Пролетна импресия

Пролетна импресия

 

Всяка вечер пристъпвам все повече в сърцето на Пролетта. Разбирам я по-добре и вече говоря със себе си в нея. Тя е волната и немирна Дафне със зелени коси, неподчиняваща усмивката си и вдъхваща магийно и белота на цъфналото навред... Всяка сутрин свидетелствам как слънцето слага венец от ириси и подготвя душата си за ежегодишното сътворение на  красотата... И всичко е едно виенско колело от спокойна неспокойност, от шарени октави, от феерия парюми - диви от любов, фини от разбиране и приемане...
Саморазбиране и определяне, самопоглъщане и излъчване....Обич, обич, обич...
Уж е същия - моя роден град, пак защо ли всеки път през пролетта, различен ми изглежда! А може би не! Аз съм различния!
Движа се в тълпата...всеки личен микрокосмос е и мой...Раздава ми се, ...какво ли имам? Имам всичко...Заражда се силата ми, задава се априлски май, изчистен от космическата майа на Мая-та ми...
Омая витае в топлите вечери и аз плувам в звуците, сенките и миризмите на света...пролетен... по улиците на моя роден град.
Времето е илюзия...Наблюдавам Фалшивото, люспещо се баааааавно и мудно като стара змия....ооо, не било змия, било лук..яяя, да си направя салатка..вкуснооо.. Остава истинското, оставам аз, спокоен интелект, допускащ карнавалите на света около мен...Защото е забавно...Дали?
Хайде, стига...отивам да спретна фитнес програма на слънцето, че трябва да трупа мускули за звездните козунаци, дето ще меси за Великден, трябва да помогна на дръвчетата да отърсят цветчетата си от срамежливите си одежди и покажат гордо цветната си голота, трябва да събудя Мечо Пух и му помогна да си хапне първия медец след сън голям и зимен, ще изтанцувам танц с горските панове и феички, ще целуна всяко цветче за Хай, бейби! и ще подаря слънчеви очила на мъдрите сови, че и те малко вампири си падат...
Мдааа, много заета жена ...
Изморена ще положа морна главонога част в тревичката острица и ще побеседвам с Морфей и щурците къде ще пътувам съновно тази нощ....
Наздраве нектарно желая... Има още много до нощта...

Да бродиш по зелените улици на своя роден град, зашеметен или замаян от мечтите на една възкръснала пролет!
Това му е хубавото на деня, нали?

 

Bookmark and Share