Революционното израстване на народните маси в романа „Под Игото“

РЕВОЛЮЦИОННОТО ИЗРАСТВАНЕ НА НАРОДНИТЕ МАСИ В РОМАНА "ПОД ИГОТО" НА ИВАН ВАЗОВ

 

 

Безспорно е, че Вазовият роман."Иод игото" в художестовен резултат ,на нуждата от историческа равносметка в годините непосредетвено след Освобождението.Тази нужда е стимулирана и от новата обществено-иаторическа ситуация.Всенародното опиянение от толкова дълго жадуваната победа постепенно затихва ,а възрожденските идеи са заместени от грубата прагматичност и низките страсти.Тази действителност неминуемо превръща славното минало в епопейно ,независимо от малката времева дистанция.Извисяването на спомена за героичните исторически оъбития рефлектара и в литературата.Създава се типична “епическа ситуация”,рожба на която е първата епическа вълна в българската литература”Записки по българските въстания" на З.Стоянов и "Под игото" на Иван Вазов.

 

Безспорно е, че Вазовият роман."Иод игото" в художестовен резултат ,на нуждата от историческа равносметка в годините непосредетвено след Освобождението.Тази нужда е стимулирана и от новата обществено-иаторическа ситуация.Всенародното опиянение от толкова дълго жадуваната победа постепенно затихва ,а възрожденските идеи са заместени от грубата прагматичност и низките страсти.Тази действителност неминуемо превръща славното минало в епопейно ,независимо от малката времева дистанция.Извисяването на спомена за героичните исторически оъбития рефлектара и в литературата.Създава се типична “епическа ситуация”,рожба на която е първата епическа вълна в българската литература”Записки по българските въстания" на З.Стоянов и "Под игото" на Иван Вазов.

Романът създава неповторима картина на "най-българското"време на епохата на Априлското въстание от 1886г. изпълнена с много мъки и светли надежди ,с героизъм и философско-нравствени прозрения.В тъканта на повествованието априлската драма е художествно пресъздадена с поседневно житейско и исторически значимо.Вазов проследява динамиката в промените на обществения бит ,душевността и историческите съдбини на народа ,художественото им изображение е изкристализирала най-ярката социално-психологичеста характеристика на предосвобожденския бълрарин.

Вазов претворява в образи и картини револционизирането на народните маси ,идейно и духовно израстване на довчерашната “мирна рая”.Пресъздаването на този грандиозен исторически процес и тревожната му атмосфера въздейства не само със съвършенството на творческия инструментариум ,но и с емоционалния патос на творбата.През призмата на националните съдбини Вазов пречупва индивидуалната човешка психика ,за да докаже истината ,че:

“Никога българският национален дух не се е извисявал до такива висоти и надали ще се вдигне друг път”.

Чрез тази историческа и поетическа аксиома писателят утвърждава величието на възрожденската епоха,но доказателството и се разгръща в конкретното изображение на бързите изменения в съзнанието и чувствата на обикновените люде.

Проследявайки различното отношение на различните соц. групи към въстанието ,той всъщност улавя многостранните прояви и измерения на основния проблем-духовното и революционно присъстване на народните маси.Композицията на романа е изградена на основата на контраста.Вазов създава два полюсни противоположни свята -спокойна патриархална идилия и регламентираните морални норми и света на авантюрната ,неспокойна динамика на бунта.Героите на творбата се "мятат", в полет на напрежение м/у тези два полюса.Промяната в светоусештането им се осъществява с преход от разумност към “полудяването”-опиянението.

Извършването на тази гигантска трансформация в съзнанието на народа е изобразено многопосочно -чрез сюжета ,композицията и персонажната система.Националният конфликт е представен в едно ограничено времепространство/Бяла Черква ,Клисура ,Стремската долина: от май 1875 до май 1876г./ ,но това не затваря изображението в рамките на регионалното ,защото цялостната идейно-художествена атмосфера и авторова концепция насочват внушението към широките контури на националния живот в неговите битови и битийни форми.

Конфронтацията м/у новото и старото ,м/у идиличното и неспокойното ,присъства още в началото на романа.Внезапното появяване на Кралича в дома на чорбаджи Марко ,нарушаването на установения ред предизвиква смут и уплаха.Нарушено е неговото задрямало спокойствие ,установено през вековете м/у високите домашни зидове.Носителят на революционната идея преодолява тази бариера ,което едновременно плаши и впечатлява установеното робско съзнание.

Кралича преименуван по-късно в Бойчо Огнянов ,въплъщава в себе си образа на водача ,на апостола на българското възтание.Тази идея е скрепена с яркия контраст м/у новото светоусештане и нравствено-ценностната с-ма на революционера и традиционната робска психика.Показателни за това противоречие са някои моменти от сюжета -описанието на случката във воденицата на дядо Стоян ,годишният изпит в Бяла Черква и. др.Убйството на “пладнешкия злодей”Емексиз Пехливан и Топа Хасан разкриват облика на истинския народен водач ,за който е недопостима робската максима:”преклонена главичка остра сабя не я сече”.Бойчо Огнянов спечелва искрените симпатии на всички присъстващи на годишния изпит ,защото с поведението си ,в което има много човечност и отзивчивост се противопоставя на официалната власт в лицето на Стефчов.

Вазов дава пряко синтезирана характеристика на Огнянов ,която улавя най-характерните черти на физиката.Той е идеално изражение на всички прекрасни черти на бунтовника-“смел до безумство”,”влюбен в България до фанатизъм” ,”честен до самопожертвуване”.Образът на революционера присъства неизменно в сюжета ,но този образ е лишен от релефността и плътността на другите герои. Под обаянието на Огнянов е и чорбаджи Марко ,който подменя писмото ,и дякон Викентии ,който посяга на чуждите пари ,и скромната Рада ,поела пътя на революцията.Тътенът на бунта се чувства навсякъде и у всички и това създава усещането за единство на народните маси.Проблемът за израстването на довчерашната “мирна рая” е основната линия в романа ,около която ое групират героите ,което приобщава или разединява персонажа.С аналитично проникновение писателят диференцира и най-тънките нюанси в отношението на социалните прослойки и всеки свой герой към общонародното дело.

Докторът отдава на тази идея голяма част от жизаената си енергия и пламенност ,без да ги огранйчава само в тази насока.Соколов е винаги пръв в дружески увеселения и комиетски съзаклятия.Той е пълнокръвен ,жизнено-пластичен герой ,вдъхновен от революционната идеология като Огнянов ,но с противоположна психика и жизнени реакции.

Основния въпрос на епохата -за робството и борбата с/у него -определя и оновните взаимоотношения м/у героите в романа.Рада възприема идеята за въстанието под въздействието на любовта си кьм Бойчо и като резултат от високонравствените народни принципи ,които носи в себе си.Тя открива сърцето си с чувство на възхищение и уважение както кьм човека ,така и към революцията.В образа на Кандов е разкрит интелгентът ,израснал и възпитан далеч от България ,откъснал се от реалните и проблеми.Той е носител на идеи ,чужди за "българския ,здрав смисъл" слоред автора.Оттук идва "книжността” на героя ,и неговата житейска безпомощност и странност на поведението.

Проблемът за революционното израстване на народа е сложен и многопосочен.Дори зад високите манастирски стени писателят открива поддържници на идеята за освобождението.Динамичните промени по време на"прелюдията към борбата" формират едно ново светоусештане в дякон Викентий.Епохата нарушава жизнените му принципи и внася нови понятия в христянския му морал-“свещена кражба”и “грях праведен”.Вазов навлиза дълбоко в психиката на човека ,който няма нравствени сили да осъществи това ,в което вярва.

Разноликата маса ,която се приобщава към револщията ,е обединена от доминиращите чувства-патриотизъм и свободолюбие.В/у всеки от героите революционният подем има индивидуална изява ,свързана с индивидуалната му психика и лични мотиви.

Вазов остава верен на наивитета на предосвобожденския българин. Боримечката символ на юначната сила и стихията на националния героичен дух ,се включва доверчиво и пламенно в борбата.Той се чувства пълиоценен чрез участието си в нея.

Особено осезателно е влиянието на революционния подем в/у изконните устои и ценности на обществения бит.Динамиката на промените в него е израз на онези дълбоки ,същностни изменения в съзнанието на народа ,превърнали покорните довчера рай в бунтовници.

Отделните случки ,показателни за духовния прелом ,се наслагват и "разтягат" процеса във времето.Увереният отговор на Събка /"0т гръцко робство избави българите цар Асен ,а от турско робство ще ии избави цар Александър ,от Русия"/ на годишния изпит звучи по детски наивно ,но в контекста на вътрешното раздвижване сред народа той изразява дълго желаната мечта ,скритото все още желание за свобода във всеки.

Порасналата дързост на българите намира и друга ,още по-решителна изява -бунтовната песен.След представлението на "Многострадалната Геновева"всички запяват "Къде си ,вярна ,ти ,любов народна" в присъствието на самия бей ,което е спонтанен израз на повишения енттусиазъм и готовността за себеотрицание.Настроението и високия обществен градус в навечерието на въстанието в"Ганковото кафене"този "малък парламент" се дават разгорещени оценки за световната политика.Доминира възбуденият патриотичен дух ,удовлетворението от успехите на Любобратич ,интересът към дядо Иван.Революционният подем е проникнал във всички слоеве на обществото и това намира правдиво отражение в романа.

Двата пласта на изображение в романа -прстранството на авантюрната тежест и пространството на традиционната идиличност се преплитат по особено романтичен начин в образите на маргиналните герои-Гунчо ,Колчо и блудницата Милка Тодоричина.Милка спасява д-р Соколов тогава ,когато всички му затварят вратите ,Колчо продупреждава Огнянов в църквата ,а по-късно изпраща по Рада своите дрехи ,за да го продпази от турците.Мунчо е единственият протестиращ с-у безчинствата на освирепелия поробител във финала на романа.Тези героии съхраняат докрай духовната и социална енергия ,набрана в народния подем.

Като писател-реалист Вазов не представя сложните исторически и социални взаимоотношения опростено и схематизирано.Чорбаджиите не са само народни врагоиве/чорбаджи Йордан ,Кириак Стефчов/ ,но и чистни патриоти/чорбаджи Марко/. "Бедността" е свързана както с революционния подем ,така и със загубата на националното чувство /хаджиСмион ,Йванчо Йота ,г-нФратю ,Рачко Пръдлето/.Комизмът на тези герои произтича от резките колебания и неустановеността на типизацията им.Авторът е категоричен-трети път няма ,трето отношение към революцията е неизбежно комично.

Чорбаджи Марко е типичен носител на патриархалната българска душевност.Той притежава и чувство за реализъм ,трезвия практичен ум и расъдливостта на възрожденеца. Осъзнаването на необходимостта от свобода е драматично и се осъществява чрез натрупването на критични ситуации ,в които героят трябва да избира.Решенията на чорбаджи Марко нарушават общоприетото поведение /укриването на Кралича ,подмяната на писмото/.Те очертават пътя на духовния прелом ,на “значителния преврат” в убежденията и понятията на на човека със”здрав и положителен смисъл”.Извършва се една велика метаморфоза от неверието във въстанието и категоричността на Марко Иванов ,че "Ако бог е решил да погуби Туркия ,то няма да възложи на нас “сополковци”,такава работа ,до “Новата молитва” на героя пред иконостаса ,молитва в иметона България.Окуражен от решителната подготовка ,очарован от масовото въодушевление ,чорбаджи Марко обобщава веруюто на всяка революция:”Лудите ,лудите ,те да са живи”.От този момент със сзнанието ,че България се намира в “чрево адово”,той ще даде черешата си за топ и ще прекрачи в авантюрното пространство.

В образа на чорбаджи Марко най-релефно е очертана разликата м-у двата полюса-измяната и бунта.Тези две начала неизбежно присъстват в цялото му развитие до края.Той остава герой преди всичко на подготовката ,на въодушевлението.Образът на този герой е прексрасна персонификация на сложния и драматичен процес-раждането на свободните личности от райте.

"Под игото" именно чрез главата "Пиянството на един народ" разкрива размислите на Вазов в-у философията от българската иотория.Изображението в публицистичната глава е в лирико-романтичен план ,който синтезира картината на революционното израстване в широк общонационален план”Черковата даваше попа си ,школото-даскала си ,майката-сина си”.В такова време единственият пример за човешка нравственост е жертвеността.Това поетическо безумствов което се крие висшата мъдрост на историята ,Вазов нарича “пианството на един народ”.

Bookmark and Share