Пародия на християнската концепция за света – ЛИС

Пародия на християнската концепция за света

Разказът „На оня свят”  от Елин Пелин интерпретира класическия мотив отиване в отвъдния свят и изтъква несъвършенствата на познатия свят, проблематизира познанието за него. Авторът създава анекдотична ситуация, чрез която добава съществен нюанс в характерологията на българина. Изграждайки наивнистична картина на небесните селения, текстът пародира християнската концепция за света, за живота и смъртта. Преосмислянето на християнската етика в ироничен план го сближава с творби от цикъла „Под манастирската лоза”. Чрез мотива за огледалността разказът поставя проблема за действителното значение на понятията „добро”, „истина” в нашия свят. С непретенциозния си хумор ни насърчава да се вглеждаме в познатото, да се освободим от предразсъдъците си.

Мотивът отиване в отвъдния свят има респектираща история – негови вариации се откриват в древногръцката митология, средновековната и ренесансовата книжнина, в литературата на Новото време. Одисей слиза в мрачното царство на Хадес, Данте преброжда Ада, Чистилището и Рая. Бокачо разказва как божи служител с пъргав ум изпраща ревнивия Ферондо в Чистилището, докато междувременно се забавлява с красивата му съпруга. Мотивът присъства и в творчеството и на самия Елин Пелин – след като се сприятелява с дяволчето Фют, Ян Бибиян попада в омъгьосания свят на Мирилайлай, аналог на подземното царство.

Естествено, непретенциозният  Елин-Пелинов разказ „На оня свят” не си поставя амбициозните цели на класически интерпретации на мотива. Но все пак с тях го сближава фактът, че картината на отвъдния свят прави видими несъвършенстваа на „отсамния”. Попадането „отвъд” проблематизира познанието за всекидневната реалност, за нас самите.В съпоставката на „отсамно” и „отвъдно” изпъква гротесковостта на множество практики или явления, с които сме принудени да се примирим.

Както в други свои разкази авторът създава анекдотична ситуация – праведник, убеден, че му е отредено да се мъчи в ада, узнава, че там са изпратени всъщност онези, които преживе е смятал за праведници, а самият той е „разпределен” в рая. Анекдотът разколебава понятията „праведно” и  „грешно”. В карнавалната размяна на ролите се открива простонародното виждане за справедливостта като преобръщане на социалната пирамида.

Откриват се и други сходства с „образцовите” интерпретации на мотива. Ако Бокачовият сборник новели се стреми да създаде характерологията на човека, Елин-Пелиновото творчествосъздава характерологията на българина, в която разказът „На оня свят” внася съществен нюанс. Той изобразява характерното за българския човек „приземяване” на небето, наивнистично-езическото опростяване на християнските догми. Като буквализира идеята за вечността на душата, за повторното ѝ съединение с тялото след края на света, творбата я окарикатурява, косвено се усъмнява в наличието на каквато и да е било друга реалност.

Елин-Пелиновият разказ пародира християнската концепция за света, за живота и смъртта. Понятията „ад” и „рай” придобиват битов смисъл – за зла участ в небесните селения няма кръчми, но пък, за радост на дядо Матейко, няма и бирници. Изображениетона „светлите небесни пространства”   е стилизирано в духа на наивните простонародни представи. Те ухаят на „чуден измирски тамян”, час по час из тях прехвърчат „на тумби, на тумби светли ангели с босилек в ръце”, които възхваляват с песни господ Саваот. Детайл в портрета на свети Петър го прави съвсем земен – райският ключар посреща праведниците с „голям тефтер под мишница”, в който е записана съдбата им. Речта му е прозаично земна. „Това не е зелник, а тефтер, прономерован, пронушован и подпечатам с божия ръка” – скарва се той на дядо Матейко, когато старецът се усъмнява, че е достоен за рая. Разказът представя етиката на християнството като твърде абстрактна и затова чужда на земния човек. Непроумял нейните отвлечени истини, възрастният човек искренно пожелава да отиде в „пъклото”, когато разбира, че в рая няма кръчми.

Пародирано е тайнството на смъртта, както и неговият литературен образ. Последните минути на човека обикновенно се представят в драматична светлина, със средствата на една висока стилистика. Думите на умиращия са особенно  значими, често съдържат послание като потомството. Така издъхва например, Странджата, заклинайки  Бръчков: „Умри за България!”.Дядо Матейко обаче умира безмълвен. Само една усмивка озарява неговото лице в последния му час. Повествователят уточнява насмешливо, че не е ясно какво я предизвиква – дали това, че в този момент душата на стареца влиза в рая, или това, че загрижените му съседи му подават шише ракия. Ироничната бележка приравнява „високо” и „ниско”, вечността на душата и „малките” радости на всекидневието.

Ироничното преосмисляне на християнската етика сближава „На оня свят” с раказа  „Чорба от греховете на отец Никодим” от цикъла „Под манастирската лоза”. Но в двата текста това преосмисляне става по различен начин. В първия е представено полуезическо, „народно” разбиране на високата нравствена проблематика, според което значенията на „добро” и „истина” са очевидни. В него липсва етическият парадокс, над който размишлява отец Никодим. Липсва и раздвоението между тежненията на душата и страстите на тялото. В стилово и смислово отношение на този текст напомня карикатурно изображение. Вторият разказ представя етическото в по-интелектуализиран план, долава нюанси, избягва еднозначните оценки.

Налице е мотивът за огледалността – отвъдният свят е огледално отражение на този, в което нещата застават на точните си места: лъжата престава да се преструва на истина, нравствените диспропорции се хармонизират. Дядо Матейко очаква, че „онзи” свят ще бъде копие на света, който познава. Той не се съмнява, че ще отиде в пъкъла, защото „раят е направен за големците и богатите”. Убеден е, че обикновените хора са „записани в дяволския тефтер” още откакто са се родили, т.е. че „бедняк” е синоним на „грешник”. Като опровергава това наивно предубеждение , разказът иронизира механичното обвързване на нравстевени и соцялни характеристики.

Макар и създадено със средствата на хумора, огледалото на „онзи” свят дава възможност да се разбере колко изкривен, колко безчовечен е „този”. Но все пак това „огледало” носи белезите на наивността. Анекдотичната ситуация, която представя разказът, създава внушение, че в соцялния свят понятията „добро” и „истина” придобиват значения, твърде различни от тези, който влага в тях обикновения човек.Изобразявайки световете като огледални, тои задава въпроса „добро” ли е наистина онова, което в този свят се прокламира като такова.

Bookmark and Share