Рефракционни аномалии

Рефракционни аномалии

Намаляването на остротата на зрението се обуславя най-вече от различни аномалии в рефракцията (пречупващата способност) на очите, като: миопия, хиперметропия, пресбиопия, астигматизм.

Какво представлява късогледството?

Късогледството или т.нар. миопия (от гръцки μυωπία, myopia означаващо късогледство) е най-честата рефрактерна аномалия на зрителния апарат. То се проявава с невъзможност за ясно фокусиране на предмети, разположени за  голямо разстояние от окото, като същевременно близките обекти се визуализират ясно и точно.
В световен мащаб близо 2,3 милиона хора страдат от късогледство. С най-голяма честота заболяването се среща в Япония, Сингапур и Тайван – там близо всеки втори човек носи очила. В Европа и САЩ забоеваемостта възлиза на около 30-40%, докато в Африка тя е значително по-ниска – едва 10-15%.  Като цяло, статистическите данни сочат, че при бялата раса заболяването е много по-често в сравнение с черната, като причините за тази разлика се търсят основно в генетичната предразположеност на белите към късогледство.

При миопията основният проблем се състои в това, че лъчите, които идват от наблюдавания в далечината обект не попадат върху ретината – най-вътрешния слой на окото. Причината за това е или прекалено удължената очна ябълка, в резултат на което падащите лъчи се пречупват преди да достигнат ретината, или различни неравности по самата роговица, което води до неправилно и хаотично пречупване на лъчите. И в двата случая резултатът е един и същ – образът на обекта, разположен на извество разстояние, се визуализира неясно, размазано. Късогледият човек получава само бегла представа за обекта, без да може да различи неговите граници или отделните му подробности. Това до голяма степен влошава качеството на живот на човека.

Какви са причините за възникването на късогледството?

Все още не са открити конкретните причини и механизми на възникването на късогледството. Съществуват много теории, обаче нито една от тях не обхваща изцяло  проблема и не обяснява в пълнота всички негови особености.

Едни от най-често коментираните хипотези за това, какво води до появата на миопията, са следните:

  • наследствена теория - в много проведени изследвания резултатите показват, че децата на късогледи родители в даден момент от развитието си също слагат очила. По-задълбочени изследвания върху тази хипотеза показват, че в действителност дължината на очната ябълка при тези деца е малко по-голяма от тази при деца, чиито родители са с нормално зрение (т.нар.еметропи). По-голямата дължина на очния булбус е предпоставка за появата на миопия, което предопределя и по-големия риск за възникването на рефрактерната аномалия. От друга страна обаче учените посочват редица случаи на деца с късогледи родители, които не страдат от късогледство, както и случаи на късогледи деца с родители еметропи. Това показва, че наследстветният фактор е съществен, но не и изцяло отговорен за възникването на късогледството.
  • продължителна и честа работа на близко – все по-често се наблюдава корелация между продължителната работа на близко като четене, работа с компютър и появата на миопия. Вероятно причината затова се крие с пренапрягане на зрителния анализатор, което води до появата на умора на очните мускули, в резултат на което тяхната еластичност и гъвкавост се нарушават и това предопределя промяна в дължината на очния булбус. Резултатът е възникването на късогледство. Тази теория може би донякъде обяснява защо хората, които развиват научна дейност и прекарват голяма част от времето си сред книгите, носят очила. Още повече, че при тези хора степента на миопия е значително по-висока отколкото сред останалите хора. И все пак учените са на мнение, че факторът пренапрягане на зрителния анализатор при честа и продължителна работа на близо не би могъл самостоятелно да доведе до късогледство.
  • стрес - както и при много други патологични състояния, и тук се отдава известно влияние на стресовите фактори, без да може да се посочат точните механизми на неговото влияние
  • недобра зрителна хигиена – тук се има предвид лошото осветление, неправилната поза на тялото, четенето от прекалено близко разстояние. За тези фактори понастоящем се приема, че имат второстепенно значение.
  • прекомерната употреба ва въглехидрати - някои специалисти споделят, че особено в ранна детска възраст, в резултат на повишена консумация на въглехидрати в организма възниква хиперинсулинемия, която в последствие уврежда зрителния анализатор.
  • Всичко дотук показва, че миопията е многофакторно състояние. Най-вероятно за нейната поява е необходима фамилна предразположеност, която да бъде подходящ терен на действие на различни фактори на средата като пренапрягане на зрителния анализатор, стрес, лоша хигиена на окото.

Какви видове късогледство има?

Съществуват различни класификации на типовете късогледство в зависимост от разглежданите критерии.

Най-често миопията се дели на лека (от 0 до 3 диоптъра), умерена (от 3 до 6 диоптъра) и висока (над 6 диоптъра). Леката и умерена миопия се наричат просто късоглество, което обикновено се коригира с помощта на очила или контактни лещи. Високата или т.нар. патологична миопия е свързана с повишен риск от възникването на макулна дегенерация (увреждане на точката на най-ясно виждане в областта на ретината, в резултат на което се получава размазан образ на предметите), глаукома (повишено вътреочно налягане) или отлепяне на ретината. Често този тип миопия се нарича и дегенератива, тъй като се предполага и участието на различни дегенеративни нокси в появата и. Тя нараства с бързи темпове и може за около две-три години да достигне големи стойности. За щастие този вид късогледство се среща рядко.

В зависимост от момента на възникването миопията се дели на вродена (която се установява още при раждането), детска (която се проявява до 20-годишна възраст) и възрастна ( съответно ранна – от 20 до 40 години и късна – над 40-годишна възраст). Най-честата миопия е училищната миопия, която се свързва от една страна с често пренапрягане на зрителния анализатор, а от друга с бързия темп на растеж на очната ябълка, което води до пречупване на светлинните лъчи пред ретината и възникването на неясен образ при гледането на обекти, разположени на разстояние.

Съществува и т.нар. псевдомиопия, при която причината за неясното фокусиране на обектите, разположени в далечината, се крие в спазъм на цилиарния мускул, който нарушава акомодацията на окото.

Как се поставя диагнозата късогледство?

Диагнозата миопия може да се постави единствено от лекар-специалист. За целта е необходимо провеждането на цялостен офталмологичен преглед, който да установи какви увреждания има.
Обикновено прегледът започва с изследване на зрителната острота с помощта на специални таблици, на които пациентът трябва да различи определени цифри или знаци. Първоначално се изследва всяко око поотделно, а накрая се изследва зрителната острота на двете очи заедно. Ако зрителната острота е единица, е твърде вероятно да не се касае за миопия. В противен случай прегледът продължава с т.нар. рефракция на зрението, т.е.  коригиране на рефрактерната аномалия с поставянето на различни разсейващи стъкла, като обикновено се използва на-слабото разсейващо, т.е – стъкло, с което окото вижда единица.
Лекува ли се късогледството?

Все още въпросът дали миопията може да бъде излекувана дефинитивно е спорен. Сигурно е обаче, че тя може да бъде коригирана. Това става с помощта или на очила, или на контактни лещи, които приближават точката на фокуса до ретината и така подобряват яснотата и качеството на зрението. В зависимост от степента на миопия в някои случаи тези помощни средства се носят само при необходимост - например при шофиране, гледане на филм или при работа; в други случаи обаче те са неотменим помощник, без който човек не може.
Избор за корекция на миопията са един от следните варианти:

  • очила – това е изборът на редица хора и на този етап повечето хора като че ли ги предпочитат. От една страна те имат козметичен, а от друга и терапевтичен ефект. С подбора на подходящи очила човек променя излъчването и визията си. От друга страна носенето на очила само по себе си представлява една защита на окото спрямо действието на механични, химични и други вредни фактори. Недостатък на очилата е, че те не са в състояние да обхванат целия периметър на зрение, а най-често коригират централното и в много по-малка степен периферното зрение. Особено при професии, които се нуждаят от еднаква точност и на двата вида зрение, това би било проблем. Освен това при промяна в температурата очилата често се запотяват, което влошава зрението. Трябва да се спомене, че на този етап се приема, че нито очилата, нито контактните лещи променят еволюцията на късогледството, особено след навършването на 20 години.
  • контактни лещи
  • оперативна  терапия

Далекогледство

Състоянието, при което човешкото око има нормална рефракция и вижда ясно, се нарича еметропия. Отклоненията се наричат аметропии.

      Далекогледство (Хиперметропия, Hypermetropia) е намалена зрителна острота поради по-малка дължина на очната ябълка или по-малка пречупваща сила на очната леща. При далекогледство главният фокус F на окото остава зад ретината. Образът се получава зад ретината и ако нарушението е слабо, то се компенсира чрез акомодация. С напредване на възрастта, акомодацията отслабва, получава се възрастово далекогледство (пресбиопия). Далекогледството при децата обикновено е вродена аномалия на пречупващата сила на окото и влияе на зрителната острота при гледане на далеч и в много по-голяма степен при гледане наблизо. При установена диагноза от лекар-офталмолог за хиперметропия се определят очила за постоянно носене или контактни лещи. Далекогледството се коригира с изпъкнали (конвексни) сферични лещи.

      Разширяване на зениците

В млада възраст и при невисока степен на далекогледство хората виждат добре както надалеч, така и наблизо благодарение на акомодацията на окото. Смята се, че поради тази особеност до 60% от далекогледствата остават скрити. Тази компенсация обаче съвсем не е неизчерпаема и може да доведе до хронична очна умора. Поради това по време на очен преглед при млад човек с оплаквания винаги се разширяват зениците на очите за да се потърси скрито далекогледство.

      Есхимерен лазер и далекогледство

Есхимерният лазер замества напълно очилата за постоянно носене, но при млади хора със скрито далекогледтсво се оперира само когато пълният диоптър е изведен на повърхността. Поради това младите хиперметропи се подготвят за операция с носене на по-силни очила за известен период от време.

      Патологично далекогледство

Всички новородени се раждат с далекогледство, като с годините този диоптър намалява или изчезва. В случаите, в които това не се случва или има разлика между двете очи може да се развие състоянието "мързеливо око" или кривогледство.

При много висока степен на далекогледство окото е малко (микрофталм), с малка роговица и е разположено дълбоко в орбитата. Такива очи са предразположени към глаукома.

За разлика от късогледството далекогледството не прогресира. Отслабването на зрението, което се наблюдава с напредване на възрастта (пресбиопия), се дължи на

Bookmark and Share