Светлината – Есе

Светлината - Есе

Светлината е тази, която дава материалните очертания на заобикалящият ни свят. Но можем ли безрезеврно да вярваме на това, което виждат очите, това ли е реалността или игра на сенките? Така например ако погледнем пръчка, поставена зад чаша вода, тя изглежда пречупена. Следователно не можем да се доверим  изцяло на зрителните си сетива, нужно ни е нещо повече, за да отсеем истината от лъжата, фалшивото от реалното, сенките от предметите. И точно тук се намесва разума, доизграждащ и анализиращ картината, която възприемат очите. Човекът със своя интелект и разсъдък се явява светлината, която озарява околната среда, за да бъде тя възприета от умозрението.

От дълбока древност хората се стремят към познание за предметите и явленията, които ги обкръжават. През различните етапи на развитие на човечеството светогледът на масата хора се е променял. Първоначално светът се е възприемал от човеците еднозначно. Те са вярвали само на това, което виждат, което могат да докоснат и усетят и ако някой се опита да прокара някакви по-различни идеи и схващания, да обясни на тълпата, че видимото с очите, не винаги е истинското, то този човек бива игнориран и хулен. Целият светоглед, цялата ценностна система, всички житейски истини са се подчинявали на непреходните, приети за даденост материални контури на света. Ако е имал някакъв сноп светлина, хвърлящ яснота върху съществуващото, то това е била науката, водеща се от твърди  правила и закони. Постепенно обаче човешкият стремеж към познание преминава на едно по-горно, по-висше ниво на размишление за същественото. Става ясно, че вещественото не може да обяснено само със сорови физически параметри. Появява се необходимостта от философски анализ на предметната среда. Дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна? Дали сенките, създадени от светлината на огъня са силуети на реални предмети и хора или оптическа измама? Кое е добро и кое зло, кое е съществено и кое преходно? Трябва ли да вярваме само на нещата, които можем да видим и докоснем или това, което виждаме, е само илюзорна обвивка на истинското? И изобщо – има ли еднозначна истина и каква е тя. За да си отговори човек на тези, а и на редица други въпроси, в същия ред на мисли, е необходимо нещо повече от светлината на свеща, даваща ни физическите очертания на същественото. Именно тук човека с неговия ум хвърля светлина върху онези философски въпроси, вълнували както древните гърци, така и съвременните хора. А именно факта, че до ден днешен няма абсолютна, еднозначна и общовалидна истина за същественото, за света, за живота и смъртта и т.н. показва, че умозрението хвърля светлина с различна сила и различен ъгъл върху едни и същи предмети на битието. Индивидуалността в мисленето на отделния индивид е предпоставка за различното виждане на физически еднаквото. Изхождайки от това заключение, можем да кажем.......

Bookmark and Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *