Сложно изречение и пунктуация

Сложно изречение и пунктуация

1.  Сложно съчинено изречение – състои се от равноправни по смисъл прости изречения (всяко от тях може да съществува самостоятелно); връзката между простите изречения е съчинителна – осъществява се без съюзи (със запетая) или със съчинителни съюзи;

видове:

а) сложно съчинено съединително – сказуемите в простите изречения изразяват едновременно извършващи се или последователни действия; свързванебезсъюзно (със запетая) или със съединителните съюзи И, ТА, ПА, ЧЕ (=И):

                        Всяка сутрин ставам рано, правя гимнастика и се измивам.

                        Дядо Тодор се ядоса, та скокна от миндера, па подгони котарака.

б) сложно съчинено противоположно – едното просто изречение в състава на сложното се противопоставя по смисъл на другото; свързване – с противоположните съюзи  А, НО, АЛА, АМА, ОБАЧЕ, ПЪК:

                       Аз чета, а той говори.

                      Покани родителите си, но те не присъстваха на тържеството.

                      Обещах ти да дойда, обаче не успях.

в) сложно съчинено разделително – простите изречения се разделят, съпоставят или взаимно се изключват; свързване – с разделителните съюзи ИЛИ, ТУ-ТУ, ИЛИ-ИЛИ, ДАЛИ-ИЛИ, ЛИ-ИЛИ, Я-Я, НИТО-НИТО, ХЕМ-ХЕМ:

                      Той или чете, или рисува комикси.

                      Дали ще излезе с приятелите, или ще остане вкъщи?

                     Нито се е регистрирал в хотел, нито е потърсил квартира.

г) сложно съчинено разнородно – съдържа различни по вид съчинителни връзки; състои се най-малко от три прости изречения:

                      Говорих, обяснявах и настоявах, но той не ме разбра.

                     Пилотът кръжеше ниско и се надяваше да го забележат, ала никой не погледна нагоре.

  1. 2.  Сложно съставно изречение – състои се най-малко от две прости изречения, от които едното е главно, а другото – подчинено; не могат да съществуват самостоятелно; подчинените изречения по функция приличат на частите на простото изречение; свързват се с главното с подчинителни съюзи и съюзни думи – те влизат в състава на подчиненото изречение; видове :

а) сложно съставно с подчинено определително – подчиненото определително изречение пояснява ИМЕ от главното; стои непосредствено до него (често разкъсва главното изречение); свързва се с главното чрез следните съюзи и съюзни думи: ЧЕ, ДА, КОЙТО (която, което, които), ЧИЙТО (чиято, чието, чиито), КАКЪВТО (каквато, каквото, каквито), КОЙ (коя, кое, кои)...:

                      Подари й цветята, които купи на излизане от киното.

                      Отивам в училището, в което учи сестра ми.

                      Той четеше само това, което го интересуваше.

                      Ученикът, който говори, е мой приятел.

                      Чувството, че го преследват, не му даваше покой.

                      Ръководителят на скаутите постави задача да се подготви лагерът.

б) сложно съставно с подчинено подложно в главното няма подлог и подчиненото изречение изпълнява ролята на подлог за главното; среща се в пословиците (в главното не трябва да има той) и след безлични изречения; свързване ЧЕ, ДА, КОЙ, ЧИЙ, КАКЪВ, КАКВО, КОЙТО...:

                      Който се учи, ще сполучи.                 – сл. съст. с подч. подложно

             но:    Който се учи, той ще сполучи.         – сл. съст. с подч. определително  

                      Който копае гроб другиму, сам пада в него.

                     Известно е, че той е най-силният в класа.

                     Знае се, че билките имат лечебни свойства.

в) сложно съставно с подчинено допълнително – подчиненото допълнително изречение пояснява сказуемото в главното и отговаря на въпросите за допълнението; свързване ЧЕ, ДА, КОЙ, ЧИЙ, КАКЪВ, КАК, КЪДЕ, ЗАЩО, КОЛКО...:

                     Елена не разбра кога се е завърнал брат й.

                     Стефан обича да излиза с приятели.

                     Учителят знаеше каква е допуснатата грешка.

                     Ще ти кажа как точно да постъпиш.

                     От сърце пожелах на приятелите си да успеят.

г) сложно съставно с подчинено обстоятелствено -  показва обстоятелства, при които се извършва глаголното действие от главното изречение; свързванеКОГАТО, КЪДЕТО, КАКТО, СЯКАШ, ЗАЩОТО, ТЪЙ КАТО, АКО, ЧЕ, ЗА ДА, БЕЗ ДА, МАКАР ЧЕ, ВЪПРЕКИ ЧЕ, КАТО ЧЕ...; видове:

- подчинено обстоятелствено за време -  Те си заминаха, когато приключиха работата.

- подчинено обстоятелствено за място -  Където искам, там ще се разхождам.

- подчинено обстоятелствено за начин -  Ние се движехме, както се движат мравките.

- подчинено обстоятелствено за количество -  Работих толкова, колкото трябваше.

- подчинено обстоятелствено за причина и цел – Четеше много, защото искаше да успее.

- подчинено обстоятелствено за условие – Ако отборите пристигнат навреме, състезанието ще започне.

3. Сложно смесено изречение – простите изречения са свързани със съчинителни и с подчинителни връзки:

                 Той четеше книгата, в която се разказваха интересни истории и оживяваха необикновени герои.

                   Когато си взема и последния изпит, ще отида на море и ще се отдам на пълна почивка.                   

 

 

                     

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                Пунктуация

 

Запетая:

І. В рамките на простото изречение:

1. При обръщение:

а/ ако обръщението е в началото, след него се поставя запетая; ако е в средата, се огражда със запетаи; ако е в края, пред него се поставя запетая:

Иване, не бъди толкова невнимателен.

    А ти, храбрецо, не разбра ли опасността?

    Трябва да поведеш народа, Лазаре.

б/ ако пред обръщението има междуметие или частица, запетаята се пише след тях:

    Стояне бре, помогни ми!

    О, майко моя, родино мила.../Хр.Ботев/

в/ в писма, молби, заявления... обръщението към съответното лице или институция се пише на самостоятелен ред, започва с главна буква, а след обръщението се пише запетая; следващото изречение е на нов ред и започва с главна буква:

Уважаеми дами и господа,

    Предлагам на вниманието Ви следното изложение...

 

    Скъпи родители,

    Реших да ви се обадя с няколко реда...

2. При еднородни части – когато са свързани безсъюзно, се отделят със запетая:

Мъже, жени, деца наизлязоха на мегдана.

Лицето му бе усмихнато, сияещо.

!!! При разнородни определения запетая не се поставя:

Падна чудна лятна нощ.

/ Еднородните определения се изразяват с еднакви по вид прилагателни имена – качествени или относителни; между тях може да се постави съюзът “и”:

Пътят беше тесен, стръмен. /и двете прилагателни са качествени/

Но: Това беше тесен планински път. /едното прилагателно е качествено, а другото – относително/

3. При повторени части:

С радост, с радост прие той тази покана.

4. При обособени части:

а/ ако обособената част е в началото, след нея се пише запетая, ако е в средата, се огражда със запетаи, ако е в края, пред нея се пише запетая:

Хубава и стройна, жената вървеше по улицата.

          Младежите, насядали около масата, оживено разговаряха.

          Момичето премина през двора, тананикайки си весела мелодия.

б/ за по-силно изтъкване на обособените части се използва тире:

Жената на Драган – Косара – се славеше с хубостта си. 

      5. При вметнати думи и изрази:

      а/ отделят се със запетаи следните вметнати думи и изрази: разбира се, да кажем, изглежда, тъй да се каже, мисля, напротив, от една страна, от друга страна, първо, второ... Ако вметнатата дума или израз е в началото, след нея се пише запетая, ако е в средата, се огражда със запетаи, ако е в края, пред нея се пише запетая:

Разбира се, всичките му приятели ще се обадят за празника.

         Тази случка, изглежда, не разстрои никого.

         Ще се видим в уречения час, надявам се.

б/ не се отделят със запетаи следните вметнати думи и изрази: всъщност, навярно, действително, несъмнено, следователно, очевидно, например, сякаш, може би, по всяка вероятност, според мене, обаче, в действителност и др.

Вероятно състезанието няма да се проведе.

         Според мене те са допуснали съществена грешка.

         Без съмнение пилотите ще опитат отново.

в/ обаче може да бъде и вметната дума, и противоположен съюз:

- когато е вметната дума, запетая не се употребява:

Нейните сълзи обаче изобщо не го трогнаха.

- когато е противоположен съюз, пред него се пише запетая:

Търсих го упорито, обаче не го открих.

ІІ. Запетая в сложното съчинено изречение:

1. Поставя се запетая при безсъюзно свързани изречения:

   Слънцето захожда, пастирите прибират стадата си, натоварените коли скърцат по пътя.

2. Пред съединителните съюзи та, па, че /=и/ се поставя запетая:

   Робинка взе мъжко детенце, та го отнесе в планината, па му направи от повет люлка.

3. Пред противоположните съюзи а, но, ала, ама, обаче, пък, само че се пише запетая:

   Не видях лицето, но познах гласа на жената.

   Те пеят, а тънат сърцата им в рани.

4. При двойните съюзи за съпоставяне /дали-или, ли-или, или-или, нито-нито, ту-ту, хем-хем, било-било, я-я.../ запетая се пише пред втория съюз:

   Дали ще е дъждец дребен, или ще е буря страшна?

   Ще пеем ли, или ще танцуваме?

   Слънцето ту се скриваше, ту силно огряваше поляната.

5. При еднократно употребени съюзи и, или не се пише запетая. Ако те са повторно употребени, пред всяка следваща употреба на съюза се пише запетая:

Снегът вали на едри парцали и навън не е студено.

         Умее да пее и да танцува, и да рисува, и да разказва сладкодумно.

ІІІ. Запетая в сложното съставно изречение:

      1. Подчиненото изречение, независимо от какъв тип е, може да бъде в три позиции спрямо главното:

      а/ когато е в началото, след него се поставя запетая:

         Когато гостите дойдоха, тържеството започна.

         Щом се здрачи, рисът излезе от хралупата.

         Да отговорим на този въпрос, за всички се оказа трудно.

б/ когато е в средата, се огражда от двете страни със запетаи:

         Славеите, които пееха в гората, усилиха своите звуци.

         Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира.

         Между шубраците и скалите, където се намираше ротата, се вееше знамето.

в/ когато е в края, пред него се поставя запетая:

Вървяха бързо, за да пристигнат навреме в селото.

         Не се тревожеха за посоката, защото имаха добър водач.

         Той изпадна в съвсем друго настроение, когато видя войниците на гарата.

2. Ако подчиненото изречение се въвежда с въпросителна дума /кой, кога, къде, как, защо, дали, какъв.../ или с еднократно употребен съюз “да”, пред тях не се поставя запетая:

Въпросът беше кой е съобщил за обира в полицията.

Тя не разбра къде трябва да търси писмата на баща си.

Чудеше си дали изобщо иска да говори с него.

Момъкът не успя да събере дружината.

3. Ако съюзът да е употребен повече от един път, пред всеки следващ се пише запетая:

Реши най-напред да огледа двора, да се запознае със съседите, да провери сметките.

4. Пред подчинено изречение, независимо от какъв тип е, НЕ СЕ пише запетая, ако пред съюза стои уточняваща дума – едва, чак, само, именно, точно, дори, тъкмо, даже...

Огънят ги събра чак когато изгряха звездите.

         Видях го тъкмо когато започна да се усмихва.

         Вярвам в него именно защото не ме е разочаровал. 

5. Пред подчинено изречение НЕ СЕ пише запетая, ако пред него стои отрицателната частица НЕ:

         Виждах лицата им не защото бяха осветени, а защото сияеха от радост.

6. Сложните съюзи въпреки че, макар че, в случай че, при все че, макар да, вместо да, освен ако, освен като, освен когато НЕ СЕ разкъсват със запетая. Тя се поставя пред целия съюз:

         Трябваше да продължим, макар че пътищата бяха разкаляни.

         Въпреки че беше малко скъперник, не беше строг в сметките си.

         Мислеше непрекъснато за баща си, освен когато се улисваше с конете.

7. Не се пише запетая между съюзи /или между съюз и съюзна дума/, употребени един след друг – но щом, и без да, а когато, че ако..:

         Разбраха, че ако искат да успеят, трябва да бъдат последователни.

         А когато разговорът приключи, всички се отправиха към черквата.

Кога пред съюза “И” се пише запетая:

       1. Когато се повтаря:

         Вървяха през полята и пееха, и се смееха, и се любуваха на хубавото време.

2. Когато пред него завършва обръщение, обособена част или вметнат израз, изискващ запетая:

         Стани най-после, Илия, и оседлай конете.  /обръщение/

Приключиха работата, изпълнени с чувство на удовлетворение, и се приготвиха за път.  /обособена част/

Ще ви изпратя покана, разбира се, и ще ви посрещна на гарата.  /вметнат израз/

3. Когато пред него свършва подчинено изречение:

Откриха пътеката, която водеше към манастира, и поеха по нея.

         Ученикът, който седеше на първия чин, и неговият приятел бяха сред най-добрите.

Други пунктуационни знаци в рамките на изречението:

1. Точка и запетая – употребява се в по-разширени изречения, в които има повече запетаи, за да се разграничат по-ясно отделните синтактични цялости:

В училище детето научава, че съществува наука фонетика, която изучава говорните звукове; че съществува наука граматика, която се състои от морфология и синтаксис; че съществува наука лексикология, която изучава лексикалното значение на думите.

2. Тире /дълга чертица/; различава се от дефис /малка чертица/; употребява се в следните по-важни случаи:

а/ при пропусната дума или израз, които лесно се подразбират /в елиптични изречения/:

Аз ще пристигна днес, а сестра ми – утре.

б/ след обобщаваща дума, след която следват думи и изрази, които я поясняват:

В двора се бяха събрали всички – учители, родители и ученици.

в/ за по-силно отделяне на обособени части:

Иван – най-добрият в класа – също не успя да реши задачата.

г/ в пряка реч – пред всяка реплика на един диалог;

д/ пред пояснителни думи в пряка реч: “Аз извърших това” – каза Мартин.

3. Скоби – знак за по-силно обособяване на думи и изрази, с които се пояснява или уточнява нещо; поставят се:

а/ при вметнати части, които имат характер на допълваща информация, изказана мимоходом:

Трябваше да отида до едни наши роднини (а те живееха чак на другия край на града) и да ги поканя на гости в неделя.

б/ при указания за жанр след заглавието; указания за името на автора и произведението; указания за източника на информация, препечатана от вестник или списание:

   “Под игото” (Роман)

   “Отечество любезно, как хубаво си ти!” (Иван Вазов)

   София, 4 септември 2006 (БТА)

в/ в скоби се ограждат истинските имена на лица, известни с псевдонима си, или прякорите на лица, ако тези прякори са добили гражданственост:

Елин Пелин (Димитър Иванов)

   Иван Петров (Боримечката)

г/ при по-известна дума, която пояснява неизвестна или чужда дума:

Генезисът (произходът) на това явление е неизвестен.

4. Кавички – основната им функция е да отделят чужда реч или странично, неизвестно название спрямо контекста, в който то се среща; употребяват се:

а/ при пряка реч и цитиране на чужда реч;

б/ за отделяне на приложения, които са собствени имена или които фунционират като собствени имена; могат да бъдат от следните типове:

-          названия на учреждения, организации, дружества; на заводи, фабрики, фирми; булеварди, улици, жилищни комплекси; културни формирования; спортни отбори и др.:

Софийски университет “Св. Климент Охридски”; храм-паметник “Александър Невски”; ЕСПУ “Елин Пелин”; управление “Горско стопанство”; театър “Сълза и смях”; футболен клуб “Левски”; къща музей “Иван Вазов”

-          названия на административни райони на селища, на хижи, къмпинги, язовири:

район “Средец”; хижа “Алеко”; язовир “Искър”; къмпинг “Рай”

-          названия на предмети от производството и бита:

телевизор “Сони”; лека кола “Ситроен”; прах за пране “Тема”, тапети “Ботекс”

-          сортове културни растения, породи животни, различни храни:

ябълка сорт “Златна превъзходна”; овца порода “Меринос”; хляб “Стара Загора”; дъвка “Орбит”; шоколади “Своге”

-          звания, награди, ордени, конкурси и др.:

научна степен “доктор”; орден “Стара планина”; награда “Оскар”; турнир “Дан Колов”

-          вестници, списания, книги, поредици, телевизионни канали, радиостанции:

вестник “Стандарт”, списание “Егоист”, филм “Козият рог”, телевизия “Скат”, радио “Експрес”, опера “Дон Карлос”, фестивал “Музикални дни”

в/ в кавички се поставят думи и изрази, употребени в ироничен смисъл:

   Нашият “герой” бързо се изкачил на първото срещнато дърво.

г/ кавички не се употребяват при названия на географски обекти, независимо от степента на тяхната известност:

град Кюстендил, връх Ботев, местност Оборище, гара Разделна, планината Рила, река Марица, курорт Албена, квартал Лозенец

5. Двоеточие – употребява се:

а/ при изброяване:

Той искаше да си отговори на няколко въпроса: кой ще осъществи този проект, какви средства ще бъдат необходими, в какъв срок сградата ще бъде завършена.

б/ преди цитиране:

   Стихотворението “На прощаване” започва с обръщение към майката: “Не плачи, майко, не тъжи...”.

в/ при оформяне на текст с пряка реч.

6. Многоточие – в рамките на изречението се употребява:

а/ когато по емоционални или други психологически причини се налага пауза:

А вие, вие сте... толкова подъл!

б/ за означаване на пропусната част при цитиране /пропуснатата част се огражда в скоби/:

Не можеше да остави таз юнашка душа (…) без нравствено подкрепление.

Препинателни знаци, употребявани в края на изречението:

1. Точка – основен знак за край на смислово и интонационно завършено съобщително изречение. След точка не може да има други знаци като кавички, скоби и т.н. /освен ако текстът е цяло самостоятелно изречение, заградено със съответните знаци/:

   В слабата светлина на огъня се мярнаха хора.

   Езикът на книгата не е остарял и до днес. (Стихотворенията са писани в периода 1870-1875 година.) Това също говори за дарбата на поета.

а/ при цитиране, ако двете изречения имат един тип интонация /съобщителна/, в края се поставя само една точка:

Петър Мутафчиев пише: “За живота на цели български покрайнини в течение на векове ние не знаем почти нищо”.

б/ ако цитираното изречение изразява друга интонация, въпросителният или удивителният знак се пишат вътре пред кавичките, след което се поставя точката:

Финалът на стихотворението е изведен в отделен стих: “Ще дойдеш ти, очакван ден!”.

2. Въпросителен знак – стои в края на въпросително изречение:

   Искаш ли да дойдеш?

Ако въпросът не е изразен пряко, а косвено – в края на изречението се поставя точка:

Това положение поставя въпроса, дали да се търсят други решения.

3. Удивителен знак – поставя се в края на изречения, които изразяват различни емоционални състояния – възклицание, молба, подбуда, настойчивост, заповед:

   О, тогаз, майко юнашка!

   О, либе мило, хубаво!

   Не ми отказвай, моля те!

   Никога вече! Никога!

   Ех, каква приказна красота!

4. Многоточие – с него се означава прекъсване или недовършване на изречението поради недоизказване или прекъсване на мисълта:

   Звънтят, ехтят камбани...

   Не може вече, сърце слабее, кураж се губи...

5. Препинателни знаци в края на заглавия:

а/ в края на заглавие не се поставя точка:  б/ поставят се въпросителна, удивителна, многоточие:

Труден жребий за нашите волейболисти                   Лесно ли се печели слава?

 Трансформиращият преразказ в седми клас       Колко си честито, мило наше отечество!

 Животът на хъшовете в чуждата страна              Богатство, власт или...

Bookmark and Share