Социална политика – реферат

Социална политика

Социалната политика може да бъде разбрана като солидарността на народа с всички негови членове. Тя следва да осигурява социалната, здравната и икономическа безопасност и сигурност на индивида в социума. България се нуждае от социална политика, която да отговаря на обективната социална действителност и социалната справедливост, както и да е икономически разумна. Тя има за цел да укрепи и стабилизира благополучието на целия народ без да толерира определени негови прослойки и или групи, да пази индивида при всякакви обрати на човешкия живот, при независещи от него инциденти, а също така да му осигури спокойни старини.

Социална политика, водена от идеала на напълно благополучна държава, чиито товар се превръща в тежест за данъкоплатците, не изпълнява ефективно задачите си и по същество не може да се нарече социална.

Една рационална и национално отговорна социалната политика трябва да може да осигурява на всеки достатъчна и подобаваща част от народния доход, да се грижи за социално слабите, инвалидите, децата и пр. България остро се нуждае от социален модел, който да отразява демографските и социални условия в страната. Ясно е, че социална политика не се прави с подаяния или празни обещания за високи заплати и повишен жизнен стандарт. В нейна основна грижа трябва да се превърне съхранението на достойнството на отделния гражданин, защото България е всеки един от нас. Като гражданин на една социална държава всеки има право на храна, дом, медицински грижи и образование. За да е възможно реализирането на това право обаче трябва някой да има освен добрата воля и задължението да осигури ресурси за това. Ако няма хора, които да произвеждат определени стоки или да предоставят средства на държавата под формата на данъци, които да се използват за подпомагане на определени социални групи, то няма да е възможно да се осъществят основните права на групите в неравностойно положение. Така е, понеже само по себе си това, че си беден и/или имаш деца не променя нищо освен ако не е съчетано с правото на някой да налага на останалите членове в обществото да осигуряват средства за подпомагане на онеправданите и беззащитните. Разбира се съществува и елемента на съвсем естественото човешко чувство на състрадание и подпомагане, но е трудно да се разчита на него, защото както добре знаем моралните норми и ценности действащи самостоятелно са слаба и несигурна институцуя. Обществото е достигнало до консенсус, че има определени групи, които трудно биха се справили в постигането на минимален достоен стандарт на живот. Същото това общество се противи да се изземват огромни средства, които да се харчат за не толкова нуждаещи се хора и това да става със значителни административни разходи. Появява се противопоставяне на различните социални слоеве.

Важна цел на социалната политика на правителството в момента е да успее да превърне сегашните реципиенти на различни помощи в самоиздържащи се, работещи данъкоплатци, т.е. стимулите да се излезе от системата на социалното подпомагане трябва да са достатъчно много и големи. Казано по друг начин, сега съществуват силни причини да се включиш в системата и почти никакви да я напуснеш и точно това трябва да бъде радикално променено. Много от сегашните участници в различните програми за социално подпомагане правят избор, който е силно свързан с получаваните средства и възможността дълго време да се възползват от социалните програми. Според мен решителна крачка в тази насока бе значителното намаляване на периода, през който един безработен може да получава социални помощи – вече само 18 месеца. Но това разбира се трябва да бъде само част от серия промени в същата посока за да бъде промяната осезаема.

Друг важен аспект на социалната политика на една страна е социалното подпомагане на самотните семейства. По мое мнение негова главна цел трябва да бъде социализацията, доближаването и максималното преобщаване до структурите и групите на социума, претърпели събитие с отрицателни ефекти за тяхното съществуване. Държавната политика в областа на социалното подпомагане на самотните родители трябва да вземе под внимание някои особености на съвременно българско общество, като например изменението в структурата семейните двойки и брачни отношения - ръст на разводите, нарастване броя на самотните хора; съжителстване на семейни начела без брак и т.н. Други важни фактори, които смятам за важни за функциите на социалното подпомагане са общите социални рискове (безработица, бедност, бездомност, нужда от достъпни и ефективни здравни грижи, конфликти, противообществени прояви, девиантно поведение). Семейството, макар и не в класическата му вариант, може да се разгледа като  като форма на съвместно съжителство, която и до днес не е изгубила ролята си на основна социална група, която активно влияе на формирането на личността, нейното възпитание и социализиране. То има своите неотменими социални функции - първична социализация и възпитание. В социално-икономически план семейството представлява основна потребителска единица. При наличие на стресов, отключващ фактор или събитие в семейната структура резултатът неизбежно е социален риск, на който са изложени членовете му - изключеност от обществото, безработица, бедност и т.н. В пълна сила тези обстоятелства важат за еднородителските семейства (самотните майки и бащи и техните деца), поради което за тях са необходими специални мерки за социална защита. Смятам, че е важно не просто да има някакво предлагане на социални услуги, насочени към този контингент от държавните и неправителствените институции, но те да бъдат лесно достъпни и ненакърняващи достойнството на човека, изпаднал в затруднение. Така например е необходимо да бъде облекчена процедурата за получаване на детски надбавки, тъй като в момента за една изключително малка месечна сума, родителят е длъжен да подготви значително количество документи, да отдели не малко време, средства и нерви, за да ги подготви, да се справи с бюрократичните неуредици на не една и две институции, а на всичкото отгоре да преглътне не до там доброто отношение на служителите. Това само по себе си демотивира човек да търси и разчита на някаква подкрепа от държавата. Освен това трябва да се работи в насока специализирани институции от рода на  дом „Майка и дете”, в които самотните майки не само да бъдат настанявани временно с техните малки деца, но и да бъдат стимулирани, насърчавани и напътствани да развият чувство на родителска привързаност и грижа, да получат безплатни консултации, а защо не и обучение за родителски умения. Необходимо е по-активно участие на социалните работници и психолози в тези звена, тъй като самотните еднородителски семейства изискват специални грижи, поради тяхната специфика - отглеждане на дете/деца от един родител. А мащабите на това явление у нас са потресаващи - понастоящем самотните майки и бащи са около 25 000, докато през 1985г. те са били около 4700. Извънбрачната раждаемост за този период се повишила многократно от 12% на 46%, което е тревожен сигнал за нашето общество по отношение на ерозията на семейно-брачната институция. 24,5% от семействата с деца са на самотни родители - неомъжени, овдовели, разведени. 21%от децата или 391 460 растат само с един родител. 17% са отглеждани само от майките, а 4%-само от бащи. Тези непълни семейства са изложени на редица социални рискове - социална изолация, безработица, ниски доходи, бедност. България е рекордьор по брой на разведени или самотни майки, наред със страни като Русия, Украйна и Полша.

Аз обаче мисля, че една реално действаща, активна и отговорна социална политика не трябва да концентрира вниманието си само върху децата на самотните родители, а на децата изобщо, тъй като те са продължението на нацията и бъдещето на страната. Около 18 000 са децата, отглеждани у нас в институции, т.е. отглеждани от държавата. Голяма част от тях са с умствени или физически проблеми и имат нужда от специфични грижи, както и от адекватна социална политика, насочена към тяхното развитие и към превенция на изоставянето в рисковите групи. Децата растящи в дом, захвърлени от родителите си, но същевременно без техния категоричен отказ, което означава, че все още по някакъв начин им принадлежат, и ако не дай си Боже се нуждаят от спешна операция, трябва да имат съгласието на един от родителите писмено, за да се подложат на операцията. Животът на тези деца може да зависи от някой, който въобще не го е грижа за това. От някой, който дори няма смелост да подпише отказ и категорично да се откаже от детето си. От някой, който в този момент може въобще да не бъде намерен дори. Очевидна е нуждата от спешни мерки по превенция на изоставянето: повишаване на качеството на работа на здравните и социални работници и контрола над тяхната дейност; наказание за лекарите, които препоръчват оставяне на детето в дом, освен в случаите, когато живота на децата е застрашен в семейната среда. Една мащабна рекламна кампания за популяризиране и разясняване на възможността за непълно осиновяване сред кандидат-осиновителите и родителите, желаещи да оставят децата си за отглеждане в институция според мен е най-малкото, което може да направи държавата в посока на подобряване качеството на живот на изоставените деца. Разбира се, с това не се изчерпват възможностите за работа, но това е една добра основа за развитие. Освен да запознае обществото с възможностите за приемна грижа и осиновяване е добре да се помисли и за финансови и др. стимули, които да мотивират семействата да вземат за отглеждане дете от социален дом.

Най-голямото богатство на България са нейните хора, затова здравеопазването трябва да бъде издигнато на нужната висота и качество. То трябва да е всеобщо достъпно и да осигурява най-доброто лечение на нуждаещите се. Достъпът до здравна помощ, особено на групи в неравностойно положение, програмите за контрол върху заразните заболявания, развитието на системите за хемотрансфузиология и трансплантации на тъкани и клетки, психичното здраве, контролът върху безопасността на храните и инвестициите в здравеопазването имат нужда от сериозно преразглеждане и реформа. Моделите, социалните технологии, социалните проекти и прочее, създадени от европейските страни в здравеопазването, почивното дело, екологията, заетостта и т.н. трябва да се асимилират, конкретизират и адаптират към нашите условия, ако искаме да се включим активно в европейското социално пространство, към което притендираме, че принадлежим. Един съвременен подход за облекчаване на разходите в системата на здравеопазването и в същото време подобряване общественото здраве са инвестициите в превенция и промоция. Освен това намирам за важно формирането на правилни тежести между заболяванията, както и  мерки, които да създадат прозрачност, да ограничат нерегламентираните плащания, да увеличат разходите за здравеопазване чрез активиране на частните фондове. Развитието на човешките ресурси в здравния сектор показва грешки в планирането. Съотношението лекари - медицински сестри в лечебните заведения не отговаря на съвременните представи за лечение и грижи. Младите лекари все по-ударно и масово стягат куфарите и поемат към чужбина, където освен че имат по-добри условия за живот, се радват и на несравнимо по-високи доходи отколкото в родината си. Очевидна е необходимостта да се създадат такива условия и стимули, които да накарат българските медици да предпочетат работата у нас и вместо към Европа, да се насочат към по-непривлекателните райони на България, където нуждата от тях е реална. А за да не бъдат усилията на специалистите в здравеопазването за утвърждаване и спазване на европейските правила и стандарти те трябва да бъде подкрепяна от администрацията. Стабилността в сектора е гаранция за качествено здравно обслужване, което българското общество заслужава.

Социалноосигурителната пенсионна програма е най-значителната държавна програма, насочена за осигуряване на възрастни хора. Тя се финансира от социалните отчисления, които се плащат и от служещи, и от работещи. Пенсионната система трябва да осигурява справедливо разпределение на пенсионните фондове. Който е работил за България, трябва да бъде възнаграден. Както добре знаем, в България, а също и в Европейския Съюз, населението застарява, за това смятам, че би било добре да бъдат изградени реално достъпни и икономически приемливи домове за възрастни хора по подобие на съществуващите в Западна Европа и Америка. Там нашите родители, ще могат да изживеят пълноценно, без мизерия и грижи оставащите им години сред нас.

Новите социално-икономически условия налагат и необходимост от промяна в социалната сфера: да се извърши смяна  на стратегически направления и приоритети в социалната политика; да се преструктурират основни социални дейности; да се търсят вътрешни социални  резерви; да се създават нови институции и нови субекти на власт при вземане на решения по проблемите на социалната политика. Нужен е нов модел на социална политика, който налага промени в основните й направления.

 

 

Използвана литература

 

1. “Макроикономика”, авторски колектив: Тодор Попов, Тони Конджов, Роска Русинова, Стоимен Лисев, Любен Тошков, Димитър Тодоров, Арменухи Пирян – Хачикян, Владимир Пеовски; ГорексПрес, Второ издание – 2004г.

2. “Социалните предизвикателства на икономиките в преход”, Софийски университет “Св. Климент Охридски”, Стопански факултет – 2002г.

3. Мониторингов доклад за Република България на Европейската комисия (27 Октомври 2005) http://www.mfa.government.bg/index.php?tid=14&item_id=12720

Bookmark and Share