Социална политика на ЕС

Социална политика на ЕС

1.Въведение

Социалната политика на Европейския съюз има за цел да смекчава най-съществените различия в националните схеми и програми, да улеснява свободното движение на работниците, да създава предпоставки за повишаване на заетостта и подобряване на условията на труд, да усъвършенства равнището на професионалното образование и да подпомага преквалификацията и реинтеграцията на лицата, които са загубили работа поради структурни промени в икономиката или други социалнозначими причини.

 

І. Развитие на европейското сътрудничество в областта на социалната политика

         Интегрираната социална политика на страните от ЕС води началото си още от сключването на ДЕИО (Договор за създаване на европейската икономическа общност) през 1957г. едновременно с реализацията на целите в този договор възниква проблемът за социалния дъмпинг и елиминирането на възможността отделни държави да се конкурират чрез понижаване на цената на труда и намаляване на социалните осигуровки за защита на работниците. Това е причина интеграцията на социалната сфера да придобие специфичен приоритет толкова рано. За реализация на съвместните цели и задачи в социалната сфера през 1961г. е създаден ЕСФ (европейски социален фонд), а социалните измерения на икономическото сближаване придобиват все по-голямо значение. В приетата през 1974г. програма за социални действия вече са дефинирани социалните аспекти на икономическия растеж. Той се определя не като цел, а като средство за социално развитие и повишаване на жизнения стандарт. През 1989г. е приета Европейската социална харта, в която се регламентират правото на свободно придвижване, справедливото трудово възнаграждение, условията на живот и труд, социалната защита, колективното трудово договарян, равното третиране на мъжете и жените, защитата на децата, възрастните и инвалидите. В резултат от предприетите мерки по изпълнение на хартата от Комисията Общността значително разшири сферата на социалната политика и тя премина на наднационално ниво.

С регламентираните в ДЕО (Договор за създаване на Европейската Общност) права за свободно движение на хора, стоки и капитали в рамките на Общността се слага и началото на едно ново сътрудничество в социалната сфера. През 1993г. е приет протокол за прилагане на европейската социална харта, с който гарантират ефективното упражняване на основните човешки права в социалната сфера. Предприети са действия за координиране на националните системи за социално осигуряване с цел лицата сменящи местоработата си в друга страна членка на Общността да акумулират осигурителните си права и най-вече направените осигурителни вноски. През 1993-94г. Комисията подготвя Зелена и Бяла книга на за европейската социална политика, които стават основа при формулирането на целите, приоритетите и конкретните задачи в тази област на евроинтеграцията.

В Амстердамският договор се създават конкретни ангажименти в сферата на интегрирания трудов пазар, които остават отворени за ратификация от страните членки. Като цели на социалната политика на Съюза  са поставени смекчаването на различията в националните програми, повишаване на заетостта, подобряване на условията на труд, усъвършенстване на професионалното образование, подпомагане на реинтеграцията в обществото на лица загубили работата си и т.н.

 

ІІ. Практика на социалните политики на страните членки на ЕС.

Структура и координиране на социалноосигурителните схеми

         През средата на 80-те години се появява терминът “европейско социално пространство”. За разлика от социалната политика на отделните правителства, този термин изразява една наднационалност при разглеждането на социалните проблеми в Общността и общия стремеж към рационално регламентиране най-вече на единния трудов пазар. Въпреки разногласията през 1992г. ЕС признава наличието на общи принципи в социалния модел на Общността:

-       признаване на ефективно право на свобода на сдружаването и колективно трудово договаряне

-       наличие на силни представителни организации на работниците и работодателите

-       силния общ стремеж към подобряване условията на труд

-       тенденцията към стандартизиране на системите за социално осигуряване и социална защита

Като цяло се набляга на хармонизирането на националните социални политики чрез минимални социални стандарти, засилен диалог между страните и т.н. налага се понятието “координация на социалната защита”, което е насочено към хората сменящи местоживеенето си във връзка с интензивните процеси на движение на работна ръка, капитали и производствени средства в ЕС. Това понятие не ограничава автономността на националните осигурителни схеми, а се изразява в изграждането на мостове между отделните системи за осигуряване. Функциите на Общността в случая се свеждат до приравняване на осигурителните периоди, определяне на гаранта за правата на мигриращите работници и осигуряване на обща насоченост в сферата на социалните действия. Ключова роля в тази дейност се пада на Комисията на ЕС, която упражнява контрол над спазването на:

-       учредителните договори регламентиращи основните права на гражданите в контекста на целите на Общността

-       регламентите приемани от Европейския съвет и Комисията

-       директивите на Комисията или на Съвета, съдържащи задължителни цели за всички страни членки

-       решенията на Комисията насочени към конкретни адресати

-       препоръките и становищата без обвързваща сила, но играят роля при развитието на националните законодателства

Съдът на европейските общности също е важен участник в процеса на координация на националните социални политики. Неговите решения по конкретни дела са задължителни за страните и са важен ориентир за националните съдилища и законодателство.

 

ІІІ. Структурна политика на ЕС в социалната сфера.

Принципи и инструменти на структурната политика.

 

Сред инструментите на социалната политикана ЕС са пряка финансова помощ, консултантски и научно-технически методи за подпомагане на организацията и управлението на социалните схеми. ЕСФ (европейски социален фонд) е основен инструмент, който позволява комплексен и интегриран подход при решаването на цели групи проблеми. В началото след създаването на ЕСФ средствата му се използват предимно от “богатите” страни членки, но от 1972г. са въведени ограничени национални квоти и голяма част от средствата тръгват към “по-бедните” страни. Определени са петте приоритетни цели на ЕСФ:

-       насърчаване на развитието и структурното приспособяване на изостаналите региони

-       приспособяване на региони, гранични областни части от региони, които са засегнати от промишлен упадък

-       борба с дългосрочната безработица

-       професионално интегриране на младите хора

-       приспособяване на селскостопанските структури и насърчаване развитието на земеделските райони

Ето защо ЕСФ може да се определи като един от най-широкообхватните инструменти на структурната политика на ЕС.

От друга страна, дейността на ЕСФ е подчинена на целите на ЕС в социалната сфера дефинирани в ДЕО:

-       поддържане на високо равнище на заетост и социална защита

-       повишаване на жизнения стандарт

-       икономическа и социална солидарност между страните членки и т.н.

-

                   ІV.Приоритети на социалната политика.

 

В бъдещия разширен ЕС вниманието ще се концентрира главно върху новоприетите страни членки и техните социални проблеми като безработицата, здравеопазването, социалното осигуряване и т.н.

България също е започна да приспособява осигурителната си система към европейските стандарти. Това не само ще улесни включването на страната в ЕС, но и създава по-добри условия за отпускане на помощи за решаване на някои социални проблеми в страната и за добър контрол върху разпределението на помощите.

Добри резултати вече са постигнати от програмите за преквалификация, което говори добре за адаптивните възможности на трудовия ни пазар.

Въпреки твърде ниските все още размери на социалните обезщетения в страната, много от административните и законови несъответствия са вече преодолени. За в бъдеще се очаква постепенно нарастване на възможностите на осигурителната система и натрупване на достатъчно средства във здравните и социални фондове. Във всички случаи обаче страната трябва да балансира внимателно динамиката на интеграционните процеси и националните си приоритети.

 

- Анти-дискриминация.

 

Общността има правото да се бори с дискриминацията на по-широк кръг от основания от когато и да било преди – пол, расов и етнически произход, религия и вяра, увреждания,  възраст и сексуална ориентация –  в области от и извън заетостта.

ЕС забранява расова и етническа дискриминация при наемането на работа, образованието, социалната защита и здравеопазването, достъпът до стоки и услуги и жилищното настаняване и дискриминация при наемане на работа на основание религия или вяра, увреждания, възраст и сексуална ориентация.В българското законодателство съществуват антидискриминационни разпоредби в Кодекса на труда, в Закона за насърчаване на заетостта, Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, Закона за държавния служител и др., които не са достатъчно ефективни. За първи път с този законопроект изчерпателно, точно и систематизирано е подредена уредбата на обществените отношения, свързани с предотвратяване на  дискриминацията, както и органите и средствата за  защита при дискриминация.
Закона за предотвратяването на дискриминацията цели да се предостави всеобхватна защита от дискриминация и равни възможности за участие в обществения живот,и да се създават конкретни механизми за защита от дискриминация по отношение на различните признаци.
Списъкът на признаците, по които се забранява дискриминацията, е изчерпателен и включва пол, раса, цвят на кожата, етническа принадлежност, гражданство, политически или други убеждения, религия или вяра, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение или произход.
В закона се дефинират пряката и непряка дискриминация, преследването (виктимизация), подбуждането към дискриминация, тормозът, сексуалният тормоз и расовата сегрегация.

ЕС забранява дискриминацията на полов, расов или етнически признак, както и въз основа на инвалидност, сексуална ориентация, възраст или вероизповедание.

 

- Равно третиране на жените и мъжете.

 

Равнопоставеноста между жените и мъжете е в списъка на целите на Европейската Общност с изричното разпореждане, че във всички свои дейности Общността трябва да се стреми да елиминира неравенството и да поощрява равенство между мъжете и жените.  По-специално новият Член 141 от Договора за ЕО осигурява по-голяма подкрепа за равното третиране на мъжете и жените и за равните възможности. Практическото прилагане на равенството между половете включва анализ и планиране на политиките, събиране на статистически данни с разграничение по пол, както и обучение и разясняване сред ключовите актьори в процеса.
По усмотрение законодателството се използва още и за постигане на равенство, особено за забрана на дискриминация на основание полова принадлежност. По-голямата част от текущото законодателство е свързано с наемане на работа в следните области: равно третиране при наемане на работа и изпълнение на служебни задължения, социални осигуровки, схеми за социални осигуровки при заетост, отпуск за отглеждане на дете, защита на бременни жени, наскоро родили жени и кърмещи майки.
Със Закона за предотвратяването на дискриминацията се транспонират напълно в българското законодателство европейските директиви, отнасящи се до равното третиране и равните възможности.

 

- Стратегия за заетост.

 

Правото на работа на цялата територия на ЕС е основно право на гражданите на Съюза. Известни преходни периоди са въведени само за 10-те държави, които се присъединяват през май 2004 г и 2-те държави, присъединили се през 2007г. Страните-кандидатки работят в сътрудничество с Европейския съюз за по-нататъшното развитие на политиката за заетост. Страните-кандидатки трябва да вземат отношение по следните въпроси:: (1) дали функционирането на пазара на труда се подобрява така, че да осигури предлагането на работна ръка да отговаря ефективно на търсенето на местния пазар и какви политически мерки се разработват в подкрепа на този процес; (2) дали политическите реформи и преобразуването на пазара на труда напредват достатъчно бързо и задълбочено, за да позволят пълно участие в Единния пазар; (3) дали политиките и мерките се следват с цел подготовка на голяма част от населението в работоспособна възраст без умения или с несъответни умения за пазарната икономика; (4) степента на готовност на структурите за политика по заетостта и системите за изпълнение на политиката по заетостта да прилагат Стратегията за заетост.

Създаването на работни места и гарантирането на равни възможности изисква големи инвестиции в човешки ресурси. Значителна част от средствата за това идват от Европейския социален фонд. Фондът изразходва 60 милиарда евро между 2000 и 2006 г., за да подпомогне създаването не само на професионална компетентност, но и на социални умения, които да помогнат на хората в търсенето на работа или установяването на собствен бизнес. Възможността за работа във всяка точка на ЕС повдига въпроса за правото на социални придобивки за семействата. Работниците, пенсионирали се в друга държава членка, трябва да имат еднакви права както местните физически лица. Правото на медицинска помощ и на спешна медицинска помощ също е свързано с правото на движение. На 1 юни 2004 г. e въведена Европейска карта за здравно застраховане, която до 2006 г. постепенно влиза в сила във всички държави членки.

 

- Здравеопазване и безопасност.

 

ЕС е установил основни стандарти за защита здравето на хората на работа като например излагането на шум или химикали, защита на бременните жени и работниците под 18 години. Друг комплект от правила определя основните права на работно време, родителски отпуск и основната информация, която работодателите трябва да предоставят на новите работници за работата и условията на трудовия им договор, за еднаквото третиране на почасовите и временните работници в сравнение с тези на пълен щат. Единният европейски акт даде нов тласък на социалната политика в областта на здравеопазването и безопасността на работното място. В по-голямата си част достиженията на правото на ЕС  в тази област са насочени към хармонизиране, чрез директиви, определящи минимални стандарти за здравеопазване и безопасност за условията на труд в Европейския съюз. Спазването на достиженията на правото на ЕС за здравеопазването и безопасността е важно по отношение на ползите от, например, по-малък брой инциденти на работното място и трудови злополуки и заболявания.  За да бъде постигната тази цел, навременното и цялостно приемане и прилагане на законодателството на Европейския съюз за здравеопазването и безопасността на работното място трябва да бъдат придружени от ефективно действие на институциите за инспекция по труда. Равно заплащане за еднаква работа е също един от основните принципи в действията на ЕС за защита правата на работниците. Отделен фокус е поставен и върху защитата от сексуално малтретиране.

 

-Намаляване на неравнопоставеността по отношение на качеството на Здравеопазването.

 

Независимо от цялостното подобрение в здравеопазването, остават значителни

различия в качеството на здравеопазването не само между отделните държави-членки, но и в рамките на всяка една държава между различните групи от населението споредсоциално-икономическото положение, местожителството, етническата принадлежност и пола. Средностатистически, хората с по-ниско образование, по-лошо финансово или професионално положение имат по-къса продължителност на живота и страдат по-често от заболявания и болести, отколкото групите в по-добро положение, и тези различия не намаляват. Неравнопоставеността по отношение на доходите, бедността,безработицата, стресът, лошите трудови и жилищни условия са важни определящи фактори за неравнопоставеността в областта на здравеопазването, също както и индивидуалното поведение и желанието и способността за понасяне на съответните разходи.

 

-Обществено здравеопазване.

Осигурява се високо ниво на здравна защита при определянето и прилагането на всички политики и дейности на Общността. Вследствие, Европейският съюз придава голямо значение на осигуряването на високо ниво на защита на човешкото здраве при определянето и прилагането на всички политики на Общността. За да защити общественото здраве, Европейският съюз издаде и няколко Директиви в областта на тютюневите изделия и рекламата.

Република България предприема необходимите мерки за  подготовка на инфраструктурата на ХЕИ за включване в европейската мрежа. Отчитайки сериозността на тютюнопушенето като здравен проблем, са приети няколко директиви, отнасящи се до тютюневите изделия. Имайки предвид важността на тютюнопроизводството у нас, както и неговите особености, България успя да защити пред ЕС преходен период по отношение на равнището на катрани до 31.12.2010 г., като същевременно намери подходящ начин за адресиране на въпроса за тютюнопушенето. Правителството прие Национална програма за ограничаване на тютюнопушенето, която вече се изпълнява.

 
             -Социална закрила.
За Европейския съюз развиващото се сътрудничество за установяване на ефективна система за социална закрила е важен елемент от по-широката  социална ситуация и ситуацията на заетостта в Европейския съюз. И докато финансирането и организацията на социалната закрила остават задължение на отделните държави-членки, Европейският съюз изисква тези системи да разполагат с капацитет за развитие и действие на устойчиви и универсално приложими системи за социална закрила. Системите на страните-кандидатки трябва също да са в състояние да се координират със системите, сега действащи в Европейския съюз, които от своя страна се развиват по много динамичен начин и са подложени на сериозни реформи.

 

- Социален диалог.

 

Социалните партньори изпълняват централна роля в изработването и прилагането на социалната политика на Общността. Поради това развиването не само на тристранни структури, но също и на автономен, представителен двустранен социален диалог е важен аспект на бъдещото участие на социалните партньори на страните-кандидатки в дейностите по социалния диалог, развивани на европейско и национално ниво.

В областта на социалния диалог Република България е предприела в голяма степен необходимите мерки за съобразяване на националното ни законодателство с изискванията, със съвременните европейски тенденции  и с националните практики на някои от държавите-членки.
Следва да се работи за промяна в обществените нагласи чрез спазването на общите социални принципи и ценности, които да ни приобщят към общото европейско семейство.

 

V.Заключение

 

Повече и по-добри работни места и равни възможности за всички са ключовите понятия в европейската политика на заетост и социални действия. ЕС се стреми да гарантира, че всеки ще бъде подготвен за промяната на базираната на знание икономика и ще е в състояние да посрещне предизвикателствата на глобализацията и,че растежът ще донесе полза на всички.

 

Подчертана е тясната взаимовръзка и взаимната подкрепа на икономическите политики, политиките за заетост и социалните политики. Добре проектираните системи за социална закрила и политики за социално включване са продуктивни фактори, допринасящи значително за икономическите постижения на всякa държава-членка. Продължаващите реформи в пенсионната система и здравеопазването имат положително въздействие както върху доброто състояние на държавните финанси, така и върху поведението на трудовия пазар. Успешните мерки в областта на здравеопазването подобряват качеството на живот и производителността. Всеобхватните политики за активно социално включване на хората, които са най-

отдалечени от пазара на труда, подобряват човешкия капитал и предлагането на работна ръка, като същевременно укрепват сплотеността на обществото. Повишаването

на благосъстоянието на децата и младите хора спомага бъдещите поколения да развият

пълния си потенциал, което би им позволило да допринасят повече за обществото и за

икономиката.

 

 

 

 

 

 

Използвани източници:

 

 

 

1. http://europa.eu/index_bg.htm

 

2. http://eu.mvr.bg/EU_institution/institution.htm

 

3. Index of Economic Freedom, product of The Wall Street Journal and the Heritage Foundation

 

4. http://workforall.net/Tax_policy_and_Growth_differentials_in_Europe.pdf

 

5. http://www.evroportal.bg/articles.php?category_id=4624

 

6. Stiglitz, Joseph E., “Development Policies in a World of Globalization”, paper presented at the seminar “New International Trends for Economic Development”, September 12-13, 2002.

 

7. http://www.government.bg/Europe/EUInstitutions/

 

8. http://www.europe.bg/htmls/page.php?category=135

 

 

 

 

Bookmark and Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *