След освобожденската действителност в лириката на Вазов – ЛИС

След освобожденската действителност в лириката на Вазов

Името на Вазов винаги е било предружавано от титлата народен поет и като такъв пред него стои нелеката задача да помага в изграждането на българската нация и да създаде устойчива културна среда, пропагандираща следосвобожденската идея. Именно  темата за светът, който поетът вижда след освобождението заема важно място в творчеството му.

След освобождението Вазов става свидетел на редица промени в обществото ни, които значително повлияват на мирогледа му. Народният поет остава разочаровaн от това което вижда – националните идеали  и ценности са погребани и забравени след освобождението. Всичко оново, в което хората са вярвали, каузата за която са жертвали всичко, включително живота си сега е част от миналото, един забравен момент oт българската история. Само за няколко години усилията са насочени в по-рационални цели – злато, постове, просперитет. В тази ситуация Вазов изпитва необходимостта чрез поетическото слово да бъде един своеобразен ориентир на младата нация. Поетът дава гласност на своето мнение за случващото се в родината чрез мрачна поетическа оценка. Мотивът за загубеният идеал не изчезва в нито един момент от цялостното му творчество, но най – напред го откриваме в стихосбирката му “Гусла” от 1881г. Стихотворения като “Поет и вдъхновение”,  “Апатията”, “Практическият человек”, “Пустота”, “Дипломираните”, “Средство да нямаш врагове” и др. са изпълнени с огорчение, от случващото се, изразено с похватите на ираноията, сатирата и гротеската. Същият този мотив се забелязва и по-късно в стихосбирката “Поля и гори”. Такова масирано присъствие ни дава сигнал, че проблемът, който Вазов разглежда най-напред от гледна точка на ролята си на народен поет, е наистина сериозен. Светоусещането на поета никога не ще бъде същото.

За Вазов може да се каже, че е един от онези патриоти, които никога не са изменяли на големите хуманитарни принципи. За това когато започва Сръбско-бълграската война той спонтанно и без колебание се включва във всенародната подкрепа на обединеното отечество. Отправя се за фронта, където става свидетел на първото голямо изпитание за новоосвободена България и в продължение на няколко седмици пише стихотворения, отразяващи събитията, така както той ги е видял. Като спонтанен израз на впечатления и емоции свързани с успешният край на войнта народният поет издава няколко месеца по-късно стихосбирката “Сливница”. Тази сбирка напомня за хроника на изминалите събития, но въпреки това художественият харакетр на творбата не е изгубен, а напротив. Стихотворения като “Новото гробище над Сливница” доказват поетичечкия отзвук, съдържащ в себе си оргомната сила на натрупаните впечатления, възторг и емоционални преживявание.

Националният идеал e един от най важните идеали на българската нация, който присъства в Вазовата следосвобожденска лирика. Светоглефът на народният поет завинаги ще остане променен след промените настъпили в новоосвободена Бълаграия и това си проличава от цялото му 5о годишно творчество.

 

 

 

Bookmark and Share