Пловдив – градът на вечните бохеми

Пловдив - градът на вечните бохеми

Тепетата едва ли надхвърлят 200 м, но са първото, което забелязваме в самия център на Тракийската низина. Те са най-добрият ориентир, че пристигаме в Пловдив. Тези няколко сиенитени хълма са запазената марка на града. Някога са били седем, но след като Марково тепе било изравнено със земята за добив на чакъл, останали шест: Небет, Джамбаз, Таксим, Сахат, Джендем тепе и Бунарджика. Първите три образуват Трихълмието, което е включено в някои от имената на Пловдив в древността.

Прекрасната земя от двете страни на Марица привлякла заселници още преди седем хилядолетия. Траките вдигнали тук своя град Евмолпия. Кръстен е на митичния тракийски цар Евмолп - син на Хемус и Родопа, който се приема за основател на града.
Названието Филипопол е от 342 г. пр. Хр., когато градът е завладян от Филип Македонски. Римляните го нарекли Тримонциум - града на трите хълма. След 46 г. пр.н.е. станал център на голямата провинция Тракия Романа. Оттам минавал Виа Милитарис, главният военен път през Балканския полуостров. Хан Крум включил града в пределите на българската държава през 815 г. с името Пълдин. Турците пък, след като го завладели през 1364 г., го нарекли Филибе и построили 55 джамии. След Берлинския конгрес Пловдив става столица на Източна Румелия.
Градът е прекрасно място за артистичен и романтичен уикенд. В умело реставрираните къщи паметници от нашето Възраждане можете да разгледате изложба, да послушате музика.
Къщите с надвиснали еркери в старата част на града оформят фантастичен ансамбъл върху необичайния скалист терен. Живописни калдъръмени улички отвеждат до домове, където могат да се разгледат умело изрисувани стенописи, филигранно резбовани тавани, красиви мебели. Представете си колко по-богат щеше да е този живописен свят, ако пожарите през 1815, 1846 и 1898 г. не бяха унищожили част от него.
Тръгваме от Джумая джамия към Стария град. Преди век и половина тук е била търговската част на Филибе с над 1000 дюкяна. Минаваме покрай римския стадион, побирал 30 000 зрители. Според археолозите тук се провеждали игри от типа на олимпийските. Трибуните му пълзели по склоновете на Сахат и Таксим тепе. Казват, че каменната часовникова кула на Сахат тепе, висока 18 м, била сред най-старите в Европа. Изкачваме се към друга забележителност - Античния амфитеатър. Открили го случайно при укрепителни работи по южната стена на крепостта. До 7000 зрители са се събирали тук за представление. Амфитеатърът е добре реставриран и днес продължава да приема на сцената си различни културни прояви. Нагоре калдъръмените улички стигат до най-високата част на Небеттепе. Наблизо е "Къщата на Ламартин" с каменното си стълбище, надвисналите еркери и изискан интериор. Името й останало от времето, когато френският поет Алфонс дьо Ламартин, който прекосил Ориента през 1838 г., бил поканен от стопанина й Георги Мавриди да му гостува три дни.
Надолу покрай къщата на големия художник Златю Бояджиев тясна уличка вдясно ни отвежда до красив площад. В горната му част е Хисар капия - източната порта от старата градска крепостна стена. Тя е най-колоритната и добре запазена от крепостните врати. Строена е по времето на императорите Траян и Марк Аврелий. Вдясно между къщите на Куюмджиоглу и Недкович е домът на Георгиади - може би най-прелестната сграда в Стария град. Строил я е майстор хаджи Георги от Цариград в средата на ХIХ в. за богатия търговец и абаджия Георги Кединденоглу. Той я дал на дъщеря си като зестра при сватбата й с Димитър Георгиади. В нея днес е Музеят на Възраждането.
Много са интересните места, които би трябвало да се посетят. Сред тях е къщата на Никола Недкович с изящните резбовани слънца по таваните на стаите, Балабановата къща. Не е за пропускане художествената галерия, която се помещава в къщата на
д-р Ст.Чомаков. Няма да си простите, ако не надзърнете и в църквите "Св. св. Константин и Елена", "Св. Марина" с красивия иконостас и катедралния храм "Св. Богородица".

Кацнала на самата крепостна стена е къщата на богатия търговец Аргир Куюмджиоглу с излаз на три улици. Тя е сред шедьоврите на българската възрожденска архитектура. За да влезем в нея, трябва да обиколим и да минем обратно през Хисар капия, след което да завием по улица "М. Горки". Едва когато стъпим в двора с големи чемшири, можем да добием истинска представа за нейните размери. Неслучайно я наричат Царската къща. Нейните 570 кв. м площ са разположени на два етажа отпред и на четири отзад по наклонения терен. Има два огромни салона и 12 стаи. Прозорците й са общо 130! Строена е през 1847 г. от смолянския майстор уста Георги Хаджийски. Днес в нея е разположен Етнографският музей на Пловдив.

Докато София е център на политическия живот на страната ни, Пловдив е безспорно културното средище, славещо се с просветени люде и артистична бохема. Тук Христо Данов открива знаменитата си книжарница през 1850 г., в Пловдив за първи път се чества денят на св. св. Кирил и Методий, той е домакин на Първото българско изложение с чуждестранно участие през 1892 г., чийто директор е писателят Михалаки Георгиев. Това е градът на Цанко Лавренов, Димитър Киров, Енчо Пиронков, Георги Божилов- Слона, на Йоан и Милчо Левиеви, на Катя Паскалева и още куп строители на българската духовност. Сред тях е и Начо Културата, покойният вече "кмет" на "Старинния Пловдив", който е резерват от 1956 г. Шансовете му да бъде приет в световното културно наследство на ЮНЕСКО напоследък растат.

 

Bookmark and Share