Социални и вътрешно-семейни стресори и влиянието им върху съпружеските отношения

Социални и вътрешно-семейни стресори и влиянието им върху съпружеските отношения

         В различните етапи от развитието на човешката общност, всеки член на социума е способен да даде определение за същността на понятието семейство, като това определение винаги e и отражение на разбиранията, нагласата, потребностите на индивида, определящ същността на понятието. Понятието семейство не би могло да бъде определено с една конкретна дефиниция, защото семейството не е абстракция, а всъщност е жива единица, със статус на институция, имаща своя история, структура, функция, правила, определящи взаимоотношенията между членовете, изграждащи семейството. В началото на историята на семейството стои родът, от когото започва груповото семейство, представляващо брак на няколко сестри с група мъже, които може да не са родственици. От групово семейство, семейството се преобразува в семейство по двойки. Следва патриархалното семейство, което представлява брак на един мъж с няколко жени. С развитието на обществото, семейството се превръща от патриархално в моногамно семейство, което представлява брак между един мъж и една жена. Семейството няма строго фиксирана структура. Структурата на семейството се определя от броя на членовете на семейството, типа родство и ролите, които изпълняват членовете на семейството. Едновременно с определяне структурата на семейните роли се определя и структурата на властта, и структурата на личностните отношения. В зависимост от структурата на семейството се определят следните типове семейства:

- нуклеарно (ядрено) семейство – това е семейство от представители на две поколения – съпрузи и децата им.

- разширено семейство – този тип семейство е най-типичен за аграрно-културните семейства. В такъв тип семейство са събрани три поколения – родителите на единия от съпрузите, съпрузите и децата им.

- непълно семейство – това е семейство от двама души. Членовете на такова семейство изпитват депривация от психологически потребности. Междуличностната зависимост в такова семейство е много силна.

- смесено семейство – това семейство е образувано от части на предишни семейства, например разведен мъж и жена с деца от предходен брак.

Имащо статуса на институция, семейството притежава свои функционални характеристики, фиксиращи неговата същност и специфика. Функциите на семейството изразяват способността на семейството да удовлетвори определени потребности на самите членове на семейството, както и на определени потребности на обществото и държавата. Като функции, на семейството се определят:

- емоционална функция – това е способността на семейството да удовлетвори потребностите от признание, психологическа защита. От тази функция зависи психическото здраве на членовете на семейството.

- осигуряване на физически комфорт – тази функция се нарича още битова функция на семейството и включва осигуряване на жилище, собствена територия, пълноценен отдих. Не бива да се надценява и подценява значението на тази функция.

- духовно общуване – тази функция обезпечава потребностите на човека от семейни и културни корени.

- сексуално-еротична функция – тази функция обезпечава удовлетворяването на сексуалните потребности.

- на създаване и поддържане света на субективната реалност. Семейството е малка група, съществуваща в социума и отделена от него с външна граница. Прието е да се смята, че границата определя два свята на човешкото съществуване. Тези два свята представляват от една страна социалния свят с точните му структурни правила, утвърдени роли, временни ограничения, а от друга страна – света на субективната реалност, която е частен, принадлежащ на индивида.

- репродуктивна функция – тази функция задоволява биологичната  потребност да се изпълни родовата роля и самореализацията от нея.

- на възпитание и единичен социален контрол – същността на функцията се състои в отглеждането и възпитанието на един човек.

- на увеличаване и предаване по наследство на частна собственост – тази функция е важна и за семейството и за държавата.

 

Като жива единица със своя структура и функции, за семейството е характерен неговият жизнен цикъл, който е универсален и същевременно индивидуален за всяко семейство. Жизненият цикъл на семейството представлява етапите на формиране, развитие, зряло функциониране и инволюция. Жизненият цикъл на семейството включва следните етапи:

-         вземане на решение за съвместен живот /венчаване/

-         зачеване и раждане на дете

-         детето отива на училище

-         детето навлиза в пубертета

-         децата порастват, завършват училище, напускат дома

-                     първи признаци на телесно стареене. През този етап настъпват климактически изменения, свиване на кръга на общуване, пенсиониране, усещане за непотребност.

-                     завършване на жизнения цикъл на семейството. Етапът се характеризира със смърт на единия родител, живот на вдовец на другия, а в последствие и неговата смърт.

Семейните кризи са свързани с жизнения цикъл. Кризите, настъпващи по естествен начин в предходните точки на жизнения цикъл се наричат нормативни или хоризонтални кризи, тъй като протичат в много семейства и са свързани с етапите на жизнената дейност в едно семейство. Вертикалните кризи се определят на основата на качествени характеристики на самия стресор, степента на предсказуемост и продължителността на неговото въздействие. В такъв случай говорим за изтощение и шокова криза. Конфликтите в семейството могат  да бъдат от различен тип, например:

-                     съпружески конфликти, породени от външни стресори като : претоварване на работното място или отсъствие на трудова заетост, финансови проблеми и нищета, както и от вътрешни стресори като : раждане на детето, продължителна болест на единия от съпрузите, болест на детето или изоставане в психическото му развитие, безплодие и т.н.

-                     конфликт между родители и деца. Като стресор, пораждащ конфликта се определя необходимостта от издръжка на децата, ригидност на семейните отношения, възрастови кризи на децата, личностен фактор.

-                     конфликт между роднини. В случая стресорът, пораждащ конфликта се явява авторитарната намеса на роднини.

-                     ценностни конфликти. Възникват при наличие на противоположни интереси и ценности.

-                     позиционни конфликти. Като стресори се определят: борбата за лидерство в семейството, незадоволени потребности от признание на значимостта на Аз-а на един от членовете на семейството.

-                     сексуални конфликти. Стресор, пораждащ конфликта се явява психосескуалната несъвместимост между съпрузите.

-                     емоционални конфликти. Пораждат се от стресори като: неудовлетворени потребности от положителни емоции като липса на ласки, внимание и разбиране от страна на единия член на семейството.

-                     домакинско-икономически конфликти. Стресори, пораждащи конфликта са : противоположни възгледи на съпрузите за водене на домакинството и участие на всеки от тях в него, както и на другите членове на семейството; тежко семейно положение на семейството

Семейните конфликти се делят на два вида: открити и скрити. Те протичат под различни форми като например: открит разговор в подчертано коректна форма; взаимно словесни оскърбления, счупени съдове и др. Стресорите, пораждащи този вид конфликти са: индивидуално-психологическите особености на членовете на семейството; ниво на възпитание на членовете на семейството. Скритите конфликти протичат също под различни форми като: демонстративно мълчание, редки жестове и погледи, говорещи за несъгласие и др. Като кризисни периоди в развитието на семейството се определят:

-                     през първата година от съпружеския живот – през този период съпрузите се адаптират един към друг. Вероятността за развод през този период е 30% от общия брой бракове.

-                      появата на децата – през този период жената отделя по-голяма част от времето си за обгрижването и възпитанието на децата и не може да задоволи всичките потребности на своя съпруг. В същото време жената трябва да полага грижи и за домакинството и ако съпругът не взема участие, натоварването се увеличава още повече и тогава конфликтът е неизбежен. В период, когато в семейството трябва да се роди дете, стресор пораждащ конфликт може да бъде и безплодието на един от двамата съпрузи.

-                     след десет-петнадесет години брачен живот – през този период се наблюдава дефицит на чувства, поради омръзване

-                     след осемнадесет – двадесет и четири години брачен живот – основната причина тук е свързана със засилената емоционална зависимост на жената и преживяванията ù по повод изневерите на мъжа ù.

Всеки член на семейството реагира по свой начин при появата на семеен конфликт.Съществено влияние върху реакцията при възникнал конфликт оказва детският опит. На основата на детският опит в семейството се формират най-важните социални характеристики на човека. Могат да се отделят три психологически сфери, в които се проявява влиянието на детския опит:

-         начин на отреагиране на стрес

-         емоционални и поведенчески норми

-         социални и семейни отношения

Отличават се четири най-типични начина на реагиране на стрес:

-   телесни реакции (телесен отговор) – проявява се в стремеж да се преодолеят различни реакции като: заспиване, апетит и т.н.

-  дейността като начин за намаляване на стреса. Изявява се в бягство в работата, бягство от тиранията на успеха и т.н.

-                     сферата на контактите: някои хора споделят проблема и така намаляват въздействието на стреса, а други не могат да споделят и по този начин усилват още повече въздействието на стреса

-                     въображение – попадайки в стресова ситуация, някои хора измислят фикционален свят, който им помага да преодолеят стреса и те се връщат в реалността с изчистено съзнание и усещане за сила, помагаща за преодоляване на стреса.

Емоционалните и поведенческите норми това са представите за еталоните на преживяванията на поведението. Към емоционалните норми се отнасят: любов, надежда, търпение, способност да отделяш внимание на другия, сексуалността, религиозността. Към поведенческите норми се отнасят: навици за чистоплътност, акуратност, послушание, справедливостта, верността и т.н. Несъвпадането в емоционалните норми на преживявания характеризират базовите съпружески конфликти. Несъвпадението в поведенческите норми характеризират актуалните конфликти. Базовите конфликти трудно се поддават на терапевтична работа, докато актуалните конфликти се поддават на смекчаване. Семейният статус е свързан с всички показатели за здраве и е фактор за дълголетие. Най-малко здравословни проблеми имат женените. По-малко здравословни проблеми имат вдовците или неженените, а най-много разведените.

Жизненият път на семейството неминуемо е съпътстван от семейни кризи, породени от външни и вътрешни социални стресори, но когато стресовите ситуации се преодоляват, чрез взаимни компромиси или по други начини, способстващи преодоляването на кризата, семейството остава здраво и пълно. Човекът не може да живее отделен от социума, чиято основна изграждаща го единица е семейството, затова той е пригоден да посреща и да преодолява семейните конфликти, които могат да имат както деструктивна, така и конструктивна функция. Деструктивната функция се свързва със състоянието на психичен дискомфорт, нарушаване системата на комуникациите, връзките, а конструктивната функция се изразява в състояния, способстващи за предотвратяване на застоя и служат като източник на нововъведение. За да бъде висок семейният статус, трябва да се търсят пътища, които да извеждат конструктивната функция на семейния конфликт, като гаранция за здрав и дълголетен семеен живот.

 

Bookmark and Share