчетаване на общоукрепващото и тясно терапевтичното въздействие. Всяко заболяване или травма в различна степен се отразява и на общото състояние на организма. Трябва да се работи , както и за конкретната травмирана област, така и за цялото тяло.
  4. Постепенност на натоварването. За отделното занимание се основава на физиологичния процес на вработване, а за общия курс на лечение – на постепенното повишаване на дееспособността на организма.
  5. Системност и продължителност на въздействието. За всеки болен се изгражда план на лечение, в който се набелязват цел, задачи и средства, натоварване, възстановителни мероприятия, часовия график за провеждане и т.н. Заниманията трябва да се провеждат редовно. За постигане на благоприятни изменения в организма е необходим продължителен период – месеци, а понякога и години.
  6. Разнообразие на средствата и формите на КТ. С това се постига поддържане на интереса и осигурява по-голяма активност от страна на болните, а това гарантира по-добри резултати.

 

Терапевтични правила и изисквания

  1. Своевременност на прилагане на КТ. Трябва да се започне в най-подходящия момент, т.е. най-добрия момент за организма на болния, с оглед най-ефективна рехабилитация
  2. Комплексност на лечението. КТ трябва да се съчетава с другите лечебни средства – медикаментозно лечение, физиотерапия и др.
  3. Профилактична насоченост. Основната задача на КТ е предпазване на болните от усложнения (вторична профилактика) и от рецедив.
  4. Приложна насоченост. Възстановяването се насочва към това болния да се самообслужва и да работи своята професия.
  5. Етапност и приемственост на лечението. Заедно с обратното развитие на заболяването се изменят задачите, средствата и методиката на КТ. Често болния преминава през различни здравни звена. Всяко следващо звено поема лечението като естествено продължение.
  6. Осъществяване на системен медико-педагогически контрол. Болния трябва да бъде периодично изследван, за да се види как се възстановява, какви реакции има при физическо натоварване.

 

Bookmark and Share