Определяне на Хумус и Фосфор

Определяне на Хумус и Фосфор

10 g средна почвена проба се прехвърля в сито с диаметър на отворите 0,125 mm и се промива с дестилирана вода до избистряне на промивната вода. Почвената суспензия се събира в подходящ широк съд (блюдо). Остатъка в ситото (органични примеси и частици по-големи от 0,125 mm) се прехвърлят количествено от ситото в бехерова чаша. При това водата в чашата трябва да бъде бистра. Плуващите органични примеси в чашата се изхвърлят, чрез неколкократно промиване с вода. Почвената суспензия от блюдото и частиците, по-големи от 0,125 mm от бехеровата чаша се прехвърлят в петриево блюдо. Пробата се суши при температура не по-висока от 45оС. Прехвърля се в хаван, внимателно се стрива и от нея се взема необходимото количество за анализ.

 

         Използва се свойството на калиевия бихромат да окислява при нагряване в сярнокисела среда органичното вещество на почвата до CO2

 

2K2Cr2O7 + 8H2SO4 +3C = 2Cr2(SO4)3 + 2K2SO4 + 8H2O + 3CO2

               

За количеството на отделения СО2, а от тук и за органичното вещество се съди по изразходвания окислител. Количеството на изразходвания окислител се определя по разликата между взетото за окисляване количество бихромат и нереагиралия бихромат, установен при титруването на сместа след изгаряне на органичното вещество с морова сол.

Ход на определянето: От почвената проба пресята през сито 1 mm се взема средна проба. Почиства се от коренчета с пинсета под лупа (разстила се на гланцова хартия). Стрива се в хаванче и се пресява през сито 0,25 mm. Теглото на пробата се взема според предполагаемото съдържание на хумус в почвата, като се отчита почвения тип и дълбочината на взетата проба. Когато пробата е тъмнообагрена, това показва, че е с високо хумусно съдържание и в такъв случай се взема 0,1 g, в обратния случай, количеството на пробата се увеличава на 0,2-0,5 g.

Пробата (претеглена на оризова хартия) се прехвърля количествено в ерленмайерова колба от 100 сm3, прибавя се на върха на шпатулката Ag2SO4 и накалена пемза, и 20 сm3 0,4 N разтвор на K2Cr2O7.

Окислената смес се прибавя в колбата бавно, тъй като гъстата течност полепва по стените на пипетата. За охладител в гърлото на колбата се поставя малка фунийка. Съдържанието внимателно се разбърква така, че по стените на колбата да не останат частици от почвата. Колбите се поставят в предварително загрят сушилен шкаф при 120оС в продължение на 45 минути от момента на установяване на тази температура. Цялата серия се поставя едновременно в сушилнята на средната й полица, 3-4 сm от стените й, с което се обезпечава нагряването им при еднаква температура. След 45 минути колбите се изваждат и оставят да изстинат. Паралелно по този начин се прави празна проба (20 сm3 хромена смес се нагрява в сушилния шкаф заедно с изпитваните проби).

Кипенето на разтвора е най-отговорната операция: спокойното и слабо кипене протича при температура 120-130оС, когато хромената киселина още не се разлага (което става при около 180оС).

В процеса на кипенето цветът на разтвора се изменя от оранжев до кафявочервеникав. Ако окраската е зелена, това говори за пълното изразходване на хромената киселина и възможност за недостатъчността й за окислението на хумуса. В такъв случай определението се повтаря, намалявайки пробата почва или увеличавайки обема на разтвора от бихромат.

След охлаждане фунийката се промива с дестилирана вода (минимално количество), прибавят се 3 капки 0,2% р-р на фенилантранилова киселина за индикатор и се титрува с 0,2 N р-р от морова сол до преминаване на цвета в зелен. Количеството на моровата сол употребена при титруването отговаря на неизразходваното количество окислител, който е останал свободен, несвързан с въглерода от хумуса.

 

Изчисления:

 

% С =     (а.Н1b.H2) . 0,003 . 100

g

 

където:

а – количеството сm3 р-р на K2Cr2O7, взето за окисление на          органичното вещество в почвата;

Н1 -    нормалност на разтвора от К2Сr2O7;

b   -    количеството сm3 от морова сол, изразходвана за титруване на излишъка от хромена киселина;

Н2 -    нормалност на разтвора от морова сол;

0,003 – величина mg/eqv.  на въглерода;

g –     тегло на въздушно сухата почва в g;

% хумус = % С . 1,724.

 

Надеждни резултати от определението се получават в онзи случай, когато за титруването на остатъка от бихромат отиват не по-малко от 2 сm3 и не повече от 20 сm3 0,2 N р-р на морова сол, ако за изгаряне е взето 20 сm3 0,4 N хромена смес.

Установяване нормалността на разтвора на бихромата в условията на опита

 

Бихромен разтвор, в разредена 1:1 Н2SO4 е твърде устойчив, но все пак в някакъв размер той се разлага при кипене. Поради това всеки път се определя нормалността на бихромата, при тези условия, при които се провежда окислението на хумусните вещества на почвата. Такова определение (обикновено се нарича празен опит) позволява да се получи правилна представа за количеството на бихромата, взаимодействуващ с почвата, за да се изрази това количество в mg/еqv. и да се изчисли съдържанието на “С” в почвата.

 

     N2  . V2

                                             N1 =         V1

 

Където: V1 и N1 –  обемът и нормалността на установявания разтвор на  бихромат, а

V2 и N2  -    обемът и нормалността на титрувания разтвор на морова сол.

Тъй като титърът на разтвора на моровата сол е неустойчив вследствие на окислението на FeO (двувалентното желязо), нормалността се проверява през началото на определението с 0,1 N р-р на КMnO4.

 

Реактиви: 1. 0,4N разтвор К2Cr2O7в разредена Н2SO4 (1:1)

Вземат се 40 g фино стрит в порцеланов хаван кристален К2Cr2O7, разтваря се примерно в 500-600 сm3 вода (може с подгряване) и се филтрува през книжен филтър в мерителна колба от 1 l. Разтворът се довежда до марката с дестилирана вода и се налива в голяма колба с обем 2,5-5 l от термоустойчиво стъкло. Към този разтвор, който е приблизително 0,8 N се налива на неголеми порции (примерно по 100 сm3) 1 l Н2SO4 (пл. 1,84) при внимателно и многократно разбъркване. Разтворът се покрива с фунийка или стъкло, оставя се да престои до пълно охлаждане до следващия ден, още веднъж се разбърква и се прелива в бутилка със шлифована запушалка (тъмно). Да се пази разтворът на тъмно място.

 

2. 0,2 N разтвор на морова сол.

Вземат се 80 g сол (NH4)2SO4.FeSO4.6H2O, поместват се в колбата и се заливат с 1N р-р на Н2SO4 примерно до 2/3 от обема на колбата. Разтворът се разклаща до пълното разтваряне на солта, филтрува се през нагънат филтър с двойно дъно, добавя се дестилирана вода до марката и се размесва. Разтворът се пази в бутилки, изолиран от въздуха.

Нормалност на разтвора на морова сол се установява и проверява с 0,1 N р-р на КмnO4.

В конична колба с обем 250 сm3 с мерителен цилиндър се налива 1 сm3 Н2SO4(пл. 1,84), отмерват се 10 сm3 р-р на морова сол, прибавят се 50 сm3 дестилирана вода и се титрува с 0,1 N р-р на КMnO4 на студено до слабо розово оцветяване, неизчезващо в течение на 1 минута. Титруването се повтаря 3 пъти. Нормалността се изчислява по формулата

N2  . V2

N1 =         V1               , където V2 - сm3 КMnO4, N2 – нормалност на р-ра на КMnO4(определя се с оксалова киселина), V1    - 10   сm3 морова сол. 

 

                3. Разтвор на фенилантранилова киселина C13H11O2N. Изтегля се 0,2 g фенилантранилова киселина и се разтваря в 100  сm3 0,2% разтвор на Na2CO3. За по-доброто разтваряне на индикаторния прах В.Н.Симаков препоръчва взетата проба предварително да се размеси в порцеланова чашка със стъклена пръчка с няколко сm3 0,2% разтвор на Na2CO3 до пастообразно състояние, а след това да се добавя останалото количество разтвор на   Na2CO3 при щателно разбъркване.

Разтворът на фенилантраниловата киселина може да се съхранява дълго време. Прозрачният разтвор постепенно тъмнее, но това не пречи на използването на индикатора. Големи количества индикатор, внесен в титруемия разтвор, води до падане на утайка на част от фенилантранилова киселина. 

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ФОСФОР (Пенка)

Вземат се 5 ml от изгорената проба. Поставят се в мерителна колба от 50 ml. Прибавя се 15 ml смесен реактив. Долива се до марката. Приготвя се 0 - 15 ml смесен реактив до 50 ml дест. Н2О. Отчита се на спектрофотометър при 460 nm, 470 nm – почва.

Рективи:

Амониев молибдат – 5 %;

Амониев ванадат – 2,5 g + 20 ml к. HNO3 (merc) до 1 литър с дест. Н2О (държи се на тъмно);

Разредена HNO3  - 335 ml к. HNO3 (merc) до 1 литър с дест. Н2О

 

Смесен реактив: ам. молибдат + ам. ванадат + р. HNO3 (1:1:1) преди работа

   а . mgP

                                             Р %  =  b . c . 1000

 

а – ml (разреждане след горене);

в – g проба взети за изгаряне;

с – ml взети за отчитане (5 ml);

mg P – mg отчетени по скала;

 

1000 – превръщане на mg в g;

100 – преминаване в %.

 

Забележка: Вместо колби от 50 ml могат да се използват епруветки от 25 ml. Стандартната крива – също епруветки от 25 ml.

 

Стандартна крива

1 mg/ ml

4,394 g KH2PO4 / до 1 литър  или

 

1.  1,0985 g / 250 ml                                 0,5 l  --- 2,197 g

 

0,1 mg / ml

 

10 ml от  1 / до 100 ml

 

 

 

Скала

 

 

Стандартен р-р

0,1 mg / ml

mg / ml

Смесен реактив

Дест. Н2О

1.

0,5 ml

0,05

+ 15 ml

до 50 ml

2.

1,0 ml

0,10

- “ -

- “ -

3.

1,5 ml

0,15

- “ -

- “ -

4.

2,0 ml

0,20

- “ -

- “ -

5.

2,5 ml

0,25

- “ -

- “ -

6.

3,0 ml

0,30

- “ -

- “ -

7.

4,0 ml

0,40

- “ -

- “ -

8.

5,0 ml

0,50

- “ -

- “ -

1. 0 ml           -     +15 ml        до     25 cm3

2. 0,5 ml        -     +15 ml        до     25 cm3

3. 0,8 ml

4. 1,0 ml

5. 1,5 ml

6. 2,0 ml

7. 3,0 ml

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ФОСФОР (Виолина)

Реактиви

 

1. Амониев молибдат [(NH4)6Mo7O24.4H2O] – р-р А

 

25 g от амониев молибдат в 400 ml дестилирана вода.

 

2. Амониев ванадат (NH4VO3) – р-р В

1,25 g от амониевия ванадат се разтварят в 300 ml гореща вода и се оставя да се охлади до  стайна температура.

 

3. Смесен разтвор

 

Разтвор В се прехвърля в мерителна колба от 1 l и бавно се прибавят 250 ml HNO3 (15,8 M) при енергично разбъркване. Охлажда се до стайна температура и се прибавя разтвор А и се долива до марката.

 

4. H2SO4 (3,5 М), 194 ml концентрирана H2SO4 (18 М) бавно се прибавя към водата и се долива до 1 l ;  и се охлажда до стайна температура.

 

5. Работен стандартен разтвор I

         

0,4393 g (предварително изсушен при 105оС, 1h) КH2PO4 се разтваря във вода; прибавят се 25 ml 3,5 М H2SO4и се разрежда до 1l.

(1 ml = 0,1 mg P)

 

II 100 ml от I  ------    1l      (1 ml = 0,01 mg P)

         

III 100 ml от II  ------    1l      (1 ml = 0,001 mg P)

 

ml (от разтвор III)

Конц. Р  mg/l

0

0,0

2,0

0,02

5,0

0,05

10,0

0,10

 

ml (от разтвор II)

Конц. Р  mg/l

0

0,0

2

0,20

5

0,50

8

0,80

10

1,00

 

Начин на работа:

1-5 ml от пробата се прехвърля в мерителна колба от 50 ml. Добавят се 10 ml смесен реактив. Разрежда се до 50 ml и се разбърква добре. Изчаква се от 5 до 10 мин. Адсорбцията се измерва при дължина на вълните между 400 и 470 nm, според концентрацията на Р (400;420;470 nm).

Ако има пречения на Fe3+ ---- 470 nm.

Задължително се пуска и празна проба (само реактиви без Р).

 

 

 

Минерализиране на растителни проби

/Галя/

 

         500 mg проба измерена точно (предварително изсушена – 70оС и стрита) се поставя в ерленмайерова колба от 100 ml добавят се 5 ml H2SO4 96% и 1 ml H2O2 30%. Разбърква се и се нагрява (върху колбата – фунийка). Нагрява се докато започне отделяне на SO3. Отначало разтворът става кафяв, охлажда се и се добавя 1 ml H2O2. Отново се нагрява до образуване на SO3. Охлаждане + 1 ml H2O2+ нагряване…. Тази процедура се повтаря докато разтворът стане безцветен или светло жълт.

Охлаждане, добавят се 50 ml дестилирана вода и се неутрализира с 32% разтвор на NaOH  до рН 4-6. Разтворът се прехвърля в мерителна колба от 250 ml и се долива до мярката.

Фосфор по Егнер – Рийм

(Методика на Пенка)

 

Работен разтвор

Разтвор 1. 12 грама Са лактат се разтварят в малко количество бидестилирана вода. Прибавят се  4 ml 10 N HCI и се долива до марката в 2 l колба. Разтворът е с pH 3,6 .

Разтвор 2.  0,2 гр.метол, 1 g Na2SO3 – безводен, чза, 30 g Na2S2O5 (метабисулфит) се разтварят при слабо нагряване с малко бидестилирата  вода в бехерова чаша, след което количествено се прехвърлят в колба от 100 ml.

Разтвор 3.  1,25 g амониев молибдат се разтваря при 600С в 25 ml мерителна колба до средата. Разтворът е мътен. Слага се на котлона за да се избистри. Охлажда се  и се долива до марката. Приготвя се всеки ден пресен.

Разтвор 4.  Разтвор за редукция. Смесват се 28 ml бидестилирана вода +25 ml р-р 3 + 12 ml р-р 2 .

Разтвор 5.  Разтварят се 0,200 g  SnCI2 + 27,5 ml 10 N HCI + малко бидестилирана вода на котлона до избистряне (да не ври). След охлаждане се долива до 50 ml.

Разтвори 1, 3, 4 и 5 се приготвят всеки ден преди работа.

Вземат се 2 g почва и се заливат със 100 ml р-р 1. Поставят се на шутел апарат за 1 час и 30 мин. Филтруват се през двоен филтър. Към 25 ml от филтрата в епруветки от 30 ml се прибавя с бюрета 2 ml от разтвор 4. Разбърква се и с друга бюрета се прибавя 1 ml SnCI(р-р 5). Разбърква се, поставя се на тъмно и след 30 min се отчита на Спектол при 720 nm. Пробите трябва да се отчетат в рамките на 2 часа след оцветяването.

Празна проба  (2 бр.) – 25 ml работен р-р 1 + 2 ml р-р 4 + 1 ml р-р 5.

Когато се получи интензивно синьо оцветяване, за разреждане се започва от изходния разтвор (вместо 25 ml, напр. 10) + р-р 1 – 15 ml, за да станат 25 ml + 2 ml р-р 4 + 1 ml р-р 5. Полученият резултат се умножава по 2,5. Може да се вземат 5 ml + 20 ml калциев лактат и се умножава х 5.

 

Отчитане Р2О5

I Стандартен разтвор на 0,02 mg/ml KH2PO4

Две кювети – проба – бидестилирана вода при 720 nm

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Двойнолактатен метод на Енгнер-Рийм

(подвижен фосфор)

 

         Принцип на метода: Методът се основава на извличане на подвижните съединения на фосфора и калия от почвата с разтвор на 0,04 N калциев лактат (CH3CHOHCOO)2Ca, буфериран със солна киселиня до рН 3,5-3,7, при съотношение на почва към разтворител 1:50 и време на взаимодействие 90 min.

Подходящ е за почти всички почви с изключение на високо карбонатните. При тези почви изпитваният буфер разтваря известни количества фосфор, докато се неутрализира слабата му киселинност от калциев карбонат. Препоръчва се в такива случаи да се вземе 1 g        почва за 250 сm3 разтвор от калциев лактат и намереното количество Р се умножава с фактор 3,3.

Ход на метода: 5 g въздушно суха почва се прехвърля в пластмасова бутилка и се залива с 250 сm3 р-р на 0,04 N калциев лактат,  разклаща се 90 мин. при обикновена температура и се филтрува през сух нагънат филтър. Аликвотна част от получения филтрат се използва за колориметрично определяне на фосфора, съдържащ се в него. Количеството на фосфатите трябва да се определи не по-късно от 3-4 часа след филтруването.

Реактиви:

1. Екстрахиращ разтвор – смес от калциев лактат и солна киселина.

1а Изходен разтвор – 120 g (CH3CHOHCOO)2Ca.5Н2О се разтварят в 700-800 сm3 кипяща вода, към топлия разтвор се прибавят 80 сm3 5N HCl и след охлаждане се долива с дест. вода до 1 dm3. Разбърква се. Този разтвор има рН 3,2. Към него се прибавят няколко капки консервираща течност (хлороформ или формалин). Съхранява се в тъмно шише в хладилник. Разтворът се оставя да престои 1 седмица.

1б Работен разтвор – се получава чрез разреждане на изходния разтвор с вода 20 пъти (50 сm3 разтвор 1а се разрежда с вода до 1 литър). Така полученият разтвор трябва да бъде с рН 3,6 ± 0,1 и се приготвя в деня на употребата.

2. 5N HCl410 сm3 конц. HCl (d=1,19) се долива с дестилирана вода до 1 литър и се разбърква.

 

 

Метод с редуктор аскорбинова киселина

 

         В мерителна колба от 50 сm3 се отмерват с пипета 5 сm3 от почвения извлек, разрежда се с вода до 40 сm3 и се прибавят 5 сm3 работен разтвор (реактив 2). Колбата се долива до марката с дест. вода, разклаща се енергично и се оставя да престои 20 мин. Интензитетът на синьото оцветяване се измерва при 882 nm. Оцветяването е стабилно 8 часа. Цветната реакция се извършва при стайна температура.

 

Рективи:  

Реактив А (основен разтвор) – В  мерителна колба от 1dm3 се наливат 400 сm3 дест. вода и се прибавя 111,5 сm3 конц. сярна киселина, охлажда се. Разтварят се 9,6 g амониев молибдат в 150 см3 вода, нагрята до 50-60оС и се прехвърля в същата колба. Разтварят се отделно 0,2194 g калиев антимонил тартарат – К(SbO)C4H4O6.0,5H2O в 150 сm3 дестилирана вода и също се прехвърля в еднолитровата колба. Долива се до марката.

Ректив Б (работен разтвор) – разтваря се 0,845 g аскорбинова киселина (C6H8O5) в 100 сm3 основен разтвор (реактив А). Този разтвор се приготвя преди употреба.

 

Построяване на стандартна скала и изчисляване на фосфора в почвата

 

0,1917 g KH2PO4 промит със спирт, прекристализиран и изсушен в ексикатор над концентрирана H2SO4 се разтваря в дестилирана вода до 1dm3. Този разтвор, съдържащ 0,1 mg P2O5 в 1 сm3 се разрежда 10 пъти (10 сm3 до 100 сm3). От получения разтвор с концентрация 0,01 mg P2O5 в 1 сm3 се отмерват с пипета в мерителни колби от 100 сm3 2, 5, 10, 15 и 20, отговарящи съответно на 0,02, 0,05, 0,1, 0,15 и 0,2 mg P2O5 и се оцветяват по един от описаните по-горе методи.

 

Изчисление: Количеството на извлечените от почвата подвижни фосфати в mg P2O5/100 g почва, чрез екстракционните методи се изчислява по формулата:

mg P2O5/100 g = А . В . 100 / С . m,

 

където А - P2O5, отчетени от стандартната скала, mg;

В – разтвор, с който са извлечени подвижните фосфати, сm3;

m – почвена проба, g        ;

С – извлек, взет за цветната реакция, сm3.

 

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ФОСФОР В ДВОЙНО-ЛАКТАТНИЯ ПОЧВЕН ИЗВЛЕК ПО ЕГНЕР-РИЙМ

(Подвижен фосфор – П. Иванов)

 

         Ход на анализа – На химико-технически везни се претегля в ладийка 2 g  въздушно-суха почва, пресята през сито с отвори 2 mm. Почвата се поставя в ерленмайерова колба с обем 200-300 ml и се залива със 100 ml разтвор на калциев лактат. Бълника се на ротационен апарат в продължение на 1,5 часа или се оставя да престои 24 часа, като се разбълниква често. Извлекът се филтрува през сух нагънат филтър, свободен от фосфор, като върху филтъра се прехвърля част от почвата. Полученият филтрат трябва да бъде съвършено бистър, затова първите порции не се събират. Приемникът трябва да бъде сух.

Фосфорът трябва да се определя по възможност бързо, не по-късно от 3-4 часа след получаване на извлека. От филтрата се прехвърлят 25 ml в епруветка с размер 18/180 mm.

Приготвя се образцова скала, като в мерителни колби от 100 ml се отпипетират  по 2,4,6….20 ml от стандартния разтвор. След това се добавят по 5 ml от концентрирания лактатен разтвор 1А и се долива до марката с дестилирана вода.. Скалата при оцветяването на тези разтвори, съответства на 2,4,6,8…..20 mg P2O5/100 g  почва. Тази скала не се прави всеки път, а се ползва графиката й.

Към 25 ml от стандартните разтвори, почвените извлеци и празната проба (25 ml от работния разтвор на калциевия лактат) се добавят последователно:

1. 1,5 ml 2N р-р на солна киселина;

2. 1,5 ml 2% р-р на амониев молибдат;

3. 1,0 ml 1% р-р на аскорбинова киселина (винаги пресен);

След всяко добавяне на реактив реакционната смес се разбълниква.Добавянето на реактив трябва да става с точност  0,05 ml. Епруветките се нареждат на метален статив, потапят се в кипяща водна баня и се загряват в продължение на 20 минути от момента на потапяне.Нивото на разтвора във всичките епруветки трябва да бъде под нивото на водата в банята. След нагряването епруветките  се оставят да се охладят и се отчитат на фотоелектричен колориметър при червен филтър или на спекол при 700 nm дължина на вълната.

Степента на продължителността на нагряването на водната баня оказва голямо влияние върху интензитета на оцветяването, затова времетраенето на нагряването трябва да се спазва, а след изваждането от водната баня да се охлади на въздух при еднакви условия. Температурата на разтворите при отчитането им не се отразява върху екстинцията, ако се движи в границите на колебанията на стайната температура.

Р е а к т и в и    з а    ф о с ф о р:

1. – 480 g калциев лактат (C6H10CaO6.5H2O) се разтварят в около 3 l вода чрез загряване и без охлаждане се добавят 160 ml 10 N HCl. Разтворът се охлажда и се довежда до обем 3 l. За консервиране се прибавят няколко капки хлороформ и се съхранява в тъмно реактивно стъкло на студено.

Намалени дози:

80 g калциев лактат                                 40 g калциев лактат

26,7 ml 10 N HCl                                               13,35 ml 10 N HCl

до 500 ml Н2О                                          до 250 ml Н2О

2. – Работният разтвор се приготвя, като 500 ml от разтвор се разреждат до 10 l с дестилирана вода. рН на разтвора е 3,6  (или 100 ml от разтвор  2 l  с Н2О). рН се коригира с натриева основа или солна киселина при нужда.

3. 2N разтвор на HCl – съдържа 164,7 ml концентрирана HCl (1 l или 82,4 ml до 500  ml или 41,2 ml киселина до 250 ml).

4. 2% разтвор на амониев молибдат (NH4)6Mo 7О24.4H2O – 20 g до 1 l.

5. 1% разтвор на аскорбинова киселина – 1 грам от нея се разтваря в мерителна колба от 100 ml. Разтворът се приготвя пресен всеки път.

6. Стандартен разтвор – 0,3834 g КН2РО4 по Сьоренсен се разтварят в мерителна колба от 1000 ml. От този разтвор се вземат 100 ml и се разреждат до 1l. Добавят се 0,25 ml хлороформ за консервиране. Този разтвор съдържа 0,02 mg Р2О5 в 1 ml.

Изчисление:

Отчетеното по графика х 50 =  mg Р2О5 за 100 g почва (mg %)

Bookmark and Share