Риск на капиталовите пазари и управлението му
Капиталовите пазари са едни от най – рисковите пазари, защото цената на ценните книги има за своя стойност не собствената си стойност, а стойността която представляват.както е това при парите.парите нямат своя собствена стойност, защото те представляват стойността на материално веществените стоки и каквато чужда собственост представляват това се приема за тяхна стойност.но се приема, а не че те реало я притежават.При парите е създадена специална институция, която да ги управлява така, че те винаги да бъдат максимално близки до стойността, която представляват.характерно за тази институция, която се нарича Централна банка, че в никоя икономика няма финансова институция, която да е толкова могъща.ЦБ не е подчинена на никого.Тя дава годишен отчет на Народното събрание, но то няма право да я задължава.Никой не може да уволнява шефа на ЦБНеговото уволняване става когато обществото поиска това.Р ешенията на ЦБ не са подсъдни.ЦБ може да командва ТБ, да им прави ревизии, да ги управлява, може да уволнява и назначава.тя може да взима лицензите на другите банки.
При ценните книги има комисия по финансов надзор при Министерството на финансите.но има само надзор.Ценните книги се издават от предприятия и поради това, че изменя финансовот състояние на предприятието, непрекъснато се изменя и стойността на зенните книги.те са едни от най – рисковите стоки на земята.рискът е неизвестност, непредвидимост какво ще се случи.рискът не е лошо случване, а неизвестност.
Рискът според хари Марковиц и Джеймс Тобин.
О възникването на капиталовия пазар до 1952 г. е господствало схващането, че риска при ценните книги се избягва като се купуват ценните книги само на най – добрите компании и то в големи количества.Марковиц доказва, че е неправилно разбирането, четрябва да се купуват само акциите на добрите компании, защото се получава еднороден портфейл и затова не може да се получава взаимна неутрализация на риска между добрите и лошите.Като се внесе разнообразие в портфейла чрез акции на най – добрите, на средни и лоши компании в портфейла еднообразието се заменя с разнообразие.А разнообразието осигурява последиците, че като се влоши финансовото състояние на най – добрите компании по правило се подобрява това на не толкова добрите и лошите.науката посреща с възхита тази теория, а практиката – не.Внасянето на разнообразие подобравя риска до един момент, но прекаляването мажше да увеличи риска.
Тобин създава икономически апарат за изчисляване на оптималната диверсификация.точно до каква степен да се разнообразява портфейла, защото ако се прекали ще се увеличи риска.
Уилям Шарп анализира рисковете на ценните книги и стига до извода, че рискът не е еднороден.Върху ценните книжа различни фактори и от това се поражда нееднородността на риска.Шарп разделя риска на диверсифицируем, т.е оправя се чрез диверсификация и риск, който не се оправя с диверсификация.Измерителя на диверсифицируемия риск става чрез бета коефициент.
